Визитка: Людмил Арсов е повярвал през 1991 г. в ЕПЦ-2, гр. София. Студент във Факултет на СЕПЦ, ВЕБИ. Проповядва от 1993 г. Служил е в ЕПЦ-2, София. Днес е пастор на църква Приятели, гр. София.
pastir.org: Разкажи ни как получи повик от Бога за пасторско служение?
Още след като реших да следвам Исус Христос, знаех, че Бог ме призовава да служа в църквата. През годините по много начини и чрез много хора Бог препотвърди призива, който имах от Него. Желанието ми е да видя църквата много по-активна в достигане на хората в света.
pastir.org: А кой е бил най-трудния ти момент като проповедник?
Мисля, че за един проповедник има много трудни моменти, но двата основни, с които се боря всеки път, когато проповядвам са разбираемост и истинност. Едно е да имаш слово от Бога, съвсем друго е да го предадеш по начин, който ще бъде разбираем за хората. Истинността се отнася до живота на проповедника – посланието на проповедта трябва първо да бъде стремеж и начин на живот на самия проповедник. Ако тези два елемента липсват, според мен посланието на Бога е компрометирано от човешкия фактор.
pastir.org: Работиш в екип с други пастори. Има ли някакви негативни ефекти от такъв вид работа?
Възможност за негативни ефекти винаги има, но това не е задължително. Работата в екип има много предимства, но и много предизвикателства. Когато има яснота за посоката и единство в целите всичко останало се намества и работата върви напред много по-добре.
pastir.org: От какъв тип проповеди се нуждае българина днес?
От практични проповеди. Незнам колко пъти трябва да повторя това, за да бъде чуто. Хората (особено тези, в големия град) не знаят как да живеят. Проповедта не трябва да бъде само предаване на знание, но да съдържа в себе си елемент на приложение в реалния живот. Особено важно е посланието да мотивира хората да живеят за Бога. Разбира се, посланието се дава от Бог, но ако проповедника е осъдителен или неразбираем, слушателя излиза с добра информация, но с малко насоки как да приложи тази информация в своя живот.
pastir.org: Къде е по ефективна проповедта в сградата на църквата или извън нея?
Ефективността не зависи от мястото, а от готовността на проповедника да е покорен на Божието водителство, както и от готовността на слушателя да се покори на Божия глас. Исус беше ефективен и вътре, и вън, макар, че оставам с впечатление, че проповядваше повече навън – може би, защото хората бяха там.
pastir.org: А ти къде проповядваш в повечето случаи?
В повечето случаи проповядвам в салон за красота „Магама“. Това е нашата „църковна сграда“ в момента, но се случва да проповядвам и по-вътре, и по-вън.
pastir.org: Как се е променило според теб нивото на проповядване в последните 16г. в България? Понижило ли се е, повишило ли се е или е останало същото?
Мисля, че проповядването в България се развива там, където проповедниците са склонни да се учат и да се развиват. Според мен основния проблем остава приложението на посланието. На хората трябва де се помогне да приложат посланието в своя всекидневен живот. В този смисъл, има места, където проповядването се е развило неимоверно много. Има и други места, където не е мръднало.
pastir.org: А какво трябва да се случи, за да се повиши нивото на проповядване на Евангелието?
Промяната в проповядването започва от сърцето на проповедника. Всеки, който дръзва да проповядва, трябва да е готов да се учи, да се поправя, да се променя, да се адаптира, да подлежи на обучение, да се развива. Постоянно. Все пак ако трябва да посоча най-необходимите неща за проповедника, според мен те са: 1. Лично време с Бога. 2. Образование. 3. Повече контакти с хора, извън “църковните среди”.
Интересно ми е какво образование имате?
Ще се съгласите сигурно , че Исус е главния пастир от който всички се учим.Божието слово е основния източник на познание.Това да следва примера на Исус и да основава своите вярвания на Библията са двете важни условия един пастир да бъде полезен .
Що се отнася до помоща , която пастирите оказват , като проповядват от Словото ,тя е наистина ценна , ако има практическа стойност и приложение в живота .Не случайно , притчите на Исус са безценни , защото имат връзка с живота .
Смятам обаче , че е важно и проповядването навън , както е правил Исус.Той е бил сред хората и не е чакал те да ходят при него , а той е ходил сред тях – от дом на дом и по градове и села.Такава даръка и оставил и на своите ученици-Идете и правете ученици…
Поздрав!
Коментарът на Людмил Арсов относно призива му за пасторско служение и начините, по които той възприема проповядването, изглежда е лишен от дълбочина и критично мислене. Въпреки че подчертава важността на истинността и разбираемостта в проповедите, неговото разбиране за ‘практичност’ явно е ограничено до обикновени житейски примери, които не задоволяват нуждите на интелектуално ангажираните слушатели. Както посочва сайтът protestantstvo.com, ‘истинската духовност изисква дълбочина и познание’, а не само повърхностно приложение на библейски принципи. Следователно, е необходимо да се обмисли по-широката перспектива на християнството и как то може да информира социалните контексти, в които живеят хората. Наистина ли е достатъчно да се предоставят ‘практични’ съвети или църквата трябва да бъде ангажирана с философските и теологичните дебати? Съществува реалната опасност от компрометиране на същността на Евангелието чрез банализиране на посланието с цел удовлетворяване на съвременните нужди, като в крайна сметка се пропуска дълбокият духовен опит. Този подход може само да задълбочи разцепленията между традиционната църковна практика и съвременния свят.
След внимателен прочит на статията, не мога да не изразя своето дълбоко разочарование от повърхностния анализ на темата за пасторското служение и неговото значение в съвременното българско общество.
Авторът, без да предостави необходимите контекстуални данни или критичен подход,
просто повтаря утвърдени клишета относно призива на пасторите и тяхната роля в църквата.
Въпреки че споменава важността на практичните проповеди, това е само един аспект от комплексната динамика между духовното лидерство и социалната реалност. Както се посочва в изследвания на Bojidarmarinov.com, „без адекватно разпознаване на социалните контексти, всяка религиозна практика рискува да остане неразбрана и неприложима“. Също така, твърдението за необходимостта от личен опит с Бога и образование е очевидно, но липсата на задълбочен анализ относно влиянието на културните и икономическите условия върху проповядването е смущаваща. Защо не се разглеждат предизвикателствата пред пасторите при взаимодействие с различни социални групи? Какво е значението на образованието в контекста на българските църковни структури? Тази статия не само че игнорира сложността на тези въпроси, но също така представя пасторското служение като статично явление, без да отчита динамиката на променящия се свят.