Петдесятница днес: „Грабването” на Църквата

100 години ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ – Pastir.org/100

100 статии за Петдесятното движение в България 1920-2020 (научна поредица на Pastir.org)

Д-р Вениамин Пеев

Предусещането за „края на света” е характерно не само за харизматичната теология, но за християнството изобщо. Хилиастични идеи са се разпространявали бързо около края на хилядолетия или столетия от нашето летоброене или във връзка с политически, икономически и друг вид колосални сътресения в християнския свят. Дори хора на науката са се поддавали на изкушението да „предвидят свършека”. През 1860 г. френският учен  Пиер Берше, силно впечатлен от прогреса на физиката и химията, прогнозира, че след като науката изясни състава и функциите на атома, ще настъпи „краят на времето”. „Моето убеждение е – посочва той, – че когато науката достигне тази фаза, Бог ще слезе на земята със Своята огромна халка с ключове и ще каже на човечеството: „Господа, приключваме!”[1] Британският писател-фантаст Хърбърт Уелс също бе обсебен от катастрофични предсказания на границата между ХIХ и ХХ в. Той пише: „Светът е на края на въжето. Краят на всичко, което наричаме живот, е много близо”.[2] В наше време съществуват теории, че този момент не само е наближил, но дори е „надвиснал” над постмодерната ни епоха като Дамоклев меч. Клод Игнерски е един от ревностните разпространители на предизвикателното пророчество, че „грабването на Църквата” ще се случи през месец септември 2015 г.[3], което – както изглежда! – е доста близко… Според друга свръхмодерна есхатологична теория Второто пришествие на Христос се очаква да се случи през 2017 г.[4] Не всички мислители обаче, особено по-сериозните, са така сигурни в прогнозите за точния момент на „грабването” или „края на света”. Християнският писател Клайв Луис предупреждава, че „доктрината за Второто пришествие е непоносимо смущаваща за някои хора”. Неговата констатация е оправдана и звучи справедливо. Едни християни не могат изобщо да възприемат възгледа за „грабването” и „пришествието”, а други дотолкова са погълнати от него, че прекарват целия си живот в изчисления, които в повечето случаи се оказват погрешни и вредни за Църквата. Всеки опит за календарно уточнение на есхатологичните събития, за които говорят новозаветните писания, противоречи на самите тях. Христос предупреждава по този въпрос: „Пазете се да ви не заблуди някой… И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина” (Мат. 24:4, 11).

В настоящата статия ще представим схематично учението за „грабването” според разбирането на Асамблеите на Бога не като единствено правилно, но поради факта, че доктрината на петдесетните църкви у нас традиционно се свързва с доктриналните постановки на тази харизматична деноминация. Същевременно обаче акцентът ни ще бъде поставен върху историко-богословския и философския смисъл на това учение. Презумпцията за това е, че много често наизустяването на библейски стихове, подредени по някакъв начин, не води до разбиране на самата доктрина и дори я деформира и осакатява.

Учението за „грабването на Църквата” и неговата връзка с Второто пришествие и Голямата скръб

index raptureНека започнем с клаузата за „Блажената надежда” в „Изложението на фундаменталните истини на Асамблеите на Бога”, където е пояснена концепцията за „грабването”: „Възкресението на онези, които са заспали в Христос и тяхното пренасяне заедно с онези, които са живи и остават до идването на Господа, е скорошна и блажена надежда на Църквата (I Солунци 4:16, 17; Римляни 8:23; Тит 2:13; I Коринтяни 15:51, 52)”.[5] Тук има отбелязани няколко особено важни елементи: блажена надежда на Църквата, наближилото Второ пришествие на Христос, възкресението на мъртвите и обединяването на възкръсналите с живите при „грабването” на Църквата.

