ШЕРИАТ и двайсет и първи век

Protest against non observance of Islamic dress codeД-р Вениамин Пеев

За „шария” като система от ислямски правила и закони, валидни за бита, поведението и гражданското и криминално право на мюсюлманите, е говорено и писано много. Последните месеци обаче, през които чуваме за нарастващата агресия на т.нар. „Ислямска държава”, чиито идеолози искат да установят шария като общозадължителна за всички ислямски общности по света, подсказват за нуждата от едно сериозно преразглеждане същността на тази древна законодателна система. В чужбина вече се чуват гласове за такова преразглеждане с оглед запазване сигурността на общности, които са се развивали през последните две столетия като западни демокрации. В американския щат Алабама неотдавна бяха направени опити да се осуети възможността от проникване на шария в местното законодателство поради засилващите се имиграционни процеси на различни етноси и култури и най-вече на мюсюлмани в САЩ.  Чрез гласуваната първа поправка на държавната Конституция, която забранява практикуването на чужди закони на територията на страната, в Алабама започна да се подготвя правната основа за противопоставяне на шария. 72 % от гласоподавателите гласуваха в подкрепа на първата поправка и въвеждането ѝ в Конституцията на щата Алабама. Разбира се, тепърва предстоят законодателни действия, за да се формулира съответната клауза и да се намери точното ѝ място в Конституцията. Въпреки острите реакции на мюсюлманите в щата, които биха искали да практикуват безпрепятствено шария като традиционен ислямски кодекс, много юристи предпочитат да постигнат ограничаването на неговите правила за поведение като несъвместими с концепцията за съвременна демокрация и хуманност.

У нас последните събития с повдигнатото обвинение срещу Ахмед Муса за пропагандирането на ислямски фундаментализъм и откритите му симпатии към агресивните действия на „Ислямска държава” проблемът за шария отново стана актуален. Разбира се, категорична позиция от правна гледна точка по този проблем трябва да изразят юристите. Християнските представители обаче също трябва да имат ясна и адекватно изразена позиция, макар и само от гледната точка на богословието и етиката. Затова в настоящата кратка статия бих искал да се спра накратко на най-характерните особености на шария, като посоча своите християнски богословски възражения. Надявам се те да предизвикат градивна дискусия.

Ислямската концепция за шария: позволения
За съвременния християнин обикновено е трудно да асимилира действителната роля на шария в живота на мюсюлманина. Според мен неразбирането идва от факта, че в секуларистично общество като българското според Конституцията религията е отделена от държавата и ние сме възприели това като даденост. Всяка религия се изповядва и практикува в рамките и контекста на дадена традиция – християнска, ислямска, будистка. Държавата обаче инициира законодателната и наказателната система, на която са подвластни както групите на вярващите, така и на невярващите. Пред нашите закони са отговорни както християни и мюсюлмани, така и агностици и атеисти. Нарушителят на даден граждански закон се възприема като нарушител изобщо и трябва да понесе съответните санкции, независимо дали в правилата на неговата религия поведението и действията му се оправдават по някакъв начин. Християните у нас, струва ми се, добре разбират тази роля на гражданския закон. Традиционното ислямско вероизповедание у нас също декларира официално, че приема върховенството на гражданския закон. Не е такова обаче становището на онези, които възприемат шария, а не държавната Конституция като свой водещ закон. Защо това е така?

В исляма животът на отделния вярващ и религиозната общност като цяло се формират единствено под влияние на религиозните правила. Така наречените законодателни системи в ислямската общност произтичат от религиозните. Понятия за правила на живота на мюсюлманина извън религиозните просто не съществуват. Няма такова животно като „религиозен” ислям, който е различен от „гражданския” ислям. Правоверните се призовават да възприемат света около себе си като един теократичен контекст, който е неразрушим. Мюсюлманинът обикновено гледа на себе си като на човек, който спазва обществените правила, норми и закони, защото те са религиозни такива. В ислямската традиция промени на обществените форми на съществуване, които водят до промени в законодателната система, какъвто е случаят със западните общества, – просто няма! Тази е основната причина в различни исторически периоди в ислямските общества да се засилват тенденциите към възкресяване на древната шария.

Шария като религиозно-правна система стъпва на четири основания. Първото основание е Коранът като свещена книга, в която са записани повелите на Аллах чрез Пейгамбер (пророка Мухаммад). Второто основание  се търси в хадисите (разказите за това, как Пейгамбер и други свети люде са изпълнявали светите предписания). Третото основание е в съгласието на древни и съвременни тълкуватели на първите два източника. И накрая – установяването на аналогии с древните предписания във всяка следваща епоха, включително и модерната и постмодерната. С други думи, шария се възприема от мюсюлманина като една трайна и непоклатима религиозно-правна система. Ветровете на времето не могат да я отвеят и накърнят, както би била повредена скалата от атмосферните влияния. Шария трябва да остане вечна, както вечно е словото на Аллах. Спазването на шария е уподобено на „спазването на договор с Аллах” (Сура 13:20).

За да добием някаква, макар и бегла представа за съдържанието на шария, което е валидно и за постмодерния правоверен, трябва да се позовем на обясненията на някой съвременен ислямски богослов. Нека се обърнем към Фахд ал-Мубарак, чийто сборник „Ислямската религия” е издаден на български език от Главното мюфтийство на мюсюлманите. След като представя накратко петте стълба на исляма (свидетелството, молитвата, милостинята, поста и поклонението), ал-Мубарак говори за учението и нравите на исляма, които представя като 12 повели и 14 забрани (стр. 61-84). Това е едно интересно обобщение на самата същност на шария. Поради ограниченото място ще се спрем на най-характерните от тях. Сред повелите има добри наставления, свързани с говоренето на истина, реализирането на справедливост сред хората, проявянето на скромност, щедрост, великодушие и т.н. Например, хадиската препоръка: „Аллах ми разкри, че вие трябва да сте скромни, никой от вас да не се възгордява пред друг и никой да не потиска друг”. Или пък друга хадиска препоръка на Пейгамбер: „Който вярва в Аллах и в Сетния ден, да не огорчава своя съсед”. Проблемът обаче се състои в това, че тези хубави препоръки са дадени в контекста на мюсюлманската общност. Мюсюлманинът не бива да потиска други мюсюлмани. Дали така стоят нещата по отношение на хората, които са представители на други убеждения? Деветото наставление изпъква с неочакваната си агресивност, защото се отнася до „свещената борба по пътя на Всевишния Аллах за подкрепа на угнетените, възцаряване на правата и разпространяване на справедливостта”.

„Разпространяването” и „възцаряването” на мюсюлманската справедливост няма да стане по мирен път, а чрез воюване. Импулс за това предоставя самият Коран: „Воювайте по Пътя на Аллах с тези, които са ви обявили война, но не започвайте вие, защото Аллах не обича войнолюбците” (Сура 2:190). Разбира се, агресията, която днес определяме като „фундаменталистка”, се основава на субективното тълкуване, че правоверните „са предизвикани” от Запада – в исторически, икономически, културен, религизен смисъл. „Воюването” на идеолозите на „Ислямска държава”, колкото и нехуманно и опустошително да е то, се определя като „справедливо действие”, защото както посочва ал-Мубарак, „целта на свещената ислямска борба е да се възцари правдата, да се разпространи справедливостта сред хората и да се води битка срещу онези, които потискат рабите, угнетяват ги и ги възпират от служенето на Аллах” (стр. 69). Колкото и общо да звучи това пояснение, не е трудно да се досети човек, че под „угнетители” трябва да се разбират немюсюлманите, а под „раби на Аллах” правоверните от гледната точка на исляма.

Ислямската концепция за шария: забрани и наказания
По-голямата част от теологическите забрани на шария звучат приемливо за християнското разбиране за  религиозни отклонения. А това е така, защото те произтичат от един общ религиозен контекст за трите монотеистични религии: юдаизъм, християнство и ислям. Например, такива са забраните за практикуване на магьосничество, гадателство и всякакви претенции за знания от неведомото. Само Аллах е „знаещ на неведомото” и никой човек не би го узнал (Сура 72:26). Забранени са прояви като: надменност, високомерие, самодоволство (Сура 39:60). Забранени са редица аморални действия като: ругатни, хулителство, клевети, завист, шпиониране, подигравки (Сура 49:11-12).Забранено е производството и вземането на алкохол или наркотици; забранена е всяка форма на хазарт (Сура 5:90-91). Забранени са прелюбодейството и хомосексуализмът (Сура 17:32). Тези категорични забрани са подкрепени с изявления в хадисите. Забраните на шария включват и социални аспекти. Забранени са скъперничеството и лихварството, защото от тях произтичат много неправди. Те са „зло” пред очите на Аллах (Сура 3:180).

Не всички забрани обаче са приемливи за християните и съвременното цивилизовано общество. Интерес представлява единадесетото наставление, което на пръв поглед изглежда естествено за религиозното мислене: усвояването на законодателните знания и тяхното преподаване. То препоръчва горещо изучаването на правилата и законите на шария. В един от хадисите Пейгамбер казва така: „Предимството на учения, който изпълнява пред покланящия, който не е учен, е като предимството на луната пред останалите планети, и ангелите  полагат крилете си за търсещия знания от доволство за онова, което той върши”. Под изучаване на закона обаче се смята изучаването на Корана. „Най-добрият от вас е онзи – заявява Пейгамбер, – който е усвоил Корана и го предава”. А какви закони произтичат от Корана? Звучат ли те винаги „справедливо” от гледната точка на днешния постмодерен човек? Философията на шария се корени в твърде остарели, средновековни, жестоки принципи на „справедливост”. Шария изключва всякакви демократични и хуманни интерпретации на дадено престъпление и наказание. В Корана е казано: „Предписахме им Ние в Теврата така: душа за душа, око за око, нос за нос, ухо за ухо, зъб за зъб, а възмездяват се и раните. Но който прости и откаже се от възмездие срещу милостиня, това за него е едно изкупление. А който не съди според това, което отпуснал е Аллах, именно те са несправедливи” (Сура 5:45). В духа на тези нехуманни наставления и до днес кражбата се смята за тежко престъпление, което се наказва с отрязването на ръцете на крадците (Сура 5:38).

Нека се спрем на четвъртата забрана, която гласи: „убиване на човек, което е възбранено от Аллах освен по право” (ал-Мубарак, стр. 76-77). Още в самата формулировка личи подтекстът, че убийството на човек не е изобщо забранено, а подлежи на интерпретация през призмата на исляма. На първо място, за непростимо престъпление се смята убийството на мюсюлманин. В Корана е записано: „Който пък напълно умишлено убие един вярващ, то неговото наказание е Джехеннемът (т.е. Адът – бел.м.), където той ще остане навеки” (Сура 4:93). Но не само в отвъдния живот има наказание за убиеца на правоверния. Ал-Мубарак пояснява, че „в земния живот има най-жестоки последствия – убиване на убиеца, освен ако близките на убития дадат прошка” (стр. 76). Следователно не гражданският съд отсъжда каква ще бъде съдбата на убиеца, а традиционният закон за кръвнината, който е бил валиден в източните общества преди християнската ера. В Сура 5:32 отново се потвърждава разрешението да се убиват хора „като отплата за друга душа или пък … против бунт и размирици по земята”. Следователно действия от страна на военна сила, която следва повелите и забраните на исляма, има оправданието да убива всеки бунтар или размирник. Няма съмнение, че джихадистите на „Ислямска държава” са си присвоили това право да палят, грабят, убиват и озлочестяват всички, които в техните очи са „бунтари и размирници”. Сериозният проблем обаче се състои в това, че ако подобни възгледи са били неконтролируеми в Средновековието, когато е властвал принципът на грубата сила и жестокост, днес нито отделни лица, нито законни или незаконни правителства имат право да се разпореждат със съдбата на хората, които не са съгласни с тях. След Втората световна война се формулираха международни закони и се създадоха международни икономически, политически и военни международни организации, които се противопоставят на всяко своеволие спрямо други групи, общности и държави. Едва ли е нужно да се припомня на читателите как приключиха авторитарни правителства като тези на Саддам Хюсеин или Муамар Кадафи. Въпросът вече не стои кой е по-силен във военен или икономически смисъл, макар и това да има значение при международни конфликти, а дали дадени военни действия съответстват на международни закони и споразумения.

54 comments for “ШЕРИАТ и двайсет и първи век

  1. Ситуацията е наистина сериозно очаквах християнските медии и общества да реагират доста по-скоро а мина много време без никаква реакция. Настоящият текст дава определена яснота но не и насока как да реагират и да се молят църквите. И докато ние си бездействаме ислямизацията в България продължава с пълна сила.

  2. Получих информация по имела. И аз виждам че е стара но ме интересува как реагираха вашите пастори по църкви в неделя?

    Имаше ли насоки за конкретна молитва за това което се случва. Cмятам е важно да споделяме и да се подкрепяме в тази най-вече духовна битка

  3. Ами писаха се отворени писма по какви ли не поводи включително под ОЕЦ под диктовката на дирекция „Вероизповедение”
    къде е сега отвореното писмо на ОЕЦ пред правителството за ситуацията в Пазарджик и региона-там имаме толкова много петдесятни църкви
    лидерския форум и той заглъхна след изборите
    кой ни представлява ако ОЕЦ в най-важните моменти се спотайва и смълчава евангелски лидери?

  4. Статията е информативна, но държа да подчертая, че изразява ясна богословска позиция: християнството и ислямът са НЕСЪВМЕСТИМИ не само по отношение на крайностите на „шария“ и фундаментализма, но по самата си същност! Мисля, че това е ясно изразено и в другите сродни статии по проблемите на исляма. В Pastir.org винаги съм подчертавал несъвместимостта между християнството и другите религии! Става дума за учение и практики.

    За голямо съжаление, не е такава позицията на ОЕЦ и особено на самозваните „представители“ на българските евангелисти в НСРОБ – Николай Неделчев и Евгений Найденов. Те участват във „фестивали на религиите“ и „научни конференции“, замазвайки докриналните и практически разлики между религиите. Неделчев бе заявил на една плуралистична „конференция“, че нямало разлика между Христовата проповед на планината и ислямските „пет стълба“. Найденов подписа плуралистична „декларация“ за размиването на богословските разлики между библейския Бог, Аллах и т.н. Следователно самозваните „водачи“ на българския евангелизъм са недостатъчно просветени християнски политикани, които по своята политическо въжеиграчество не се различават от агентите-водачи на евангелизма преди 1989 г.

    Интересно би било в тази дискусия да се включат евангелисти като адвокат Р. Нехризова, която във ФБ изразява „горещата“ си подкрепа на плуралистичната политика на Неделчев и Найденов. Какво би казала тя за опасността от шария като юрист?

  5. Ислямът е религия с окултен произход, със заемки от юдаизма, католицизма и апокрифната християнска литература. Той е абсолютно различен от Християнството, а препратките му към Тората са тотално объркани, като събития, имена и хронология.
    Моето мнение е дори, че няма никакво основание да се нареди до Християнството и Юдаизма по един такъв повърхностен и външен признак, като вярата в един (като бройка) бог.
    Богът (аллах) в исляма не е Яхве, а самите мюсюлмани не смятат християнството за монотеистична религия – според корана, трите бога за християните са Бог, Мария и Исус. Така че те самите не се причисляват към тази група по този признак.
    Общото, според тях е Книгата, която, пак според тях, е променена и извратена, в сравнение с някакъв имагинерен оригинал.
    Християнството е уникално с коренно противоположната си на всички други религии концепция за спасението. Във всички други религии (включително исляма), ти можеш да се надяваш на спасение, ако добрите ти дела превишават лошите.
    Само в Християнството спасението е чрез вяра в заместителната смърт на въплътения Бог.
    От тази позиция, всеки опит да се правят съюзи с която и да е друга религия е признак на непознаване на същността на Християнството.
    Бог не беше толерантен към другите религии – за Него всички те са идолопоклонства. В Стария Завет, всички народи, които се кланяха на други богове в обещаната земя бяха обречени на тотално изтребление, включително жени, деца и добитък. А чрез живота на Соломон, Бог ни предупреждава за опасността от толерантността към другите религии.
    В Новия Завет, също няма толерантност към идолите, но средствата са по-различни и много по-ефективни – Добрата Вест за Божието благоволение в хората, чрез Исус Христос и любовта. Но тези средства не включват толерантност. Другите религии не са други пътища към Бога, те са сигурни пътища към ада.

  6. Какво иска да каже Миглена Петрова с поста си? Само един съвет- обърнете някоя страница на Рик Джойнър. Убеден съм че сте го чували. Може и да попрочетете нещо от Робъртс Лиардън, българският Костадин Томов(бай Костадин) евентуално Бабулев как проповядва в джамий…..Убеден съм че сте чували за тези хора и сте ги или отхвърлили или приели от тях това, което сте решили, че пасва на собственото ви християнство.

  7. Посочено е списание където се разгаря дискусия между Нехризов и Пеев. Когато се говори за свобода винаги се привличат адвокати и адвокатки. Не е ли редно под такава информативна статия за исляма да говорим за това как да реагират църквите и да предотвратим. Особено в нашите региони които са преко засегнати от тези тенденции. Наместо това четем изказвания на ниво плюване и плурализъм

  8. Благодаря на г-жа Миглена Петрова за категоричното разграничаване между християнството и исляма! Тя правилно подчертава евангелската позиция за несъвместимост между двете религии от гледна точка на библейското учение за спасението. Също така и християнската история не би допуснала размиване на доктриналните различия и религиозните практики като молитва, богопоклонение и т.н.

    Бих искал обаче да посоча, че самият ислям забранява т.нар. „сдружаване“ на мюсюлманите с представители на други религии по доктринални въпроси и други въпроси, особено на юдаизма и християнството. „Сдружаването“ е непростимо прегрешение! В Корана е записано: „Аллах не прощава да му се приписват равноподобни на Него. Той прощава на когото пожелае всеки един грях освен този. Защото онзи, който приписва равноподобни на Аллах, злослови срещу Аллах и така си навлича грях голям“ (Сура 4:48). Ако адептите на религиозния плурализъм у нас знаеха тази категорично ексклусивистка позиция на исляма, никога нямаше да измислят абсурдни инициативи за „помиряване“ на исляма с другите религии и бръщолевенето, че „Бог бил един и същ“, независимо как се наричал. Пък и самите български мюсюлмани, ако си познаваха доктрините, не биха участвали в никакви форми на „сдружаване“ като „фестивали на религии“ и тям подобни.

  9. Всъщност още в първото изречение т.нар. г-жа Меглена Петрова хипотезира че исляма е заел от католицизма т.е. са напълно съвместими. Сега й остава да изясни как е станало това след като исляма и мохамед са през VI век а католицизмът възниква през XI-XII век. Надявам се д-р Пеев не подкрепя един толкова елементарен анализ

  10. Г-н Петков, изводът Ви за твърдението на г-жа Петрова не отговаря на казаното от нея: „Ислямът е религия с окултен произход, със заемки от юдаизма, католицизма и апокрифната християнска литература. Той е абсолютно различен от Християнството, а препратките му към Тората са тотално объркани, като събития, имена и хронология“.

    Нейното становище за заемките от юдаизма и апокрифната християнска литература отговаря напълно на истината! Споменаването на „окултен произход“ на исляма е много смело твърдение, за което я поздравявам! За такова мнение на някои автори са издавани сурови присъди от фундаменталистите (не е нужно да споменавам имена). Що се отнася до заемките от католицизма – авторката би трябвало да уточни какво има предвид. Но не виждам нищо „елементарно“ в нейния анализ. Това е категорично изразена евангелска позиция.

  11. Искам да препоръчам две книги на тези, които имат в сърцето си желанието – „иди и служи чрез Благовестието между мюсулмани“.
    Това са книгите:

    Андреас Маурер, „Ислямът – предизвикателство за църквата“
    Чарлз Марш, „Как да споделяме своята вяра с мюсулмани“

    На мен тези книги много са ми помогнали и помагат в знанието и в практиката на служението ми между настоящи и бивши мюсулмани.

  12. Подкрепям казаното за адвокатите и искам да помоля да не ни прегрупирвате в отговорите си защото сме с доста различни по рода си изказвания. Също препращането към адвокатски списания и кантори е неправилно. Адвокати ли решават кой е дал право на ОЕЦ да представлява евангелистите пред властите или хората от църквите? Това е въпроса който зададах!

  13. Радо, не сме се разбрали по въпроса за адвокатите. „Шария“ е правен кодекс, макар и религиозен, следователно е редно и юристи да се произнесат доколко е основателно да се иска този кодекс да бъде прилаган в днешното общество. Затова съм цитирал случая с дебатите в щата Алабама. Проблемите на „шария“ не са само богословски или морални.

    Ако възразявате срещу препращането ми към бр. 39, не сте разбрал какво казвам. В този брой бяха публикувани статии за ислямския фундаментализъм и „джихад“. Моята препратка бе към желаещите да четат и други материали. А споменаването ми на адв. Р. Нехризова е свързано с това, че вместо да се приказва по ФБ форумите, такива хора, които са компетентни в своята област, могат да изразят становище в дискусия като тази.

    Също така тенденциите към плурализъм в днешния евангелизъм не бива да се пренебрегват. Това, че в Европа има тенденции за „замазване“ съществените разлики между отделните религии с „общи молитви“ и проповядване по джамии на не особено образовани хора при други обстоятелства, също представлява част от дискусията. Един истински евангелист обаче никога няма да приравни новозаветното учение с петте стълба на исляма.

    Г-н Кирил Петков засяга един много важен проблем – за изворите на исляма. Но не виждам тази нишка да се подема за по-нататъшно „разплитане“. А този проблем заслужава дискусия.

  14. Въпросната дама е написала „ В Стария Завет, всички народи, които се кланяха на други богове в обещаната земя бяха обречени на тотално изтребление, включително жени, деца и добитък.” Аз ли съм единствената която не вижда нищо евангелско в тази позиция?!?

  15. Няма какво да изяснява след като не е имало католицизъм.
    Позицията на общо между католицизма и исляма не се връзва
    Всъщност това си е чиста проба хрислям и четящите тук да са против едно такова промиване на мозъците

  16. Силно ви препоръчвам книгата „Ислямът – предизвикателство за църквата“.Единствената книга в Вългария,на която авторът е направил изчерпателно проучване на историческото и доктриналното състояние на исляма.Можете да си я поръчате от идателство „Игъл“ на тел.-0896 808468

  17. Така, относно католицизма – Терминът „католическа църква“ се използва още през 107 година, но през 380-та година император Теодосий I ограничава използването на термина „католически християни“ до тези, които следват пътя на вярване на папа Дамас от Рим и папа Петър от Александрия.
    Идеите, залегнали в католицизма, след великата скизма не са се появили изведнъж и от нищото тогава, а много по-рано, заедно с основните ереси. Но са останали, като вярване в католицизма, който познаваме в момента.
    Една от тези идеи, обща за католицизма и исляма, например, е непорочното зачатие на самата Мария. (Самата Мария е била зачената непорочно.)
    Тази идея става догмат по време на папа Пий IX, но е съществувала векове преди това.
    Същата идея намираме и в корана, сура 3 – Родът на Имран.

  18. Вяра on 04.12.2014 at 20:25
    „Въпросната дама е написала „ В Стария Завет, всички народи, които се кланяха на други богове в обещаната земя бяха обречени на тотално изтребление, включително жени, деца и добитък.” Аз ли съм единствената която не вижда нищо евангелско в тази позиция?!?“
    Въпросната дама, тоест аз, веднага след това пиша следното:

    „А чрез живота на Соломон, Бог ни предупреждава за опасността от толерантността към другите религии.
    В Новия Завет, също няма толерантност към идолите, но средствата са по-различни и много по-ефективни – Добрата Вест за Божието благоволение в хората, чрез Исус Христос и любовта. Но тези средства не включват толерантност. Другите религии не са други пътища към Бога, те са сигурни пътища към ада.“

    Нека не откъсваме цитати от контекста.
    Освен това, написаното от мен за ханаанските народи в обещаната земя е самата Библейска истина:
    1 Царе 15:

    1 След това Самуил каза на Саула: Господ ме изпрати да те помажа цар над людете Му, над Израиля; сега, прочее, послушай гласа на Господните думи.
    2 Така казва Господ на Силите: Забелязал съм онова, което стори Амалик на Израиля, как му се възпротиви на пътя, когато идеше от Египет.
    3 Иди сега та порази Амалика, обречи на изтребление всичко, що има, и не го пожали; но избий мъж и жена, дете и бозайниче, говедо и овца, камила и осел.

    Фактите са си факти!

  19. Г-жо „Вяра“, която видимо не сте чела наскоро Ст. завет, където е писано точно това: напр. Втор. 2:34; 3:6 и на още десетки места, не сте дочела и коментара на г-жа М. Петрова, която пише ясно за новозаветната позиция: „В Новия Завет, също няма толерантност към идолите, но средствата са по-различни и много по-ефективни – Добрата Вест за Божието благоволение в хората, чрез Исус Христос и любовта. Но тези средства не включват толерантност. Другите религии не са други пътища към Бога, те са сигурни пътища към ада.“ Като повърхностен читател, Вие изваждате изказвания на грамотни коментатори от техния пряк контекст. Евангелската позиция е ясно изразена в този откъс на г-жа Петрова! Разбира се, че днешните християни няма да използват методите и средствата на хора отпреди хилядолетия за „изтребване“ на други религиозни хора, каквито са действията на джихадистите от „Ислямска държава“ днес! Но това не означава, че трябва да признаем РАВНОПОСТАВЕНОСТ между християнството и исляма в доктринално отношение, каквато е позицията на хрисляма.

    Мислех отначало, че г-н К. Петков е малко по-задълбочен коментатор, но явно съм се излъгал… За сведение на интересуващите се от проблема за част от религиозните източници на исляма, ще посоча три: 1) анимизъм; 2) юдаизъм на мидраши; 3) християнство от монофизитски и несториански тип. Разбира се, не трябва да изключваме и елементи на арабско многобожие от пред-Мохамедов тип. Тъй като във форума се предлагат различни книги на бълг. език (на западни езици литературата е огромна), ще предложа поне едно стойностно изследване на бълг. православен богослов, който хвърля добра светлина върху христологията: Радко Попов, Иисус Христос в Корана. С., Фонд. „Покров Богородичен“, 2008. Там се говори за изопаченото възприемане на Иса като привидно умрял на кръста и невъзкръснал „пророк“ от по-нисш разред от пророка Мохамед (Мухаммад). С други думи, кораничният Иса НЕ Е новозаветният Исус Христос! Истинският евангелски християнин има също такава христологична позиция.

  20. Отговор на Ветослав – какво искам да кажа с поста си?

    Д-р Вениамин Пеев, като автор на статията, е съвсем нормално да разбере какво искам да кажа и му благодаря за това. Постът ми основно е изразена позиция, като Христов последовател, за принципната разлика и несъвместимостта на Християнството и исляма.

    Каквото съм искала да кажа, съм го казала.

    Какво не съм искала да кажа е друг въпрос.
    Не искам да насаждам омраза срещу горките мамени мюсюлмани. Не искам да кажа, че не бива да им се благовества – точно обратното – нетолерантността към исляма, за мен се изразява в категорично несъгласие с тази масова измама и конфронтирането ѝ с благодатните средства, завещани ни от нашия Господ – Споделяне на Истината за спасението и за Царството на Бога и любов към тях, тъй като ни се явяват ближни. Е, като ни станат врагове, пак ще сме длъжни да се молим за тях.

    Но участие в събития от рода на общи молитви с техни лидери; дружески, екуменически разговори и съюзи – категорично не! Ние не сме призовани да намираме решения на проблемите в обществото. Ние сме призовани да изявяваме единственото Решение за него.

  21. Иса НЕ Е новозаветният Исус Христос и Алах не е Бог. Това го знае всяко дете от неделното училище но нека не падаме на такова ниво.
    Католическата догма приета 1854 г. учи че Св. Богородица се родила чрез естествено зачатие като всички хора от своите родители Йоаким и Анна, но още от първия миг на живота си тя била освободена от вината за първородния грях. г-жа Петрова започна с тезата че исляма заимствал от католицизма за Мария но после се оказа че според нейната собствена хронология точно обратно католицизма заимствал от исляма.
    Междувременно професор Пеев който почти се съгласи с нея се усети че точно такава католическа доктрина в исляма няма и не коментира непорочното зачатие защото аналогията в сура 3 – Родът на Имран е поучавана имено от привържениците на хрисляма.
    Призиви за избиване на неверници и кръстоносни походи през двайсет и първи век е контратезис на цялата статия. Те са недопустими в една християнска среда и са наказуеми според закона. Това вече е наистина тема за адвокати и юристи.

  22. Ще се включа и аз след дълго мълчание с забележка към старите си познати в дискусията тук. ТОва ли е новото ниво на обсъждане на евнагелските проблеми? Забелязвам и аз едно постоянно натякване и препращане към това списанието СВ не е от евангелски характер. Темите там се смесват с адвокати и политически партии а ние сме за разделение от държавата. Забелязва се е препращане на неудобните им коментари от Петков, Нехаризов и Георгиев. Няма да се изненадам ако са платени тролове на някоя пирамида. Така ли се помага за разбиране на заплахите от ислямизация в страната?

  23. Г-н Петков, хванахте се малка подробност и пропускате същността на статията и целта ѝ.

    Фактите сочат, че има общи концепции между католицизма (в неговите предания) и исляма. Според вас дали католицизмът е взаимствал от исляма, след като католицизмът, с това си наименование се е обособил след исляма, или обратно?
    Същото това предание, което е било възприето от католицизма, предшествало ли е исляма?
    Или може би имат общи корени?
    Една от жените на Мухаммад е била католическа (Вече изясних за термина) монахиня.
    Как мислите, г-н Петков, дали тя е повлияла на мъжа си с всички тези разкази, които намираме и в корана и в апокрифните книги, които католицизма признава в преданието си?

    И така, каква е Вашата позиция относно съвместимостта на Християнство и ислям и относно концепциите им за Спасението.

    А относно коментара за „Призиви за избиване на неверници и кръстоносни походи през двайсет и първи век…“
    Нямам идея откъде Ви хрумна. Не намирам такова изявление никъде другаде, освен във вашия коментар.
    Моля, прочетете още веднъж коментара ми, за да не изпаднете в неловката позиция на „повърхностен коментатор“.

  24. Единствената библейска жена, спомената в Корана, е Мария /Мириам/, майката на Исус. В сура 19-та на Корана се описва как тя се сдобива със сина си – благодарение на божествено провидение и одухотворяване. Срещу упреците, че е родила извънбрачно дете, Коранът изрично я защитава, подчертавайки, че водела целомъдрен живот. Според убеждението на множество мюсюлмани, Мария също се е възнесла на небето. Тя е смятана за една от четирите най-значими жени в историята на човечеството, редом с жените на пророка Мохамед – Хатиджа и Айша, както и с дъщерята на Пророка – Фатима.

  25. Съжалявам, за жената монахиня бях подведена от един много известен проповедник.
    След като проверих, установих, че не е вярно.
    Имал е наложница, Мария, с коптски произход.

  26. Много се е написало за и около шарията а почти нищо за църковната криза. Комбинацията от двете е опасна за християнството днес.

  27. Предполагам че и другата информация за исляма е от същия източник но не искам да коментираме повече. Статията е твърде добра за да се омаловажава с наложниците на Мехмет и грешки в хронологията на г-жа Меглена.
    Нека да се върнем към темата за адвокатските препратки. СВ е политизирано списание в което вярата е отдавна само политическо измерение. Защо препратките не сам към ОЕЦ – нали ОЕЦ представлява мнението на евангелистите или адвокати? От кого да очакваме да напише становище след случилото се в Пазарджик. Поправете ме ако греша!

  28. Rado това тук сме го говорили многократно. Едната е официална адвокатка на съюза другия на ОБЦ Пазят си хлеба и не можем да им се сърдим че държат партийната линия. Поставеният въпрос за ОЕЦ е важен ако ОЕЦ не може адекватно и своевременно да представя църквите. Становището за БХ закъсa театрално. За Бонке дори не се спомена. Сега случаят с исляма не е маловажен за да се толерира ей така в името на някакви съдружия. Тогава има ли ОЕЦ представително ОЕЦ или е сдружение с формална цел?

  29. ВНИМАНИЕ!!!
    ПО ПОВОД НА ВСИЧКИ ИСЛЯМСКИ ИЗКАЗВАНИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ, ГОВОРЯ ОТ ИМЕТО НА ЖИВИЯ БОГ И ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС В КОЙТО Е СИЛАТА И СЛАВАТА ВОВЕКИ!
    И чрез КОЙТО анулирам всички думи на страх и смърт, защото БОГ не ни е дал ДУХ на СТРАХ, а ДУХ на СИЛА, ЛЮБОВ и МЪДРОСТ!
    АПЕЛИРАМ КЪМ ВСИЧКИ НЕ СИ МЪРДАЙТЕ КРАКА ОТ ПОЗИЦИЯТА СИ В ХРИСТОС, КОЯТО Е ЛЮБОВ БЕЗ СТРАХ, и ОБРЪЩА ЦЕЛИЯ МЮСЮЛМАНСКИ СВЯТ ЗА ИСУС ХРИСТОС НАШИЯ ГОСПОД И БОГ АМИИН АЛЕЛУЯ!
    И ПАК КАЗВАМ НЕ ДАВАЙТЕ УХОТО СИ ЗА ДУМИТЕ НА САТАНА, А ЗА ГОСПОДА ИСУСА ХРИСТА В КОЙТО Е СИЛАТА И СЛАВАТА!
    ЗАЩОТО КАКВОТО ВЛИЗА В УХОТО ВИ, ТАКОВА ЩЕ ЖИВЕЕ В СЪРЦЕТО ВИ И ТАКОВА ЩЕ ГОВОРИ УСТАТА ВИ!
    НЕ ДАВАЙТЕ УШИТЕ СИ ЗА ДУМИТЕ НА ВРАГА, А ЗАСТАНЕТЕ ТВЪРДО БЕЗ СТРАХ В ИМЕТО НА ИСУС ПРЕД ПОРТИТЕ НА СМЪРТТА И АДА, КОИТО НЯМА ДА ВИ НАДЕЛЕЯТ, ЗАЩОТО ГОСПОД НА СИЛИТЕ Е СЪС ВАС, И ПОРТИТЕ ЩЕ НАДИГНАТ ГОРНИЩЕТО СИ, А БОГ ЩЕ ОТВОРИ УСТАТА СИ И ЩЕ ПОГЪЛНЕ СМЪРТТА И АДА ЩЕ ХВЪРЛИ ЩЕ ХВЪРЛИ В ОГНЕНОТО ЕЗЕРО!
    НЕ БОЙ СЕ МАЛКО СТАДО ТВОЯТ БОГ Е СЪС ТЕБЕ!
    БЪДИ СМЕЛ И МЪЖЕСТВЕН, ЗАЩОТО СИЛАТА ТИ НЕ Е ВЪВ СТРАХ, А В ДРЪЗНОВЕНИЕ ПРИДОБИТО ОТ ХРИСТОВОТО БОГОСЛУЖЕНИЕ!
    ЗАТОВА Е И ПИСАНО – “ВИЕ СТЕ МОЕТО УЧЕНИЕ“
    ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ФАРИСЕЙСКИЯ КВАС, В КОЙТО ЛИПСВА СИЛАТА НА ЖИВИЯ БОГ И ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС!
    ТЪРСЕТЕ ИСТИНАТА, ОБЛИЧАЙТЕ ИСТИНАТА, ОБИЧАЙТЕ ИСТИНАТА, СЛЕДВАЙТЕ ИСТИНАТА И ЩИТА НА БОГА ЩЕ БЪДЕ ВАША ОГРАДА!
    ЗАТОВА РАЗПРОСТРАНЯВАЙТЕ СМЕЛО ЦАРСТВОТО НА ГОСПОДА ИСУСА ХРИСТА КОЕТО Е ВЪВ ВАС СЪС РОДИЛНИТЕ БОЛКИ ОТ КРЪСТА, ЧРЕЗ СИЛАТА НА СВЯТИЯ ДУХ, КОЙТО ДАВА ЖИВОТ, НА БОЛНИ, МЪРТВИ, СЛЕПИ, КУЦИ, ГЛУХИ, НЕМОЩНИ, ОТХВЪРЛЕНИ, ЗАТВОРЕНИ И ВЪРЗАНИ!
    БЪДЕТЕ СВЕТЛИНА И СОЛ НА ТАЗ ЗЕМЯ И С БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ БОЛНИ ИЗЦЕЛЯВАЙТЕ, МЪРТВИ ВЪЗКРЕСЯВАЙТЕ И ГОВОРЕТЕ НА ВСИЧКИ, “ПОКАЙТЕ СЕ ЗАЩОТО БОЖИЕТО ЦАРСТВО НАБЛИЖИ!“
    АЛЕЛУЯ СЛАВЕТЕ ГОСПОДА ХВАЛЕТЕ ГО И ВРАГА ЩЕ МЛЪКНЕ!
    НЕ СВАЛЯЙТЕ ОЧИТЕ СИ ОТ НАШИЯ ГОСПОД И БОГ ИСУС ХРИСТОС НАЧАЛНИКА НА ВЕЧЕН ЖИВООООООООООООООООООООТ!
    АЛЕЛУЯ СЛАВА НА ИСУС ХРИСТОС НАШИЯ ГОСПОД И БОГ АМИИИИИИИИИИИИИИИИИИИН АМИИИИИИИИИИИИИИИИН АМИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИН АМИИИИИИИИИИИИИИИИИИН
    АЛЕЛУЯ НЕКА ВСИЧКИ СТЕНИ НА ГРЕХА ДА ПАДНАТ ТОЧНО СЕГА В ИМЕТО НА ИСУС, СЛАВА НА ИСУС, СЛАВА ВЕЧНА НА ЦАРЯ НАШИЯ ХРИСТОС СИНЪТ НА ЖИВИЯ БОГ АЛЕЛУЯ!
    ЩЕ ТЕ ХВАЛЯ БОЖЕ ЩЕ ТИ ПЕЯ ТИ СИ МОЙ БОГ!
    ЩЕ ТЕ ХВАЛЯ ЩЕ ТЕ ПРЕВЪЗНАСЯМ ПОНЕЖЕ ТИ СИ ПРИБЕЖИЩЕ И ТВЪРДА КАНАРА В КОЯТО СА ЗАПИСАНИ НАШТЕ ИМЕНАААААААААААААААААА!
    АЛЕЛУЯ СЛАВА ВЕЧНА НА ХРИСТА
    СЛАВА ВЕЧНА НА ЦАААААААААААААРЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ!
    ГОСПОДА БОГА НА ВОЙНСТВАТА, КНЯЗА НА МИРА, ОТЕЦ НА ВЕЧНОСТААААА!
    ААААААЛЕЛУУУУУУУУЯЯЯЯЯЯЯЯЯ!
    СЛАВА СЛАВА СЛАВА СЛАВА НА СВЕТИЯ НА СВЕТИИТЕ ИЗРАЙЛЕВИЯ ЦАР ХРИСТОС СИНЪТ НА ЖИВИЯ БОГ АЛЕЛУЯ
    ПЕЙ ДУШО СЛАВИ ГОСПОДА, ЗАЩОТО БИТКАТА Е НА ГОСПОДА, И ТОЙ ВОЮВА ЗА НАААААААААААААС!

