ОЩЕ нови промени и поправки в ЗАКОНА за ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА през 2019г.

44 НЕОТГОВОРЕНИ пост-протестни протестантски питания по промените в Закона за вероизповеданията

Държавни субсидии за вероизповедания в България 2006–2019г.

Старата ДЖЕНДЪР на нов гласНС гласува

ВСИЧКО за новите поправки в ЗАКОНА за ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА през 2018г.

 

Име на законопроекта
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията
Сигнатура 954-01-4
Дата на постъпване 31/01/2019

ВНОСИТЕЛИ ЦВЕТАН ГЕНЧЕВ ЦВЕТАНОВ, МУСТАФА САЛИ КАРАДАЙЪ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПО КОМИСИИ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека (водеща)
Комисия по бюджет и финанси (участваща)





8 comments for “ОЩЕ нови промени и поправки в ЗАКОНА за ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА през 2019г.

  1. Народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ, които са в основата на внесения проект за изменения в Закона за вероизповеданията, предлагат от началото на 2019 година заплатата на свещениците да бъде еднаква с тази на учителите. Очаква се минималната да бъде 920 лв.

    Проектът предвижда изискване към харченето на субсидиите да се пристъпи едва след изплащане на възнагражденията на свещенослужителите и църковните деятели.

    Има промяна и в предвиденото очакване дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет да е в правото си да изисква данни, които доказват направени разходи. Цветанов и Карадайъ искат от закона да отпадне изискването, предоставяните от вероизповеданията данни да включват „първични счетоводни документи“.

    Съгласно гласувания вече закон, средствата, отделяни в бюджета за вероизповеданията, ще бъдат определяни въз основа на личното самоопределяне за религиозно принадлежност, но това касае онези религиозни общности, които съставляват над 1% от населението на страната.

  2. Доколкото видях, се уточнява, че размерът на субсидията на тези две вероизповедания ще е не по-малък от 15 млн. лв., за всеки случай, да не би да стане грешка и да им платят по-малко.

  3. Освен опрощаването на 8 000 000 лв. дългове на Гл. мюфтийство в новата ал. (4) 9 т.1-7, какви други юридически недоразумения настъпват в ЗВ с тези нови промени?

  4. Ако човек държи да е последователен, когато е против държавата да плаща заплатите на свещениците, трябва да е против държавата да плаща и заплатите на учителите.

  5. КАК разбирате фразата православно и мюсюлманско вероизповедениЕ (ед.ч.) в новите поправки в закона за вероизповеданията (2019г.)?

  6. Bibliata TB
    Цветанов и Карадайь продължават да жонглират с вероизповеданията в РБ

  7. ЯГанчев, понеже в някой периоди от човешкият живот образованието е задължително, а в България има много бедни родители които не могат да осигурят образование което да е частно, то образованието в държавните и общински училища се оказва най-достъпно, а там заплатите на учителите се плащат от всички данъкоплатци чрез държавният бюджет.

    Отностно заплатите на свещениците (или както се наричат щатните служители във регистрираните вероизповедания), те поради конституционно установената норма на Чл. 13. алинея (2) „Религиозните институции са отделени от държавата.“ като се има в предвид и решение на Конституционният Съд „Решение № 5
    от 11 юни 1992 г. по к.д. № 11/92 г.
    за тълкуване на чл. 13, ал. 1, 2 и чл. 37 от Конституцията
    (Обн., ДВ, бр. 49 от 16 юни 1992 г.)“ точка 4. „Религиозните общности и институции са отделени от държавата. Недопустима е държавна намеса и държавно администриране на вътрешноорганизационния живот на религиозните общности и институции, както и в тяхното обществено проявление освен в посочените вече случаи на чл. 13, ал. 4 и чл. 37, ал. 2 от Конституцията.“, смятам, че държавата чрез субсидиите се намесва недопустимо във общественото проявление на религиозните общности и институции.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.