150 статии за БИБЛИЯТА: 150г БИБЛИЯ на български език

 

  1. Юбилейно издание на Цариградската Библия
  2. Историята на българската Библия
  3. 150 ГОДИНИ ПРОТЕСТАНТСКА БИБЛИЯ
  4. ДЕН на БИБЛИЯТА: Не на червената “Библия”
  5. Теодосиевият превод
  6. Преводът на Сапунов
  7. Преводът на Неофит Рилски
  8. ПРЕВОДАЧЕСКИТЕ БЕЛЕЖКИ НА НЕОФИТ
  9. Преводът на Славейков
  10. Българска Библия: Придворна печатница (1921 (НЗ), 1924, 1938 (НЗ), 1940)
  11. Българска Библия: Ревизията Верен (1993, 2001, 2013)
  12. Българска Библия: Българско Библейско дружество (2002, 2005)
  13. Текстови маркери в българските протестантски ревизии на Библията (Част 1)
  14. Текстови маркери в българските протестантски ревизии на Библията (Част 2)
  15. Българските протестантски ревизии на Библията (Епилог и заключения)
  16. Текстус Рецептус или Критично издание на Новия завет?
  17. За Библията (кратък обзор)
  18. Палеографията – наука за древните ръкописи
  19. Датиране и колаж на библейски ръкописи (MSS)
  20. Новозаветни текстове
  21. Семейства и типове новозаветни текстове
  22. Важни новозаветни ръкописи
  23. Новозаветният канон
  24. Евангелието според Марк и източника Q
  25. Завършекът на Марк
  26. P52: Най-старият Нов Завет
  27. P64: Магдаленският папирус
  28. Codex Vaticanus (B)
  29. Синайският кодекс
  30. Синайският кодекс публикуван в интернет
  31. Codex Alexandrinus
  32. Кодекс Уошингтонианус
  33. Codex Bobbiensis (k)
  34. Кодекс Беза
  35. Вариациите на Кодекс Без
  36. Ранни преводи (весии) на Библията
  37. Таргум
  38. Септуагинта (LXX): Библията на първите Християни
  39. Църковните отци и Свещените Писания
  40. Коптски преводи
  41. Сириакски преводи на Новия Завет
  42. Арменски преводи на Библията
  43. Грузински преводи на Библията
  44. Етиопски версии на Библията
  45. Нубийски и Согдиански версии на Библията
  46. Арабски версии на Библията
  47. Въведение към старославянските преводи на Библията
  48. Славянските преводи на Библията
  49. Асеманиевото евангелие
  50. Ватиканският палимпсест
  51. Остромировото евангелие
  52. Добрейшовото Четвероевангелие
  53. Врачанското евангелие
  54. Болонски псалтир
  55. Мисията на Кирил и Методий
  56. Старолатински преводи на Библията
  57. Значими старолатински преводи на Библията
  58. Йероним и преводът на Вулгата
  59. Пролози на латинската Вулгата
  60. Ръкописи и издания на Вулгата
  61. Вулгата: Клименитнско и Щутгартско издания
  62. Nova Vulgata
  63. Грешките на Йероним
  64. Редакции и разпространение на Вулгата
  65. Вулгата и българската Библия
  66. Библията на Катарите
  67. Готическите фрагменти на Вулфила
  68. Печатни колажи на англосаксонски преводи на Новия завет
  69. Староанглийски версии на Библията
  70. Англо-келтски ревизии на Библията
  71. Каталог на староанглийските ревизии на Библията
  72. Забранената Библия
  73. Ренесансът и Библията
  74. От ръкописна към печатна Библия
  75. Английски версии на Библията преди превода на Уиклиф
  76. За превеждането на Библията
  77. Джон Уиклиф: Между богомилите и Бога
  78. Ян Хус: Предвестникът на Реформацията
  79. Предпоставки за един „приет текст” на Библията
  80. Еразъм Ротердамски: Между кладите на Реформацията
  81. Еразъм Ротердамски: Текстус Рецептус
  82. Текстус Рецептус: Ранни издания
  83. Текстус Рецептус: Късни издания
  84. Текстус Рецептус: Пасажи с догматична важност
  85. Текстус Рецептус: Предговор и анотация (1519 г.)
  86. Печатни издания на Еврейската Библия
  87. Ранни версии на немската Библия
  88. Мартин Лутер: Библия, която реформира историята
  89. Отворено писмо за начина да се превежда
  90. Френската Библия
  91. Жан Калвин: Предговор към Новия завет на Оливет
  92. Библията на Цвингли
  93. Уилям Тиндейл: Предговор към Новият завет
  94. 61ChzONSqAL._SY344_PJlook-inside-v2,TopRight,1,0_SH20_BO1,204,203,200_[1]Уилям Тиндейл
  95. Преводи на Библията след Реформацията
  96. Библията на Ковърдейл (1535 г.)
  97. Библията на Матюс (1537 г.)
  98. Библията на Тавернър (1539 г.)
  99. Великата Библия (1539 г.)
  100. Женевската Библия (1557–1560 г.)
  101. Женевската Библия: Послание и предговор
  102. Женевската Библия, Предговор към английското издание от 1560 г.
  103. Текстус Рецептус Стефанус
  104. Епископската Библия (1568 г.)
  105. Гръцкият Нов завет на Беза
  106. Библията на Реймс–Доуей (1582–1610 г.)
  107. 400г. от отпечатване на превода Кинг Джеймс
  108. Йоан – Евангелие, Послания, Апокалипсис: Нов Български Превод (НБП, 2007)
  109. Евангелието според Матей (Нов Български превод, 2010)
  110. МАРК: Евангелие (Нов български превод 2011)
  111. ЛУКА: Евангелие и Деяния (Нов български превод 2013)
  112. Четвероевангелие, Деяния, Послания, Апокалипсис (Нов български превод на Библията)
  113. Български Паралелен Нов Завет 1871-1940
  114. Проблеми при направата на гръцко-български интерлинеар на Новия Завет с критичен апарат
  115. Трудности при направата на гръцко-български интерлинеар на Новия Завет с критичен апарат
  116. Решения при направата на гръцко-български интерлинеар на Новия Завет с критичен апарат
  117. Гръцко-български интерлинеар на Новия Завет” /следва/

