Решения при направата на гръцко-български интерлинеар на Новия Завет с критичен апарат

За поръчки: Верен, CLC, Amazon 

От казаното до тук за протестантската традиция и превода на Библията, идва и идеята за един неприет интерлинеарен текст на българската Библия и решенията които той предлага.

Йоановият корпус в настоящото издание бе преведен още през лятото на 1996г. от NеstleAland 27ed. и отпечатан като пилотно издание едва през 2007 год. На конференцията по библейски технологии Bible Tech през 2009/2010г., бе представен модела за паралелни повторения на гръцки и български граматически структури при превода на Новия Завет. Тази парадигма показа защо и как е ненужно да се преминава през английски език в който липсват определени лингвистични особености без които се ограбва красотата на българския език и звучене. Имено този модел ни отвори врата да калибрираме нашия текст с работните копия на Йоан и Марк подготвяни за 28то издание на NеstleAland.

По същото време д-р Майкъл Холмс, ученик и близък съработник на д-р Брус Метзгър, в партньорство с библейския софтуер Логос, започна работа по ново критично издание на Гръцкия нов завет за Дружество за библейска литература в Атланта. Тази нова стъпка в протестантската традиция включи ревизиран Текстус Рецептус, Тишендорф, Уескот и Хорт и вон Соден. Базовият текст дойде от дигиталното издание на Джеймс Таубър от Бостънския университет, който добави аналитичен апарат с морфология към критичното издание. По този текст продължи и по-нататъшната работа, докато наш стар приятел взе сабатикал за да преработи бележките под линия в Марк за NеstleAland 28ed. и така получихме фототипно прототипите на изданието преди то да излезе от печат през 2012г.

Всичко това даде възможност за някои приоритетни предимства и характерни особености в новия интерлинеар:

  1. Текстът е подреден три-редово: гръцки оригинал, буквален превод на български и за първи път аналитичен апарат с подробна морфология на думите
  2. Превеждано е дума по дума, а не фраза по фраза т.е. не просто наложен текст като досегашните издания, а един чисто нов превод, който отваря широко съзнанието на четящия за по-дълбоко разбиране на Словото
  3. Избегнати са ненужните текстови маркери и обяснения, тъй като паралелната стилистика на гръцко-български е много по-удобна от английско-българската акомпанирана със Стронгс
  4. Показано е буквалното значение на текста без излишна динамична еквивалентност, характерна за западните интерлинеарни издания
  5. Буквално от гръцки са преведени сказуемите, дори при спомагателния глагол: биващ, бивайки и характерното щящ. Tака се избягва наслагване на като, който и т.н. когато те не са в оригинала
  6. Преведен e дори определителния члено, както следва в гръцкия пред думата (ако, разбира се, не се смята стилистиката на ап. Павел). Това правило е следвано дори в традицията на номина сакра – Исуса, Отца, Бога
  7. Избегнато е ненужното насилственото налагане на буквализъм при разбираемата новозаветна терминология като Господ/господар, църква/еклесия/събрание и т.н.
  8. Следва се буквално превеждане на дума за дума с падеж и род, което е възможно в 90% от Новозаветния текст
  9. Приложеният критичен апарат освен аналитичната морфология, включва критичното издание на базата на Нестле-Аланд и обозначение на стихове и пасажи с критични промени
  10. И не на последно място, липсващата до момента морфология не само показва защо дадена дума е преведена така, а дава възможност и на четящия да се ориентира в по-сложните граматически структури на гръцкия език и да ги разбере.

Това което остава нужно, са преводаческите бележки и критични решения представени в един надлежен Текстов коментар на Новия завет. Той е вече съставен, но заради ограниченото място и време в това издание, ше злезе в едно отделно приложение. Част от него вече присъстват в отделните публикации по книги, както и в цялото Четвероевангелие, Деяния, Послания и Апокалипсис.

И накрая, както подобава на богослови и свещенослужители, да споделим и нещо от Библията вместо само да говорим за Библията

Ап. Павел пише до младия Тимотей сакралните и мистични слова:

Донеси ми япанджака и книгите, а особено пергаментите.

За япанджака, споменат заедно със идването на зимата, ние погрешно мислим че става дума за връхна дреха като ямурлук. Използваната гръцка дума фелонес се отнася за римската тога-трабея – пурпурно наметало, обозначаващо статута на римско гражданство с което Павел претендира да се яви пред цезаря.

Ако япанджака не ни е много ясен, то книгите са повече от конкретни. Книгата – на гр. библиос и кожения пергамент – на гр. мембрана (само тук в целия Нов завет) се отнасят за личния равински препис на Тората на ап. Павел, заедно с неговите бележки от обучението му при нозете на Гамалиил. За тях Павел пише да му се донесат в Рим от младия Тимотей

И в история на Реформацията така – някой някому трябва да представи книгите:

  • Хус превода на чехите, но и на онези сам той нарича ученици на антихриста
  • Тиндейл превода на англичаните, но и на краля който го изгаря на кладата
  • а мъртвото тяло на Уиклиф е ексхуманитирано даже 40 години след смъртта му за това, че е превел Библията на езика на гонителите си.

Да припомним и думите на Лутер които погрешно се цитират като протест срещу политически и църковно силните на деня, а всъщност се отнасят за книгите му, които обвинителите са разхвърлили на заседателната маса между него и Карл V. Посочвайки към книгите и говорейки най-вече за написаното в тях, Лутер изрича историческите слова:

Тук стоя

Не мога другояче

И нека Бог ми е на помощ!

Аз ви донесох книгите на брой точно 95 тук пред вас. И понеже днес е Вси Светии да споменем един от тезисите, закован на Витенбергските катедрални порти под номер #53 и модифициран специално за настоящето събитие

Враговете на Христа са онези, които забраняват проповядването на Божието Слово от някои преводи, за да може да се продават едни други преводи…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *