Защо БПЦ бойкотира Комисията по досиетата?

20.10.2019

Синодът отказва съдействие за разкриване на бившите агенти на ДС в БПЦ

От кореспонденцията между Комисията по досиетата и синода става ясно, че от години БПЦ финтира законовите изисквания

Комисията по досиетата публикува тази сутрин на сайта си последните няколко писма, част от дългата си кореспонденция с ръководния орган на Българската православна църква (БПЦ) – Светия синод. От тях става ясно, че от години църквата отказва да сътрудничи на комисията в разкриването на бившите служители на репресивната Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА в редиците си.

Според закона за досиетата на проверка за принадлежност към тоталитарните служби подлежат и ръководителите и членовете на управителните органи на религиозни общности, тъй като те извършват публична дейност. На същото основание на проверка и обявяване подлежат например и издателите и редколегиите на медиите, собствениците на социологически, рекламни и пиар агенции, ръководството на БАН и нейните научни институти и самостоятелни звена, ръководните органи на Българския лекарския съюз, Българския зъболекарски съюз, Българския червен кръст и още много други.

Първото писмо с искане за предоставяне на личните данни на всички, заемали ръководни постове в БПЦ, определени в нейния собствен устав, е било изпратено преди близо 7 години – на 4 ноември 2011 г. – това става ясно от поредното писмо на председателя комисията Евтим Костадинов до патриарха от началото на юни т. г. Ако се съди от посочените текстове от устава, става въпрос за църковните настоятелства и манастирските събори.

Законовият срок за предоставянето на тази информация е 14 дни след поискването, припомня Евтим Костадинов в писмото си до патриарх Неофит.

Отговорът от синода, подписан от патриарха, е практически отказ да се предостави тази информация, като се твърди, че синодът не разполагал с необходимите данни. Наред с множество извинения от морален до административно-правен характер в този отговор се обяснява, че синодът не разполагал с данни за всички църковни настоятели в страната от 1989 г. насам, още по-малко с ЕГН-то им и другите характеристики. Сочи се например, че част от църковните настоятелства са миряни и това прави задачата още по-сложна. Патриархът дори съветва председателя на Комисията по досиетата да се обърне поотделно към всяка църква в страната за предоставянето на търсената информация за църковните настоятелства, макар че малко преди това отбелязва, че такива списъци с хиляди данни с имена и ЕГН-та на църковните настоятели няма и едва ли се пазят в самите енорийски църкви.

Пред „Капитал“, председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов сподели, че комисията вече е проверила повечето учреждения и организации през годините, като вече остават много малко бели петна за проверка – предимно в по-тесните и секретни организации около Българската народна армия.

„На финалната права сме“, заявява Костадинов. Той коментира, че през годините не е било обръщано внимание на проверките в БПЦ, но сега вече са направени проверки на ръководните органи на всички регистрирани вероизповедания и БПЦ остава последна с недовършени проверки. До момента са правени основно за принадлежността на митрополитите и патриарха, т.е. хората, които влизат в състава на Синода. В даден период даже бившите агенти на ДС преобладаваха в състава на Синода. За много други ръководни постове обаче проверка не е правена, а според закона църквата е тази, която следва да предостави списъците с хора, които са заемали тези постове или все още заемат.

Според закона длъжностно лице, което не изпълни задължение по предоставяне на данни, се наказва с глоба от 15 000 до 30 000 лв. Ако и след това продължава отказът за предоставяне на исканата информация, въпросът ще бъде отнесен до съда.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.