СЕДЕМТЕ ЦЪРKВИ

Седемте църкви от Откровение" - YouTube

С Е Д Е М Т Е  Ц Ъ Р K В И ВЪВЕДЕНИЕ

 

Както е отбелязано в Откровение 1:1, Христос изпраща послание до всяка от седемте местни църкви в Мала Азия. Последователността на тяхното споменаване в тази книга на Библията е в географски ред (според географското им местоположение). вестителят естествено пътува по маршрута, започващ от пристанището Ефес в посока на север към другото пристанище Смирна, продължава на север и изток към Пергам и след това завива на изток и юг, за да посети други четири града: Тиатир, Сардис, Филаделфия, Лаодикия.

 

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОРГАФСКИ ДАННИ:

 

Е Ф Е С: Това бил голям пристанищен град в Мала Азия, в който се намирал огромният храм на Артемида – едно от седемте чудеса на света. Населението на Ефес било 300 000 души. Градът бил известен и със своя театър – най-големият в античният свят, с най-малко 24 000 зрителски места. Северно от театъра бил разположен (стадион) амфитеатър, където се провеждали гладиаторски битки и борби с диви зверове. В града били построени и прекрасна мраморна обществена баня, хумава библиотека и катакомби. Имало е храм, посветен на императорския култ, със статуя на Домициан – императорът, който изпратил апостол Йоан в изгнание на остров Патмос. Днес на мястото на древния град Ефес се издигат пусти руини потънали в тресавища, като част от площта му е заета от малко турско село на име Ая салук, което означава „свещенна теология“ от гръцките думи хагиос теологос.

 

СМИРНА: Това бил голям и богат град, намиращ се на 65 км. северно от Ефес. В наши дни Смирна все още е голямо пристанище с население от 200 000 души, много от които са християни. Смирна означава „мирта, миро, смирна“, обикновено благоухание (благовония), което се използвало като масло за помазване на скинията и при балсамиране на мъртвите. В този град имало фанатичен култ на поклонение към императора и християните там преживели жестоко (свирепо) преследване през първите три века на Църквата. Сега градът е известен под името Измир и е главен център на Анадола.

 

ПЕРГАМ: Пергам бил разположен на около 37 км. навътре в сушата от град Смирна и бил богат, но покварен град. пергам станал силно царство след като Атал I (241 – 192 г.пр.н.е.) победил Галите (галати). Жителите се покланяли на езическите култове към Атина, Асклепий, Зевс, Дионис. Градът бил средище и на императорския култ. Пергам бил известен с университета и неговата библиотека, съдържаща 200 000 тома, а също така и с производството на пергамент, прерастнало в производство на хартия, наречена пергамена.

 

Днес този град се нарича Бергама и има население от 200 000 души, част от които са християни.

 

ТИАТИР: Този град се намирал на 75 км югоизточно от Пергам и бил по-малко пристанище, разположено на територия, известна с плодородието си. В Тиатир се произвеждала пурпурна боя. Имало търговски съюзи, които се нуждаели от обединение заради финансов и обществен успех. Празненствата на тези съюзи били съпроводени с ядене на идоложерствено и блудства. съвременното име на града е Ак-Хисар, което означава „which крепост“.

 

САРДИС: Това бил важен търговски град, чието месторазположение е на 55 км югоизточно от Тиатир, на главен търговски път, свързващ Запада и Изтока и преминаващ през Либийското царство. Основни производства били бижутерия, бои и текстил, които правели града проспериращ. Сардис бил център на езическо поклонение и там се намирал храм на Артемида, чийто руини все още стоят. На мястото на града сега се намира само малкото село, неречено Сарт. Археолозите са открили останките на християнска църква, построена непосредствено до храма.

 

ФИЛАДЕЛФИЯ: Този град отстоял на 52 км. югоизточно от Сардис, бил разположен на територия, известна със земеделската си продукция, но разтърствана от земетресения, които разрушавали града няколко пъти. Той бил наречен на името на пергамския яцар Атал Филаделф II (159 – 138 г.пр.н.е.), който го построил. Филаделфия означава „братска любов“. Главно божество на града бил Дионис – бог на виното, известен като Бакх (Вакх). Дори и през нашия век продължава християнското свидетелство в града. Сега името му е Аллах Шехир – „Град на Бога“.

 

ЛАОДИКИЯ: Този град бил разположен на пътя за Колос, на окло 75 км. югоизточно от Филаделфия. Бил е наречен по името на Лаодикия, съпруга на Антиох II, цар на Сирия, който възстанови града и го населил със сирийци и евреи, които преселил от Вавилон (250 г.пр.н.е.). Около 35 години преди да бъде написано това послание, Лаодикия е била разрушена от земетресение през 60 г. от н.е., но жителите на града имали богатства и възможности да го възстановят сами. Бил е център на финансови операции, ръководени от знатната и богата еврейска общност. Главни производства били лъскава черна вълна и лекарства за очи. Имало два театъра и един стадион, дълъг 30 метра. Колос отстои на 20 км. на изток, докато Хирополис е на 11 км. на североизток. Сега това е безлюдно място, наречено Ески Хисар или „Старата крепост“. На края на първия век през 95 г., когато апостол Иоан бил заточаван в острoв Патмос от император Домициян, Исус появява във видение на Своя верен служител Иоан. От 500 – 1,000 местни църкви в мала Азиа Исус избира седем за да описва всяко положение в Църковната епоха.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.