Първата жена-епископ в Англиканската църква

Англиканската църква назначи първата жена епископ и по този начин прекрати многовековна традиция, която разединяваше Църквата по въпроса, съобщава Ройтерс.

Първата жена-епископ в Англиканската църква бе ръкоположена днес, предаде „БиБиСи“. Либи Лейн встъпи в длъжност като духовен водач на последователите на най-голямата християнска група във Великобритания в северния английски град Стокпорт, който е част от агломерацията Голям Манчестър. Премиерът Дейвид Камерън поздрави Лейн и подчерта, че това е историческо назначение и важен ден за равенството. След дълъг и разгорещен дебат Църквата на Англия позволи през юли жена да приема сан епископ и официално прие такива правила миналият месец. От 1994 година в Църквата има жени, които служат само като свещеници.

10 comments for “Първата жена-епископ в Англиканската църква

  1. ЖЕНИ В ПРОРОЧЕСКО СЛУЖЕНИЕ

    Служението на жените в църквата е горещо оспорвана тема в много кръгове днес. За жалост, ефективността на църквата през историята е била намалена поради това, че служението на жените е било толкова ограничено. Непреклонната и понякога шовинистична позиция на някои в църквата е резултат на дълго държани стереотипи относно жените, нарушени взаимоотношения между мъже и жени, а също и окастрено виждане на историята на ранната църква.

    Целта ми тук не е нито да сложа изчерпателна теологична рамка за жените в служение, нито да се опитам да тълкувам новозаветните текстове, които са свързани с ролята на жените в църквата. Целта ми е да цитирам някои примери от историята на църквата и как жените са действали в пророческо служение в мисионерските бази на IHOP.

    Църквата в последните времена ще процъфтява, когато и мъжете, и жените ще получават мощни сънища и видения, които ще водят другите до по-дълбоки взаимоотношения с Исус. В Деяния 2:17-18 можем ясно да видим, че Бог възнамерява да излее Духа Си върху Своите синове и дъщери и те ще пророкуват. Ние никога няма да бъдем напълно ефективни, ако едната половина от Божията армия е държана вън от битката срещу яростната атака на Сатана. Ние се нуждаем от мъжете и жените заедно да заемат местата си смело пред Божия трон и да функционират заедно с увереност и сигурност в тялото на Христос. Заедно ние можем да преживеем страстната любов на Бог към нас и после да използваме нашата власт в Исус, за да ограбим царството на тъмнината в нашето поколение.

    Жените през историята на църквата

    Значителното въвличане на жени в служението на Исус е добре документирано. Жените бяха свидетелки на Неговото разпъване и възкресение, когато мъжете очевидно отсъстваха. Лука заявява, че жените, които следваха Исус от Галилея, все още Го следваха, когато Христос беше занесен в гроба (Лука 23:27-31). Матей разказва как те продължиха да наблюдават гробницата, след като хората си отидоха (Матей 27:61). Йоан пише, че групата хора под кръста се състоеше от три жени и един мъж (Йоан 19:25-27). Въпреки че това разбива всички социални и религиозни традиции, Исус направи така, за да включи жените в Своето служение.

    Малко е чудно, че известността на жените продължава с развиването на ранната църква. Голям брой жени са служили като лидерки в домашните църкви, които са били част от по-голямата църква в град Рим. Някои от тях са споменати като Прискила, Хлоя, Лидия, Апфия, Нимфана, майката на Йоан Марк, а вероятно и „избраната госпожа“ от второто послание на Йоан. Павел споменава Фива и я нарича „служителка [буквално, ‘дяконеса’] на църквата в Кенхрея“ (Римляни 16:1).

    Павел също говори за Юния, казвайки за нея, че е „бележита между апостолите“ (ст. 7 nas). Някои оспорват точното значение на този стих. До Средновековието идентичността на Юния като жена апостол е била безспорна. По-късно преводачите се опитали да променят пола, като й сменили името на Юниос1*.

    Жените са действали като пророчески служителки. Филип, който беше един от седемте мъже, определени да служат за храната за бедните (Деяния 6), беше също и водачът на църквата в Кесария. Той имаше четири дъщери девици, които бяха разпознати като пророчици в църквата (Деяния 21:8-9). Някои вярват, че тези пророчици са станали стандарта и модела за пророческите служители в ранната църква.

    Когато папа Милтиад заявил, че две жени последователки на Монтанус били еретички, той ги противопоставил на дъщерите на Филип. Милтиад обяснил, че техният проблем не бил това, че те били жени пророци (защото това е, което са били дъщерите на Филип), а по-скоро, че те са били фалшиви пророци. Езебиус споменава Куадратус, човек известен във втори век, който „споделил с дъщерите на Филип различието на пророческия дар“.2*

    Църквата бързо се разпространила от своето рождено място в Ерусалим в области, където преобладаващата култура била езическа, гръко-римска или и двете. В тези среди жените обикновено държели високи позиции и влияние в социалните, политическите и религиозните кръгове. Идеята за това жените да имат водещо влияние в църквата следователно не е мислена за нещо негативно.

    Около 112 г. сл. Хр. римският губернатор Плиний младши пише за своите усилия да се справи с християните във Витиния. Той намира за необходимо да разпита лидерите на църквата, две поробени жени, наречени служителки или дяконеси.3*

    Има безбройни примери за жени, които са служили на църквата с пълно и неуморно посвещение или които, без да потрепнат, са издържали ужасни мъчения и мъченичество. Значителна стъпка в процеса на това християнството да спечели политическо и социално влияние в Рим била големият брой обърнати жени сред висшата класа.

    За мъжете било по-малко вероятно да станат християни, понеже това би им причинило да си загубят своя статус в обществото. Прекомерният брой жени от висшата класа вероятно е причината, поради която Селестас, епископ на Рим през 220 г. сл. Хр., се опитал да даде на жените от сенаторската класа църковно разрешение да се женят за роби заради свободата.

    Тези жени със знатен произход прегърнали възможността да станат ученици на Словото. Една от тях била жена от четвърти век на име Марсела. Великият учен Джероме, който превел Библията на латински (позната като Вулгата), не се поколебал да отпрати църковните лидери към Марсела, за да им помогне да разрешат своите тълкувателни проблеми.4*

    Жените се радвали на голяма свобода на изразяване в ранните дни на църквата. Но тъй като се появили различни проблеми, първоначалната свобода, която им позволявала да участват в служението на църквата, била изместена от много прецизно определена система от правила за поведение, които били реакционни по природа. С всяко ново и по-детайлно обясняване на какво било и какво не било прието, ролята на жените била ограничавана и намалявана.5*

    Въпреки това, дори през Средновековието е имало жени, които са били изключителни примери за духовност и посвещение. Валденсианците, една група започнала през 12-ти век, която може да бъде описана като протестанти 400 години преди реформацията, били обвинявани наред с другите неща за това, че позволявали на жените да проповядват. Кетрин от Сиена (1347-1380) била непоколебим слуга на бедните, доктор на църквата и влюбена в Бог, чиято теология и благочестие се отразили дори на реформаторите.

    Едно лято, когато Жана д‘Арк била на около 13, изведнъж видяла ярка светлина и чула гласове, докато работела на полетата. Гласовете, които Жана мислела, че били ангели или светии, продължили след този ден, докато тя яздила повече от триста мили през вражеска територия, за да каже на дофин Чарлз за техните планове.

    Когато Жана влязла в голямата зала, дофинът се бил преоблякъл като един от тълпата. Жана отишла направо при него и се обърнала към него.
    „Аз не съм дофинът“ – отговорил Чарлз.
    Жана отговорила – „В името на Бога, благородни господине, вие сте“.

    Тогава тя продължила, разкривайки му техните мисли. Деветнадесетгодишното момиче повело френската армия и спасило Франция, а Чарлз бил възстановен на трона. Марк Твен изучавал живота на Жана д‘Арк в продължение на 12 години и заключил, че нейният живот бил „най-благородният живот, който някога е имало на този свят, освен Един“.6*

    Жените също са играли значителна роля в разпространяването и развитието на протестантството, особено в областта на забранените мисии. През 20-ти век жените започват да се появяват в служение и в лидерски роли, първо в църквите на святостта, а после при петдесетните. Примерите са многобройни, двете най-забележими жени са Ейми Семпъл Макферсън, основателка на интернационалната църква на стабилното Евангелие, и Кетрин Кулман. Дейвид Йонги Чо е освободил жените в служение и лидерски позиции в църквата на пълното Евангелие Йодо в Сеул, Южна Корея, и с тяхна помощ е изградил най-голямата църква в света, с повече от три четвърти от един милион членове.

