Колосяни 1:15-16 „в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание; 16 понеже чрез Него и за Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено.“
Исус е Господ на историята, защото Той създаде, поддържа, и притежава всичко, и Той ще съди всички. Той води историята към нейния неизбежен край.
Той е създал не само хората, но и нациите. Той е създал и българската нация. Той е бил с българите в зората на тяхната държавност, бил е с тях при техните преселения, до създаването на Дунавска България и е излял благодатта си над тях, като им е дал благовестието на техния роден език.
Но днес много българи отхвърлят благовестието като изтъкват, че са православни християни. Разпространено е мнението, че българите винаги са били православни и всичко извън православието е опасна ерес. Щом си българин трябва да си православен. Същевременно, много от тях не вярват в личностен Бог и в Господ Исус Христос. До голяма степен тази реакция се корени в липсата на библейска просвета и непознаване на националната история.Дяволът използва гордостта и невежеството на хората, за да ги отклонява от вярата и спасението.
Малко преди да умре, Мойсей съветва израелтяните: „Спомни си предишните дни, осмисли годините на много поколения; попитай баща си и той ще ти извести, старците си, и те ще ти кажат.” (Второзаконие 32:7)
Мартин Лутър Кинг казва, че „ние сме направени от историята”. А професорът по църковна история Дабни добавя, че „историята на света е реализирането на вечните цели на Бог, който изработва всичко според Собствената си воля.” Затова който познава историята си, вижда в нея реализацията на Божия план за своята нация.
Днес ще се опитаме да хвърлим един безпристрастен поглед към нашата история, за да видим как Христос се е откривал и е работил сред българите. Познавайки историята и по-конкретно историята на мисиите в българските земи, ще можем да се отърсим от насила налаганите ни митове за нашата идентичност като българи и християни. Като знаем истината за нашето минало, ще можем да работим още по-ревностно и смело за каузата на благовестието сред българите.
Кои са трите най-големи мита за идентичността и вярата на българите?
1 Мит No. 1: Православието е изконната вяра на българите.
След като възкръсна и малко преди да се възнесе, Исус даде своето Велико поръчение: „Идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца, Сина и Святия Дух и ги учите да спазват всичко, което съм ви заповядал…” (Матей 28:19,20)Земята, която днес се населява от българския народ, е огласена ст словото Божие още във времето на светите апостоли. Тук са идвали на мисионерски обиколки апостолите Павел и Андрей. В „Деяния на апостолите“ се казва, че при мисионерските си пътувания ап. Павел посетил земи, близки до днешните граници на България:„А през нощта на Павел се яви видение: един македонец стоеше и му се молеше: Ела в Македония и ни помогни. И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.“ (Деян, 16:9-11).След като основава църква във Филипи, ап. Павел основава такива и в градовете Амфипол, Аполония, Солун, Верия (днешна Северна Гърция) и други крайморски градове, откъдето ученици на апостола навлизат навътре в Македония и Тракия като мисионери. Павел пише: „от Ерусалим и околностите му, дори до Илирик (Римска провинция, заемаща територията на днешните западни Балкани), напълно съм проповядвал Христовото благовестие.” (Рим. 15:19)По нашите земи е проповядвал и Андрей. Иполит Портуенски (починал около 222 г.) в труда си, посветен на 12-те апостоли, пише: „Апостол Андрей, след като проповядвал на скитите (днешна северна България и Румъния) и тракийците, претърпял кръстна смърт в Патрас Ахейски.“
Съществува предание, че преки апостолски ученици били първи епископи в някои градове в нашите земи – Ерм във Филипопол (Пловдив), Карп в Тракийски Верен (Стара Загора), Амплий в Одесос (Варна) и пр. По-късно се основават църкви и в Анхиало (Поморие), Дебелт (западно от Бургас), Сердика (София), Марцианопол (до сегашния гр. Девня), Доростол (Силистра) и другаде. До 4 век християните в днешните предели на България са били преследвани както навсякъде другаде в Римската империя. Много от траките, илирите, мизите и гетите, повярвали в Христа, намират убежище в земите на север от Дунав.Преди 3 години, когато основахме църква „Нов живот”, започнахме да се събираме в нашия дом. През първите векове християните също не са се събирали в катедрали и църкви, а в домовете си. Не са се наричали „православни”, а просто християни. Не са имали икони, свещи, мощи и кандилници. Както казва Словото, „Не си прави кумир, подобие на нещо, което е на земята долу, или което е във водите под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив…” (Второзаконие 5:8,9).
