- Архивите говорят: Политическата доктрина на СЕПЦ след 1949
- Архивите говорят: п-р Ангел Динов и монополът на комунистическата власт и ДС над СЕПЦ
- Архивите говорят: Забравеният п-р Йончо Дрянов
- Архивите говорят: Донка Кинарева – пример на интелигентност, принципност и храброст
- Архивите говорят: „Афоресването” на първите петдесетни общности в България
- Архивите говорят: Братята Харалан и Ладин Попови и дисидентството на ЕПЦ Русе
- Архивите говорят: Донка Кинарева – пример на интелигентност, принципност и храброст
- Архивите говорят: Библейските курсове за пастири на СЕПЦ и богословското образование
- Архивите говорят: п-р Диньо Желев и дейността на агент „Вихър” в полза на ДС
- Архивите говорят: п-р Николай Николов – непоследваният автентичен духовен водач на СЕПЦ
- Архивите говорят: Проблемите на семейство Рут и Харалан Попови и Бургаската ЕПЦ преди „пасторския процес”
- Архивите говорят: Бунтът на Бургаската ЕПЦ срещу духовния застой при ръководството на п-р Ангел Динов
- Архивите говорят: Ролите на чужденците Уилям Буркет, Робърт Макиш и д-р Стив Дурасов в „играта” на ДС
- Архивите говорят: Рихард Вурмбранд и Харалан Попов – герои на протестантизма на Балканите
- Архивите говорят: Брат Андрю – Библии и пасторско политиканство
- Архивите говорят: „Прощалното писмо” на п-р Георги Чернев до ръководството на СЕПЦ
д-р Вениамин Тимотеев Пеев (род. 1950). Завършил Богословския факултет на СУ „Св. Кл. Охридски” (1978). Защитава магистърска дисертация по херменевтика и библейски езици през 1994 г. в Университета Брунел (Лондон, Великобритания). Започва през 2000–2003 в Оксфорд подготовка за докторска дисертация за софиологиите на С. Булгаков и P. Флоренски под ръководството на еп. д-р Калистос Уеър. Завършва дисертационния си труд през 2008 г. като докторант в НБУ. Автор е на статии в периодични издания и монографии в сферата на библеистиката и философията на религията: статии в Библейски речник (1994), монографии: Библейското учение за Св. Писание (Стокхолм, 1990), Бог, вселената, човекът (С,1992), Религиозните култове (С, 1994). Лектор е по история на философията и религиознание в новосъздаденото Висше богословско училище (София).
Трябва да ви кажа че поредицата е много силна. Може би най-обстойния труд по тази тематика който може само да се сравни единствено с изданието на д-р Банков. В смисъл, истината се казва преди да получи обществено достояние, а не както често е практиката между евангелистите след дъжд качулка.
Както и авторът вече отбеляза една декларацията от ДС за чисто минало ще легитимира този труд окончателно и ще затвори устата на злонамерените.
Приятно съм изненадан от положителния отзив на адв. Узунова, който според мен е обективен, защото мисля, че не се познаваме лично. Затова Ви благодаря от сърце, адв. Узунова!
Ще прибавя само, че тази поредица ще продължи, защото има да се кажат още много неизвестни неща за агентурното минало в българския евангелизъм. Държа на това, че горчивите истини трябва да си ги кажем ние, защото искаме да се очистим сами. Не бива да разчитаме на външни за църквите ни хора, които няма да бъдат добронамерени и обективни като нас.
Ще си позволя да цитирам Конфуций, въпреки че той … не е бил евангелист: „Нека всеки измете снега пред вратите си и да не се тревожи за скрежа върху покривите на съседите си“.