Преводът на Славейков

През 1857 г. д-р Албърт Лонг започва работа с Методистката мисия в България. През 1862 г. Лонг и Ригс посещават бележития български писател Петко Рачов Славейков в Трявна, който се съгласява да помогне с превода на Библията. Той започва работа незабавно върху ревизирания Неофитов Нов завет. Същата година вторият том на Стария завет е издаден на български. Лонг се присъединява към екипа за ревизиране на Новия завет според източния диалект през 1863 г. и паралелно продължава да помага в превода на Стария завет. През цялата 1863 г. Славейков работи върху новозаветния превод на Неофит. По време на работата си той е подпомаган от друг известен български общественик – Стоян Михайловски (брат на Иларион Макриополски), който става петият член на редакторски екип, воден от Ригс. Тук трябва да се изтъкне, че действителният превод на българската Библия е направен от българи, като американски и английски мисионери само спомагат за ревизирането и отпечатването му. В резултат на съвместната работа на 10 октомври 1863 г. предварителната ревизия на Стария завет е завършена. Ригс, Костович и Лонг започват ревизирането на Славейковия превод. В началото на 1864 г. Славейков се премества от Трявна в Цариград, където екипът завършва своето дело. След като текстът е окончателно завършен, започва работата по отпечатването му. Третият том на Стария завет е приключен и публикуван през първата половина на 1864 г. До 1865 г. работата по Новия завет е завършена и неговото ново издание излиза от печат през 1866 г. До този момент изданието на Новия завет и публикуваният частично Стар завет са вече добре познати и търсени сред българското население. Мисията в Пловдив продава 3624 екземпляра от Новия завет за един месец. През 1863 г. други 895 екземпляра били продадени за период от 7 месеца. В Ески Загра (Стара Загора) 800 броя са продадени само за един месец. В средата на 1867 г. първите три тома на Стария завет са разпродадени и започва отпечатването на нов тираж. През 1865 г. последните поправки по Новия завет са завършени. Следват ревизия на Стария завет с цел съгласуване с граматиката на езика и публикуване на цялата Библия в малък формат. В края на 1876 г. 100 страници от българската Библия са пуснати за отпечатване. През 1867 г. с помощта на Американското библейско общество в Ню Йорк д-р Лонг отпечатва две издания от българския Нов завет – едно на новобългарски и едно на църковнославянски. Отделното издание с двете версии в паралел също е публикувано. След повече от 12 години упорит труд през юни 1871 г. 36 000 екземпляра от превода на пълната Библия на български са издадени в Цариград (а не през 1872 г., както претендира Лео Уайнър, или 1864 г., както е отразено от неизвестни на авторите източници). Библията е публикувана в две версии – голям и малък формат, като и двете са с препратки. Големият формат излиза от печат първи и е в 8 тома с общо 1060 страници. Преводът е познат като Цариградско издание. Първото копие на българската Библия е получено от печатницата през юни 1871 г. и изложено в сградата на Мисията за Европейска Турция в Стара Загора. Поради големия интерес цялата Библия е повторно отпечатана в 1871 г. с няколко последователни издания. През 1879 г. общият брой на отпечатани и разпространени български Библии от т.нар. Библейска (издателска) къща в Цариград е 6572. След отпечатването на българската Библия Ригс издава Речник на Свещеното писание (620 страници, Цариград, 1884 г.), Хармония на Четирите евангелия (236 страници, Цариград, 1880 г.) и Коментар на Новия завет (в 3 тома през 1894–1898 г.). Ревизираното издание на Библията е публикувано през 1891 г. в малък формат и по-късно преиздадено през 1906 г., след смъртта на Ригс през 1901 г. Последната ревизия на цариградската Библия е издадена през 1912 г. от Американското библейско общество в Ню Йорк. Луксозно фототипно издание на същата ревизия е издадено през едва 1918 г. Често споменаваното издание на Новия завет от 1913 г. е неизвестно за авторите. Правата върху цариградското издание на българската Библия изтичат в края на 20. век, тъй като поради възрастта на превода и смъртта на всички участвали в превода и ревизиите не могат да бъдат подновени.