Почитането на икони и мощи е прибавено по-късно от патриарси и императори с цел да помогне на вярващия в духовния му живот. Но вместо да отвеждат към Христос, често тези неща изместват поклонението към идолопоклонство. Преди няколко години, на 15 август, Успение Богородично, при изнасяне на чудотворната икона на Троянската Богородица Троеручица за литийното шествие в Троянския манастир, носачите на Троеручица едва успяват да я опазят от десетките миряни, които, тъпчейки и блъскайки се, я атакуваха още в манастирския двор, за я докоснат за здраве и изцеление. И това не е изолиран случай. Може да се запитаме: какво почитат тези хора – творението или Твореца? Дарът или Даващия дара? Затова Павел казва: „бях решил да не зная между вас нещо друго, освен Исус Христос, и то Него разпнат.” (1 Кор. 2:2)
След обявяването на християнството за държавна религия в Римската империя, християнските общини на Балканския полуостров вече са многобройни. Местното население – траки, илири, мизи, беси, а по-късно и новодошлите славяни, постъпват масово във войската на Византия, учат се във византийски училища и се връщат като насадители на новата вяра. Организират се мисии. Когато нахлуват на полуострова през 680 г., българите били езичници. Те се покланяли на слънцето, месечината и звездите и не познавали триединния Бог.Човешките жертвоприношения били начинът да ги умилостивят. Не е ли странно, че и днес черепът на Никифор, от който Крум и велможите му пили вино, е източник на национална гордост за много българи.
С идването си българите изтребват или прогонват местното население,разоряват храмовете и манастирите. Свещеници напускат енориите си и отиват на безопасни места из пределите на Византия. Тия, които остават, се подлагат на мъчения. С течение на времето страстите се успокояват и вътре в новата държава оцелелите благовестители продължават задачата си. Числено църквата непрекъснато расте. Но все пак голяма част от българите са още езичници. Затова, за да покръсти българите, кан Борис се обръща към франките с молба за мисионери от Западната църква. Тъй като папата не изпраща български архиепископ, Борис не успява да получи църковна независимост от Ватикана. Търпението му се изчерпва и той се обръща към Константинопол.
Официално покръстването става през 865 г.сл.Хр. (1 септ. 865 до 31 август 866), макар и процесът на християнизация да продължава дълги години след това. Това налага и поканата към Кирило-Методиевите ученици през 885 г. Днес се разпространява мита за непрекъснатото православно потекло на Българската църква. Но цели 8 века след Христа не е имало институция с името „Българска православна църква”. Фактите показват, че източното православие надделява в яростната битка между Рим и Константинопол за църковния контрол над България.
Нещо повече, много българи са считали, че възприемането на християнството и отхвърлянето на традиционната религия е не само отричане от древните традиции, но и знак за предателство и подаряване на народа в ръцете на неговия най-голям враг. Това води до общонародния бунт, организиран от болярите през 865 г., довел до екзекуцията на 52 боляри. Бунтът е смазан, но старите езически практики не са изкоренени. Eзическите празници са заменени с дати от библейския календар и дни на светци, но по странен начин в тях продължават да присъстват езически обряди. Лазаровден и Цветница – лазаруване; Възкресение – червени яйца (символ на началото на живота и плодородието); Илинден – курбани, не се работи, за да не се разсърдисв. Илия, който е господар на небесните стихии; Рождество Христово – Коледа и т.н. Следователно, езичеството, а не православието е изконната вяра на българите.
Мит No. 2: Православието е съхранило българите като нация.
Митът, че българите са оцелели благодарение на православието също не издържа на историческа проверка. Ето как ние си представяме турското робство. А ето как са изглеждали българките от по-заможни семейства през 1586 г.
Докато в края на 14 в. броят на мюсюлманите в България е незначителен, то към средата на 19 в. те съставляват почти една трета от населението. В османската епоха и най-вече в първите години след завладяването на страната, е имало моменти на насилие, масови кланета и насилствено помохамеданчване. Но като цяло Бъларската църква и българите не са жертви на ислямско насилие. Имало е и периоди на относителен мир и просперитет.
На какво тогава се дължи големият брой хора заменили православната си вяра с исляма? Работата е там, че българите можели да придобият по-висок социален статут и данъчни облекчения (вкл. от девширме) единствено чрез обръщане към исляма. Османските власти не печелили нищо от това да налагат насилствено исляма на своите християнски поданици, тъй като това водило до загуба на данъчни постъпления за империята. Именно затова на някои молби било отказвано, иначе броят на мюсюлманите би бил още по-голям!
Всъщност, българските манастири наистина са изиграли роля за запазване на националния дух и етническа обособеност, но не от посегателствата на османците… а от гръцката Патриаршия. Българите в Османската империя са били под двойно иго – османски политически, социален и икономически гнет, комбиниран с религиозно и езиково поробване от страна на гърците. Изведнъж получила повече права, отколкото във Византия, Патриаршията, под чиято власт са всички християни в империята, подема систематична кампания на елинизация с цел унищожаване на българското национално съзнание и култура. В тези си стремежи тя е подкрепяна и от Русия.
Тази кампания е доста успешна, защото значителни слоеве от населението към началото на 19 в. вече вярват, че българският език е груб и варварски. За елинизацията ни свидетелства и именната система на българите днес – много от имената ни са с гръцки произход. Благодарение на пътуващите монаси и манастирите българската писменост и култура оцеляват, но са достояние на малцина. Към 18 век споменът за българската държавност е почти изгубен. Тогава на историческата сцена се явява Паисий с неговата „История славянобългарска” (1792 г.), повлияна от западното Просвещение. Националното чувство по българските земи се заражда едва през 19 в. и почти един век след Паисий ражда Априлското въстание. Всъщност, иронията е, че православните българи е трябвало да бранят езика и народността си от домогванията на православните гърци, а не толкова от иноверните турци.
Третият мит е свързан с първите два:
През 1054 г., след дълги спорове за обсега на папската власт и за това откъде произхожда Святия Дух (т.н. клауза „филиокве”), настъпва Голямата схизма и окончателния разрив между Рим и Константинопол. По-късно, през 1517 г., Мартин Лутер забива своите 95 тезиси на вратата на църквата във Витемберг в знак на протест срещу небиблейските практики в Католическата църква.Наистина, съществуват богословски различия между трите клона на християнството. Историята на църквата е била съпътствана и от много еретични учения. Това е довело до много страх и подозрителност у нашите православни братя и сестри към всичко различно от православната традиция. Но протестантите, както католиците и православните изповядват вяра в Троицата, в изкупителната жертва на Господ Исус Христос и боговдъхновеността на Библията. Ние сме единодушни в основните християнски доктрини. Защо тогава не наблегнем на това, което ни обединява?
Исус се моли за всички християни: „да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.” (Йоан 17:21)
След като през 1606 г. Високата порта позволява на католиците да проповядват в Османската империя, първи католически мисионери сред българите са саксонските рудари, заселили се в Чипровец. Рим изпраща свещеници там, а местни младежи са изпратени на учение в Италия. Католическите ордени научават вярващите редовно да посещават празничните и неделни литургии, водят непрестанни борби за премахване на лихварството и пиянството, обявяват се против пъстрата традиционна носияи накитите, против народните песни, свирни и седенки, суеверията.
