Отвореност на ВЕБИ към културата

2011-2012Д-р Вениамин Пеев

Богословската наука е един от динамичните елементи на всяка култура, включително и българската. Големият евангелски философ на ХХ век Франсис Шефър (1912-1984) отправя основателен упрек към онези християнски дейци, които не разбират необходимостта от полезна взаимовръзка между християнство и култура: “Църквата е изоставила дълга си да бъде сол на културата”. Шефър интерпретира Христовите думи: “Вие сте солта на земята” (Мат. 5:13) като активно участие на християните в градежа на местната и световна култура, като формирането на едно адекватно светоусещане и морал, като изпълнение на благовестителското дело извън периметъра на църковните амвони. Такава е визията на академичната дейност на преподавателите на Висшия евангелски богословски институт в София. Като продължение на предишната статия за “Академичната дейност на ВЕБИ през последните години” тук ще направя преглед на материалите, които сме включили в новите два годишника №№ 4 и 5, които вече са под печат (за 2011/2012 г.), обединени в един том. След като проследя заглавията според подредбата им в съдържанието, ще разгледам трите главни аспекта на академичната ни дейност, които са свързани с визията ни за “Отвореност към културата”: теологичност, актуалност и благовестителство. Самопонятно е, че разглежданите аспекти не трябва да се разбират изолирано един от друг, а като трицветната гама на едно цяло.

В тези два годишника изградихме една нова схема по отношение на предишните три: 1) Богословски статии; 2) Дисертации; 3) Научни съобщения и отзиви. В края на тома са представени био-библиографски данни за авторите. Тъй като следваме визията на “отвореност към българската култура”, поканихме като сътрудници автори от други просветни институции, които откликнаха със специално подготвени материали за броя. В раздела на Богословски статии на бр. 4 включихме: д-р Вениамин Пеев: “Концепцията на Карл Барт за “оправданието”; д-р Момчил Методиев: “Държавната намеса в Православната църква през комунизма: от репресия към инструментализация и разкъсване на общността”; доц. д-р Костадин Нушев: “Отношенията между Българската православна църква и държавата по време на тоталитарния комунистически режим и проблеми на свободата на религията в посткомунистическа България”; д-р Велислав Алтънов: “Европейски печатни Библии, разпространени през ХVIII и XIX в. по българските земи”; д-р Христо Гешанов: “Относно възгледите на проф. Алберт Айнщайн”; д-р Доний К. Донев: “Петдесятен примитивизъм”; Георги Василев: “Агентурният проблем в съвременната Евангелска общност”; проф. д-р Румен Стаматов: “Полета на благодарността”. В раздела за дисертационни трудове на бр. 4 включихме: д-р В. Алтънов: “Религиозното раздвижване сред българите от края на ХХ и началото на ХХI в. (Автореферат)”; докторант Мирослав Бачев: “Отношението между религия и етика у Сьорен Киркегор и Рудолф Ото”. В раздела за Научни съобщения и отзиви включихме: проф. д-р Бистра Николова: “Ролята на византийските императори в съдбата на българските светци”; проф. д-р Димитър Киров: “Проблемът за ползотворното сътрудничество между християнството и древногръцката философия (Вениамин Пеев, Християнство и философия: проблемът за сътрудничеството. Велико Търново, “Абагар”, 2012, 383 стр.)”.

В бр. 5 в раздела за Богословски статии включихме: д-р Вениамин Пеев: “Еклезиологията на Йозеф Ратцингер (папа Бенедикт XVI)”; маг. Людмил Ятански: “Новият Завет за единството на Църквата”; маг. Венцислав Стойков: “Уроци за днес от българската библейска преводна традиция от XIX век”; д-р Доний К. Донев: “Българската протестантска Библия днес”; д-р Христо Гешанов: “Размисли относно вярата на Л. Н. Толстой”; проф. д-р Бистра Николова: “Колко големи са били българските средновековни манастири”. В раздела за Дисертации включихме: Борислав Кутев: “Богословска перспектива за здравословно протичане на общуването при междуличностните взаимоотношения”. В раздела за Научни съобщения и отзиви включихме: д-р Виктор Костов: “Отношенията Църква-държава след падането на комунизма (Богословска конференция “Отношенията Църква-държава и свободата на съвестта в икуменическия диалог и християнската мисия”, 14-16 май 2012)”; Иван Мирчев: “Книга за естествения растеж на Църквата (Кристиян А. Шварц, Оцвети своя свят с Естественото развитие на Църквата. С., Изд. “Нов живот”, 2012)”.

С оглед на представеното съдържание на поредните №№ 4 и 5 на годишника на ВЕБИ ще анализирам накратко трите аспекта на нашата визия, която може да бъде обобщена с думите на християнския писател от близкото минало Ейдън Тоузър: “изследванията на богословието са насочени към това, което сме и към всички неща, каквито са”.

Първият аспект, който искам да подчертая, е теологичността. ВЕБИ е богословска институция, следователно всяка студия, статия, доклад или научно съобщение за събитие се пречупва през призмата на дадена християнска теологична система. Дали авторът изследва живота и дейността на личност, институция или цялото общество, той представя темата си от гледната точка на християнския светоглед. В настоящия том се фокусирахме предимно върху еклезиологични, пневматологични, културно-исторически, политически и философски теми. Специални статии и отзив в бр. 4 предложиха поканени от нас изтъкнати преподаватели от два православни богословски факултета и гл. редактор на сп. “Християнство и култура”. Академичното сътрудничество с тези колеги на попрището на българската християнска теология показва общата ни ангажираност за развитието на богословския аспект на родната ни култура.

Вторият важен аспект е актуалността. Една съвременна просветна институция, каквато е ВЕБИ, трябва да разглежда актуални и наболели проблеми в днешното общество. Затова имаме специални разработки за агентурния проблем на българските църкви и проблема за отношенията между Църквата и държавата. Затова сме отдали заслуженото уважение към една от знаковите теологични фигури на съвременния християнски свят, каквато е оттеглилият се от папския престол Йозеф Ратцингер. Затова откликваме веднага на такива прояви като християнски конференции у нас или в чужбина, в които се представят достойно преподаватели на ВЕБИ. Нервът на нашата академична дейност е чувствителен и реагира адекватно на всяка важна тема на деня.

Третият важен аспект е академичната ни концепция за благовестителството. Изпълнявайки Христовата заповед: “Идете, прочее, научете” (Мат. 28:19), ние напускаме тясно конфесионалното разбиране за благовестителство в рамките на дадена църковна общност. Затова годишникът на ВЕБИ е отворен за християнски сътрудници от различни конфесии и институционална ангажираност, стига техните материали да отговарят на академичните критерии. Също така нашата аудитория не е ограничена от стените на дадена църковна сграда или деноминация. Броеве на годишниците на ВЕБИ влизат във фондовете на обществени и университетски библиотеки, за да могат да се запознаят с тяхното съдържание повече читатели. Така ние смятаме, че отговаряме на предизвикателството на д-р Франсис Шефър да бъдем “сол” на своята култура.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.