  2. Ах колко бързичко дойдоха лелките в тази тъй важна за тях тема!

  3. “ Деветнадесетгодишното момиче повело френската армия и спасило Франция, а Чарлз бил възстановен на трона. Марк Твен изучавал живота на Жана д‘Арк в продължение на 12 години и заключил, че нейният живот бил „най-благородният живот, който някога е имало на този свят, освен Един“-цитат от Ася Русева. Според това „откровение“ излиза,че дори ап.Петър и ап.Павел за по-малко благородни,защото не са повели нито една армия във война да убиват врагове,нито са се намесили в политиката да възстановяват на трона някой император.Да ме извиняват сестрите,ама моят модел за пример след Исус е ап.Павел и неговите откровения от Святия Дух за служението на жените в 1 Тим.2:11 Жената да се учи мълчаливо с пълно подчинение.
    2:12 А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, но нека бъде мълчалива.
    2:13 Защото първо Адам бе създаден, а после Ева.
    2:14 И Адам не се излъга; но жената се излъга, та падна в престъпление.“Ако Бог искаше жени да бъдат епископи и пастори и да проповядват,щеше да пише:“Жените епископи и презвитери да бъдат …“.Модела за служението на жените за мен е самарянката от кладенеца,която доведе целият град при Исус,и Той им проповядва.Сестри,вашето призвание е благовестието,може и евангелизации с невярващи,и да ги водите в църквата,но оставете ние да пастируваме и проповядваме.Обичаме ви,и затова не искаме да попадате в ситуацията на Изавел,а ние на Ахав.

  4. Г-жа Ася Русева ни представя дълго историческо изложение в защита на феминистката теза за „пророческото служение“ на жените в Ранната християнска църква. Преди да се премине по разискване на проблема по същество (което е правено и друг път в Пастир.орг), нека кажем няколко неща за НЕДОСТАТЪЧНАТА КОРЕКТНОСТ на някои от данните.

    Г-жо Ася Русева, трябвало е да проверите как се пишат имената на известни исторически личности на бълг. език:
    1) Не е „Джероме“, а блажени Йероним (ок. 342-420), който е преводачът на Библейския текст, известен като „Вулгата“;
    2) Не е „Езебиус“, а еп. Евсевий Кесарийски (ок. 260-ок. 340), който е автор на „Църковна история“ и е известен като „бащата на църковната история“;
    3)При имена от лат. произход с наставка -ус е прието на бълг. ез. тя да отпада: Куадратус, Монтанус. Никой у нас не казва „Понтиус Пилатус“, например.

    Затова, когато излизате в подкрепа на тезата си, че жените имат ПРАВОМЕРНО ПРОРОЧЕСКО ИЛИ ДРУГО СЛУЖЕНИЕ в Христовата църква, показвайте, моля, по-голяма историческа и езикова коректност. Едва тогава ще звучите по-убедително за своите опоненти. Направете така, че мъжете да се възхищават на грамотността на феминистките!

  5. В стария завет предимство имали мъжете и такава била културата им. В Новия завет Бог изпрати в най-представителната роля на първата благовестителка жената Мария. По времето на режима в църквите жените били със забрадки а мъжете с мустаки. Време е да минем от старозаветния режим в Новия завет и жените да влязат в служението което Господ им заръчва както на първата благовестителка Мария – представителна роля, като поучава мъжете и дори апостолите, че Христос е възкръснал и тя го е видяла първа защото Бог на нея се открил.

