Българските протестантски ревизии на Библията (Епилог и заключения)

Д-р Теол. Доний К. Донев

Продължава от:

Епилог: Казаното до тук налага няколко кратки, но изключително важни заключения:

Цариградският превод, въпреки своята архаичност и старинно изразяване, остава единственият пълен превод на Библията на нов български език. И това съвсем не е безпочвена или неконструктивна критика. Пълнотата и точността на изданието от 1871г. и неговите последователни преиздавания до Виенското издание 1886/1914, идва от почти едновековна преводаческа традиция започнала през 1815 с търсенето на точните преводачи по българските земи от мисионера Лийвс, преводът на Евангелието според Матей от Бистрички (1820), преводът на Четвероевангелието от Сапунов (1828) и преводът на целия Нов завет от Неофит Рилски (1940). Точността на Цариградския превод е резултат не само от стриктната методология наложена както от православното монашество така и от Библейските дружества, но и от това че дори ако преводачите са ползвали църковнославянски, или дори източно-руски форми на ТР, тези текстове са били далеч по-цялостни и некомпрометирани в началото на XIXв., преди навлизането на либералното богословие и преди налагането на про-руско звучене и традиция, от мнозинството източноправославни варианти стигнали до наши дни.

Синодалното издание, известно в протестантските среди като Православна Библия, успешно усвоява тенденцията за предаване буквално гръцки, славянски, български и руски граматически форми, които са близки или подобни помежду си. За огромно съжаление, една цяла и толкова старинна религиозна традиция като православната, е перманентно белязана от доминиращи историята богословски, философски и дори политически фактори за разпространението на русофилската култура. А от там налага и не маловажното влияние за промяна на курса и философията на работа на цялото Българско библейско дружество.

Ревизираното издание (1924, 1937-38, 1940) е не само опит да се разграничи от тези източни пермутации, но и да защити Библейският текст от навлизането на либералното богословие. Поради което и поправките в него стриктно следват специално създадената за целта Американска стандартна версия (ASV 1901). За съжаление, обаче, въпреки традиционното табелиране „вярно и точно преведено,” тези български ревизии налагат едно систематично отдалечаване от оригинала – традиция която продължава и днес с новите ревизирани издания на българската Библия.

Верен (1993), ББД (2000) са интересни представители на осъвременяването на библейския текст. И докато Верен е като че ли е екстравагантен, но на места изненадващо точен, ББД и неговите производни (Библейска лига, Живо Слово и т.н.), продължават традицията на ревизирания текст. Всички те са важна част от развитието на протестантската Библия през последните 20г., като последна фаза на изживяване на почти вековното Ревизирано издание, работата по което започва 1915-18г. Следвайки стриктно неговата традиция, те представляват едно продължително константно отдалечаване от оригинала, което неминуемо води до нуждата за драстично скъсване с тази „ревизорска методология” и заместването й с нова парадигма на превода.

Новите български преводи, които използват ТР за базов текст, са завидни като усилие, особено в случаите когато се издават в интерлинеарна форма. Но както ясно може да се види дори от едно елементарно сравнение, интерлинеарната форма и превода са две абсолютно различни измерения на библейския текст. Което поставя под съмнение целите и уменията на преводачите, а в някои нередки случаи и самото значение на библейския текст. Това напрежение е допълнително увеличено от многовековното корумпиране на този т.нар. „Приет текст” (ТР), което само по себе си поставя всеки нов превод който го използва в безмълвната категория на незаслужаващите схоластично внимание.

Така, българската протестантска Библия днес остава с два,[1] за съжаление все още непълни, опита за нов превод от оригинала след Цариградския: преводът World Bible Translators (WBTC, 2000) и Новия български превод (Bibliata.com, 2007). Те представляват парадигмата за нов превод в нейните противоположни крайности: придържащ се към оригинала, но преработен в свободно говорим език (WBTC) и стриктно буквален превод от оригинала (Нов български) дори с цената на ограничаване на българското звучене. Единствено бъдещето ще покаже, кой от двата метода ще наследи успешно многовековната традиция за превеждане на Библията на български език.

[1] През 2002 излиза учебно издание на проекта Отворена Библия, в памет на п-р д-р Харалан Попов, който също има своя ревизия на българския Нов завет, което е отпечатано макар и в минимален тираж (Ямбол, 2006). Въпреки че твърденията на Отворена Библия за „Съвременен превод на Библейския текст” са неоснователни дори и за обикновения читател, интерес буди преводът върху Евангелието според Лука направен от д-р Вениамин Пеев. Докато останалите редактори са се задоволили да следват едно определено текстово статукво прекъснато само тук там с минимални корекции или осъвременяване, текстът на Лука привлича вниманието с едно ново звучене, което при по-задълбочена проверка показва не само стриктно следване на гръцкия оригинал по Nestle-Aland, но и успешен опит да се придаде ритмичност на превода, която напомня изконната за Цариградската Библия българска напевност. Съжалително е, че тази успешна стратегия на превода не е следвана в цялото издание.

ОЩЕ по ТЕМАТА:

[X] Българска Библия: Придворна печатница (1921 (НЗ), 1924, 1938 (НЗ), 1940)

[X] Българска Библия: Ревизията Верен (1993, 2001, 2013)

[X] Българска Библия: Българско Библейско дружество (2002, 2005)

[X] Текстови маркери в българските протестантски ревизии на Библията (Част 1)

[X] Текстови маркери в българските протестантски ревизии на Библията (Част 2)

[X] Текстус Рецептус или Критично издание на Новия завет?