“За БИБЛИЯТА” е научноизследователска поредица чиято мисия е да информира, дискутира и образова по проблеми свързани с историята и текста на Библията. Излиза в Евангелски вестник през 2004-2009 год.

ДЕН на БИБЛИЯТА 2021: Ревизирано разширено юбилейно издание за 150 годишнината на Българската Библия (1871-2021)

  • Гръцко-български интерлинеар на Новия завет (Nestle-Aland 28/UBS-5)
  • Буквален превод дума за дума без посмислено насложен български текст
  • Преводачески апарат съгласуван с текст-критичната анотация на Мезтгър, Комфорт и Лексхам (Локен/Бранън)
  • Единствен български превод на Новия завет с морфологически разбор на всяка дума и граматическо спрежение на глаголите
  • С отличие BibleTech за библейски софтуер на ЛОГОС
  • За безплатно ползване онлайн с NTG Lexicon (KJV) базиран на Теър, Смит и Кител заместващи остарялата номерация на Стронг за мажоритарни източници
  • Специално празнично намаление от Amazon.com с корична цена на печатната себестойност и безплатна доставка в чужбина

Виж подробен преглед с отзиви на читатели тук: https://www.amazon.com/dp/B09MC8363C/

 

 

ЗАБРАНЕНАТА БИБЛИЯ

Д-р Теол. Доний К. Донев

Bible-chainsБиблията е както най-четената, така и най-унищожаваната книга. Един от историческите периоди на усилено гонение срещу нея е непосредствено преди Реформацията. Това е времето между 8 и 14 век, когато превеждането и четенето на Библията на разбираем език е насилствено ограничавано и достига на думите на Библията до обикновения човек е буквално невъзможен. Имено в този период на историческата сцена се появяват героите на вярата, за които настоящата поредица ще разкаже – мъже, които поставят една цел на живота си – да направят Библията разбираема за всеки човек.