  30. „Призиви за избиване на неверници и кръстоносни походи през двайсет и първи век е контратезис на цялата статия. Те са недопустими в една християнска среда и са наказуеми според закона. Това вече е наистина тема за адвокати и юристи“ (Кирил Петков).

    Г-н Кирил Петков, който искате да ни убедите, че сте наясно със същността на исляма „на по-високо ниво от децата в неделното училище“, бълвате недомислие след недомислие. Освен това издадохте провокаторското си включване! Никой в този форум, освен Вас, НЕ ГОВОРИ ЗА ПРИЗОВАВАНЕ ЗА ИЗБИВАНЕ НА НЕВЕРНИЦИ ПРЕЗ ДВАЙСЕТ И ПЪРВИ ВЕК! Нито аз, нито г-жа Миглена Петрова, нито дори най-злонамерените християнски фанатици. В главата Ви, както показват досегашните Ви приказки, е пълна каша от бучиниш! Вие нахлухте в този форум с намерение да четете погрешно, да разбирате погрешно и да приписвате на грамотни хора своите погрешни мисли. На нас не ни минават такива!…

    Това, че се цитират безспорни текстове от Ст. завет, които явно не сте изучавали в „неделното училище“, съвсем не означава, че някой днес иска те да се прилагат буквално! КОНТРАТЕЗАТА на Вашите свободни съчинения е истината, че християнството, което истинските евангелисти изповядват днес, е учение за ЕДИНСТВЕНИЯ СПАСИТЕЛ ХРИСТОС. Не са нужни цитати от Новия завет или църковните отци и писатели през вековете, за да доказвам своята теза.

    Тъй като по всяка вероятност сте запознат с исляма действително на ниво „неделно училище“, затова избегнахте въпроса ми за ИЗТОЧНИЦИТЕ НА ИСЛЯМА. А пък дори слабо просветените земеделци знаят, че „каквото посееш, това и ще поникне“. Посееш ли анимизъм, езичество и еретично християнство, то няма как да поникне религия, която да е същата като Христовото учение за спасение на цялото човечество, включително и на мохамеданите. Не проблемът за зачатието на Дева Мария е пробният камък на различията, а понятието за Иса или Христос! Но май по този проблем сте пропуснал още първите уроци в евангелското неделно училище!…

    Д-р Вениамин Пеев (апропо, не съм професор)

  31. Коментарът на г-жа Миглена Петрова е доста объркан като цяло. Дали тя не е от някой влашко село където вярват че католицизма датира от сътворението на света и дори православието е заимствало от него?
    Аяти, който показва, че Евангелието съдържа Словата на Бог /Аллах/. Сура 5
    46. И изпратихме по следите им Иса, сина на Мариам, да потвърди Тората, която бе преди него, и му дарихме Евангелието, в което има напътствие и светлина, и е потвърждение на Тората, която бе преди него, и напътствие, и поучение за богобоязливите.
    Исус / Иса /, синът на Мариам / Дева Мария / е изпратен да потвърди Тората.

  32. „Йоан“, срамно един анонимен, страхлив мъж да напада една смела дама, която застанала с име свое зад думите си! Срам, дори и сестра да не права в твърдение!
    Срамно, но странно ваше твърдение, че Коран НАИСТИНА потвърждава Тора и Евангекие!
    Ако вие наистина богослов, трябва знае, че Мухаммад твърди, че Тора и Евангелие са изопачени от евреи и християни!
    Как ако наистина Коран ПОТВЪРЖДАВА истинност на Писания, Мухаммад казва например:

    О, хора на Писанието, не прекалявайте в своята религия и говорете за Аллах само истината! Месията Иса, синът на Мариам, е само пратеник на Аллах и Негово Слово, което Той извести на Мариам, и дух от Него. И вярвайте в Аллах и в Неговите пратеници, и не казвайте: “Троица!” Престанете! Това е най-доброто за вас. Аллах е единственият Бог. Пречист е Той, за да има рожба! Негово е всичко на небесата и всичко на земята. И достатъчен е Аллах за довереник. /4:171/

    И защо упорито как Гьобелс избягва уточнява, че въпреки позоваване на Писания, Мухаммад ясно казва, че те изопачени от хора на Книгата?

  33. Явно съществуват кавалери!
    Благодаря на Вениамин Пеев и на Иван Суслов за рицарското отношение.

    Уважаеми Йоан, наистина харесвам това име, защото така се казва внучето ми и няма да Ви се разсърдя за язвителността. Наистина не съм сигурна, обаче, дали удоволстването в унижаването на другите е признак на градски произход. Но… свят пъстър, може дори и столичанин да сте. А може би (В)повече от столичанин. 🙂

    Преди да продължа по същество, бих искала да се извиня, че коментарите ми станаха повод за изместване на центъра на дискусията. Въпреки женската си суета, като сбъркам си признавам. Подведох се по един проповедник, чиито проповеди по тема апологетика са доста задълбочени. Но явано ислямът не му е силна страна. Но пък се разрових и открих един световно признат експерт по исляма и едно негово интервю за сравнение между Исус и Мохамед дори имаше български субтитри. Ако някой проявява интерес – ето линка:
    youtube.com/watch?v=9dhgMjbdTJ8

    А относно разликите между Исус и Иса, изводът, до който достигнах четейки корана и малко от хадисите е, че въпреки повърхностните прилики между Иса и Исус, те се различават по един съществен признак – божествеността на Исус. Наред с останалите разлики, като това, че Иса никога не е твърдял, че е Бог, или Божи Син, че не е бил разпнат на кръста, нито е умрял, а само така изглеждало (Сура 4:157), че е вторият по важност пророк, след Мохамед и въз основа на странните полемики с Иса, може безопасно да се твърди, че Иса от корана не е Исус от Библията, нито основната мисията на Иса съвпада с основната мисия на Исус.

    Другият факт, който открих, провокирана от грешката си в един от коментарите е, че коранът, Православната и католическата традиции са възприели, като истина един общ източник – апокрифното протоевангелие на Яков. От там идват и общите разкази в трите – за родителите на Мария, за нейната девственост и след раждането на Исус, за специалното ѝ място и роля, за глинените птици, които Исус съживил и т.н. Въпросното евангелие, обаче не влиза в канона заради грешки и противоречия със Словото.

    Толкова за подробностите. Обикновено жените се хващат за подробности и пропускат основната идея, но хайде ще поема вината, че заради жена мъжете се отплеснаха от центъра на дискусията.

    Ta, основната идея на автора (доколкото съм способна, като женско същество да разбера 🙂 е да провокира нашето становище, като вярващи Христови люде, доколко можем да бъдем толерантни към едно политико-религийо-законодателство, като исляма, след като се е постарал да ни информира за антихристиянската, антикултурната, антидържавната, антиобществената и антихуманната му същност.

    Необходимостта от информирането има основание, защото, като познаващи Християнството, повечето сме склонни да определяме като „приятелска“ една религия, с която имаме някакви сходства в писмените източници.

    Проблемът действително е, че това не е само религия, а система от правила, закони и основания с претенции за световно господство. (Някои християнски учители виждат в исляма дори сходство с царството на звяра – Уалид Шабат, Джоел Ричардсън и др.)

    И сега, имайки тази информация, какъв би трябвало да е отговорът ни на тази потенциална заплаха, в светлината на последните събития в света и в България?

    Като Християни.

    (Юристите имат думата отделно.)

    Ще бъдем ли в състояние да отговорим адекватно на провокациите, в съответствие с християнските етика и морал (без да провокираме насилие и омраза), но и твърдо да се противопоставим на всякакви опити да бъде установена шария в България.
    Политическата и религиозната толерантност, на която толкова много държаха през последните години в Европа и САЩ, се превърна в благоприятан среда за процъфтяване на исляма в страните, в които се практикува т. нар. културен джихад. Като следствие, цели градове във Великобритания придобиха мюсюлмански облик, много църкви бяха преустроени в джамии, в някои градове на скандинавските страни бяха отменени християнски празници, защото „обиждали“ мюсюлманското мнозинство, на много места има опити за установяване на шария всред западна култура и законодателство. Освен всичко останало, поради драстичната разлика в прираста на западната и мюсюлманската общности, Европа е на път да се ислямизира по пътя на мнозинството. Статистиката предрича, че това би станало (при сегашните темпове) около 2050-та година.

    В първия си коментар, изразих своята позиция – нямаме нищо общо с исляма в доктринален смисъл и не бива християнски лидери да влизат в съюзи с мюсюлмански лидери.

    Какви действия следват за нас?

    Когато преди около 3 години бях провокирана да прочета корана, все още не знаех, че проблемът джихад е толкова близо до нас. Но за себе си реших да се информирам повече по темата. Колкото повече навлизах в подробности, толкова по-емоциално реагирах. Съжалявам, ако на някого коментарът ми изглежда радикален, но е израз на негодуванието ми от неинформираността на християните за истинската същност на исляма и неосъзнаването на реалната опасност.

