автор: Данаил Налбантски | ИЗТЕГЛИ в PDF ФОРМАТ
Докато пътувахме с жена ми към селото, сякаш преминавахме в друг свят. Този район на България е един от най-изостаналите. Селата са с турско население, без ток и вода, без пътища. Когато завали дъжд, те остават недостъпни. Стигнахме в село Тодорово и запитахме групата мъже в центъра на селото за
Стоян Буков. Сърцата ни бяха свити, очаквахме да видим едни враждебни хора от друга народност и религия. Наистина, отначало мъжете ни гледаха зле, но като чуха кого търсим, очевидно се промениха и хорово започнаха да ни обясняват къде е къщата. Заварихме Стоян Буков сам в своята стая. На масата лежеше отворена единствената книга, която му бяха разрешили да вземе със себе си – Библията. Посрещна ни с радост… ИЗТЕГЛИ в PDF ФОРМАТ
Стоян Буков беше евангелски пастор. Заради своята активна работа беше интерниран в това село, отдалечено на 400 км от неговия град Пловдив. Комунистическата власт търпеше пастири, които се страхуваха, отблъскваха младите от църквата, говореха в чужбина за “свободата на религията” в комунистическа България
Вълнуваща история, която още веднъж показва, че по тоталитарно време истинските вярващи не се огъваха пред нищо и служеха почтено и всеотдайно на Бога. Те нямаха облаги, не пътуваха често из чужбина, за да имат повече и повече материални придобивки. Те избираха нелекия път на мъчениците и служеха чисто в името на великия Бог. Такива почтени християни има и днес. Дано Бог даде да има повече като тях!