Подобна цел мотивира Йеорним при превеждането на Вулгата от оригиналните езици. Въпреки, че самият превод е поръчан за целите на Католическата църква, Йероним ясно осъзнава важността на това Божието слово да достигне до широките маси. „Непознаването на Писанията”, пише той, „е непознаване на Христос”.

За съжаление, тази перспектива остава на заден план след издаването на Вулгата. Идеята на Йероним да достигне един свят, в който се говори предимно латински, бавно залязва на фона на колапса на западната империя и „вавилонизацията” на Европа. „Новите римляни” говорят немски, френски, англо-саксонски, италиански, испански, но не и латински. А литературният и съвсем небуквален превод на Вулгата е достъпен само за онези, които умеят да разбират динамичните еквиваленти и фразеологичните особености на латинския. Много скоро Вулгата е четена само от един малък кръг от хора, знаещи този древен и все по-често считан за мъртъв език. Повечето от тях са свещенослужители, които предпочитат да запазят правото да тълкуват Писанията, налагайки на обществото своето разбиране и интерпретация на Библията, вместо самата Библия.

Разбира се има и изключения. Между тях са частичният превод, поръчан от Чарлз Велики през 8 век и преводът на Евангелията, направен от Кирил и Методий на славянски. Повечето от тях започват като мисионерски опити за да се превърнат в гео-политически претенции или дипломатическа стратегия на една държава към правителството на друга. В много случаи обаче, непосредственият резултат от търсенето на Библия на говоримия за народ език е директен апел на обикновени Християни за радикална трансформация на църквата и църковната йерархия.

Най-яркият такъв пример, преди ерата на Реформацията, идва от еретичното общество на катарите във Франция. Много скоро подобни опити са започнати в различни европейски държави и то от общества и водачи, които съвсем не са еретични в своето богословско разбиране и църковни практики. Такъв е първият опит за превод на Библията на говоримия английски език, направен от Джон Уиклиф и последователите му (1382-1395 г.). По подобен начин и почти по същото време Ян Хус основно ревизира чешкия превод на Библията. Тези опити за превод на Библията и достигане на всеки човек на говоримият език, неминуемо водят до радикалния импулс за общоцърковна реформация. А тя е повече от нужна и повече от явна, както потвърждават и думите на съвременника на Джон Уиклиф, Хенри Нихтон, който опонира всички, че чрез четенето на Библията на говоримия език „скъпоценното на църквата се превръща в обикновен спорт за масите”.

Неминуемо до времето, в което Еразъм, Лутер и Тиндел влизат на историческата сцена, възгледът, че лично познаване на Божието слово е нужно за духовното развитие на личността, е вече утвърдено. Дори контра-реформаторът Еразъм се съгласява с тази идея в предговора на своя превод на Новия Завет от гръцки на латински, като пише: „Не мога да се съглася с тези, които не желаят Светите Писания да се превеждат на говоримите езици, за да се четат от неуките. Аз предпочитам те да се преведат на езиците на всички християни, за да се четат не само от шотландци и ирландци, но и от турци и сарацини.”

Прологът или предговорът на тези нови преводи на Библията разчупващи тъмнината на средновековието, често е манифест към читателите, който не само описва методологията на работа, но и поставя стратегически цели пред обществото, които в повечето случаи са революционни. Така например, Уиклиф пише в предговора на своя превод, че цели: „да направи една латинска Библия истинска и едва тогава да я изучава наново, нейният текст и [преводаческите] бележки по него” – метод на четене на Словото, нечуван за времето. И въпреки, че тези ранни модерни преводи на Писанията по една или друга причина често не успяват да изпълнят целите, поставени в пролога към превода, самата идея за нов систематичен превод от оригиналните езици и прочит на Библията от обикновения човек, създават атмосфера, в която други поемат щафетата и продължават работата по единствения реквизит за църковна Реформацията – нов превод на Библията на говоримия език.