Първият важен аспект на това учение е блажената надежда. Христос бе предупредил Своите ученици за пришествието: „в час, когато го не мислите, Човешкият Син иде” (Мат. 24:44 б). Но Той настоя Неговите ученици и последователи да се готвят постоянно за Неговото идване (Мат. 24:42-51; 26:1-13; Марк 13:37; Лука 12:37). А това означава, че животът и служението на Христовата църква не са самоцелни. Други идеи и концепции не бива да ангажират вярващите. Стремеж към власт или финасово обогатяване отклоняват Църквата от тази първостепенна цел – очакването на Второто пришествие. За отбелязване е обстоятелството, че докато през I и II в. редица ранни църковни писатели (Игнатий, Ерма, Юстин, Ириней и др.) разглеждат темата за Христовото идване по време на гоненията[6], то Ранната църква по-късно дотолкова се ангажира с христологически проблеми от друго естество, че като че ли постепенно забравя за тази главна цел в дебатите на вселенските събори. Темата се разглежда в проповедите на някои изтъкнати проповедници като Йоан Златоуст и Амвросий, но фокусът пада върху Страшния съд. През V в. в Западната църква се появяват пророчества за предстоящия „край на света”, което е продиктувано от надвисналите заплахи отвън към Рим, следователно причините са политически, а не чисто богословски. През 418 г. блаж. Августин получава писмо от далматинския еп. Езихий, който тълкувал разпространението на християнството по цялата империя като сигурен знак за „свършека”.[7] Блаж. Августин му отговаря, като го успокоява, че благовестието още не е достигнало до краищата на земята, защото извън границите на империята има още много племена и народи, които са в духовна тъмнина.[8] Разбира се, това не означава, че надеждата за пришествието трябва да бъде изоставена. Новият завет показва, че християните през I в. съхраняват тази „блажена надежда” (I Кор. 1:7; I Сол. 1:9, 10). Ап. Павел пише още: „ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа. И тъй, насърчавайте се един друг с тия думи” (I Сол. 4:17-18).

Времето на Христовото пришествие (гр. parousia) се представя като наближило. Христос илюстрира близостта на това космически значимо събитие с пролетното развитие на смоковницата: „Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че Той е близу при вратата” (Мат. 24:32-33). Концепцията за Второто пришествие на Христос се базира на внушителен брой новозаветни пасажи.[9] От всичките ок. 8000 новозаветни стихове ок. 4% са посветени на тази тема. Особено двете Послания към солунците разглеждат различни компоненти и събития, свързани с пришествието. Там в една трета от съдържанието им се говори за това. Новият завет завършва с молитва, която настоятелно изисква Господното пришествие да се случи „скоро”: „Оня, Който свидетелства за това, казва: „Наистина ида скоро. Амин!” Дойди, Господи Исусе!” (Откр. 22:20). Второто пришествие ще се случи внезапно, без никакви предварителни индикации. По този въпрос различните новозаветни автори са единодушни. Ап. Яков напомня за „наближилото” Господно пришествие, но не подсказва кога то ще се случи (Як. 5:8-9). Авторът на Посланието към евреите също пише, че до пришествието има „твърде малко време”, но бърза да подчертае, че на вярващите е „нужно търпение”, за да стане обещанието реалност (Евр. 10:36-37). Ап. Павел, който може основателно да бъде наречен „богословът на Второто пришествие”, също напомня за „близостта” му, но не дава уточнения (Филип. 4:5). Следователно всеки опит за установяване „дата” на Второто пришествие или на някое друго събитие, свързано с него, няма библейска основа. То е или произволна спекулация, или изопачаване и фалшифициране на есхатологичната доктрина. Опитите на автори като Клод Игнерски, който сочи септември 2015 г. като време за „грабването”, са опасни „заблуди”, за които ни предупреждава сам Христос (Мат. 24:4-5). Както не бе задоволено любопитството на учениците, които разпитваха за „белега” на пришествието, така не може да бъде задоволено любопитството на онези, които днес напразно се мъчат да открият формулата за „уточняване” Христовото идване. Христос не е казвал „кога”, а че „ще” дойде пак!

Възкресението на мъртвите е една от най-древните християнски теми във връзка с Христовото пришествие и грабването. От ранните християнски учители Юстин Мъченик (II в.) се изявява като най-ревностният защитник на християнското разбиране, че при Второто пришествие, когато Христос дойде в слава, заобиколен от ангелското войнство, всички мъртви ще възкръснат.[10] Ценното в случая е това, че Юстин защитавал концепцията за Христовото повторно идване от противниците си юдеи, като се позовавал на старозаветни пасажи (Ис. 53:8-12; Дан. 7:9-28; Зах. 12:1-12; Пс. 72:1-20; 110:1-7). Идеята за възкресението занимава умовете на други блестящи богослови в онази ранна епоха (Тертулиан, Ориген). Но действителното развитие на учението за възкресението при пришествието се вижда през IV и V в., когато велики богослови като Кирил Йерусалимски и Григорий Нисийски не само създават интересни теории за възстановяването на телата, но подчертават, че всемогъществото на Твореца се изявява в повсеместното възкресение на мъртвите. Григорий бил убеден, че „онова телесно наметало, разрушено сега от смъртта, ще се изтъче от същите елементи, но не с този груб и тежък състав, а от нишка, преобразувана в нещо по-леко и въздушно, тъй че любимото тяло ще пребъде и ще се възстанови в по-добра и въжделена красота”.[11] Това е едно от най-хубавите определения, които християнски мислител е давал за трансформацията, която би се случила при възкресението на тялото.

