Ръкополагането на Дионисий Заплишни за служител на Асамблеи на Бога

Zaplishny Certificate

100 години ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ – Pastir.org/100

100 статии за Петдесятното движение в България 1920-2020 (научна поредица на Pastir.org)

Иван Е. Воронаев в Одеса

Д-р Теол. Доний К. Донев

На 28 февруари се навършват 90г. от ръкополагането на Дионисий (Данаил) Михайлович Заплишни за служител на Асамблеи на Бога в Америка. Въпреки че служи в България за периода август 1920 – октомври 1924г., ординационният сертификат на Заплишни датира едва от 28 февруари 1926г. Собственоръчно попълнената бланка-молба за издаването му посочва, че е в служение от шест години. Самият сертификат и придружаващо писмо са издадени с дата 18 март 1926г., а ръкополагането е оповестено в сп. Петдесятен благовестител от 17 април 1926г.

Роден в Погачовка (Киевска губерния) на 3 октомври 1888г., Заплишни имигрира в Америка през 1914. Кръстен е със Св. Дух на 10 октомври 1919г. в църквата на Робърт Браун в Ню Йорк. Това е същата църква в която след кръщение в Св. Дух през лятото на 1919г., Иван Воронаев започва богослужения на руски до наемане на собствена сграда. На същото място, след приемане на водно кръщение на 6 ноември 1921г., Св. Дух получава и Николай Николов (на 25 ноември 1921г., ден след Деня на благодарността, както собственоръчно е записал на първа страница в личната си Библия, Цариградско издание от 1914г.)

В автобиографията си Заплишни разказва, че след като е кръстен със Св. Дух  напуска библейското училище в което учи и се установява в гр. Стамфрод (щат Кънектикът). От октомври 1919г. служи като евангелизатор-мисионер, а на 2 февруари 1920г. в Грейрак плейс, гр. Стамфрод официално е открита славянска църквата с богослужения в неделя (10 и 18ч.) и вторник-четвъртък от 19:30. Заедно с нея, Заплишни влиза във формираното само седмица по-късно (8-15 февруари 1920г.) обединение на славянските църкви „Св. Петдесятница.”

През юли 1920г., цялото семейство на Заплишни отпътува за Манджурия заедно с групата на Воронаев. Заплишни престояват в Константинопол около месец преди да се прехвърлят в Бургас, където съпругата Олга има роднини. Освен оскъдните свидетелства на съвременници, служението им в Бургас не е документирано до пристигането на Воронаев и останалите мисионери през есента на 1920г. В автобиографията си Заплишни записва: „Видя, что нам предстоит много работы, мы решили написать брату Воронаеву и попросить его приехать помочь …” 

За Дионосий се знае, че работи с Руската източно европейска мисия (R.E.E.M.), но до момента не е ясно кога и от кого е ръкоположен. Сведенията от баптистките архиви са малко, а петдесятните датират едва от 1926г. Вероятно по тази причина, докато Иван Воронаев е ръкоположен (ординиран) от Асамблеи на Бога за работата си в България със сертификат от 10 март 1920г., Заплишни остава неспоменат в тогавашните мисионерски доклади и издания на деноминацията, а единствените му документирани пътувания и служение към този период са като сподвижник на Воронаев.

Ivan Voronaev Bulgarian Jubilee Edition 2015

За поръчки: ИК „Игъл-2001“ тел. (086) 821 522

Едва след заминаването на сем. Воронаеви за Одеса през август 1921г., Заплишни разгръща по-широка самостоятелна дейност. Посещава предимно новообразувани петдесятни общества, без да упоменава тяхното организиране в църкви или регистрация пред властите. От този период (1922-23г.), преди да се върне в Америка, е и митичното поръчение пред група ранни български петдесятни вярващи: „Дори и ангел от небето да ви донесе друго благовестие не го приемайте!” Както и пуританските изисквания налагани главно от сестра Олга, за които разказва п-р Йончо Дрянов в своята история. Всичко това ще му бъде припомнено от същите тези вярващи, по време на втората мисия която Заплишни предприема в България, вече като ръкоположен служител на Асамблеи на Бога и сподвижник на племенника си Николай Николов в утвърждаването на новорегистриран петдесятен съюз.

За тази втора мисия, сем. Заплишни се връща в България през септември 1930г. Предварително изпратеният от Асамблеи на Бога п-р Николай Николов вече е организирал в съюз няколко петдесятни църкви.  Това не просто създава нова фракция в българското петдесятно движение, но е на път да утвърди и останалите разделения в младата, едва десет годишна, история на движението. Заплишни е изпратен не само в опит за обединяване, но и като приемник на п-р Н. Николов, който се готви да напусне България следващата година. По тази причина, през август 1931г. Заплишни е избран за зам. председател на изпълнителната комисия на СЕПЦ и поема пастируването на петдесятната църква в Бургас. Назначението му в мисионерския отдел на Асамблеи на Бога като „пастор/евангелизатор” от 6 юли 1929г. е променено на „пастор” на 11 август 1931г. и остава така до 12 октомври 1934г., когато е променено на „мисионер.”

След огнените гонения срещу петдесятните църкви и лично срещу него в следващите няколко години, Дионисий Заплишни се разболява и умира само 47-годишен на 12 януари 1935г. Тленните му останки са погребани в Бургас. Олга Заплишна с трите деца (Мери, Марта и Джоузеф) остават да живеят в сградата на бургаската конгрешанска църква на Крайморския булевард (сега бул. Демокрация), разделена на две по време на комунистическия режим. До 1946г., Заплишни обитават в не реституираната и до днес част на сградата, към която спада малката църковна камбанария. Според семейния архив, Олга Заплишна се среща лично с Георги Димитров, когото познава от протестантското училище, за да получи разрешително да напуснат страната през март 1946г. Пристигат в Балтимор на 29 април 1946г. на борда на парахода Джеймс Лайкс. /следва/

Dionisy Zaplishny

 

 

13 comments for “Ръкополагането на Дионисий Заплишни за служител на Асамблеи на Бога

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.