[1] п-р Бедрос Алтунян, Варна: https://pastir.org/?p=249
[2] п-р Тeодор Ангелов, София: 4 статии
[3] п-р Людмил Арсов, София: https://pastir.org/?p=936
[4] о-а Георги Бакалов, София: 37 статии
[5] д-р Христо Беров, Берлин: 20 статии
[6] п-р Румен Борджиев, София: https://pastir.org/?p=873
[7] п-р Пламен Василев, Шумен: https://pastir.org/?p=78
[8] п-р Иван Врачев, Пловдив: https://pastir.org/?p=887
[9] e-п Петър Георгиев: https://pastir.org/?p=972
[10] адв. Иван Груйкин, София: 5 статии
[11] п-р Янко Добрев, Силистра: 6 статии
[12] п-р Димитър Димитров, Ст.Загора: https://pastir.org/?p=873
[13] д-р Доний К. Донев, Ямбол: 12 статии
[14] е-п Васил Еленков, София: https://pastir.org/?p=6365
[15] п-р Toни Еленков, София: https://pastir.org/?p=873
[16] п-р Тодор Енчев, София: https://pastir.org/?p=3358
[17] п-р Георги Зафиров, Мездра: https://pastir.org/?p=873
[18] п-р Павел Игнатов, София: https://pastir.org/?p=4582
[19] п-р Радослав Киряков, Бургас: https://pastir.org/?p=943
[21] п-р Иводор Ковачев, София: https://pastir.org/?p=4720
[22] п-р Николай Кокончев, Варна: https://pastir.org/?p=4614
[23] д-р Виктор Костов, София: 24 статии
[24] п-р Христо Куличев, София: 22 статии
[25] п-р Любен Маринов, Монреал: https://pastir.org/?p=6991
[26] п-р Георги Михайлов, Ловеч: https://pastir.org/?p=873
[27] п-р Сашо Младенов, София: https://pastir.org/?p=1585
[28] п-р Пейчо Мухтаров, Трявна: https://pastir.org/?p=873
[29] п-р Евгени Найденов, София: https://pastir.org/?p=873
[30] п-р Данаил Налбантски, Русе: https://pastir.org/?p=4941
[31] п-р Николай Неделчев, София: 20 статии
[32] п-р Михаил Новак, София: 6 статии
[33] п-р Иван Несторов, Пловдив: https://pastir.org/?p=873
[34] п-р Красимир Партовски, София: https://pastir.org/?p=126
[35] д-р Вениамин Пеев, Русе: 20 статии
[36] п-р Любо Петков, Ст.Загора: 3 статии
[37] е-п Васил Петров, Габрово: 17 статии
[38] п-р Светослав Петров, Пловдив: https://pastir.org/?p=1626
[39] п-р Пламен Петров, Виена: https://pastir.org/?p=1024
[40] п-р Божидар Симеонов, Пловдив: https://pastir.org/?p=4434
[41] п-р Трайчо Стефанов, София: https://pastir.org/?p=873
[42] п-р Николай Стефанов, В.Търново: 17 статии
[43] п-р Ивайло Сяров: https://pastir.org/?p=4630
[44] п-р Данаил Танев, Сливен: https://pastir.org/?p=19
[45] п-р Иво Ташев, Сандански: https://pastir.org/?p=873
[46] п-р Живко Тончев, Бургас: https://pastir.org/?p=1024
[47] п-р Любомир Шиваров, Варна: https://pastir.org/?p=873
[48] п-р Иван Хазърбасанов, София: https://pastir.org/?p=846
[49] п-р Иван Ядков, София https://pastir.org/?p=1024
[50] п-р Людмил Ятански, София: 5 статии
А на мен ми е интересен колегата Г.Бакалов-с 37 статии държи абсолютният рекорд ,а същевременно негодува срещу PASTIR.ORG.Аз даже преди си мислех,че PASTIR.ORG
е на Г. Бакалов.Тук даже има статии и на Хр.Куличев и пастори от различни деноминации.Да не говоря пък за форума,в който пишат даже и тези,които мислят с гръбначният си мозък поради липса на друг, без да бъдат филтрирани от модератора.Пълна свобода ,за разлика от други подобни сайтове.
Интересно, интересно. Толкова много автори а някои все още казват че евангелските пастири били неактивни!
Тъкмо ТОЗИ АСПЕКТ НА СВОБОДАТА НА СЛОВОТО прави Пастир.орг сайт на пост-модерната епоха. Всеки може свободно да изразява разбиране и възглед. Всеки може да се изкаже със „за“ или „против“ по даден проблем. Това не може да се каже обаче за други електронни медии.
Да вземем, например, „Евангелски вестник“. Това е типичен ОФИЦИОЗ от рода на бившото „Работническо дело“. Както в органа БКП не можеше да критикуваш „перфектната“ Партия, рисуваща в розово „комуниз-ъ-ма на хоризонта“, така и в официоза на СЕПЦ трябва само да „хвалиш“ високата духовност и богомъдрие на председателя и перфектното дело на „най-голямата“ евангелска деноминация, в която – забележете – всичко „тече по мед и масло“… А, да не забравя е „перфектността“ на ОЕЦ и „перфектността“ и „богомъдрието“ на председателя Неделчев, който няма никакво мнение за „агентурния проблем“ и няма никаква вина за „разцеплението“ на ВЕБИ!…
От официозите можеш да чуеш само: „Слава! Слава! Слава!“ – възгласи, които слушахме до оглушаване допреди две десетилетия и кусур от трибуната на мавзолея на Георги Димитров. Но ако мавзолеят отдавна е съборен и останките му са изметени и хвърлени на бунището на историята, официозите продължават да съществуват като храна на продуктите на тоталитарната система в днешните деноминации…
Пасторите се скатават зимните месеци и ще се появят със своите съобщения чак към Великден после малко ваканция за лятото някои конференциийка през септември и после за празниците пак малко и това е. За гражданска позиция и дума да не става а за свободата … каква свобода?
Аз пък си позволявам да изразявам гражданска позиция и при това публично и без да се съобразявам с това какво мислят и какво ще кажат другите. Това е главната причина, поради която политическите лидери се отнасят с уважение към мен. Проблема, обаче, е там, че вярващите често не могат да разберат това и се отнасят не само резервирано, но и критично. Те считат, че в църквата единственото, което трябва да говоря е как да изманипулират Бога да им отговаря на нуждите, да им напомням колко много ги обича и как е „задължен“ да им дава всичко, което поискат. Поради това реагират много остро когато напомня, че Бог е господар и не Той на нас, а ние сме задължени към Него и имаме определени задължения, които трябва да изпълнявам, а дали ще отговори на капризите ни – това е Негова воля и не подлежи на нашата власт по никакъв начин. Също така, реагират много остро когато ги уча да мислят като свободни хора, които имат своя гражданска позиция и устояват тази своя позиция. За съжаление, робската психика, която внедри комунизма в умовете ни, очевидно им се вижда много приятна и много лесна. Наистина по-трудното е човек сам да гради живата си, по-лесно е да се остави някой друг да мисли вместо него. За това чуваме повече проповеди, в които се казва „Довери се изцяло на Бог“. Това, обаче, е половин истина. Да, трябва да се доверим на Бог, но да се доверим не за това, че Той ще оправи всичко в живота ни, а за това, че ще ни помогне когато се трудим за да изградим живота си. Това наше робско мислене пречи на много пастори да приемат новите предизвикателства, да излязат от черупките, в които доброволно са се затворили и ясно и открито да изявят своята гражданска позиция.
Блюстител за истината ни е той Ангел Петков само дето бързо забрави колко много се оплакваше във фейсбук и наричаше авторите които пишат тук комунисти, милиоционери и агенти. Въобще много пастори, епископи, презвитер и апостоли крякат в интернет пространството но като дойде време да кажат нещо съществено се спотайват по църковни събрания или мисионерски пътувания до екзотични страни.
Малко преувеличи тук, ама айде, няма да се заяждам защото ще изпаднем в дискусия, от която няма никаква полза. Само ще си позволя да коригирам една дума – никога не съм наричал АВТОРИТЕ с каквито и да е названия, а критиката ми беше насочена (и пак ще бъде ако е необходимо) към тези, които наистина се държат като такива, а именно модераторите (които, между другото, не знам кои са, а ако съвпадат с авторите, тогава нещата са ясни) – т.е. изтриване или редактиране с цел промяна на смисъла мои изказвания, или публикуване на постове от мое име без да съм уведомен или да съм дал съгласието си. Ще вметна също, че нещо подобно на едно място прочетох от Велизар, явно и той се е опарил от същото, от което се опарих и аз.
Нужно бе едно такова напомняне защото хората бързо забравят доброжелателите си. Сигурно някой щеше да знае кой е Ангел Пилев кръстника на Тони Еленков ако не му беше предоставена една толкова висока платформа за изява. Храни куче да те лае е поговорката която важи тук и другата подобна на нея е кучетата лаят а кервана си върви.
Ачо не ти минава номера при мен тъй че не ме намесвай в плитките си интриги ако не искаш да . Никога не съм се оплаквал нито на теб нито на някой друг. Когато си написах пълното име Маджуров се сети от къде се познаваме и се опита да ме вкара в интригата на Пилев и Бакалов но резултата бе че си вкараха автогол. А твоите думи за милиционери и агенти ги помним много добре когато се оплакваше на добрия чичко Пилев. Може би се надяваше като печатар-пастор да отпечаташ неговата прехвалена книжка която щеше да излиза после нещо стана и така и не видя бял свят. А аз съм много разочарован че вместо да са за пример на нас по-младите пасторите се плюват един друг като селски баби на седянка и съм на косъм да се съглася с горното изказване всички са пишман пастори.
Ачо, приеми предложението на Велизар да отпечаташ книгата на Ангел Пилев за пасторите-ченгета.
Вярно е, че не се бях сетил за тази опция, но ще помисля сериозно върху този въпрос. А за другото, трябва да поясня на Велизар, че критиките към модераторите на сайта ги написах в другия форум понеже точно там Тони Еленков беше поместил своето пояснение и нямаше как да дам моя отговор на друго място. Но нека мисли каквото си иска, негова работа, явно така му доставя удоволствие.
може ли някой да ми обясни как така е публикувал 30 статии в Пастир.орг а после го нарича анонимен и той и Пилеф? така не става ли че наричат ли себе си анонимни
СТРАХЛИВИТЕ подмятат и си тръгват –
фалшиви хора във бетонни къщи.
А после дремят, но безсъние
с телевизионни клюки ги обгръща.
Къде са живите им страсти,
дълбоките очи, побрали
в едно небе човешко „Здрасти!”
и нежелание да се похвалят?
Защо не се погледнем утре,
странично, не през очилата?
Да, гледката ще ни покърти –
по – нисички сме от тревата.
Зомбирано вторачени в екрана,
опразнени в дълбокото, отвътре,
след чувствата какво остана,
дали сме живи или мъртви?
Разтворени, тревите ни се кискат,
човечета се спъват във въжета…
Живота си назад поискай,
сложи му кръст на хълм и ето –
по – друг ще бъде твоят поглед,
там, от високото отправен:
напомнящата болка е от гвоздеи,
а ти си прикован,…ала изправен…
Не познавам поетесата Петя Стефанова, но я поздравявам от сърце за таланта й!
Актуално и смело, афористично мислене, съчетано с модернистично стихосложение, което не робува на тривиалните рими и техники. За разлика от мнозина днешни поети у нас, които предпочитат изобщо да обърнат гръб на силабо-тоническия начин на писане поезия, г-жа (г-ца) Стефанова показва, че поезията трябва да съхрани мъдростта и музикалността.
Лично аз бих се радвал, ако бъдат публикувани и други нейни стихотворения и защо не – в отделна страница, а не в полето на коментарите? Позволих си да направя кратък възторжен коментар на това стихотворение, защото имам пристрастия към хубавата поезия!
Ако поетесата пише така и още не е издала стихосбирка (стихосбирки), тя е достатъчно зряла според мен за такова творческо поприще.