  6. Прави са д-р Димитрова и Нехризова. Жените имат библейски авторитет да поучават
    Комплиментарите настояват, че жените не могат да бъдат ръкополагани понеже пастируването включва водаческа функция, подходяща единствено за мъже. В допълнение те се противопоставят на ръкополагането на жени на основата на учителският авторитет обвързан с пастирското служение. Тяхната трудност тук не е, че поучението само по себе си не е удачно за жените. Всъщност комплиментарите знаят, че в някои случаи библията насърчава жените да поучават (виж напр. Тит 2:3-5) и някои признават, че жените дори могат да поучават мъже[1]. Вместо това те не позволяват на жените да поучават когато това нарушава т. нар. библейски принцип за водачество на мъжете и подчинeност на жените. Оттук комолиментарите заключават, че библията забранява на жената “публично да поучава мъже в църквата и да упражнява власат над мъжа в църковната общност[2].” Пайпър и Грудъм пишат: “Ние бихме казали, че е неподходящо за жена да поучава мъже в ситуации и по начини които безчестят призивът на мъжа да носи главната отговорност за поучение и водачество. Тази главна отговорност трябва да изпълнявана от пастири и стареи. Затова ние смятаме, че Божията воля е единствено мъже да поемат отговорността за това служение[3].”
    Сюзан Фо изразява идеята стояща зад комплиментарната позиция: “В 1 Кор. 12:28 Павел изброява няколко дарби давани на християните в йерархически ред: апостоли, пророци, учители, извършващи чудеса, изцелители, помощници, ръководители, говорещи езици.” Разбира се, твърди Фо, само две не са дадени за жените. Исторически няма жени апостоли. И тъй като в този контекст учители се отнася до официалното поучение в църквата, жените са изключени от тази позиция. Всички останали сложения са отворени за жени. Ефесяни 4:11 съдържа малко по-различен списък: апостоли, пророци, евангелизатори и пастири-учители…Очевидно е, че жените не трябва да бъдат пастири-учители, библейският идиом най-близък до съвременната концепция за служител[4].”
    Комплиментарите лишават жените от ръкоположено служение в църквата понеже то включва авторитета да поучават мъже. За разлика от тях защитниците на ръкополагане на жени не намират нищо в библията, което забранява на жените да изпълняват тези прерогативи. Както отбелязахме в библейската секция егалитарите се обръщат към ситуацията в ранната църква където жените на практика поучават мъже като наставлението на Прискила и Акила на Аполос. Те също така посочват абсурдността на позволението на жените да поучават чувствителни деца, но не и мъже, които могат да притежават духовната зрялост да различават еретичните твърдения.
    Почение и пророкуване
    Въпроси близки до сърцевината на богословската загриженост включват връзката между пророчеството и поучението и връзката на жените учители с църковния авторитет. Богословският въпрос се движи от практиката на ранните християни към общия ред на служенията в Христовата църква. Както отбелязахме в гл. 3 мнозина егалитари поставят под въпрос твърдението, че никоя жена не е служела като апостол. Те се обръщат към важната, но богословски проблематична препоръка на Павел на Юния (Римляни 16:7). Bсе пак по-важни са някои факти, които всички страни в спора приемат. Жените са пророкували. Древните общности са смятали пророчествата на жените за авторитетни, вкл. старозаветни фигури като Мириам (Изх. 15:20), Дебора (Съдии 4:4) и Олда (2 Царе 22:14-20)[5]. Изброявайки дарбите и служенията в църквата Павел поставя пророчеството преди поучението (1 Кор. 12:28; Еф. 4:11). От подобни разсъждения егалитарите заключават, че пророческото служение включва авторитетно поучение и че, поне в ранната църква, то може дори да надминава учителското служение. Ако това е така, се чудят те, как е възможно жените да служат като пророчици, но не и като учители?
    Все пак, противно на намерението на Фо това заключение показва, че пророческото служение има предимство над поучението. Вероятно за да предотвратят това заключение някои комплиментари намират решаващата различие в самото пророчество. Те правят разграничение между несъмненото и авторитетно пророчество в древния Израел и типа упражняват в Новия Завет (и следователно в църквата), което изисква изпитване от страна на общността. Шрайнър, черпейки от работата на Уейн Грудъм, обяснява: “Старозаветните пророци говорят Божието Слово и това, което те казват е абсолютно авторитетно – никоя част от него не може да бъде поставена под въпрос или оспорена. Всяка дума трябва да бъде приета именно като Божие Слово. Но думите на новозаветните пророци не са давани като авторитетни думи от Бога, а като спонтанно впечатление или прозрения , които могат, а могат и да не бъдат, изцяло или отчасти, от Бога. По този начин, църквата трябва да отсъди и да оцени пророчеството, за да може да реши дали то, изцяло или отчасти, е здраво[8].”
    Разграничението на Шрейнър обаче е твърде грубо. Трудно е да приемем, че старозаветни пророци като Йоил очакват една опитност от по-ниска категория от тяхната когато обявяват, че идва ден когато Бог ще излее Духът си на всички, така че “синовете и дъщерите ви ще пророкуват.” (Йоил 2:28). Освен това наставленията на Павел към ранната църква да изпитват пророчествата намират своя старозаветен еквивалент в заповедта дадена на древната еврейска общност да изпитва дали дадени пророчески думи са от Господа (напр. Втор. 18:21-22). На практика както пророци като напр. Еремия казват, множество гласове се съревновавали за вниманието на старозаветните хора.
    Ако комплиментарното разграничение между двата вида пророчество е неоснователно какво да кажем за по-очевидната разлика между пророчеството и поучението? Ние трябва да признаем, че комолиментарите посочват една важна разлика. Но отново, те отиват твърде далеч настоявайки за едно стриктно разграничение между двете функции. Егалитарите правилно ни напомнят, че независимо от техните различия пророчеството и поучението са взаимносвързани и връзката между тях е по-скоро неустановена отколкото рязка. Подобно на пророчеството, поучението е предмет на оценка от страна на общността (оттук похвалата на беряните в Деяния 17:11). И подобно на поучението пророчеството трябва да подкрепя и насърчава слушащия го (1 Кор. 14:3-4).
    В ранната църква Светия Дух е надарявал жени за пророческо служение. Съществено за изпълнението на тази функция е авторитетното поучение, включително поучение на мъже. Следователно тази страна на ръкоположеното служение не трябва да води до забрана на ръкополагане а жени.
    B тази тема се включиха много от т.нар. пастори a знаем че професионално пасторство в Библията няма. Те не се включиха в темите за новата политическата партия за да я подкрепят и така тя стана вече не евангелска. Не писаха и под темата за досиетата и грабването но колко заинтересовани пасторски мнения имаме под темата за жените в служение. Защо ли? Дали защото ако и жени могат да стават пастори ще има много кандидати хора за една и съща пасторска позиция и тя ще бъде зает от най-правилния човек който Бог иска да е там – независимо мъж или жена. А това би отстранило некадърните мъже пастори и би ги заместило с друго по-посветени мъже и жени на Бога. А това е заплаха за професионално пасторство!!!