    Естествено, не се виждам в ролята на размахваща оръжие срещу горките мамени мюсюлмани.
    По-скоро размахвам Божието Слово, където ми позволят. 🙂

    Ако някой да се чувства предизвикан, може да ми изпрати секунданта си 🙂

  34. Хората които Меглена цитира твърдят че Алах е антихриста и като изчисляват числото му 616 а не 666.
    Ето също нещо любопитно което очакват мюсулманите, поне според един от тяхните там днешни учители:
    Пророкът Мохамед (с.а.с.) ни благовестява с Второто пришествие на Исус (м.н.)
    Кълна се в Този, който държи душата ми в ръцете си, че синът на Мария [Исус] скоро ще се появи сред вас като справедлив
    съдия. Той ще унищожи кръста, ще убие свинята и ще премахне данъка джизия
    (данък заплащан от свободните немюсюлмани по време на Мюсюлманско владичество). (Сахих ал-Букхари и Сахих Муслим)

  35. Йоан, мога ли да си извадя извод от коментара Ви, че и вие, като цитираните от мен личности, съзирате зли намерения при мюсюлманите в тяхната есхатология от хадисите.

    И ако не, как разбирате пророкуваните действията на Иса при второто му идване?

  36. Иван Суслов не е от Плевен. Тук нямаме такъв човек и не знаем кой се крие зад това име.

    ИЗРАЕЛ, ИСЛЯМА и ЦЪРКВАТА
    Време е да видим възстановен истинския Апостолски дух на смелост към Евангелието

    Ще започна с това, че не е възможно да се покрие темата за Израел, Исляма и Църквата с една или две проповеди. Това, което можем да направим, е да получим разбиране за какво всъщност е битката в Близкия изток. Това, на което сме свидетели да става в Израел днес, всъщност не е и няма как да бъде само конфликт между два етноса – евреи и палестинци. Поредният военен конфликт в Ливан ясно показа, че битката не е само между евреите и палестинците. Изобщо не става дума за това! Защото решение може да бъде намерено, ако това беше конфликт между два народа. Онези, които смятат, че ако палестинците получат право на своя държава, всичко ще се оправи, грешат. Защо? Защото това никога не е било целта на конфликта.

    Исторически и Западният бряг, и Газа, и Източен Ерусалим са били арабски територии, и въпреки това, докато те са били арабски територии, конфликтът с Израел никога не е спирал. За период от 20 години – между 1948 и 1967 г. – тези територии са били арабски. Но нито Йордания, нито Египет използват това време, за да създадат там палестинска държава, защото това не е било никога в техен интерес. Организацията за освобождение на Палестина (ООП) няма как да е била създадена, за да освобождава Газа, Западния бряг и Източен Ерусалим, за да има там палестинска държава. Защото ООП е създадена през 1964 година – три години преди Израел да завладее от Египет Газа, а от Йордания Западния бряг и Източен Ерусалим.

    Това прави невъзможно ООП да е имала за цел връщането на тези територии и създаването на палестинска държава.

    Фактически, ООП е създадена от Йордания и Египет, а не от палестинците. Така че зад създаването на тази организация стои една различна цел. За постигането й арабският свят искаше да използва ООП. Арабският свят никога не е имал интерес от създаването на нова държава Палестина, нито е имал и има интерес от решаването на Палестинския въпрос. И всичко това, което става, е на гърба на страданията на палестинците. И няма съмнение, че палестинците са страдали и продължават да страдат повече от останалите арабски народи. Но истината е, че това не е само заради конфликта с Израел, но и заради интересите на другите арабски държави.

    От самото начало трагедията и страданията на палестинския народ са използвани от останалите арабски народи, за да оказват преса върху западния свят, без това да означава, че арабските държави някога са искали създаването на палестинска държава. За да разберем това, трябва да знаем неща за принципите, върху които е изграден исляма.

    На пръв поглед изглежда, че това няма много общо с Библията, но повярвайте ми, ние се нуждаем да знаем това.

    Не можем да разберем конфликта между Палестина и Израел, нито как арабският свят използва палестинската кауза, без да знаем някои неща за исляма и каква е целта му.

    Когато Мохамед основава религията на исляма през 622 година, в началото той вярва, че е пророк на Бога, и че и юдеите, и християните ще го приемат като пророк. Когато това не става, той решава, че е бил призован от Бога да бъде пророк на арабите. Той вижда, че юдеите и християните имат свои писания, а арабите нямат своя свята книга. И той започва да проповядва, чрез така на реченото „откровение“, че е пророк, изпратен до арабите, и че има само един Бог. След като основава исляма в Медина, той отива в Ерусалим при евреите и иска те да го признаят за пророк на Бога. Евреите му дават ясно да разбере, че не го приемат за Божий пророк, защото Мохамед не е евреин и не може да чете Светите Писания. Така той бива отхвърлен от евреите, а след това и от християните. В този момент Мохамед е изправен пред това да вземе едно важно решение, защото евреите и християните, които той е очаквал да засвидетелстват, че е пророк на Бога, го отхвърлят. Така че, какво е можел да направи той?

    Ние трябва да осъзнаем, че Мохамед прави уникален ход, в някакъв смисъл проницателността, която той има спрямо Свещеното Писание, е била духовна, но разбира се – демонично духовна. Мохамед много точно вижда, че ключовата фигура в Писанията и за евреите, и за християните е личността на Авраам. И това, което Мохамед започва да проповядва, е, че Авраам, който е бащата на всяка истинска вяра, не е бил евреин. Авраам е дошъл от земята на Сирия и евреите стават народ, едва когато Бог сключва завет с тях чрез Моисей, при планината Синай. Авраам също няма как да бъде и християнин, защото християнството идва много по- късно, когато се появява Христос… Така, че Авраам не е евреин, не е християнин, тогава, пита Мохамед, какъв беше Авраам?… И Мохамед започва да проповядва, че Авраам беше един, който се покори на Божия закон. Авраам беше ханииф, в превод правоверен – човекът, който се покорява на Божия закон, е мюсюлманин. И така Мохамед започва да проповядва, че Авраам беше мюсюлманин, т.е правоверен и понеже и той, Мохамед, също е един, който се покорява на Божия закон, то и той е мюсюлманин. Мохамед започва да проповядва също, че той е действителният наследник на Авраам. Така, че много хитро Мохамед връща исляма, създаден през 622 година след Христос, до самото начало на появата на вярата в Бога.

    Твърдения в Корана

    И ако погледнем какво се казва в Корана, в Сура 30, стих 30, ще видим там да се твърди, че ислямът е първоначалната религия на хората, която е изповядвал Иибрахим или Авраам. И също, че ислямът е и в природата на хората. Това означава, че в един момент ислямът прави завой и заявява, че той не е просто една от монотеистичните религии и вяра, но че е оригиналната, единствената истинска религия и вяра, която е в природата на всеки човек.

    Ние смятаме, че ислямът е религия, която е започнала сред арабите и касае само тях, но за един мюсюлманин и в неговото мислене ислямът е единствената първоначална религия, дадена от Бога.

    Мюсюлманите вярват, че Адам също е бил мюсюлманин. Те вярват, че Бог е създал всеки човек мюсюлманин и ако хората не го вярват, то е защото или не го знаят, или са били заблудени от учения, които са се отклонили от правата вяра. И така, ако едно човешко същество не е мюсюлманин, то е вън от естеството си, то е извън Божия план и воля и не може да бъде угодно на Бога. Затова Мохамед започва да проповядва, че Бог е направил опит с юдеите, че в началото те са били избраните от Бога хора да дадат исляма на света. В Корана Мохамед учи, че и юдеите, и християните са били първоначално мюсюлмани, правоверни, но са отпаднали и сега Бог го е призовал него, Мохамед, да върне всяко човешко същество обратно до мюсюлманството. Така в мисленето на мюсюлманите юдеите са били призовани от Бог, но са се провалили и са отпаднали.

    Християните също са били призовани, но са се провалили и отпаднали, защото са направили Исус, който е човек, да бъде Бог. Затова Бог е трябвало да започне всичко отново и Той бил намерил Мохамед, който е истинският наследник на Авраам. И задачата на Мохамед и на всички правоверни, т.е. на всички мюсюлмани, е да доведат цялото човечество обратно до правата вяра, т.е. да станат и те мюсюлмани.

    Концепцията на Корана и на исляма е, че Бог е взел обратно от юдеите и от християните Своите обещания и наследство, което им е бил дал някога и го е дал на истинските мюсюлмани. Така Мохамед се обявява за най-великия пророк, над всички други пророци, защото само той е истински мюсюлманин и никой преди него не е успял да извърши Божията воля както трябва. Така че, според Корана, ислямът е не само единствената права вяра, но също е наследник на всичко, което Бог е обещал на евреите и на християните.

    Например, ако за нас е нормално да говорим, че Давид е един от царете на евреите, за мюсюлманите това не е очевидно, защото за тях Давид е мюсюлмански пророк. Ето защо има много мюсюлмани, които носят името Дауд. Или ако вземем Соломон, който е цар на юдеите, за мюсюлманите това не е така, защото и Соломон, и Мойсей, Муса, са пророци на исляма. Включително и Исус Христос, Иса, е пророк на исляма. Ние трябва да разберем, че в мисленето на един мюсюлманин и в неговата чувствителност, всичко, което отнасяме до юдео-християнството, т.е. до Израел и до Църквата, за него то принадлежи на исляма. Затова и Ерусалим, градът на пророците, по правило принадлежи на исляма и на мюсюлманите. Ерусалим е алкудц, свят град и в началото мюсюлманите са се молили с лице, обърнато към Ерусалим, а не към Мека. В Корана има цяла Сура, която се занимава да обясни защо Мохамед е променил посоката, в която мюсюлманите трябва да се молят.

    Целта на изповядващите исляма е да доведат всички останали нации под управлението на исляма.

    За тях откровението, дадено на Мохамед, трябва да бъде прието от всеки човек. В мисленето на един мюсюлманин светът се разделя на две части. Едната е тази, в която ислямът е вече установен. А другата е там, където той още не е и трябва да се утвърди. Има различни методи това да стане и един от тях е свещена война или джихад.

    Днес мисленето на исляма се представя като едно едва ли не толерантно, демократично и хуманно учение, но това не е така. Днес има едно голямо усилие ислямът да бъде представен като религия на мира, която е почти същата като юдаизма и християнството – но това не е истина. Ислямът няма нищо общо с Библията, а Исус Христос от Корана няма нищо общо с Исус Христос от Библията.

    Точно обратното – фактически според Корана, Мохамед е изместил и е заел мястото на Исус Христос. Защото Корана казва: Който се покорява на Мохамед, се покорява на Бога, който не се покорява на Мохамед, не се покорява на Бога!…

    Как може ислямът да бъде приемлива вяра, щом в него има смъртна присъда за този, който смени мюсюлманската си вяра с друга? Що за учение е това? И защо отказването от исляма се наказва със смърт? Защото това е обида срещу бога на исляма. А всеки, който обиди бога на исляма, заслужава смърт. Ако обидиш Мохамед, ти също обиждаш бога, защото Мохамед е неговият пророк и това също се наказва със смърт. В Пакистан например и днес, ако говориш срещу Мохамед, влизаш в затвора и дори може да бъдеш убит.

    Ислямът е религия, която е решена да завладее света за този, когото те наричат бог. Всички трябва да застанат под властта на исляма, защото това е, което учи тази религия. Когато говорим всичко това, ние говорим за учението на исляма, а не за хората, които вярват в него. Защото мюсюлманите са хора като всички останали – грешници, които се нуждаят от спасение. Когато говорим за Иран, Сирия, Саудитска Арабия, всъщност става дума за милиони хора, които Исус обича, но те са поробени от учение, от лъжлив дух, който владее вече 1400 години върху тези народи и племена, а също и върху Ерусалим.

    Ислямът винаги е учил, че Бог ще даде победа на тези, които следват бога на исляма, че ще им даде да покорят целия свят. Но един ден се появява тази отхвърлена, презряна, малка група от хора – евреите, които се връщат обратно в земята си – земя, която е била вече покорена под властта на исляма. И когато се връщат в Обещаната земя, те побеждават армиите на арабските народи, които вярват в исляма.

    Разбираме ли, че автоматично тази малка държава Израел се превръща в най-голямата заплаха за автентичността и идентичността на исляма? Защото тези, които богът на исляма е отхвърлил и презрял и чието наследство е било дадено на онези, които вярват в исляма, тези хора – евреите, се връщат, побеждавайки исляма и си вземат обратно онова, което е било във властта му хиляди години.

    Като църква ние даваме ли си сметка, че това прави съществуването на Израел най-страшната заплаха за теологията и учението на исляма? Трябва да разберем, че Бог използва народа на Израел и Държавата Израел не само, за да предизвика всички нации, но и за да бъдат изявени началствата и властите, които стоят зад различните държавни политики и идеологии. Бог използва Израел и евреите, за да покаже какво има в сърцата на хората и кои са духовните сили, които стоят зад тях.

    Истината е, че преди Израел да се върне обратно в Обещаната земя, потресен и впечатлен от двете световни войни, светът беше позабравил какво е истинското лице на исляма. Но със създаването на Израел природата и същността на исляма беше отново открита на света. Ислямът и цялата му претенция към върховенство и доминиране станаха явни. Бог използва тази, в голямата си част, безбожна и светска държава Израел, за да изяви една духовна истина за природата на религията на исляма. Създаването на Държавата Израел също напомни на Църквата нейната отговорност за достигането на народите, които са под исляма.

    Това, което виждаме днес като война между Израел и исляма, е всъщност битка, която за ислямските народи определя кой е бил избраният от Бога. Защото ако евреите наистина могат да завладеят Ерусалим, да задържат земята си и да запазят държавата си, това ще постави под въпрос автентичността на учението на исляма. Защото всеки мюсюлманин би се запитал: Как така тези проклети и отхвърлени от Бога хора могат да се противопоставят на целия ислямски свят? Как така те могат да печелят победа след

    победа над исляма?… Защото това, евреите да имат Ерусалим – града на пророците, в мисленето на един мюсюлманин означава те да имат позицията и властта на пророците. Затова въпросът изобщо не е само в разпределянето на земята и създаването на палестинска държава – за арабските държави на исляма това е битка със съвсем друго значение.

    Нека помислим каква е първата визуална асоциация, която изниква във всеки от нас, когато чуе името Ерусалим? Кое е най-характерното нещо за визията на града Ерусалим? Ако разгледаме снимки от Ерусалим, ще видим, че първото нещо, което свързваме с образа на Ерусалим, е джамията Ал Акса!

    Или това е ислямското присъствие в Ерусалим. А между другото християни дават идеята на мюсюлманите да построят тази джамия върху мястото на Храма на Израел.

    Посланието-ултиматум, изстреляно срещу кулите-близнаци в Ню Йорк, беше: „Съобразявайте се с исляма!“

    През 638 година, когато халиф Омар завладява Ерусалим, патриархът на града пожелава да му покаже своето благоразположение и го завежда на мястото на Храма. По това време мястото на Храма е било превърнато в сметище, защото Църквата, позовавайки се на стиховете в Деяния 1: 16-20 за Юда Искариотски, че „жилището му ще запустее и няма да има кой да живее в него…“, решава да ги приложи за цялата еврейска нация. Логиката е: понеже мястото на Храма, където е жилището на техния Бог, е свято за евреите, то това място трябва да запустее и да няма кой да живее в него.

    Патриархът завежда Халиф Омар І на мястото на Храма и му казва, че ако построи джамия тук, ще демонстрира на целия свят, че ислямът е победил над еврейския народ, защото това е градът на пророците. И халиф Омар І се съгласява с това. Той заповядва да се разчисти мястото и впоследствие там бива построена джамията на Ал Акса. Ерусалим е ключов в Корана, затова Мохамед трябвало да бъде обявен за пророк на бога, защото този град е на пророците на Бога. Затова Мохамед не можел да излети от Мека с коня си за небето, трябвало е да излети от Ерусалим и да отиде да получи от своя бог неговите заповеди. И в Сура 17 на Корана се разказва, че Мохамед бил вързал коня си на Стената на плача. За да бъде признат за върховен пророк, Мохамед трябвало да отиде на Небето от мястото на Храма в Ерусалим. Затова ислямът трябва да изгони евреите от Израел и от Ерусалим. За ислямските народи унищожаването на Държавата Израел е въпрос на доказване на истинността на тяхната вяра. Защото съществуването на Израел не е просто трън в плътта на исляма, а е анулирането на божествения произход на това учение.

    Съществуването на Израел поставя под съмнение всичко, което ислямът твърди! Нищо чудно, че Израел е обект на такава омраза от страна на ислямските народи. Именно за това целта на ислямските народи няма как да бъде създаването на палестинска държава.

    По-редно е да се каже, че създаването на палестинска държава е само крачка към постигането на целта, която е премахването на Държавата Израел от лицето на земята. Ако чуем какво проповядват проповедниците на исляма по джамиите, ще разберем, че те не говорят за създаване на палестинска държава и сключване на мир с Израел. Те не говорят, че искат Източен Ерусалим, те няма как да говорят за това. Техните проповеди са за това, че ислямът ще си върне Тел Авив, Хайфа и всичко, което евреите са им взели, и че ще изличат от картата на Близкия изток тази държава, защото бог им бил дал тази земя на тях. Наивност е, когато западните демокрации и понякога дори хората в Израел, започват да вярват, че става въпрос за мир, за споразумение, за компромиси. Изобщо не става дума за това. В теологията на исляма няма опция, която да позволява сключването на мир при тези условия, които в момента са налице.

    Колко от нас са чували думата худна? Западните държави смятат, че ислямските народи могат да сключат худна с Израел и да настъпи траен мир, но това е дълбоко наивно. За мюсюлманите сключването на худна е само, когато се чувстват слаби. В момента, в който те са отново силни – худна приключва. Защото никога ислямът не сключва мир със своите врагове, освен ако те не са покорени под него.

    И сега ислямските народи са свидетели, че поради някаква причина тази малка държава Израел отказва да бъде победена. Ислямът не може да я победи, разбира се, основно заради подкрепата, която тази държава получава от САЩ. Така че ислямът си поставя за цел да намери съюзници в тази битка срещу Израел. Днес има надигащ се антисемитизъм в цяла Европа, който се крие зад думите антиизраелизъм. Европейците казват: Ние не сме антисемити, ние сме против това, което прави Държавата Израел. Даваме ли си сметка колко нелепа е подобна формулировка? Но ислямът е напълно наясно, че не може да се справи с Израел сам. Стратегията е да бъде оказан натиск върху западните държави, така че те да застанат срещу Израел – за да може ислямът да се справи с тази ужасна ситуация – съществуването на Държавата Израел. Затова арабските държави започнаха този натиск най-напред използвайки петрола, но след време осъзнаха, че Западът не се влияе много и не може да бъде променен само по този начин. След дълги опити да повлияе на Запада, ислямът разбра, че същият този Запад ще започне да работи с исляма срещу Израел, само ако трябва да пази своята собствена кожа и ако изгуби протекцията и спокойствието си. Много важно е Църквата да разбере, че ислямът вече знае, че това работи.

    Посланието – 11 септември

    Това, което светът видя на 11 септември в Ню Йорк, е просто едно съобщение, изпратено от исляма до западния свят. И посланието много просто и ясно гласи: „Вижте, нас не ни интересуват международните правила! Ако вие не ни помогнете да се справим с Израел, ако вие не оттеглите подкрепата си от Израел, ние сме в състояние да ви нараним, където и да се намирате!“ Защото за исляма няма нищо по-лошо и позорно от това, да загуби земя, територия, която някога е имал. Ислямът вече е наясно, че тази тактика работи. Ако ти заплашиш живота на западния човек, той ще се размърда и ще започне да сътрудничи, за да опази своята кожа. Тероризмът не е нещо ново за исляма. И днес това е оръжие, с което ислямът казва: „Ние ще ви принудим да работите с нас“. Истината, е че онези нации, които откажат да сътрудничат на исляма, ще видят много повече тероризъм, отколкото предполагат. Защото ислямът не е глупав и вижда, че отстъпилият от християнската вяра западен човек не се интересува от друго, освен от своето спокойствие и сигурност. Опасността и заплахата ще накарат западния свят да сътрудничи. Когато страхът стане достатъчно голям – те ще се огънат.