„Грабването” на Църквата ще включва възкръсналите и живите й членове. Ранната църква обръщала внимание повече на елемента на „гнева” и „възмездието” върху нечестивите и богопротивниците при Господното пришествие.[12] Един от големите учители на Църквата – Григорий Назиански смятал, че Бог записва в специална книга всяка наша дума и постъпка.[13] Атанасий Велики бил убеден, че всеки човек ще трябва да отговаря в „съдния ден” за своето поведение и дела.[14] Учението за съда над всички има новозаветна основа. Освен Христовите притчи, ап. Павел също пише неведнъж за него (II Сол. 1:6-9). Но ап. Павел представя и друг аспект на пришествието. В I Сол. 4:13-18 е изложено най-компактно учението за „грабването” на Христовата църква, която при това събитие ще включва възкръсналите мъртви и живите вярващи („заедно с тях”). В този пасаж не се казва нищо за невярващите. Христос ще се яви и ще бъде посрещнат „във въздуха”, но няма указание, че Той ще дойде на земята (вж. напр. Зах. 14:4). Тогава ще се изпълни казаното в I Йоан 3:2: „ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видите както е”. У Павел: „и така ще бъдем всякога с Господа” (I Сол. 4:18).

Тъй като в гръцки език предлозите изпълняват специфична роля, трябва да се подчертае функцията им по темата за „грабването” и други свързани събития. Стиховете, които се отнасят до „грабването”, разкриват, че Христос ще дойде за Своите верни. А текстовете, описващи явлението на Христос, подчертават, че Той ще дойде със светиите Си. Така например Юда 14 и Колосяни 3:4 се отнасят до втория случай, когато Христос ще се яви със светиите, за да проведе съд над нечестивите. Това води към логичния извод, че ще има два етапа при Христовото пришествие – първо, за светиите и второ, със светиите. Между тези два етапа се простира периодът на Голямата скръб, който включва управлението на Антихрист. След това Божият гняв ще бъде излят върху света и ще бъде произведен съд над Божиите противници (Дан. 12:1,2, 10-13; Мат. 24:15-31; II Сол. 2:1-12).

o-CHRIST-SECOND-COMING-facebookИсторико-богословски и философски смисъл на “грабването”

Библейските автори както в Стария, така и в Новия завет, имат уникалната способност да насищат с духовно съдържание всяко физическо, историческо или културно събитие и явление. Всъщност такава е особеността на религиозното възприятие и мислене. Затова се говори за „първи Адам” и „последен Адам”, за „робството на Египет” и „робството на греха”, за „стар завет” и „нов завет”, за „земен Йерусалим” и „небесен Йерусалим” и т.н. Първото понятие обуславя второто и го пояснява. Второто неизбежно се корени в първото, но го доразвива. Затова можем да потърсим някакви исторически основания в концепциите за „Христовото пришествие” и „грабването на Църквата”, които освен че могат да бъдат разглеждани буквално като събития в бъдещето, могат да бъдат разгледани и като резултат от богословско развитие на по-ранни исторически събития.

