Завещанието на Стоян Ватралски

РЕШЕНИЕ № 66 ОТ 04.01.2007 г.

ПО АДМ. Д. № 9885/2005 г., ІІІ ОТД. НА ВАС

Чл. 33 ЗВАС, Чл. 6 ЗОСОИ, § 4 ЗВ

Върховният административен съд на Република България – Трето отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПАНАЙОТ ГЕНКОВ, ГАЛИНА ХРИСТОВА

при секретар Десислава Александрова и с участието на прокурора Маруся Миндилева изслуша докладваното от съдията ПАНАЙОТ ГЕНКОВ по адм. д. № 9885/2005 г.

Производството по чл. 33 и сл. от ЗВАС е образувано по касационна жалба на Първа евангелска църква – гр. София, чрез процесуалния представител адв. Груйкин, против решение от 25.02.2005 г., постановено по адм. д. № 395/2000 г. и присъединеното адм. д. № 2470/2001 г. по описа на Софийски градски съд, Административна колегия, Трето Г отделение. В касационната жалба се твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. „в“ от ГПК. Моли съда да отмени решението на градския съд.

Ответната страна – областният управител на област София, не се представлява и не е изразил становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 33 от ЗВАС и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред СГС по реда на чл. 6 от ЗОСОИ е образувано по жалби на Първа евангелска църква – гр. София, срещу мълчалив отказ на областния управител по заявление вх. № РД-97-00-3972/16.11.1998 г. и срещу Заповед № РД-15-0126/23.02.2001 г. по заявление вх. № 07-00-210/23.07.1999 г. за обезщетяване за недвижими имоти, завещани от Стоян Варталски и Василка Варталска на „Първа евангелска църква“, гр. София съответно през 1934 г. и 1939 г.

С обжалвания съдебен акт, съдът е отхвърлил като неоснователни жалбите на Първа евангелска църква. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не са налице доказателства, легитимиращи жалбоподателя като правоимащо лице по чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ.

Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.

Видно от доказателствата по делото, най-ранната дата, на която е доказано съществуването на Първа евангелска църква, е 20.02.1997 г., съгласно удостоверение № 9500-012/20.02.1997 г. на Столична община, управление „Култура и духовна сфера“.

Правилно съдът е приел, че не са налице доказателства, от които да бъде направен обоснован извод, че Първа евангелска църква – гр. София е същото юридическо лице, в чиято полза са направени завещанията на Стоян и Василка Варталски, а именно – Първа Българска евангелска църква, регистрирана през 1934 г.

Съгласно чл. 30 от Закона за изповеданията (отм.), във връзка с чл. 6 от същия нормативен акт в тримесечен срок от влизането му в сила – т.е. до 5.06.1949 г., всяко от заварените изповедания е следвало да представи в Министерството на Външните работи устав за утвърждаване, като при липса на такова утвърждаване юридическата личност на съответното изповедание следва да се счита заличена. Доказателства, че такова утвърждаване е налице, не са представени както в производството пред градския съд, така и в настоящето касационно производство.

Представеното по реда на чл. 38 от ЗВАС писмено доказателство – писмо № 02-18-23/10.01.2006 г. от директора на дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет, отново не доказва, че е налице идентичност между касационния жалбоподател и Първа евангелска църква, регистрирана през 1934 г. Посоченото писмо не може да се приеме за заместващо утвърждаването на устава, респективно на съответното изповедание, след като в Закона за изповеданията изрично е посочен редът за утвърждаване на изповеданията. Доказателства, че в настоящия случай процедура по реда на чл. 30 от ЗИ е осъществена, не са представени, поради което правилно съдът е приел, че Първа евангелска църква – гр. София не е доказала, че е правоимащо лице по смисъла на чл. 2 от ЗОСОИ.

Следва да се отбележи още, че съгласно § 4, ал. 1 от ЗВ, въз основа на искане на регистрирано вероизповедание директорът на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет издава удостоверение относно правоприемствеността между вероизповеданието и съществували религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица в периода до 1949 г. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба представителите на съответното вероизповедание внасят иска пред Софийския градски съд за установяване на правоприемственост, като представят удостоверението на директора на Дирекция „Вероизповедания“ по ал. 1. Както е отбелязано в решение № 12/2003 г. по к.д. № 3/2003 г. на Конституционния съд на Република България наличието или отсъствието на правоприемственост между регистрирано вероизповедание и съществували в периода до 1949 г. религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица е въпрос, който се решава от съда. Удостоверението по ал. 1 на директора на дирекция „Вероизповедания“ е само една задължителна процесуална предпоставка за предявяване на иска, като тази разпоредба не изключва и прилагането на съществуващия процесуален ред за оспорването на истинността му. Доказателства, че процедура по реда на § 4, ал. 2 и сл. от ЗВ е осъществена, не се представени от касационния жалбоподател.

По изложените съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1, пр. първо от ЗВАС, Върховният административен съд – ІІІ отделение,

РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение от 25.02.2005 г., постановено по адм. д. № 395/2000 г. и присъединеното адм. д. № 2470/2001 г. по описа на Софийски градски съд, Административна колегия, Трето Г отделение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.