Второ мисионерско пътуване на Иван Воронаев в България

Ivan Voronaev Bulgarian Jubilee Edition 2015

За поръчки: ИК „Игъл-2001“ тел. (086) 821 522

д-р Теол. Доний К. Донев

131г. от рождението на Иван Воронаев и 95г. от второто мисионерско пътуване на Воронаев и екипа му из България

Иван Ефимович Воронаев е роден на 16 април 1885 г. с името Никита Петрович Черкасов.[1] Негов дом е казашката станция Неплюевская, Оренбургска губерния в полите на Урал. Родителите му Никита и Ольга Черкасови са средно заможни и имат още пет по-възрастни сина и четири дъщери. Години по-късно, когато е преследван от властите, Никита ще получи паспорта на един от вярващите за да прекоси границата с Китай. Името в него, Иван Ефимович Воронаев, ще носи до края на дните си…

Единствените документи за гражданство на Воронаев са украински, получени едва след преселването му в Одеса през 1921г. Той никога не става американски гражданин и не притежава документи за самоличност като казак. Информация за произхода на Воронаев и промяната на името му е използвана от Н. Гюрич в болшевишкото издание „Атеист,” цитирайки писма от руски християни в Ню Йорк до баптистите в Одеса (7 април 1922г.) заедно с фотография на Воронаев.[2] Когато е заточен в Гулаг, чекистите правят специално разследване за да открият кой точно е Иван Воронаев и при какви обстоятелства Никита Петрович Черкасов приема неговата идентичност.

На 16 април 1921г. Воронаев е в България. Своя 35-ти рожден ден, той описва така:

Бих искал да предам чудесни новини от България. Посетих Стара Загора, където държах съживителни събрания в продължение на 11 дни в Баптистката църква. Бог чудесно благослови нашите събрания. Някои души Бог спаси, а други започнаха да се молят за кръщението във Святия Дух и Христос кръсти четирима със Святия Дух, както в Деяния 2:4. От тях Господ кръсти съпругата на пастора на баптистката църква и едно 19 годишно момиче, дъщеря на пастора на баптистката църква в Казанлък. Алелуя!

В Сливен Исус кръсти трима души. Виждам Бог и Духът му работещи в България. Вече имаме петдесятни в три български града: Бургас, Сливен и Стара Загора. Тръгвам към Пловдив, за да държа събрания в конгрешанската църква.

И. Е. Воронаев – Бургас, България[3]

В това второ мисионерско пътуване са посетени четири църкви, освен тази в Бургас където по това време вече тече петдесятно съживление:

Църквата в Ст. Загора ще наследи свободния дух и духовни практики на Иван Воронев до конформирането си със СЕПЦ през 1932г., едва след като той е заточен в Гулаг.

В Казанлък, баптисти и петдесятни ще продължат да работят в съгласие дори по време на пагубния комунистически режим в България.

В Сливен, Воронаев вече е проповядвал при първото си пътуване из България през февруари/март на 1921г. Точно както в Бургас, и в Сливен от съборната църква се отделя нова общност на кръстените със Св. Дух и говорещи езици петдесятни вярващи. В самото си основаване, конгрешанските църкви в тези два града са неразривно свързани със служението на Коста Паунов, който най-свой ред повярва чрез видния ямболски евангелист Желязко Воденичаров.

Първото петдесятно богослужение в Пловдив, от което водят началото си всички петдесятни църкви в града, Воронаев провежда в съборната църква (осн. 1883г.) на ул.“Леди Странгфорд“ 21 на Великден – 1 май 1921г. Пастир там по това време е Павел Мишков, току що пристигнал от Варна. Образован в колежа Муди в Чикаго, Мишков е виден евангелски проповедник и оратор разпознат дори от светските власти в лицето на правосъдния министър Васил Митаков. Докато пастирува седем години във Варна, често църквата се оказва малка за последователите му и се Все налага да провеждат богослужения на открито в морската градина. Мишков и Воронаев си допадат в голямо отношение и заради семинарното им образование и заради широко скроеното евангелизаторско служение в което и двамата служат. Наследилата Мишков във Варна, п-р Сийка Дрянова, продължава в същия стил на служение и имено там Воронаев ще се премести по-късно.

Но това е само част от духовно богатото наследство и мъченически пример, което Воронаев оставя в България, а и по света.

На 23-я си рожден, вярващ на по-малко от година, Воронаев е преследван от властите за проповядване на Евангелието

На рождения си ден 1913г., вече имигрирал в САЩ с цялото си семейство, Воронаев пастирува в Сан Франциско и Лос Анжелис

Преди 30-я си рожден ден, Воронаев започва нова славянска мисия и в Сиатъл

Едва 30-годишен, Воронаев основава руска баптистка църква и в Ню Йорк

През 1919г., Воронаев е кръстен със Св. Дух и започва руска петдесятна църква в Ню Йорк, а само две години по-късно с новосформиран мисионерски екип ще проповядва петдесятното послание в Турция и България

До 40 годишния си юбилей, Воронаев и неговите съдружници ще са основоположили най-голямото християнско движение в СССР след православната църква. Петдесятната „Евангелската вяра,” която по това време има над 350 руски петдесятни асамблеи с над 17 000 члена, до 1944 г. ще нарасне на 20 000 вярващи само в Украйна и над 80 000 в целия СССР.

45-я си рожден ден през 1930г., Иван Воронаев ще прекара от арест в арест, преди да е изпратен доживот в Сибир.

Духовността и мъченичството на Ворнаев, не остават чужди нито като пример, нито като живот в историята на българското евангелско движение. Мнозина са служителите, които ще последват съдбата му по време на пастирските процеси, а и по-късно по време на атеистичния режим. Затова и отбелязването на 95г. от първото петдесятно съживление в България през 1921г. и 110г. от Петдесятното съживление на ул. Азуза трябва да припомнят великата цена платена за да има петдесятно движение в България. За да се изкупва благовремието (Eф. 5:16), докато го има…

[1] Goroshko, Anton. The Pentecostal Heritage of Slavic-Americans. (Renton, WA: National Slavic District Council, 2009.), 7. Durasoff, Steve. The Russian Protestants. (Rutherford, Fairleigh Dickinson University Press, 1969), 68. Вероятно следвайки други независими източници, Сайнан поставя рождената дата на Воронаев 6 г. по-късно през 1892 (Synan, Vinson. In the Latter Days: The Outpouring of the Holy Spirit in the Twentieth Century. (Fairfax: Xulon Press, 2001), 66). Друга дата, 16 април 1885 г., е посочена от Олег Борноволоков (Борноволоков, О.  Факторы повлиявшие на развитие пятидесятнического движение на юге Украйну [10/3/2008 1:55PM]). Тази дата е взета от личното свидетелство на Воронаев, записано в Одеса през 1927 в „Протокол на Юбилейното събрание” от най-близкия съработник на Воронаев, В. Колтович, и цитирано от Граджа, В. Кто такие пятидесятники (Алма-Ата, 1965), 15.

[2] Н. Гюрич, Трясуньi и их организатор Воронаев, Атеист 1930:55 (Москва: Московская группа), 117); цитирано от Москаленко, A.T., Петдесятники (Москва, Издателство политической литературой, 1966), 56.

[3] The Pentecostal Evangel, 16 април 1921.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.