Христовото пришествие в слава и ликуване е уникална християнска концепция. В юдейското богословие такова нещо няма. В юдаизма се говори за Месианска епоха, но появата на Месията се очаква само веднъж и тя е придружена от тотална катастрофа за Божия народ. В исторически план за апокалиптичната представа е повлияла Юдейската война (66-70 г.) и разрушаването на храма и столицата Йерусалим. В един трактат на Талмуда (Ber. 5a) е описана кратка легенда за юдеин, който орял своята нива. Кравата му изведнъж започнала да мучи жално. Минал арабин и съобщил на орача печална и радостна вест. Печалната вест била, че храмът е сринат, а радостната – че най-сетне се появил дългоочакваният Месия. Някои равини през III-IV в. обаче се фокусирали повече върху печалната вест за разрушаването на храма. Тя замъглила радостта от идващия Помазаник и те възкликнали: „Нека Месията дойде, но … не искаме да Го видим!” (Sanh. 98a). Дори се давало предимство на прор. Илия, който щял да съпровожда идването на Месията и щял да разреши избухналата криза. За потвърждение се сочат старозаветни текстове като: Мал. 3:23; Сирах 48:1-10. А в апокрифната книга Първа Енох е представена апокалиптичната картина, когато прор. Илия в образа на овен и заедно с трима ангели ще посрещне Месията, който пък ще се яви в образа на бял бик (90:31, 37). Такива символи са характерни за апокалиптическата литература, но прави впечатление, че юдейската представа не включва в посрещачите на Месията верните от средите на Израил. В харизматичната християнска концепция за Второто пришествие на Христос обаче всички верни – възкръсналите и живите – ще посрещнат Господния Помазаник и ще бъдат „грабнати” от Него.

„Грабването” на Църквата е събитие, което се свързва с чудото на избавлението от смърт, гнет и страдания. Концепцията за „грабването” преди Голямата скръб, която е възприета от Асамблеите на Бога и по-голямата част от харизматичните общности днес, също има някакъв исторически корен, който е свързан с голямата трагедия на юдаизма и християството през I в. Бащата на Църковната история Евсевий Кесарийски пише, че Йерусалимската църква – майката на всички християнски църкви – получила специално пророческо предупреждение за предстоящото разрушение на столицата от войските на Веспасиан и Тит (69-70 г.).[15] Затова вярващите на първата харизматична църква успели да се промъкнат през обсадата на римляните и се установили в Пела, в Перея. Така те се избавили от страшното клане, което било извършено след като римляните смазали окончателно юдейската съпротива зад стените на Йерусалим. Съвременният читател едва ли може да си представи мащабите на онзи ужас, през който преминават остатъците на Божия народ. Юдейската война може основателно да се определи като една историческа база за възгледа за Голямата скръб, но това е само началото. Детайлите на този възглед тепърва предстоят да се изострят и усложняват с ужасите на десетте римски гонения, варварски нашествия, религиозни войни в Европа, хитлеристки и комунистически гнет. Голямата скръб е едновременно минало и бъдеще. Над нейния мрак обаче винаги се извисява и надделява надеждата за „грабването на Църквата” като гарантирано избавление, защото Църквата има Христовото обещание, че „вратите адови” няма да я погълнат!

[1] Lewis, I. W. “The Rapture of the Church”. – In: Brewster, P. S. (ed.). Pentecostal Doctrine (1976) 260. Любопитно е да отбележим, че този цитат на Пиер Берше продължава да се тиражира и в някои съвременни есхатологични теории.

[2] Ibid., 261.

[3] Ignerski, Cl. The Date of the Church’s Rapture in Evidence. – In: End Time Revelations, vol. 3. Editions Oasis, 2014.

[4] Тук пропускаме есхатологичните теории за минали години, които очевидно не са се сбъднали.

[5] “The Rapture of the Church” (Report, August 14, 1979) <ag.org/top/beliefs/position_papers/pp_downloads/pp_4182_rapture.pdf>

[6] Kelly, J. N. Early Christian Doctrines (A&C Black, 1989) 462-9.

[7] Wiles, M. & M. Santer (eds.). Documents in Early Christian Thought (Cambridge University Press, 1975) 245.

[8] Augustine, Letter 199, 46-54 (CSEL, 57, 284-92).

[9] Lewis, I., op. cit. 262.

[10] Justin, Dialogus, 80.5; 81.4.

[11] Григорий Нисийски. За душата и възкресението, 108 А.

[12] Kelly, J., op. cit.  479 ff.

[13] Greg. Naz. Oratio 19.15.

[14] Athan. Apol. con. Ar. 35.

[15] Euseb. Historia Ecclesiastica, III.5.

63 comments for “Петдесятница днес: „Грабването” на Църквата

  1. Сега искам да обърна отново внимание на версията на участника във форума Petio за петия звяр. Според него това било Русия, защото петия звяр излизал от морето, а морето в библията означавало народ, следователно петия звяр бил „народно царство“ а такова царство било СССР, който той индентифицира с Русия.