Библейската просвета дава на човек съзнание за собственото му достойнство като създадена по Божи образ свободна личност, а това засилва и копнежа за национална независимост. Не е случайно, че именно през 1688 г. в Чипровци избухва въстание, при което се вдига цяла Северозападна България. Сред участниците имало и много православни, но ръководители на въстанието били католически дейци – българи патриоти с горещи сърца, висока духовна и политическа култура и организаторски способности. Нима тези хора са били врагове на българщината? Днес можем да се запитаме, какво ли щеше да стане, ако повече българи бяха като тези католици при нахлуването на Османските турци на Балканския полуостров?
Първите протестантски мисионери идват в България от Цариград в началото на 19 в. В началото те обучават населението на елементарни познания и хигиена: да се мият, да си режат косите, да си готвят храната, да четат и пишат. Когато п-р Никола Бояджиев пристигнал в Ямбол, намерил хората да спят на земята върху пръстта и влагата, да ядат седешком на земята с дебели дървени лъжици, а къщите били с малки прозорци и ниски тавани и врати.
Започнало строителство на църкви, но също така и на болници, училища, приюти. Често последните предшествали построяването на църкви. Д-р Алберт Лонг, един от първите мисионери на Методистката църква, казва: „Когато дойдохме тук ние нямахме никакво намерение да цепим хората от църквата и да създаваме протестантска църква, а само желаехме да помогнем на българите в борбата им с гръцката патриаршия.” Но след извоюване на църковна независимост става ясно, че владиците нямат намерение да реформират църквата. Вместо това забраняват четенето на евангелието на български. А както знаем, „Вярата идва от слушане, а слушането от Божието слово.” (Рим. 10:17).
„Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поучение, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено приготвен за всяко добро дело.” (2 Тим. 3:16,17)
Как българите биха могли да повярват и да бъдат приготвени за добри дела без Словото? Какво ли би казал Исус на тези владици? Какво би казал на тези свещеници, които днес забраняват на вярващите да четат сами Библията?
Ние, протестантите, вярваме в силата на Божието слово за промяна на умовете и сърцата на хората. Затова през 1827 г. Британското библейско дружество възлага превода на Новия завет на български език. Той е преведен от Неофит Рилски през 1840 г. и се радва на огромен интерес. През 1858 г. започва работа по първия български превод на Библията на новобългарски, който става факт 1871 г. Този превод служи за формирането на съвременния български език въз основа на източното наречие. Първият мисионер Чарлс Морс написал англо-български и българо-английски речници, „Начална книга” с илюстрации за училищата. Превел „Катехизис”, книгата „Истински поклонници”, проповеди.
За работата на мисионерите първият български библейски книжар Петър Мусевич-Бориковпише: „Младежта беше очарована от свободното мислене и непринуденото държане на мисионерите… Пропагандата във верско отношение имаше успех и за това, че тя подкрепяше основателната неудовлетвореност на по-събудените българи от пълната неподготвеност на нашето нисше духовенство да проповядва Евангелието. Народът се изпълваше с разни суеверия, външни форми, даже езически, чисто материални прояви, нямащи нищо общо с нашето християнско православие. Това се подкрепяше от гръцкото висше духовеносто, което имаше за задача да държи българското население на ниско религиозно-нравствено равнище.”
Ако тези протестанти са били врагове на България, то аз бих казал: Господи, дай на България повече такива „врагове”! Враг ли са били на България княз Ал. Батенберг и царица Елеонора? Те също са били евангелисти. Цар Фердинанд, при една аудиенция на религиозния представител п-р Марко Попов, казал: „Ако има църква в София, където се произнасят съзнателни и разбрани молитви, това е евангелската църква.” Издаваният в Цариград в-к „Зорница” – най-значимата българска медия през 19 в., и прочутият Робърт колеж в Цариград повлияват много за пробуждането на националното чувство и копнежа за национална свобода у българите.