  7. Казаното от г-н Пеев както правилно бе забелязано от г-жа Нехризова свидетелства само за една отчаяна псевдоевангелистка заядливост. Той също така не е запознат и със собствената си Петдесятна доктрина! Но да караме по същество за жените в служение. В коментара си към Римляни 16:7 Йоан Златоуст (347-407) казва: „Поздравете Андроника и Юния… Които между апостолите се считат за бележити. Разбира се, важно е и да бъдеш апостол; но разсъди каква велика похвала е да бъдеш прославен сред апостолите, да се прославиш със своите дела, със своите заслуги. Ето какво било любомъдрието на тези жени, удостоили се с апостолско име[17].” Златоуст не е единственият, който казва, че Юния е жена. По-ранният коментатор Ориген от Александрия (185-253) разбира името като женско[18]. Други, включат Йероним (340-419), който пише, че Юния е жена (Liver Interpretationis Hebraicorum Nominum 72,15.), Ото Варселски (924-961), Теофилакт (1050-1108) и Пиер Абелар (1079-1142)[19].
    Вътрешните доказателства от писанията на ранните църковни водачи свидетелствуват, че Юния е била жена апостол. Съвременните учени добавят допълнителни прозрения. Коментирайки пола на Юния Леонард Суидлър казва: „Доколкото знам никой коментатор преди Егид Римски (1245-1316) не приема името за мъжко[20].” Дъглас Мо се съгласява, че коментаторите преди 13 век са единодушни в полза на женската форма[21]. Стенли Гренц твърди, че „полът на Юния не е бил под въпрос в патристичната епоха…Ориген предполага, че приятелят на Павел е бил жена…Златоуст, който не подкрепя женското свещенство дава висока оценка на Юния[22].” Рей Шулц казва, че църковните отци са съгласни, че Юния е била жена-апостол[23].
    От много ранно време отношението на църковните отци към жените може да бъде описано в най-добрият случай като негативно[24]. Ориген, Златосут и други не са били изключение от преоблдаващото отношение. Все пак независимо от отрицателното си отношение към жените те свидетелствуват, че Юния е била жена. Cвидетелството на различни църковни водачи през 12-те века със сигурност дава убедителна подкрепа, че е била жена.

  8. „Казаното от г-н Пеев както правилно бе забелязано от г-жа Нехризова свидетелства само за една отчаяна псевдоевангелистка заядливост. Той също така не е запознат и със собствената си Петдесятна доктрина!“ (някоя си Мария Петрова)

    Г-жо Мария Петрова,в глуповатия Ви псевдо-коментар по-горе личат следните недомислия и кусури:
    1) Цитирате адв. Р. Нехризова, която не фигурира в този форум. Оставете Нехризова да ми го каже лично – тя е адвокат и може сама да се аргументира.
    2) Твърдите, че не съм „познавал петдесятната доктрина“. На базата на какво? Да не би СЕПЦ да са почнали да назначават пасторки, защото са започнали да си „познават“ доктрината най-сетне?
    3) В този псевдо-коментар ясно личи плагиатството Ви от друг източник, който едва ли е Ваш, защото не показвате аргументирана компетентност по темата. Плагиатството Ви се издава от индексите [20-24], които сте забравила да изтриете след като сте копи-пействала чуждия материал. Вероятно става дума за чужда статия или – пази Боже! – за чужда дипломна работа.
    4) Пунктуацията Ви е твърде неграмотна. Също и познанията Ви по българска граматика. Както и г-жа Ася Русева, така и Вие имате нужда от ограмотяване в тази и някои други области, преди да излизате така горделиво пред по-грамотна от вас аудитория.

    Можете ли да докажете, че не сте плагиатор и грамотен човек, за да продължим да дискутираме по темата сериозно?

    Д-р Вениамин Пеев

  9. Интересно защо вие от Pastir.org се опитвате да манипулирате читателите си като скривате цялата информация по въпроса за женското свещенство и пускате само онези коментари, които са ви изгодни. Разбира се, вие ще кажете, че пускате и коментарите на В. Пеев, който явно е против тази практика, но него няма как да не го публикувате, още повече, че е автор във вашия сайт. Знам, че няма да публикувате този коментар

  10. Андроник и Юния са били апостоли. Единственият неотговорен въпрос остава какво Павел има в предвид под „апостоли.” Джеймс Уолтърс предлага 4 различни начина, по които „апостол” се използва в Новия Завет. (1) дванадесетте първоначални ученика на Исус (2) хората, които са видели възкръсналият Господ и са получили поръчение от Него (1 Кор. 9:1; 15:1-11); (3) мисионер успешен в основаването на църкви, труд и страдания (което е основата на аргумента на Павел във 2 Коринтяни); (4) посланик или мисионер изпратен от някоя конкретна църква да изпълни определена задача (2 Кор. 8:23; Фил. 2:25). Първият и последният избор могат да бъдат изключени понеже те не са били сред „дванадесетте” нито пък тяхното апостолство е свързано с някаква специфична църква или задача. Изборът между (2) и (3) е по-труден. Те със сигурност биха могли да бъдат сред едната или другата от оставащите групи. Ние просто не знаем.

    Те може би са служили заедно като семейство. Интересен паралел би съществувал с Прискила и Акила споменати от Павел в Римляни 16:3-5а. Все пак ние знаем, че Павел не поставя някаква сързана с пола специфична роля в своя поздрав до Андроник и Юния, нито пък църквата днес трябва да прави това. Те и двамата са били смятани за бележити сред апостолите. Андроник и Юния са били бележити сред апостолите вероято поради своето апостолско страдание, дълго познаване на Христос, трудът си и своята смирена служба на Господа. Нека очите на всички в църквата да бъдат отворени да видят тази важна истина и нейното важно значение в позволението на жените да служат наравно така както са призовавани от Бога. Да направим обратното озачава да отречем цялостното изкупително дело на Христос.

    За пръв път свети Андроник и св Юния са споменати в менологий от 10 в. Твърде вероятно е тогава да е било известно по-ранно житие, което не е достигнало до нас. Интересно е, че в римокатолическия календар такива светци не присъстват. В един доста интересен ранен документ се говори, че св. Андроник станал епископ на Панония. Друг интересен момент в този спорен документ е, че това е единствения гръцки източник, в който за света Юния се говори не като за жена, а като за мъж – Юниос. Трети интересен момент в същия документ е, че и двете жени Юния и Приска (Прискила), в този документ са упоменати като мъже, според същия този документ те и двете, в случая двамата стават епископи. Юния става епископ на Апамея, а Приска на Колофон. За да направим объркването още по-голямо ми се ще да спомена, че за автор на Посланието до евреите се сочат освен Аполос, Варнава, Лука,… така и все по-често Прискила в съавторство с нейния съпруг Акила. Тоест говорим за сериозно женско настъпление.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.