ЦАР НА ТИР или ПРЕОБРАЗ НА САТАНА?

ЦАРСТВОТО НА АНТИХРИСТ

ЦАРСТВОТО НА АНТИХРИСТ

След пророчеството за унищожението на древния град Тир, в 28 глава на Езекиил е записано пророчество и срещу царя на Тир. Древна истина е, че царствата заслужават царете си и управниците своите управлявани! Обвинението за арогантната надменност, гордост и лакомия за тирските жители е важало с пълна сила и за царя на древния Тир, така както важи за управниците и управляваните в България днес.

По-интересното е, че има достатъчно текстови доказателства в подкрепа на идеята, че този пасаж обсъжда не само съдбата на царя на Тир. Някои библейски изследователи приемат, че пророчеството разкрива информация за началото на грехопадението и появата на сатана, други, че става въпрос за антихрист, но има такива, които са на мнение, че това е само хиперболизиран образ на тирския цар.

Според мен в Библията има два пасажа в Стария Завет, които могат да ни дават повече информация за произхода и падението на сатана. Единия от тях е в Исая 14:12-20, където се говори за Вавилонския цар, а се има в предвид сатана

Втория пасаж е това в пророчество в Езекиил 28 глава от 1 до 19 стихове, в който Бог говори за царя на град Тир, но изразите, които са използвани там ми дават основание да приема, че пророчеството освен за тирския цар се отнася и за сатана. И в двата цитирани пасажа е използван метода на двойна референция* – говори се за едно лице, но се има в предвид друго, което обхваща или превъзхожда първото. Ето вижте информацията в 28 глава

Текста в Езекиил казва, че царя на Тир или по-точно неговия по-голям духовен еквивалент – сатана, е бил херувим:
Ти беше херувим, помазан, за да засеняваш, защото Аз те поставих така. Ти беше на Божия свят хълм; ти ходеше сред огнените камъни. Ти бе съвършен в постъпките си от деня, когато бе създаден, докато се намери нечестивост в тебе.“ Езек.28:14,15 – бил е херувим, бил създаден, а не роден, обитавал е Божия свят хълм и е ходил всред огнените камъни – това не може да важи за който и да е човек!

Той е бил е най-съвършено създаденото същество – по мъдрост и по хубост: „Ти си печат на съвършенство, пълен си с мъдрост и съвършен по хубост.“ Езек.28:12 – печат на съвършенство – бил е мярка, еталон за съвършенство, ето това се казва създание…

Бил е създаден надарен с всякакви дарби за да води хвалението пред Бога: “ ти бе обсипан с всякакви скъпоценни камъни (дарби и дарования); с рубин, топаз, диамант, хризолит, оникс, яспис, сапфир, антракс, смарагд и със злато; направата на тъпанчетата и на свирките ти е била приготвена за тебе в деня, когато си бил създаден.“ Езек.28:13

Заради голямата си мъдрост, дарби и положение, този херувим си е въобразил, че може да бъде мъдър и влиятелен като Бог: „с голямата си мъдрост ти си придобил богатството си чрез търговия, и сърцето ти се е надигнало поради богатството ти. Затова така казва Господ Еова: Понеже си мислиш, че си мъдър като Бог,“ Езек.28:5,6

Греховете му са били „гордост“ и „превъзнасяне“ над Бог:
„Понеже се е надигнало сърцето ти и си рекъл: Аз съм бог, седя на Божието седалище сред моретата; пък ти си човек (творение), а не Бог, макар и да си мислиш, че си мъдър като Бог“ Езек.28:2

Гордостта на този херувим го е довела до конкретни действия – „търговия“ т.е. подлъгване и „насилие“ – принуда, над онези ангелски същества, които са били под негово управление (Виж Откр.12:4) За това, че „засенчващият херувим“ е съгрешил, е бил изхвърлен от присъствието на Бога в небесата: „затова те отхвърлих като скверен от Божия хълм и те изтребих изсред огнените камъни, засеняващи херувиме!“ Езек.28:16

Съгрешилия херувим е бил изхвърлен на земята: „Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си; аз те хвърлих на земята, изложих те пред царете, за да те гледат.“ Езек.28:17

В Откровението на Йоан 12 глава, изхвърления от небето херувим, който е е загубил чистотата и положението си, Е НАРЕЧЕН „ДЯВОЛ“ И „САТАНА“: „И беше свален големият змей, онази старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами цялата вселена; свален беше на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него.“ Откр.12:9

Пророчеството на Езекиил казва, че падналия херувим – вече като сатана, дявол и старовременна змия е бил в Едемската градина: „Ти бе в Божията градина, в Едем“ Езек.28:13

Съдбата на сатана е определена да бъде победен от други ангелски творения и от хора, а накрая да бъде хвърлен в огненото езеро: „Понеже си мислиш, че си мъдър като Бог. Аз ще докарам против тебе чужденци, най-страшните между народите; и ще изтеглят мечовете си против красотата на твоята мъдрост, и ще помрачат блясъка ти; ще те смъкнат в ямата“ Езек.28:7

Откровението на Йоана допълват пасажите от Езекиил. Сатана първо ще бъде победен от човеците, които изповядват Помазаника и наш Господ, Исус Христос:
„Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог, и властта на Неговия Помазаник; защото беше свален клеветникът на нашите братя, който ги клевети ден и нощ пред нашия Бог. А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване; защото не обичаха живота си дотолкова че да бягат от смърт.“ Откр.12:10, 11

След това ще бъде вързан за хиляда години от един „обикновен“, в смисъл на не толкова издигнат в небесната йерархия, ангел:
„И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига. Той улови змея, старовременната змия, която е дявол и Сатана, и го върза за хиляда години, и като го хвърли в бездната, заключи и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време. Откр.20:1-3

Крайната съдба на сатана е определена да бъде хвърлен в огненото езеро: „И когато се свършат хилядата години, Сатана ще бъде пуснат от тъмницата си и ще излезе да мами народите по четирите краища на земята, Гог и Магог, и да ги събере за война – броят им е като морския пясък. И те се разпростряха по цялата широчина на земята и заобиколиха стана на светиите и обичния град; но огън падна [от Бога] от небето и ги погълна. А дяволът, който ги мамеше, беше хвърлен в езерото от огън и сяра, където са и звярът, и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени ден и нощ до вечни векове.“ Откр.20:7-10

Колкото до царя на Тир – Етбаал /както определя името му Йосиф Флавий/, се е смятал за недостижим и недосегаем в крепостта на град Тир: „Аз съм бог, седя на Божието седалище сред моретата; пък ти си човек, а не Бог, макар и да си мислиш, че си мъдър като Бог.“ ст.2

Тирския цар явно е знаел за своя съвременник пророк Даниил:
„ти си по-мъдър от Даниил; никаква тайна не се укрива от тебе“но съдбата му е такава каквато е описана в пророчеството Езекиил: Понеже си мислиш, че си мъдър като Бог, Аз ще докарам против тебе чужденци, най-страшните между народите; и ще изтеглят мечовете си против красотата на твоята мъдрост, и ще помрачат блясъка ти; ще те смъкнат в ямата; и ще умреш, както умират убитите, сред моретата. Тогава ще кажеш ли пред онзи, който те убива – Аз съм Бог? Но ти си човек, а не Бог, в ръката на онзи, който те убива. Ще умреш от ръката на чужденците, както умират необрязаните; защото Аз изговорих това – казва Господ Еова. стихове от 6 до 10

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.