Българи-протестанти се включват и в подготовката на Априлското въстание. В хана наСтоян Ангелов от Пазарджик са отсядали Левски, Бенковски и са провеждани комитетски събрания. Пътуващи протестантски книжари са използвани като куриери за пренасяне на писма около подготовката на въстанието. В почти всички революционни окръзи са участвали протестанти. Майсторът на черешови топчета, Стоил Финджиков, е също протестант.
След потушаване на въстанието и удавянето му в кръв, Д-р Лонг и други мисионери отнасят въпроса до английския посланик и американския министър. Изпратеният от Дейли мейл журналист Макгахан е също протестант. Той описва зверствата в Батак и други опожарени места. Неговите дописки се превръщат във взрив, след който Европа вече не може да е спокойна. Един от биографите му го нарича „писмо, което предизвика руско-турската война.” Така се стига до конференцията в Цариград, която решава съдбата на България.
Родолюбивата дейност на протестантите продължава и след Освобождението. Те се включват в Илинденското въстание, в Балканските войни и Първата световна война. Застъпват се за българската кауза пред Великите сили. Застъпването за правдата от страна на протестантите не бива да ни учудва. Както казва Притчи 28:5, „Злите човеци не разбират правосъдието; но тези, които търсят Господа, разбират всичко. Въпреки родолюбието и саможертвата на много евангелски вярващи, а може би тъкмо заради тях, заедно с интереса към проповедите на протестантите, голяма била и съпротивата. Евангелистите били считани за еретици и безверници. Били изгаряни или затваряни евангелски църкви, изгаряна била книжнина, от амвоните на православни църкви се забранявало да се пазарува от дюкяните на евангелистите, смущавани били евангелски служби от външни лица, уволнявани били чиновниците и особено учителите, само защото са евангелисти.
Това не бива да ни учудва. Нашият Господ ни утеши, като ни каза: „Ако светът ви мрази, знайте, че Мене е намразил преди вас… понеже не сте от света… затова светът ви мрази.” (Йоан 15:18,19). „Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.” (Матей 5:10)
Мисия на Църквата в България днес: След дълго лутане в атеистичната пустиня по време на комунизма, през 1989 г. в България настъпи духовно съживление. Десетки хиляди влязоха в църквите, но много от тях отпаднаха от вярата следствие на разочарования или светски грижи.
Днес в България има 8000 православни, 93 католически и повече от повече от 1000 протестантски църкви. Но все още има градове и села без действаща църква. Много от църквите не извършват евангелизационна и мисионерскадейност. Има нужда от основаване на още църкви! Матей 9:37,38: „Тогава каза на учениците Си: Жътвата е изобилна, а работниците – малко; затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си.“
Заключение
Aко познаваме историята си, ще можем да развенчаем митовете за нашата идентичност и за вярата на българите. България не винаги е била православна. Църквите и манастирите са помогнали на българите да съхранят своя език и култура, но най-вече срещу домогванията на гръцкото духовенство, не толкова срещу османците.
Православието не е национална принадлежност, а един (най-малкият) от трите клона на християнството. Христос е Бог на историята и над всички нации. За християнина националната принадлежност е важна, но най-важна е идентичността му в Христос. Както казва Павел, „Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.” (Гал. 3:28)
Католическата и протестантските църкви са също традиционни вероизповедания в България и заедно с православните също имат своя принос за националното пробуждане, в борбите за национално освобождение и за защита на каузата на справедливостта в България. Исус иска православни, католици и протестанти в България да работят заедно на нивата на благовестието, за спасение душите на своите сънародници.
