Септуагинта и Кирил и Методиевият превод

Поради своята древност, широка разпространеност и авторитет, особено между християните, напълно е основателно да се постави преводът на 70-те на първо място.Латинското му наименование е editio septuaginta virotum или просто septuaginta (LXX), така се наричал понеже бил извършен от 70 преводачи. В руската богословска литература се употребява: превод на 70-те тълковници.Правилно е също да се нарича александрийски превод, понеже бил извършен на остров Фарос, недалеч от Александрия. Историята за произхода на този превод е твърде украсена и има легендарен характер. Тя са съдържа в писмото на Аристея, приближен на египетския цар Птоломей II Филаделф (285-247).

Птолемей,по съвета на своя библиотекар Димитрий Фалерий, се обърнал към първосвещеника Елиазара в Иерусалим с молба да му изпрати подходящи лица, които да преведат Петокнижието на гръцки , за да се здобие с такъв екземпляр новооткритата библиотека в Александрия.Първосвещеникът се отзовал и изпратил 72 учени евреи (по 6 от всяко коляно) в Египет, които на остров Фарос за 72 дни превели цялото Петокнижие и когато сравнили преводите си,те се указали еднакви,благодарение на Божието вдъхновение.

Този легендарен разказ, към който се отнасяли с доверие мнозина църковни отци дълго време се с4итал за исторически правдив. Едва в XVI век неговата достоверност била оспорена от двама учeни Vives( 1549ги Scaliger (1609г). Въз основа на подробни изследвания се установило, чвъпросното писмо на Аристей било фалшифицирано.А що се касае до преданието, че преводът на 70-те има боговдъхновен характер, това едва ли може да се приеме, тъй като за такова изключително достойнство биха претендирали всички преводи и древни и нови, които били правени от много по съществени причини, отколкото попълването на една библиотека с рядък екземпляр.

Слабо е обоснован в апокрифното писмо на Аристея и мотивът за гръцкия превод на Моисеевия закон. Едва ли египетският цар е имал толкова голяма нужда и такъв интерес, за да се моли на Иерусалимския първосвещеник да го улесни в този превод и то с цената на скъпи подаръци.

Макар и от този критичен поглед да се вижда, че писмото на Аристея има легендарен характер, все пак то съдържа и известна историческа основа. Преводът е обхванал в първоначално само Мойсеевия закон, той е произлязъл в първата половина на III век пр.Хр. както и, че получил широко разпространение и почит и зад пределите на Египет, чак в Мала Азия и Палестина. Той се ползвал с всеобщо удобрение, но това не траело дълго време. Постепенно все повече и повече преводът на 70-те ставал християнска Библия. Започнало остро съперничество между синагогата и новата църква, между еврейските учени и християнските църковни писатели, които в полемиката си срещу иудейство си служели с цитати изключително от гръцкия превод.

Но все пак текстокритичното достоинство на 70-те не е еднакво за всички книги.Това също е едно доказателство, че са работили много преводачи и в различни времена, някои книги са преведени буквално,други пук твърде свободно. Може да се каже, че най-добре е преведено Петокнижието,където е проявено голямо старание и личи основно познание на особенностите в гръцкия език.Преводът на кн. Царства, Иов, Исаия и Ерем. твърде много се отклоняват от първообразния текст.Книгата Еклисиаст е преведена твърде буквално,дори до неразбираемост. Също и Псалмите не се отклоняват много от еврейския текст, но в техния превод се вижда едно здраво екссегетическо схващане на смисъла,макар че много от писанията им останали непонятни и за гръцките преводачи.

Но все пак работата на 70-те е удивителна за своето време, особено като се вземе предвид, че те не са разполагали с никакви спомагателни средства и трябвало да превеждат от един замиращ език на един друг съвършено чужд. Това е един рядък пример в историята в световната литература: да се преведе така цялата книжнина на един народ.

Безспорният авторитет на Septuaginta като канон, норма, източник на религиозно- нравствени истини преминава от старозаветното юдейство в древната Христова църква, която чрез новозаветните писатели, църковните св. Отци и Учители въвежда александрийския превод на СЗ за богослужебен живот. Тъкмо този текст на Св. Писание, който предлага за архетип един в някои отношения по-надежден пред масоретски образец от третото столетие преди Христа е легнал в основата на християнския канон, съдържащ като начален пласт и старозаветните боговдъхновени книги. Именно с неговата огромна езикова и просветна роля пряко е свързана древноапостолската и по-късната християнска мисия през Средновековието сред отделните народи, включително и славяните. Septuaginta от първоначално чисто юдейско явление се превръща по-късно в мощно мисионерско средство за разпространение на християнството.

Първият славянски превод на Библията е дело на св. братя Кирил-Константин Философ (826-869г) и Методий (ок. 815-885г). Основни сведения за техния живот и преводаческа дейност намираме в техните Пространни жития, които са известни още с името “Панонски легенди”.

През 863гморавския владетел Ростислав (846-876г) отправя молба към Константинопол да му бъдат изпратени проповедници и учители на славянски език. Византийският император Михаил III (842-867г) по препоръка на патриарх Фогий, възлага тази мисия на св.Кирил и неговия брат.1

  1. Климент Охридски.Събрани съчинения.С.,1973.

В навечерието на своето заминаване св. братя изготвят превод на Псалтира и вероятно на Паримийника, както и избрани евангелски и апостолски чeтива. Това е потвърдено в “Житие на св. Методий,XV: ”Преди това той беше превел заедно с Философа само Псалтира, Евангелието с Апостола и избрани църковни служби”.2

За изборно Евангелие указания намираме в XIV глава от Кириловото Житие където се говори, че той започва първите преводи с Йоан 1:1 : ”В начало беше Словото…3 С оглед на богослужебните нужди е твърде вероятно да е извършен частичен превод на текстове от Стария Завет4, макар да няма свидетелства за преведени старозаветни книги извън Псалтира в Пространните жития.4 По-голяма част от тях влизат в състава на богослужебната книга Паримийник, чиято поява трябва да отнесем към периода преди 863г., защото в Моравия той вече е широко разпростренен в някаква версия.По късно в Моравия и Панония св. братя продължават започнатия във Византия превод.Св. св. Кирил и Методий работят над направени до този момент текстове по време на техния престой във Велика Моравия от 863г. да 867г. В техните жития се съобщава за св. Кирил, че в кратко време той превежда целия църковен чин и ги научава на утренята, часовете, вечернята повечерието и литургията.6 Пълния чин, за който се говори тук, включва и редица старозаветни текстове. Съобщи се още, че през 867г., когато св. братя посещават Рим, славянските книги срещат остри противници в лицето на триезичниците. Папа Адриан II (867-872г) обаче приема тържествено славянските просветители и освещава техните книги, като ги поставя на Св. Трапеза, когато извършва службата.7

Малко преди да почине през 869г. св. Кирил приема монашеството в гръцки манастир в Рим. Същата година папа Адриан II ръкополага св. Методий за архиепископ на Панония и Моравия. След като погребал Кирил, Методий побързал да се върне в славянските земи. Папата го пуснал с благословение и писмо до славянските князе Ростислав, Светополк и Коцел, в което пишел, че упълномощава св. Методий да свещенодейства и поучава на славянски език. (Житие на св. Методий,VII)

В последните години на своя живот Равноапостолът извършва пълен превод на библейските книги от гръцки на славянски език с изключение на I и II Макавейска с помощта на двама свой ученици. (Житие на св. Методий XV гл.)

Възникване на славянските библейски текстове се поражда предимно от мисионерски нужди, от желанието св. Кирил и Методий да изпълнят Христовия призив за разпространение на Благовестието сред всички народи. За успешното възприемане и разбиране на християнските истини от новопокръстените славяни чрез богослужение и проповед се налага необходимостта Свещ. Писание да им бъде предадено на роден разбираем език. Сам св.Кирил в спора си с триезичниците сочи причината за неговото дело цитирайки думите на св. апостол Павел: “В църката предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча други, отколкото хиляди думи на език непознат”. (1Кор.14:19).

И до днес се води спор на какъв славянски език са превели св. братя свещените книги.И понеже самите ръкописи са се изгубили и наи-старите не датират по рано от XI век, а може би и откъслечно от X век поне такова е заключението от полеогравските и езикови основания то остава широко поле за спорове от страна на филолозите и историците.Както някои западни както и руски учени наричат този език различно: старословенски, панонско-словенски, църковно-славянски и старобългарски.Въпреки желанието на някои пристрастни историци, все повече си пробива път възгледът, Кирил и Методий са писали на този славянски диалект който се е говорил на тяхната родна земя сегашна Тракия и южна Македония, а това е било именно и старо-българския език.

Използвана литература:

1. Вълчанов,С. Septuaginta като основа на Кирил и Методивия превод на СЗ С.1984г. ЦИАИ .т.II

2. Дамянова,Екатерина.Св. Кирило-Методиевия превод на Стария Завет//Богословска мисъл,IV,1999г.№1-2

3. Климент Охридски -Събрани съчинения 1973г. Жития на Кирил и Методий.

4. Марковски,Ив. История на българския синодален превод на Библията. ГСУ,БФ,т.IV,1926-1927г., с.5

5. Пиперов,Б. Презвитер Лукиан, неговата рецензия на библейския текст и превода на св.св. Кирил и Методий ГДА 1968-69г. стр. 295

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *