Радио ВАТИКАНА: Англиканските примаси отлъчиха Епископалната църква заради гей разкол
На 11 януари започна Асамблеята на 38 примаси, свикана от архиепископа на Кентърбъри, Джастин Уелби. Архиепископът на Уганда вече обяви,че ще се бори за позициите на епископалната църква на САЩ и Англиканската църква на Канада относно въпроса за хомосексуалността. 38-те англикански провинции представляват около 85 млн. верни в 165 страни. На асамблеята, която ще продължи до 16 януари ще се обърне внимание на прегледа на църковните структури и особено на търсенето на цялостен подход към управлението на въпроси като хомосексуалността и ръкополагането на жени епископи.
Това е първата асамблея, свикана от Джъстин Уелби, откакто през 2013 г. той стана архиепископ на Кентърбъри. Асамблеята бе свикана на 16 септември от архиепископа с оглед на следващата конференция в Ламбет, насрочена за 2018 г. Асамблеята не е просто ритуал: „Асамблеята на примасите“ е орган, който бе създаден в края на седемдесетте години от тогавашния архиепископ на Кентърбъри Доналд Когън. На теория би трябвало да се състои на всеки три години, но последната се проведе през януари 2011 г. в Дъблин и на нея участваха 23 от 38-те англикански провинции. Това бе най-очевидният знак за разрива през новия век, след избора на епископалната църква на САЩ и Англиканската църква на Канада да продължат с ръкополагането на гей епископ и с благословията на хомосексуалните бракове.
Свикването на нова асамблея е предизвикателство за Джастин Уелби: преди да го направи, той посети една по една всички църкви, които са част от Англиканското съобщество и това лято осигури индивидуално присъствието на всеки примас на бъдещата среща. Той предприе и стъпка, която не се понрави никак на либералното крило на Англиканското съобщество: покани да участва Фоли Бийч, архиепископ на Англиканската църква на Северна Америка.
Както е известно, ролята на архиепископа на Кентърбъри е само на „първи сред равни“ в рамките на англиканските църкви. „Ние нямаме англикански папа – пише самият Уелби – Нашата власт като Църква се базира в крайна сметка, върху Свещеното Писание, правилно интерпретирано. Надявам се, нашето Англиканско съобщество да намери място през ХХІ век за критика и несъгласие по някои въпроси, както и срещата да протече под знака на Светия Дух и в търсене на начин, който да ни позволи да се съсредоточим върху служението и взаимната любов, и най-вече върху известяването на благата вест на Исус Христос „.
„Окончателният дневен ред ще се определи по взаимно съгласие с всички примаси“, четем в комюнике, разпространено от Ламбет Палас. На срещата бе поканен и Жан Вание, католически критик. Този факт потвърждава избора на икуменически диалог, и по-специално с католическия свят, предприет от архиепископ Уелби, който през ноември миналата година бе поканил проповедника на Папския дом, отец Раниеро Канталамеса, за да предложи на размисъл по повод откриването на работната сесия на Общия синод на Англиканската църква.
Оглавяващите местни и регионални Англикански църкви епископи, на свое заседание са взели решение за отстраняването за срок от три години на Епископалната църква, която е със седалище в САЩ. През този период деноминацията няма право да участва в живота и работата на Англиканското съобщество (англ. The Anglican Communion). Решението е взето на събранието на архиепископите, състояло се на 14 януари 2016 г. в криптата на катедралата в Кентърбъри.
„Традиционното учение на църквата, според Писанието, поддържа брака като съюз между един мъж и една жена, които са си верни за цял живот. По-голямата част от събраните тук, отново потвърждаваме това учение,“ заявяват епископите.
„Последните развития в Епископалната църква свързани с промените в техния устав, отнасящи се за брака, са отклонение от вярата и учението на мнозинството от нашите провинции.“
Решението гласи, че Епископалната църква не може да представлява Англиканското съобщество в междурелигиозните и вселенски органи или в комисиите за диалог, нито да има представители в Постоянния комитет на Англиканския консултативен съвет, нито да има глас на заседанията на Англиканския консултативен съвет. За разлика от препоръките в доклада на Уиндзор, който призова за „доброволното оттегляне“ на Епископалната църква от живота на Съобщността, това решение е наказателна мярка, спрямо американската църква.
Предложението също така, изисква от архиепископа на Кентърбъри, да „назначи работна група, за да се поддържа диалога с намерение за възстановяване на връзката и възстановяване на взаимното доверие.“ Предложението е било прието с мнозинство от две трети. Срокът от три години, за покаяние и поправление, се дава, поради „зачитане на вътрешното устройство на Епископалната църква“. Председателстващият епископ на Епископалната църква няма правомощия да задължи деноминацията да направи промени в своя устав. Това може да бъде направено само от Общото събрание на църквата, което трябва да се състои през 2018 година. В началото на заседанието е имало предложение, заедно с Епископалната църква в САЩ, да се санкционира и Англиканската църква на Канада, но канадския архиепископ Фред Хилц е съобщил, че представляваната от него църква не е възприела във всички свои провинции извършването на ритуали за еднополови бракове.