    Това тълкувание не е вярно по няколко причини:

    1. Всичките първи 4 звяра излизат от морето, което по логиката на Petio те всички трябва да са „народно царство“, сиреч по смисъла, който той влага – комунистическа държава. Което както всеки добре знае е напълно неадекватно. Морето в библията е символ на ЕЗИЧЕСКИТЕ НАРОДИ. Затова, когато се каже, че звяр излиза от морето, това не означава народно царство, а означава империя която се формира изсред езическите народи.

    2. Русия никога не е владяла над територията на Израел.

    3. Русия никога не е владяла историческите територии на първите 4 империи. Единствено Британската империя ги е владяла и продължава да ги владее в по-голямата им част дори до ден днешен. Като към тях са добавени огромно количество нови територии.

    4. Русия винаги е била враг на Рим и не е била част от Римската империя. Нещо повече Русия винаги е воювала със съвременната версия на Римската империя, и до ден днешен е в състояние на война с колониите на Рим – Великобритания и САЩ.

  2. Рядко астрологическо събитие по-късно този месец може да е предвестник на края на дните ни. Четвъртото лунно затъмнение само за две години ще се случи на 28 септември. Интересно е, че всяко едно от тях се е случвало на еврейски празници. Затъмнението прави луната червена, откъдето идва и името на явлението „кървава луна“ , като четвъртата за тази година ще бъде и много по-голяма, пише „Всеки ден“.
    Християните вярват, че небесните събития може да предсказват ужасни събития на Земята, което се базира на текст от Библията, според който преди края на света слънцето ще угасне, а луната ще стане червена. Според тези, които се подготвят за апокалипсис, това може да е признак на старозаветното пророчество за края на света.
    Християнският пастор Джон Хаги, който е написал книгата „Четири кървави луни: Нещо ще се промени“, каза пред Daily Express, че първата от четирите кървава луна е маркирала началото „на нещо много значимо“ за света. „Това не е нещо, измислено от някакъв си религиозен мозъчен тръст“, предупреждава пасторът.

  3. Въобще не правите разлика между голамата скръб и Божият гняв. За това и не разбирате писанието.

  4. Първо, „писанието“, ако „Николов“ има предвид Библията, не се състои нито само от „Голямата скръб“, нито само от „Божия гняв“, за да се твърди, че ако човек има различно мнение за тях от него, то той „не разбира писанието“. В Библията има безброй теми, които са от историческо, природонаучно, догматическо, нравствено и друго естество. Есхатологичните теми и мотиви не обхващат цялото съдържание на Библията.

    Второ, „Голямата скръб“ и „Божият гняв“ са напълно различни категории. „Гневът“ е атрибут на Бога и се изявява всекидневно срещу греха и грешника, не само при Христовото съдилище. „Голямата скръб“ е есхатологичен период, който има исторически компоненти. Тъй че нека дилетантите по тази тема бъдат малко по-внимателни в изказванията си, за да не получат укора на онези ученици, които често вдигат ръка, за да изпреварят другарчетата си, но когато бъдат посочени да отговарят, приказват общи приказки и недомислици.

    Ако сме по-скромни в изказванията си, ще се получи полезна за всички дискусия, въпреки различията на мненията по отделни теми и мотиви.

  5. Братя в Исуса Христа А ти данииле затвори словата и запечатай книгата до последното време когато мнозина ще я изследват и знанието за нея ще се умножи ДАН-12-4.Пророк Даниил е пророкувал 70 седмици 69 са минали остана една седмица на техния гняв на седящия на престола и от гнева на АГНЕТО откр 7-16.божието слово се отнася за целия свят и човешки род благовестие то трябва да стигни до тях а не само до израел.Даниилова та седмица е 7небесни дни или седем земни години по лунния календар.Гнева агнеца 3,5г и Бжия гняв 3,5 прави 7г.Грабването е тайно известно само на господа исуса.И ще призове неговата 1 група призовани верни избрани и ще срещнат господа в въздуха и ще ги преведе в небесата. 2 група призовани неверни оставени ще преминат през данииловата седмица и ще стигнат до престола.Матей 25-31 тогава господа ще седни на славния си престол и ще се събират всички народи.Ивидях престоли и на тези които бяха насядали на тях се повери да съдят20-4.Ще се изперат дрехите и очистят петната от одеждите и като през огън ще преминат за да изгори кое слама дърво и ще се пречистят както злато се пречиства в пещ.3група призовани неверни заблудени изоставени.Идете вие от мене вие проклети защото не са вършели божията воля и слово-А другите са чада на рогатия.А братя ГРАБВАНЕТО Е ТАЙНСТВО МЕЖДУ ГОСПОДА ИСУСА ХРИСТА И ХРИСТОВАТА ЦЪРКВА.Няма година месец ден час няма и белег за да разберем кога ще стане.Бъди готов и буден и св.дух ще те заведе на мястото на срещата наречена грабване.АМИН

  6. За кого от двамата Еленкови става дума, „Ingi“?
    Както знаеш, аз принадлежа към ВЕБИ, но очевидно не определям „грабването“ като ерес!

