85г. от официалното назначаване на Д. Заплишни за пастир на бургаската църква

На 8 август се навършват 85г. от официалното назначаване на Дионисий Заплишни за пастир на бургаската църква. Въпреки че Заплишни изпълнява пастирски функции в Бургас и преди пристигането на Николай Николов и основаването на СЕПЦ, едва през 1931г. Заплишни е назначен в Бургас за първи път в ролята на ръкоположен (ординиран) служител на американските Асамблеи на Бога. При първото идване на Заплшини в България през есента 1920г., единствено Иван Вороанев има подобно назначение (с предварителна дата 10 март 1920г). За разлика от придружаващите го служители, според мисионерския департамент и структура на Асамблеи на Бога, това дава на Воронаев официално роля в първата петдесятна мисия в България

zapСлед заминаването на Воронаев за Одеса през август 1921г., Заплишни разгръща самостоятелна дейност. Посещава предимно новообразувани петдесятни общества, без да упоменава тяхното организиране в църкви или регистрация пред властите. От този период (1922-23г.), преди да се върне в Америка, е и митичното поръчение пред група ранни български петдесятни вярващи: „Дори и ангел от небето да ви донесе друго благовестие не го приемайте!” Както и пуританските изисквания налагани главно от сестра Олга, за които разказва п-р Йончо Дрянов в своята история на СЕПЦ. Всичко това ще му бъде припомнено от същите тези вярващи, по време на втората мисия която Заплишни предприема в България, вече като ръкоположен служител на Асамблеи на Бога и сподвижник на племенника си Николай Николов в утвърждаването на новорегистриран петдесятен съюз.

За тази втора мисия, сем. Заплишни се връща в България през септември 1930г. Предварително изпратеният от Асамблеи на Бога п-р Николай Николов вече е организирал в съюз няколко петдесятни църкви (първоначално само три, а не седем както е общоприето). Основаването на този нов съюз не просто създава фракция между българскоите петдесятни, но е на път да утвърди и останалите разделения в младата, едва десет годишна, история на движението. Заплишни е изпратен в опит за обединяване и като приемник на п-р Н. Николов, който се готви да напусне България.

По тази причина, през август 1931г. Заплишни е избран за зам. председател на изпълнителната комисия на СЕПЦ и поема пастируването на петдесятната църква в Бургас. Назначението му в мисионерския отдел на Асамблеи на Бога като „пастор/евангелизатор” от 6 юли 1929г. за служението му в Самфорд, Кънектикът е променено на „пастор” за мисията му в България на 8 август 1930г. и остава така до 12 октомври 1933г., когато е променено на „мисионер.” Протокол № 16 на СЕПЦ от 9 октомври 1931 го включва в новия състав на Изпълнителната комисия с предс. П. Рахнев, зам-предс. Д. Заплишни, секр. Г. Чернев, касиер Й. Дрянов и съветници: С. Дрянова и К. Томов. От 2 декември 1931г. датира и един от малкото запазени документи за служението на Дионисий Заплишни в България, а имено писмо до ЕПЦ Сливен с информация за обиколката му в северна България и успешно завръщане в Бургас. /следва/

Арменската диаспора и началото на Петдесятното движение в България

Съществуват определени прецедентни фактори в историята на Петдесятното движение в България, а и в българския протестантизъм като цяло, които са неразривно свързани с протестантската вяра разпространена в арменската диаспора у нас:

  • Армения е първата официална християнска държава в историята през 301г. когато Григорий (арм. Григор Лусаворич) и цар Тиридат (арм. Търдат) провъзгласяват християнството за официална религия на Армения
  • По тази причина, а по-късно и заради анти-арменския геноцид в Турция (1915-1923г.), първите западни мисионери в Ориента се насочват имено към арменските диаспори
  • Първият български протестант Гавраил Илиев и неговата ранна протестанска дейност в България са подбудени от връзките му с арменски търговски партньори в Цариград и първата евангелска църква на Балканския полуостров основана там в арменския кв. Пера
  • Всички ново български издания на Библията в Цариград, в. Зорница и почти всички български книги издадени в Цариград и Смирна са отпечатани в седемте действащи арменските печатници на Агоп Минасиян, Агоп X. Бояджиян, Тадей Дивитчиян, Х. Матеосян, и т.н.
  • Сградата на конгрешанската църква в Бургас, в която се дава началото на петдесятното движение в България, е дарение от фамилията на Ермине Тороманян – арменски бежанци (мигранти), които пристигат в България от Цариград
  • Петдесятната църква в Сливен просъществува благодарение на служението на п-р Агоп Куриян
  • Началото на петдесятната църква в Пловдив (първоначално наименувана Българска евангелска църква божия през 1919г.) е свързано с името на Мъгърдич Мелконян

ОЧАКВАЙТЕ в ПОРЕДИЦАТА:

  • Aвгуст: Ролята на Воронаев в България и завършек на изследователската поредица по случай 95г. от началото на Петдесятното движение в България
  • Cептември: Досиетата говорят: Парижката мирна конференция от 1976г.
  • Oктомври: 90г. връщането на п-р Николай Николов в България и създаването

3 comments for “85г. от официалното назначаване на Д. Заплишни за пастир на бургаската църква

  1. Знае ли някой кои са трите църкви основателки на съюза? Винаги сме знаели че това са Бургас, Сливен и може би Русе, която по-късно почти се оттегля с братя Попови. В страници на ЕПЦ Варна се спекулира, че трите църкви основателки на съюза са Бургас, Сливен и Варна заради двата предварителни събора.

  2. София, Пловдив и Бургас
    Русе не е фактор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.