Позволяваме си да публикуваме едни думи на Папа Франциск, изречени от него преди няколко дни, с ясното съзнание, че няма да се хареса на някои, а сигурно ще има и такива, които ще се почувстват лично засегнати.
В нашите енории се срещат енориаши, които не одобряват плачещите и тичащи деца в църквата по време на литургията. «Те пречат на общността!» – тази реплика често може да бъде чута в българските католически храмове. Или: «Тук не е забавачница!» – ще кажат «твърдите» католици. Дали да изведем децата извън храма и да ги доведем в него като пораснат, когато може да се окаже вече късно? Личното ни спокойствие ли е по-важно или да доведем децата при Исус, както Той самият пожела? Колко истинска е вглъбената ни набожност и праведната стойка «на колене и с приведена глава», щом се мръщим при вида на бягащото по пътеката дете? Отговорът на всички тези въпроси дава цитираното по-долу изказване на самия Папа. Ако и от него не си вземем поука, трябва да се замислим дали не сме заприличали на едни «праведници» от Евангелието, известни като «фарисеи»! Или пък може би сме заприличали на «енорийски секретарки», както казва Светият Отец?
По време на еднодневното апостолическо посещение в римската енория «Св. Архангел Михаил» тази неделя, Папа Франциск се срещна и с родители на деца от енорията. Особено запомнящи ще останат следните негови думи: «Харесва ми, когато чувам детски плач, защото това е обещание за живот! Когато плаче дете, когато по време на месата децата започват да плачат, някои «енорийски секретарки», за жалост, ще кажат: «Тихо, изведете ги!». Не, те трябва да останат там, защото това всъщност е една Божия проповед, проповед на живота».