Когато започвахме работа с БХСС, отидох при обичания от много варненци отец Любомир Попов и му предложих да проведем обща евангелизация за Рождество сред Варненските студенти. Той се съгласи, ние изготвихме рекламните средства и поканихме студенти. На празничната Рождествена служба в църквата „Св. Атанасий” се отзоваха около 50 студенти. Петдесет студенти дойдоха и чуха истината за Рождество! Има сила в единството на християните! Днес Исус ни призовава да загърбим митовете, да стъпим на историческата истина и да работим за духовно съживление и реформация сред нашите сънародници. Защото жътвата е изобилна и Исус иска ние да сме работниците.
п-р Т. Трифонов, БПЦ „Нов живот“ – Варна
„Православният“ Паисий не е написал първата българска история.
Чипровчанинът Петър Богдан Бакшев пише своята „История на България“ към 1667г., т.е. сто години по-рано от Паисий. А през 1651 г. в Рим излиза на кирилица /т.е. азбуката създадена по заповед на Симеон Велики/ първата печатна книга на новобългарски език – „Абагар“ – от чипровския възпитаник Филип Станиславов. А през 1761 г. католическия отец Блазиус Клайнер също пише „История на България“. И едва през 1762г. Паисий пише /според православието/ „История славЯнобългарска“. Оригиналното заглавие на Паисий е „История славЕнобългарска“.
С поставянето на Паисий на двулевовата банкнота, съзнателно се прикрива историческата истината и се възхвалява незаслужено православието.
Много жалко за такива статии. Не само петдесятното движение има неправилни учения, но все повече и повече се отдалечава от истината. Тази статия е чисто екуменическа (обединяване), т.е. обединяване на разни християнски ереси. В последно време това е световно явление, което ще доведе до единната църква на Антихриста.
Жалко е че в статията не се споменава за ранните християни в България наречени богомили и павлекени ( от там идва името на село Павликени). Именно след покръстването на българите православната църква/държава започва масово избиване и преследване на тези християни по българските земи. Богомилите и павликените са основали много християнски общества в Европа – валдези, патерени, лилорди и т.н. (повече в книгата на Брокет- ранните протестанти на балканите). Последните са преследвани в Европа от Римокатолическата църква както богомилите са преследвани по балканите от нейната дъщеря Православната църква.
Не разбирам след като Библията нарича католическата църква БЛУДНИЦА и православната църква нейна дъщеря блудница , след като ръцете на тези църкви са изцапани с кръвта на светиите (рим католическата църква е избила 50 милиона хора през тъмните векове), как някои пастори се осмеляват да блудстват с такива фалшиви религии и да се обединяват с тях.
Православната църква проповядва друг Христос, друго благовестие и има друг Дух. Библията предупреждава за такива които се преправят да Христови апостоли, но са пратеници на Сатана.
2 Кор 11гл
3 Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа.
4 Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите.
13 Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли.
14 И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел;
15 тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им.
Православната църква учи още учението на НИКОЛАИТИТЕ (нило-власващ , лаити – народа), властващи на народа и е учение което църквата в Ефес е разпознала и изобличавала. Това е учение което ранната църква е МРАЗИЛА , както и Господ Исус е мразил. Третата църква в Пергам вече е почнала да толерира и държи вече това учение , вместо да го мрази. Поради това Господ Исус я изобличава да се покае.
Учението на николаитите е основно учение на католици и православни- папи,кардинали, владики, попове и т.н.
Юда 1:3 Ни казва : „да се подвизавате (борите, сражавате) за вярата, която веднъж за винаги бе предадена на светиите.“ – апостолите, пророците и Исус.
Павел казва че ако някой иска да бъде инструмент за чиста употреба трябва да се очисти, избягва от фалшиви учение – 2 Тим 2 гл.
В Рим 16:17 Павел споменава да се бележат (показват на показ) фалшивите учение и да се избягват.
В Гал 1 гл Павел казва че ако някой учи друго благовестие – молитви към светии,мощите на християни, ангели, Мария (пренебрегване че Исус е ходотай), кръщения на деца, свещеничество и др. да бъдат проклети.
Йоан казва да не се поздравават и не се канат по домовете.
Православната църква води хората към ПЪКЪЛА със своите ГИБЕЛНИ ЕРЕСИ.
Чудя се как някои християни пренебрегват Библията и Божието слово и така лесно се впускат в религиозно БЛУДСТВО и ереси.
Вместо на ходят и благовестват на хората и ги измъкват от ръцете на православната църква, те си подават ръце и стават приятели с ВЪЛЦИ.
Такива пастори (ако въобще тези християни са спасени) ще бъдат пред тронния съд на Христос и ще отговарят за това.
И 2000 години християнски живот и духовност по Българските земи! „…..И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на пурпурни платове ….. И като се кръсти тя и домът и …….“ Деяния на апостолите 16 глава 13-15 стих. И още Римляни 15:19
“ …..със силата на знамения и чудеса, със силата на Светия Дух [Божий], така щото от Ерусалим и околностите му дори до Илирик напълно съм проповядвал Христовото благовестие…..“ Първите проповедници по нашите земи са Павел и Тимотей. Тогава в Лос Анжелис е имало индиянци, а дедите на Уилям …….
Аз едно не можах да разбера !- Ка се появиха, аджеба тези икони?! Нито в стария нито в новия Завет ги има. Отделно си пише, да не къди пред чужди образи, измислени и изработени от човешки ръце!!!
Ами вижте изображенията (икони) на херувимите в Стария Завет- Изход 25 глава и Летописи.
Нещото, което прави православната църква в Източна Европа уязвима, е не само липсата на вътрешни сили да се пребори с присъствието на болшевишката секта в недрата й. Тоталното присъствие на болшевиките във всяка сфера на живота ограничава в голяма степен всеки опит за реформа. С пълна отговорност това можем да кажем и за Българската православна църква. Сектантите християно-болшевики обаче се ползват с доверието на светската политика на Западна Европа
„Ivaylo P – Тази статия е чисто екуменическа (обединяване), т.е. обединяване на разни християнски ереси.“
Тази статия е написана срещу ереста на африканските данайци, които вече имат право да проповядват в България на гръцки език.Това е православно предателство към българския народ, което трябва са бъде заклеймено.
Данайците добавиха към Стария завет още 11 небоговдъхновени книги и от тях направиха „ново благовестие“, което няма нищо общо с Христовото. Нито Христос, нито апостолите са се позовавали някога на неканонични книги. Изрази от вида „второканонични книги“/-Тавит, Юдит, Премъдрост Иисус син Сирахов, Премъдрост Соломонова и пр., ни показват за наличие на „друго благовестие“, което няма нищо общо с Христовото.
Писано е:
Галатяни 1:8
8 Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.
Амин!
Православните измами са много. Ето и още една.
Кирил и Методий не са православни, а последователи на Рим /Римо-католицизма/!
Кирил /роден 827г./ и Методий /роден 815г./ са родени по време, когато в идолопоклонството към икони е забранено /от 814 до 843г./.
В тази връзка братята Кирил и Методии са кръстени в храм без идоли /икони/.
Кирил умира 869г. т.е. година преди нелегитимния според православието /първи нелигитимен/ Четвърти Константинопилски събор, на който Българите уж стават Православни. И е погребан в Рим /базиликата Св. Клементе/.
Но по-интересна е съдбата на Методий,
В 873 г. е ръкоположен от ПАПА ЙОАН VIII за архиепископ на Велика Моравия.
Методий почива 885г., т.е. 5г. след като легитимния според православието и нелегитимния според католицизма /втори/ Четвърти Константинопилски събор, на който вече УЖ БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА СА Е ПРАВОСЛАВНА.
А Методий по това време служи на РИМО-КАТОЛИЦИЗМА, а не на ГРЪКО-КАТОЛИЦИЗМА.
Т.е. Кирил и Методий нямат нищо общо с Гръко-Католицизма /Православието/.
А освен това, Кирил и Методий никога не са написали дори и една буква от Българската азбука въпреки, че на всички дървени идоли са изобрззени с Българската азбука.
Пълна православна каша с Данайски привкус.
ами то и у нас го забраниха- общинските съвети по места приеха наредби в този смисъл
Секти са тези които искат да убиват невинни хора, например като тези ислямисти които наводниха Европа те са сектанти, защото това което те правят към човечеството не е от любов а от омраза!
„Ангел Димитров-Ами вижте изображенията (икони) на херувимите в Стария Завет- Изход 25 глава и Летописи.“
Това е една от поредните православни измами. Хора, които съзнателно заблуждават, като скриват разликата между ПРОСТРАНСТВЕНА ФИГУРА и ИЗОБРАЖЕНИЕ /снимка, портрет/.
Херовимите са пространствени фигури – /т.нар. 3D/ , и в никакъв случай не са ИЗОБРАЖЕНИЕ
/равнинна снимка, т.нар.2D/. Бог не е забранил пространствените ФИГУРИ, а е забранил ИЗОБРЗЖЕНИЯТА.
Ето, че Херувимите са Фигури, а не изображения:
Изход, глава 25
18 И да направиш два херувима от злато, изковани да ги направиш, на двата края на умилостивилището.
19 Да направиш един херувим на единия край, и един херувим на другия край; херувимите да направите част от самото умилостивилище на двата му края.
20 И херувимите да бъдат с разперени отгоре крила, и да покриват с крилата си умилостивилището; и лицата им да са едно срещу друго; към умилостивилището да бъдат обърнати лицата на херувимите.
//////
Икомите са идоли и са описани в Псалм 115, стихове 3-8.
3 Нашият Бог е на небето; Прави всичко що Му е угодно.
4 Техните идоли са сребро и злато, Направа на човешките ръце.
5 Уста имат, но не говорят; Очи имат, но не виждат;
6 Уши имат, но не чуват; Ноздри имат, но не миришат;
7 Ръце имат, но не пипат; Нозе имат, но не ходят; Нито издават глас от гърлото си.
8 Подобни на тях ще станат ония, които ги правят, Както и всеки, който уповава на тях.
Амин!
Статията наистина е екуменическа. Разбира се, че Бог не иска да се кланяме на идоли. Иконите са идоли при православните, както и статуите при католиците. Дали изображението е 3D или 2D няма никакво значение. Щом е обект на поклонение, значи е идол. Когато медната змия, направена в пустинята стана такъв обект на поклонение, тя трябваше да бъде унищожена. А това, че в първия храм, в Стария завет е имало херувими – 3D изображения, а по-късно в Соломоновия храм, тези херувими са били извезани и по завесите и по стените-(2D), не значи, че те са идоли, защото по никакъв начин не са участвали в Богослуженията. На доста места в Словото много ясно е написано, че Бог обитава МЕЖДУ херувимите. Първосвещенникът НЕ се е отнасял чрез тях към Бога, нито им се е кланял и целувал. Посредникът винаги е бил и си остава ХРИСТОС.
Благодаря на всички за изказаните мнения. Искам да направя едно уточнение. Икуменизмът е движение за сливане в едно на всички християнски църкви. Никъде по-горе не апелирам за организационно единство и сливане на трите клона на християнството. Ако се прочете внимателно текста, ще се види че основното послание е, че българите трябва да осъзнаят, че все още в съзнанието си робуват на старите митове (наложени най-вече от Русия), че ние сме православна нация, че православието (и никой друг) ни е съхранило като народ и че всичко извън православието е ерес. Ако това стане, православни, католици и протестанти биха могли най-малкото да преодолеят недоверието помежду си и в диалог заедно да работят за прекратяване на антисектантската истерия сред българите. Да, ние не можем да се съгласим с някои от вярванията на правослани и католици, но всички вярваме в Триединния Бог, в смъртта и възкресението на Исус и в спасението чрез вяра в Неговото име. Дали това е достатъчно, за да можем един ден и да си сътрудничим за благовестието, времето ще покаже.