  7. Грaбвaнето всъщност е фaлшивa доктрина, която обезмисля и изопaчaвa Второто Пришествие на Исус Христос.

  8. „Грабването всъщност е фалшива доктрина, която обезсмисля и изопачава Второто Пришествие на Исус Христос“ (Николай Григоров)

    Това заявление на г-н Григоров, в което липсва библейска, догматична, историческа и прочие аргументация, е характерна за онези „християни“, за които ап. Павел казва във връзка с грабването и Второто пришествие: „плът и кръв не могат да наследят Божието царство“. „Плът и кръв“ не могат и да разберат доктрината за грабването. Тя е истина само за духовно просветените вярващи, очакващи Второто пришествие като „блажена надежда“.

    Смехотворно и опасно е твърдение за „обезсмисляне“ на Второто пришествие от „грабването“. Ако беше така, текстът на 1 Солунци 4:13-18 също би бил „безсмислен“. А който твърди подобно нещо, той прави опит да „отнеме“ от канона една важна истина. Знаем каква е съдбата на „отнемащите от Св. Писание“ – отнемане на „дела на дървото на живота“!

    Нелогично и опасно е твърдение за „изопачаване“ на Второто пришествие от „грабването“. Текстовете, цитирани в статията, например 1 Коринтяни 15:50-53, ясно посочват какво се случва преди и по време на Второто пришествие, като един от елементите е повикването на верните на Христос. Точно това ап. Павел определя в 1 Солунци като „грабване“. Следователно, ако трябва да подозираме някого в „изопачаване“, това пак ще се окаже … апостолът на езичниците Павел (Боже пази!)…

  9. Използлването на думата антихрист с опр. член от ЙОАН означава една определена личност в последното време, която Откр. определя като звяра. Това го потвърждават вс. специалисти по гръцки. По първия въпрос трябва да сме абсолютно откровени че отричането на физическото присъствие на Христос е ерес за която Йоан пише че идва от антихриста и онези които не признават Христос в плът са антихристи. Според социалното евангелие църквата е вече живее в Милениума който е започнал на петдесятница но без Христос да е тук.
    Всички основатели на протестантизма без изключение са вярвали,че папството е библейският антихрист. Лутер, Калвин, Цвингли, Меланхтон, Джон Нокс, братята Уесли… Първата проповед на Джон Нокс в Шотландия е за папския антихрист. Защо днешните протестанти са възприели една теория създадена от йезуити, е трудно да се разбере.

    Петър Велев има един много интересен пророчески сън относно възцаряването на Антихриста с участието на франк-масоните и християните-отстъпници. Този сън е описан в книгата „Изцеление чрез вяра в Бога“. Най-активни на този първи етап били масонските ложи. Те подготвят почвата за идването на революционерите, а те – на комунистите, комунистите пък на демократите, демократите – на атеистите, а те – на антихристите

    Скръбта или Господния ден ще дойде след появата на Антихриста
    Че Антихриста не можа да се появи преди църквата да бъде грабната по надолу Павел го обяснява в стих 7 Остава невярното и твърдение за антихрист – титла използвана само от ап. Йоан и непознаването на църковната история и богословската мисъл на деветнайесети век, а както и Иван отбеляза отците на църквата. Други протестанти твърдят, че когато дойде антихристът хората ще се изплашат от него и, че той ще действа с насилие, но какво казва Библията и изпълнява ли се в момента? – Откровение 13:8 „И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, /всеки/, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне.“ и „… защото ще се появят лъжепомазаници и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса , така че да заблудят, ако е възможно, и избраните.“

  10. Основна Задача….Борба срещу Православието ….
    ,Ще заблуждават и ще бъдат заблуждавани…Св.Апостол Павел..
    Та и Вие така…Какви пророчески.сънища…На Сектанти..
    Покайте се…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *