Жалба до Комисията за защита от дискриминация

До
Г-н Кемал Еюп
Председател на Комисията за защита от дискриминация
Бул. „ Дондуков” № 1

„Дирекция по етническите и демографски въпроси”
към Министерски Съвет
Деница Синджирлиева
София 1594

ЖАЛБА

От :
1. „Християнски център – София” – ЮЛ, местно поделение на Национален Алианс „Обединени Божии църкви”, със седалище и адрес на управление гр. София , кв. Овча купел 1, бл. 418, вх. А, ет.1, ап.1
2. Иван Георгиев Хазърбасанов с ЕГН ***** адрес : гр. Банкя 1320, кв. „Вилна Зона”, ул. „Теменуга I” № 6

Срещу :
1. „168 часа” ЕООД, бул. „Цариградско шосе” № 47
2. Венелина Гочева, главен редактор на вестник „24 часа” – бул. „Цариградско шосе” № 47
3. Вера Славчева, щатен журналист във вестник „24 часа”- бул. „Цариградско шосе” № 47

Уважаеми Господин Председател,

Моля от името на ръководеното от мен поделение ЮЛ „ Християнски център – София ” на религиозна институция Национален Алианс „ Обединени Божии църкви ” и лично от мое име да разгледате жалбата и да образувате жалбено производство срещу ответниците „ 168 часа ”ЕООД, Венелина Гочева, главен редактор на вестник „ 24 часа” и Вера Славчева, щатен журналист във вестник „ 24 часа ”.

Първите двама ответници са виновни за поредицата поместени статии срещу „ Християнски център – София” и срещу мен лично, озаглавени : „ Циганин евангелист блудства с 3 – годишна”, „ Опасна секта сее чудеса ”, „ Скандална секта се завърна ”, „ Има си хас да стане и чудо ”, „ Атака ” пише закон срещу „ Слово за живот ” в броеве 179, 190, 191 (виж приложения 11, 12, 13). Вера Славчева е автор на интервюто и на статията „ Скандална секта се завръща ” в брой 190/16.07.2005 г. на вестник „ 24 часа ”. Поредицата от статии във вестник „ 24 часа” са написани с цел да настроят негативно общественото мнение към мен и регистрираното местно поделение „Християнски център – София” към Обединени Божии Църкви. Чрез изопачаване на определени факти и чрез представяне на неистини се манипулира съзнанието на хората, читатели на този най – масов ежедневник, и се подбужда и осъществява явна дискриминация по смисъла на чл. 4 от Закона за защита срещу дискриминацията.

Корицата на вестник „ 24 часа ”, брой 190 от 16 юли 2005 г. съдържа заглавието „Опасна секта сее чудеса” ( виж приложение № 12 ), отново с големи букви и отново сред тенденциозно подбрани материали. Считаме определенията „скандална” и „опасна секта”, както и общият преднамерен стил на публикацията за проява на явна дискриминация и открита враждебност по отношение на дейността на една от регистрираните християнските общности при това с ясно изразен облик. За нас по – надолу пише : „ Скандалната секта „ Слово на живот” се завърна, но под ново име ”. На втора и трета страница на същия брой материалът е доразвит, като превратно представените данни за мероприятия на „Християнски Център – София” са съчетани с нов коментар за деянието на младежа, неколкократно споменаван като „ циганин евангелист ” в самата статия „ Насилникът само мастурбирал ”: „ 15 – годишният ром, за когото се твърдеше, че е изнасилил момиче след посещение на богослужение в Южния парк, всъщност не е насилил момичето, а само е мастурбирал ” и „ Според обясненията на обвиняемия, дадени пред съдия, блудството станало след негово и на родителите участие в религиозна сбирка в Южния парк ”. Редакцията на вестника цели да създаде впечатлението, че наша проява, за която сме взели разрешението на Столична Голяма Община, е подбудила непълнолетния към подобно деяние (мастурбация) – внушения, които са несъстоятелни и които подронват доброто ми име на пастир и репутацията, с която се ползва и самият „ Християнски център – София ” в обществото. В статията : „ Скандална секта сее чудеса ” на стр. 2 сме наречени „ скандална секта” и „ опасна секта ”.

Прибавени са части от изказвания на г-н Георги Кръстев от Дирекцията по вероизповеданията, пастор Ралф и с мен самия на стр. 3 от същия брой, откъслечни и извадени от първоначалния им контекст, с цел да се насади страх от нашата религиозна християнска общност и негативно предубеждение в хората, като се използва тяхната евентуална слаба информираност за естеството на нашата дейност.

На стр. 3 в статията : „ Скандална секта сее чудеса ” се внушава , че проповедите ни били „ истерични крясъци ”, а в интервюто с мен, озаглавено : „ Не е лоша дума. Значи нов път” с цитат от стр. 3 се внушава, че сме опиянявали хората с наркотичен газ, което е явна лъжа. В рубриката „ Кои бяха те ” на стр. 3 се цитират неверни данни за самоубийства на членове на „ Слово на живот ”, християнска организация в Швеция, а не в България, цитираме : „ До 1996 г. в Швеция има 16 самоубийства на членове на „Слово на живот”. Същата година у нас се водят три следствия за самоубийства , в които е намесено името на сектата. 93 от напусналите „ Слово на живот ” са имали психически смущения, сериозни опити за самоубийство е правил всеки четвърти от отказалите се от сектата …”

По отношение на мен или членове на бившето „ Слово на живот” никога не е образувано дело за подбуждане към самоубийство. Аз самият никога не съм бил привличан в следствие. Цитираните във вестник „ 24 часа ” от 1993 г. “ три следствия” , ако въобще са съществували такива, очевидно са завършили с прекратяване. От друга страна само наличието на данни за водени следствия сами по себе си не доказват извършване на престъпление, което става само с осъдителна присъда. В обратния случай щеше да има осъдени към 2005 г., т.е. 12 години по – късно. В „ Евангелски вестник ”, бр.16 от 3 – 16 август 2005 г. на стр.5 в статията : „ Време е за реформация ” съм изразил становището си по въпроса в смисъл: „ Цитираните данни за самоубийства и трайните ментални проблеми не са свързани с членове на църквата „ Слово на живот” в Швеция. Така наречените членове с дълготрайни ментални увреждания не са членове на църквата там. Те са пациенти на психодиспансера в Упсала. Упсала е най- големият университетски град на Швеция и Скандинавия. Там се намира най – голямата университетска болница с най – големия психодиспансер. В продължение на няколко години тяхната църква е имала служение да сменя подлоги и да подпомага тези, които са неспособни сами да се погрижат за себе си. Шведската жълта преса умишлено злоупотребява, като свързва самарянското служение на църквата „ Слово на живот ” в Упсала, Швеция, със сериозните проблеми на умствено страдащите хора. ” (прилагам статията от „Евангелски вестник” – виж приложение № 36). Ако уважаемата Комисия желае все пак да се запознае с материали, свързани със статута, дейността и уважението, с което се ползва организацията „Слово на живот” в Швеция, разполагам с документи, които мога да представя допълнително.

В брой 179 от 5 юли 2005 г., вестник „ 24 часа ” (стр. 8) публикува материал, озаглавен с големи букви : „ Циганин евангелист блудства с 3 – годишна ”, като авторът тенденциозно търси причинно – следствената връзка между поведението на неуравновесен психически младеж с близостта на мястото на деянието до публичната проява на „ Християнски център ”, състояла се същия ден. Цитираме : „ 15- годишният блудствал с момиченцето в храсталаците на Южния парк , където група вярващи отишли да пият по бира след поредната служба в близката църква ” и „ Уличеният обяснил, че след проповеди със свои връстници се усамотявали да гледат порнофилми и след това правели секс ” (виж приложение № 11). Търси се сензацията, без да се провери дали момчето е било мотивирано в своите действия от нашето християнско мероприятие. Статията е поместена в криминалната хроника на изданието, сред цяла страница от съобщения за извършени престъпления, което допълнително насажда в читателите и негативно отношение към ръководената от мен църква. С изречението : „Уличеният обяснил, че след проповеди със свои връстници се усамотявали да гледат порнофилми и след това правели секс” вестник „24 часа” безцеремонно внушава, без наличието на каквито и да е доказателства, абсурди от рода на това, че след богослужения в евангелските църкви се прожектират порно филми и посетителите се насърчават в безразборен секс. Такова внушение е не само неизмеримо далече и полярно за същноста и ценностите на християнството и евангелизма, но същевременно е обидно.

Тиражирането на подобни лъжи и инсинуации е опасна медийна практика, която застрашава съществуването и дейноста на евангелските църкви в България . Ако в някой читател този този пасаж предизвиква недоумение, в други може да предизвика гняв, саморазправа и нападение на евангелски храмове и молитвени сгради и над тяхните посетители.

Като озаглавява с големи букви своята статия “ Циганин Евангелист блудства с 3- годишна ”, вестник “24 часа” представя младежа като “циганин евангелист”, докато той е етнически турчин, и по този начин лъже читателя и умишлено злоупотребява с истината. Чрез тази манипулация вестникът опетнява и руши имиджа на протестантството, като го свързва с негативните страни на “циганин” – образ, станал за жалост емблема на неприятности и проблеми за отделния човек и обществото в България.

В рубриката : „ Има си хас да стане и чудо ” на страница 10 от вестник „ 24 часа”( 16 юли 2005 г. ) същият извежда следният извод : „ Когато в една държава вали много, а законодателството отсъства или е калпаво – вместо гъби никнат секти. Към днешна дата по нашите земи те са 66, а една от най – агресивните от тях – „ Слово на живот ”, се е преродила в Християнски център – София. 66 се смята за дяволско число, но в случая делата са си чисто човешки. Едни предприемчиви скандинавски пастори нахлуха в обърканата българска душа и й казват: „Чакай чудо! Небесна експлозия.”Вече 15 години българите очакват не чудо, а поне малко по – добър живот. Когато и след поредното управление надеждата за това отиде към хоризонта, пътищата май остават само два : към някоя секта или към партия от типа на „Атака ”. В приетата декларация за приоритетите на парламента поправка в Закона за вероизповеданията не е предвидена. А и да го променят – дали сектите няма да станат 666?” ( виж приложение 12 ). Вестникът очевидно свързва тежкото икономическо положение в България и дейността на „Християнски център – София ”, като чрез така направения паралел отново се насажда негативизъм и предубеждение в хората към нас. Отношението на държавния орган Дирекция „Вероизповедания” обаче е коренно различно. В брой 16 на „ Евангелски вестник ” от 3 – 16 август 2005 г.( виж приложение № 36) Георги Кръстев, съветник в Дирекция „Вероизповедания”, дава следното изявление : „ За нас църквата на пастор Иван Хазърбасанов е местно поделение на официално регистрирано вероизповедание . Не считаме, че има нещо нередно, което застрашава обществото ни. Напротив – запознати сме с полезните прояви на Християнски център – София сред ромското население. Изводите, направени в статията имат обиден характер. Дирекция „ Вероизповедания ” не споделя възгледите, изложени в статията. Ако бяхме предупредени, че вестникът ще публикува статия с негативно звучене, щяхме да изразим позицията си”.

Очевидно Дирекция „Вероизповедания” – държавният орган, който бди за състоянието на религиозния климат в страната, когато дава съгласието си за регистрация на едно вероизповедание, не смесва тежкото икономическо положение със своите изисквания съобразени с международните нормативи за религиозните свободи.

В свое писмо № 02.18 – 650 от 26.08.2005 г.( виж приложение № 17 ) г-н Кръстев дава следното мнение, което цитирам : „Считаме, че е недопустимо религиозни общности, които спазват законите на страната и с многогодишната си дейност са доказали своята полза за обществото, да бъдат квалифицирани като секти. Нещо повече, ние познаваме и ценим усилията, които евангелските църкви полагат в духовната, социалната и образователната дейност за ефективна интеграция на ромското малцинство и превръщането му в част от гражданското общество. Категорично отхвърляме внушенията, които се правят с гореспоменатата статия и Ви уверяваме, че дирекция „Вероизповедания”, както и досега ще продължи да подкрепя усилията Ви християнските ценности да се превърнат в неразделна част от всички сфери на живота.

През последните години бяха извършени редица законодателни промени, които вярваме, че ефективно може да използвате, за да дадете категоричен отговор на подобен род медийни прояви.”

Явно манипулативно е и сравнението на посочения брой (66) на регистрираните вероизповедания у нас с числото на дявола (666) .Нещо повече, подобни сравнения вредят и засягат на практика всички регистрирани вероизповедания у нас, което нарушава установената толерантност в обществото и може да доведе до напрежение спрямо регистрираните вероизповедания. В този смисъл е и изявлението на пастор Виктор Вирчев, председател на Евангелски Петдесятен Съюз и председател на Обединени Евангелски Църкви в България („Евангелски вестник” бр. 16 от 3 – 16 август 2005 г. – виж приложение № 36): „ Най – вероятно публикацията цели подготвянето на общественото съзнание за промени в Закона за вероизповеданията. Затова не само евангелските църкви, но и всички останали регистрирани вероизповедания не бива да остават безразлични към възникналия проблем.” Ето виждаме, че статията създава условия за дискриминация на всички евангелски църкви и прилича на политическа поръчка. И това, изглежда, е наистина така.

В следващия си брой 191 ( от 17 юли 2005 г. ), в рубриката си „ 24 часа България ” вестник „ 24 часа” помества съобщение със заглавие: „ Атака” пише закон срещу „Слово за живот ”. В съобщението се твърди : „ Атака ” пише закон срещу „Слово за живот” съобщи зам. – шефът на парламентарната група Павел Чернев. Повод за това стана завръщането на скандалната секта под името Християнски център – София”. Законодателните промени са насочени и срещу други „изповедания”, които накърняват националното ни достойнство”, заяви Чернев” (виж приложение № 13). С подобно поместване на изявление на заместник – ръководител на парламентарна група се дискриминира „Християнски център – София” като регистрирано местно поделение по отношение на другите регистрирани деноминации и поделения, като се насажда религиозна нетърпимост. Същевременно вестник „24 часа” поощрява идеи за законодателни промени, мотивирани единствено от желанието да бъде посегнато върху една конкретна християнска общност, в случая нашата. Очевидно е, че серията от статии във вестник „24 часа” дава ефект и върху българските депутати, като в случая става дума за изявление не от кой да е, а от заместник – председател на парламентарна група, много по – влиятелна институция отколкото отделният депутат. А както е добре известно дори един народен представител има самостоятелна законодателна инициатива, съгласно чл. 87 ал.1 от Конституцията на Република България.
Недопустимо е да се говори за евангелските и протестантските вярващи като за „ изповедания, които накърняват националното ни достойнство ”- думи на заместник – председателя на парламентарната група „ Атака ”. На 29.03.2002 г. в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски” се състоя Научна Конференция, в която участие взеха Петър Константинов, доц. Румен Генов, доц. Петър Шопов, проф. Георги Нешев, доц. Петко Петков, доц. Здравка Константинова и др. В книгата „Влиянието на протестантските мисионери за духовното и политическото освобождение на българския народ”, продукт на тази Конференция, още във встъпителните си думи Петър Константинов, председател на Общонародно сдружение „Мати Болгария”, изрично отбелязва : „ Като изхожда от тези предпоставки и от историческия етап, в който протестантските мисионери се появяват и проявяват сред българския народ, тяхната дейност оказва изключително благоприятно и дори съдбоносно влияние, като върху духовното, така особено и върху политическото ни освобождение.

Както от общочовешко, така и от чисто национално гледище, най – същественият принос на протестантските мисионери у нас е съдействието им за превода и отпечатването на Библията на на новобългарски език. Това е открояващ се жалон в историческото развитие на всяка съвременна национална цивилизация. Началото на една национално идентифицирана съвременна култура в християнския свят започва с превода на Библията на говоримия език на съответния народ.”
Страниците на този научен труд съдържат многобройни примери за приноса на евангелските и протестантските общества за развитието на съвременна България. Превеждането и издаването на новобългарски език на Библията допринася за създаването на модерния български език (стр. 17 от Книгата), редица мисионери, пастори и вярващи участват в организацията на бунтове и въстания (стр. 32 и 33 от Книгата), издават вестници (стр. 46 от Книгата). На стр. 46 от Книгата се съдържа информация за заслугите на Роберт колеж за изграждането на новата българска държава. Негови възпитаници участват в Учредителното събрание и стават едни от първите български държавници. В този смисъл са и думите на доц. Петър Шопов, който обобщава изказването си така (стр. 20 от Книгата): „… струва ми се, че днес призванието на протестантските проповедници българи или американци – е да се посветят на едно високо благородно предизвикателство, което може да донесе голяма полза на българския народ в периода на прехода, в усилията му за оцеляване” (прилагаме Книгата за почитаемата Комисия за защита от дискриминация – виж приложение № 37).

„Християнски център – София ” е част от евангелизма в България и съществува като местно поделение на Национален Алианс „ Обединени Божии Църкви ” с регистрация от 5.12.2003 г., а преди тази дата – с наименованието „ ОБЦ – 18 ” – считано от 2000 г.(виж приложения № 1 – 8) Ръководената от мен християнска църква развива духовна дейност, която е позната на обществеността и се изразява в проповед, богослужения, както и в други дейности, като благотворителност, социални, образователни програми, християнско консултиране, и др.(виж приложения № 19 – 35 и № 38 – 40). Осъществяваните от нас инициативи никога не са били в противоречие с действащите нормативни актове в Република България. Мероприятията са съобразени със закона и за тях имаме писмени разрешения, които прилагаме (виж точки 14, 15 и 16 от приложените доказателства). Ние, като български граждани и вярващи хора, сме неразделна част от обществото, в което живеем. Работим и отглеждаме децата си в същите трудни условия както и всички останали граждани.

Фактът за увеличения брой на регистрираните вероизповедания в Република България не трябва да се интерпретира като заплаха и с това да се прави опит за манипулиране на обществото по отношение на вероизповеданията и за тяхната дискриминация. Плурализмът в убежденията и тяхното изповядване, включително и на религиозните убеждения, е естествено присъщ на всяко демократично общество. Като регистрирано местно поделение към Обединени Божии църкви с открита общественополезна дейност, ние не застрашаваме никого.

Във факта за заличаването като регистрация (1994 г.), а не както се твърди „забрана”, няма нищо скандално или опасно. Дирекцията по вероизповеданията и Софийският градски съд категорично приложиха законите, които излязоха след 1994г., и прецениха, че отговаряме на всички изисквания. Нашата регистрация е в резултат на еволюцията в законодателството и на демократичната промяна, настъпила след 1994г., и посоката към Европейския съюз. От тези факти се вижда, че да се прави извод за заплаха е неоснователно.

Сега обаче сме изправени пред поредица от статии, съобщения и пропаганда, съставляващи повтарящи се случаи на подбуждане към дискриминация и на пряка дискриминация на религиозна основа. Откритата злонамереност на публикациите, техният брой, както и отказаната възможност за равностойно опровержение, засягат мен и „ Християнски Център София ” изключително тежко.

Наистина, в брой 230 от 25.08.2005г. вестник „ 24 часа ” отрази моето становище в статия със заглавие „ Не сте прави. Без лов на вещици ”, но материалът беше публикуван в съкратен вид, едва в ъгъла най-долу на страница 12. Очевидно е, че предоставената възможност за опровержение не съответства на тежестта на нарушението, изразяващо се в цяла поредица статии в различни броеве и то на заглавна и първи страници, сред криминални рубрики и скандални снимки.

Злонамерените статии във вестник „ 24 часа ” смутиха силно евангелската общност в България и станаха причина за среща на евангелските пастори, които излязоха с обща позиция срещу „ опасната тенденция ” в българските медии. Тази среща, както и писмото от евангелските деноминации до Дирекция „ Вероизповедания” са широко отразени в „ Евангелски вестник ”, брой 16 от 3 – 16 август, който прилагаме (виж приложение № 36). В писмото казваме : „ Появилите се напоследък статии от този род започват да представляват ” една тревожна тенденция на умишлено и целенасочено обработване на общественото мнение чрез нагнетяване на отрицателно отношение най – вече към евангелските вероизповедания. Достатъчно прецеденти в това отношение има в периода 1992 – 1997 година, когато бяхме подложени на масирана и злонамерена медийна кампания, целяща да се внуши на обществото, че евангелските църкви са опасни секти. Сега в обществото отново се моделира дискриминационно отношение спрямо евангелските вярващи ”. По – нататък в писмото акцентираме на опасността, която съществува „ да се разруши създалата се с много усилия на вярващите и на държавата атмосфера на религиозна търпимост ” и да бъдат сринати : „ успешно установяващите се в страната ни основи на гражданското общество ”.

Предвид описаните по – горе обстоятелства и приложените към жалбата документи, ви моля да упражните правомощията си по установяване на нарушенията по смисъла на чл. 4 и 5 от Закона за защита срещу дискриминацията, налагане на глоба на нарушителите и имуществена санкция на ЮЛ „168 часа” ЕООД, както и постановяване на задължително предписание до вестник „24 часа” за поместване на наше равностойно опровержение и преустановяване в бъдеще на публикациите им с дискриминационен характер към мен и ръководения от мен „Християнски център – София”.

Доказателства :
1. Решение № 1 на СГС по ф.д. № 8041/2003 г. от 05.12.2003 г.
2. Удостоверение от Директора на Дирекция „ Вероизповедания ” до кмета на Столична община от 09.10.2000 г.
3. Удостоверение от Директора на Дирекция „ Вероизповедания ” до кмета на Столична община от 12.12.2000 г..
4. Удостоверение от ръководството на НА „ Обединени Божии църкви ” № 0294 от 08.05.2001 г.
5. Регистрация от Дирекция „ Вероизповедания ” № 0218 579 от 21.09.2001 г.
6. Удостоверение от Дирекция „ Вероизповедания ”№ 02. 18. 310 от 21.07.2000 г.
7. Декларация за промяна на данните в данъчната регистрация № 0700/2406 19.12.2003 г.
8. Булстат на „ Християнски център – София ”
9. Вестник „ 24 часа ”бр. 230 от 25.08.2005 г.
10. Опровержение на Иван Хазърбасанов до главния редактор на в – к „ 24 часа ” Венелина Гочева от 18.08.2005 г.
11. Копие от вестник „ 24 часа ”, бр. 179 от 05.07.2005 г.
12. Вестник „ 24 часа ”бр. 190 от 16.07.2005 г.
13. Копие от вестник „ 24 часа ”, бр. 191 от 17.07.2005 г.
14. Писмо – молба до Столична голяма община от „ Християнски център – София ” от 03.05.2005 г. и разрешение на зам.-кмета на СО № 4900 – 370 от 12.05.2005 г.
15. Писмо – молба до Столична голяма община от „ Християнски център – София ” от 04.07.2005 г. и разрешение на зам.-кмета на СО № 4900 – 688 от 04.07.2005 г.
16. Писмо – молба до Столична голяма община от „ Християнски център – София ” от 11.07.2005 г. и разрешение на зам.-кмета на СО № 4900 – 707 от 11.07.2005 г.
17. Писмо от Директора на Дирекция „ Вероизповедания ” № 02.18 – 650 от 26.08.2005 г.
18. Писмо от 20.09.2005 г. до Дирекция „ Вероизповедания ” при Министерски съвет на Република България
19. Приемателен протокол за заприходяване на дарение от Фондация „ Сила за живот ” от 02.06.2000 г.
20. Обратен протокол от 06.04.2000 г. и протокол от 06.04.2000 г. на общинска болница „ Т. Витанов” гр. Трявна
21. Мемориален ордер № 18/2 и мемориален ордер № 18/1 за април 2000 г. на общинска болница „Т. Витанов”
22. Складова разписка № 28 за хуманитарна помощ по протокол № 46 – 4 – 11 – 2000 г. на общинска болница „Т. Витанов” гр. Трявна
23. Протокол за дарение от 11.01.2001 г. от ДДПВ с. Дрен
24. Писмо № 02.18 – 325 от 23.05.2001г. от Директора на Дирекция „Вероизповедания ” до генералния секретар на Българския Червен Кръст
25. Благодарствено писмо № 217 от 08.12.1998 г. от Директора на Държавна белодробна болница гр. Роман, обл. Монтана
26. Благодарствено писмо № 451 – 131 от 26.05.1999 г. от Ръководството на ДУБ „Св. Йоан Рилски”, гр. София
27. Благодарствено писмо № 27 от 07.06.1999 г. от Обединена Божия Църква – Панагюрище – 2
28. Благодарствено писмо № 209 от 09.11.1999 г. от Директора на Центъра за спешна медицинска помощ, гр. Кърджали
29. Благодарствено писмо от 1999 г. от Директора на Обединена районна болница „Д-р Атанас Дафовски” – гр. Кърджали
30. Благодарствено писмо № 138 от 05.04.2000 г. от Директора на Общинска болница „ Д-р Теодоси Витанов ”
31. Благодарствено писмо от 11.01.2001 г. от Директора на Дома за деца от предучилищна възраст, село Дрен, община Радомир, област Перник
32. Международна товарителница № 104824 от 19.05.2001 г.
33. Дванадесет броя снимки от изпълнение на образователната програма на „Християнски Център – София”
34. Справка от „ Християнски Център – София ” от 29.09.2005 г.
35. Образователна програма на „ Християнски Център – София ” от 05.10.2005 г.
36. „ Евангелски вестник ” бр. 16 от 3 – 16.08.2005 г.
37. Книга „ Влиянието на протестантските мисионери за духовното и политическото освобождение на българския народ ” на Научна Конференция, състояла се на 29.03.2002 г.
38. Свидетелство от 05.08.2005 г. на Силвия Абарова
39. Свидетелство от 08.08.2005 г. на н.с. 1 ст. Д-р Любка Танчева
40. Свидетелство от 01.10.2005 г. на Димка Топалова

Приложение : Посочените от нас доказателства, както и копия от жалбата и доказателствата за ответниците на адреса на „ 168 часа ” ЕООД.

С уважение,
За „ Християнски Център – София ”: Иван Хазърбасанов
10.10.2005 г.
Гр. София