Подбуден от пристигналия във Витенеберг през 1518 нов професор на име Филип Меленктон и неговите лекции върху Омир, Лутер започва да учи старогръцки. В предговора към своя превод на Библията от латински на немски няколко години по-късно той пише: „До момента не съм прочел книга или писмо, в които немския език да е правилно подреден. Никой не се интересува достатъчно от това; всеки проповедник мисли, че има правото да промени [текста] по свое желание и да налага нова терминология”. Целите, поставени от Лутер в предговора на неговия превод реформират не само църковното разбиране за представяне на Библията към всеки човек, но и разбирането, че това представяне трябва да наложи езикови форми на Библията като нов граматически стандарт, реформирайки говоримия език от светски към библейски. Защото не Словото е покорно на езика, а езика на Словото.

Скоро след изданието на Новият Завет в превод на Лутер, английският учен Уилям Тиндел, който също учи във Витенберг, започва превод на Новият Завет от гръцки на английски (вероятно около май, 1524 г.). В предговора към първото издание той апелира към читателите: „Покай се и вярвай евангелието …. и всички грехове ще ти се простят заради кръвта на Христос. Съвестта ми свидетелства, че от чисто намерение сам и верен преведох, до колкото Бог ми даде дарбата на знание и разбиране – та грубостта на работата на първо време да не ги съблазни, но да знаят, че нямах никой да преписва, нито бях подпомогнат от английския на други, които са превеждали Писанията преди време, … за да покажа как Писанията използват много думи, които и без друго са разбирани от обикновените хора.”

Първото издание на превода на Тиндел излиза в тираж от 3000 отпечатани в Уорм през 1526 г. Епископите на Лондон заповядват незабавното му унищожение чрез огън и днес съществуват само две копия на това издание. Само осем години по-късно, Хенри VIII заповядва официален превод на Библията на английски език. Това издание излиза през 1535 г. под ревизията на Майлс Ковърдейл и цели поставяне на копие от Библията на английски език във всяка църква в Англия. То се нарича Великата Библия и използва за базов текст изданието на Тиндел. Този базов текст използват и преводачите на Библията, поръчана от Кинг Джеймс в седемгодишен труд, който е публикуван като авторизирано английско издание на Писанията през 1611 г.

Това са преводите на Библията, които реформират преди да е имало Реформация. Всъщност те са предвестниците, двигателите и основните мотиватори на средновековното възраждане на личността, църквата и обществото. Вероятно защото реформацията, истинската реформация на църквата не започва от реконструкция на нейното вътрешна йерархия, историческо минало, политически капацитет или социална ангажираност. Истинската реформация на църквата започва с превеждането на Божието Слово от оригинала, буквално и разбираемо за всеки човек.

А това само по-себе си е ядрото на съживлението. Ето защо е важно кой, как, откъде, под чие влияние и с каква цел превежда Библията. Ако целта на Божието Слово е да достигне всеки човек с посланието за спасение от грях и за вечен живот и ако това послание наистина може да оживотворява цели нации, то никой няма правото да превежда и издава Библията небрежно. Божието Слово трябва да достигне до обикновения човек буквално и непроменено. Както пише Еразъм в предговора на Текстус Рецептус: „Не мога да се съглася с тези, които не желаят Светите Писания да се превеждат на говоримите езици, за да се четат от неуките. Аз предпочитам те да се преведат на езиците на всички християни, за да се четат не само от шотландци и ирландци, но и от турци и сарацини.” Бих добавил само: „и от българи”…

 

1 comment for “150 статии за БИБЛИЯТА: 150г БИБЛИЯ на български език

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.