    Това, което ислямският свят казва днес, е: „Ако искате да покажете, че сте наши приятели и уважавате исляма и нас, тогава помогнете ни да се отървем от Израел!“

    Днес има две неща, които са истинска заплаха за исляма. Първото е съществуването на Държавата Израел. Второто са християните, които проповядват Благата вест на мюсюлманите, като не се страхуват да кажат, че ислямът е лъжеучение и не може да бъде от Бога. Защото това учение държи повече от един милиард хора далеч от спасението и от това да получат вечен живот чрез Исус Христос. Ако ние си позволим да кажем, че това учение е антихристиянско, защото е основано на лъжа, на страх и на измама, ислямът ще реагира много, много агресивно.

    Изводи за Църквата

    Църквата трябва да разбере, че ислямът винаги работи с насилие и страх. Защото това е стилът на дявола – насилие, страх, заплаха. За Църквата трябва да стане ясно какво точно се случва след всяка една терористична атака. Вижте, ислямът не се притеснява от средствата, ако постига целта си. Защото това, което се случи веднага след 11 септември, бе, че видни политици и общественици от цял свят започнаха да говорят, че ислямът е религия на мира, че това, което се случи в Ню Йорк, не е лицето на истинския ислям.

    Това, което терористите искаха да стане, беше ислямът да бъде третиран с респект и уважение от западния свят. И Западът днес говори за исляма така, както от векове не е говорил. Причината е ясна – ако има милиони мюсюлмани, които живеят в твоята държава – това е скрито оръжие. Ти не искаш да пострадаш и ще говориш с уважение.

    Неотдавна например лидерът на Хизбула много ясно призова мюсюлманите, живеещи в Европа, да бъдат готови да откликнат, когато бъдат призовани, защото те са оръжието на исляма. От само себе си се разбира, че не всеки мюсюлманин е терорист, но много от мюсюлманите, които са наистина правоверни, са в робство на това учение и те могат да станат живо оръжие в ръката на духа, който стои зад исляма. По цялата земя днес ислямът се радикализира

    Нека помислим какво стана в Испания след терористичните атаки в Мадрид? Всички нелегални имигранти мюсюлмани получиха възможност за легален статут. Мадрид изтегли всичките си войски от Ирак обратно в Испания, мюсюлманите получиха нови права за образованието на децата си в исляма и вярата си. С други думи всичко, което те искаха още преди това, но не им се даваше, сега го получиха.

    А какво стана във Великобритания след бомбените атаки в Лондон миналата година? Тони Блеър и сие седнаха на масата заедно с мюсюлманските лидери да дискутират как може мюсюлманите във Великобритания да бъдат интегрирани в британското общество и да развиват своята култура. Във Великобритания днес живеят повече от два милиона мюсюлмани. Ислямът получи правото да построи в Лондон най-голямата джамия в Европа. Същото се случи и в Германия, която се размина на косъм от бомбени атентати в няколко влака. И ето какво стана след това: „Децата в Германия ще учат ислям. Държавните училища в Южна Германия въвеждат официално в учебната програма уроци по ислям.“ В Германия живеят около 3,5 милиона мюсюлмани… Какво става, защо ще се учи ислям? Защото всяка атака на исляма върху нация, която няма духовна сила да противостои на този дух, защото е отстъпила от Бога, прави тази нация да се покори и огъне. Защо? Защото хората ги е страх! И защото духът на исляма може да бъде победен само с духовна сила, в която няма страх от смъртта. Ако Църквата не се изправи и не започне да свидетелства, ислямът няма как да бъде спрян! Не можеш да победиш вяра, която иска да завладее света, със споразумения за хуманност и толерантност. Единственото решение на този конфликт е мюсюлманите да чуят Евангелието (Откровение 12: 10-11).

    Докато ислямът не чуе за Благовестието и любовта на Исус, конфликтът с Израел и света няма отговор! Тук ние виждаме мястото на Църквата! Ислямът не може да устои на посланието за Божията любов. Църквата може да разплете възела! Тя има сила чрез Кръста да прекрати враждата!

    Според преброяването от 2001 г. общият брой на мюсюлманите в страната ни е 966 978 души или 12,3% от населението. Те чували ли са Евангелието? Ние не трябва да се страхуваме да говорим на мюсюлманите Благовестието, което Исус ни е дал. Как могат те да бъдат достигнати с Благата вест? Само чрез хора, които показват любовта на Исус към тях и които не се страхуват за живота си. Защото, ако някой се страхува за живота си, той няма да устои срещу духа на исляма. Понеже ислямът работи основно чрез страха от хора. И ако християните ги е страх, тогава Църквата няма какво да каже на ислямския свят.

    В това време на страх, трябва да има хора, които не се страхуват от духа на исляма. Подходът на хора като Волен Сидеров е абсурден и няма как да спечели битката, защото това е път на омразата, а не на любовта. Това е пътят на кръстоносните походи, който не води до живот! И между другото: Колко знаят, че единствените хора, които се опитаха да алармират българската общественост за явлението „Атака“, бяха пастори от София? Още през 2003г., когато никой не вземаше на сериозно издателството на Волен Сидеров, което издаваше антисемитска литература и книгите на Хитлер, седем пастори от София направихме пресконференция и обявихме, че това е нещо, на което трябва да се реагира веднага. Никой не ни обърна внимание. Днес, когато Волен Сидеров получи 25% от гласовете, всички са притеснени.

    Ако Църквата не покаже пътя на любовта, пътят на омразата ще успява! Защото това, на което сме свидетели днес относно Църквата, е нещо близко до шизофрения. Виждаме хората от целия ислямски свят, които са поробени от едно празно и не даващо нищо учение, но са готови да жертват живота си в самоубийствени атаки заради една лъжа. А Църквата, Божиите хора, които имат откровението за един невероятен Бог, които са наследници на едно невероятно бъдеще, се страхуват и това, което ги интересува е дали ще бъде безопасно за тях.

    Знам, че докато сте ме слушали тази вечер, на някои от вас са дошли тези мисли на страх и на безпокойство: „О, ами не е ли опасно да се говори за всичко това? Какво ще стане, ако някои хора чуят това, което се говори тук?…“ Приятели, ние не бива да забравяме, че причината да имаме вярата в Исус Христос днес, е защото през вековете стотици хиляди братя и сестри са платили с живота си това да може да бъде така. Говорим за хора, които са били убити заради вярата си в Исус.

    Вярвам, че е време да видим истинския апостолски дух на смелост за Евангелието и любов към враговете ни да бъде възстановен в Църквата на Исус Христос! „Защото ние побеждаваме силите на мрака чрез кръвта на Агнето и чрез Словото на нашето свидетелство, защото не обичаме живота си до толкова, че да бягаме от смъртта!“

  37. Имах съмнения за въпросния псевдоним който се подвизава по вестникарските форуми като белоруския дисидент Вашкевич и руското му произношение го издава. А относно призива на сестра Петрова, промяната няма да стане с празни призиви а със сезиране на ОЕЦ и то от хора които са вътре в църквите ни. Както писах миналата седмица, ако тяхното отношение е неадекватно то богословската катедра водена от д-р Пеев е длъжна да вземе отношение за ролята на ОЕЦ. Но както вече дискутирахме, този казус не бива да бъде гледан от платени адвокати тъй като той в църковния периметър и касае нас като обикновени миряни.

  38. В свой коментар от 26.04.2013, съществото „Йоан” твърди „Предварително искам да кажа, че съм ХРИСТИЯНИН /никога не съм изповядвал друга религия/, но познавам исляма.”
    Звучи добре ,но…
    Същото лице (неизвестно от какъв пол), ВИНАГИ от м.г. досега старателно цитира аяти , които УЖ показват, че Коранът счита Тората и Евангелието за Слово Божие, но както г-н Суслов нееднократно каза, никога не уточнява, че в  Корана е писано, че някои еврейски учени “преиначават словата, размествайки ги” в Тората (Коран, 5:41) и ги предават погрешно: “Горко на онези, които с ръцете си пишат Писанието, после изричат: “Това е от Бог.” ­ за да го продадат на нищожна цена!…” (Коран, 2:79). Пак според Корана християните правят сериозна грешка, като обожествяват Исус  (Коран, 4:171).
    Явно съществото „Йоан” е израснало в някое кърджалийско селце, където смятат , че Алллах и Отец е едно и също, както и че разликата между християнството и исляма е само тази, че вторите имат един пророк повече!
    Тъй като това е християнски форум, а нещото „Йоан”  заема откровено враждебна, нехристиянска позиция спрямо автора на статията и участниците във форума, трябва да стане ясно каква идеология защитава – ислямистки или „само” хрислямистки.
      Това налага да задам на „Йоан” няколко въпроса, за които очаквам отговор не с разтягане на рахат-локум, а с „да” или „не”.:
    1. Аллах от Корана и Бог Отец от Библията един и същ бог ли са?
    2. Иса от Корана и Исус Христос от Библията една и съща личност ли са?
    3. Коранът свещено писание(Слово Божие) ли е ?
    …………………….
    Понеже съм 100 % сигурен, че не сте християнин, а мюсюлманин, който се опитва да заблуди някой християнин, знам че вашата доктрина такийя ви позволява да излъжете, да се отречете от Аллах, от Корана и т.н. в случай че се чувствате застрашени или ако можете да НАВРЕДИТЕ на неверниците, то отговор написан от „Йоан” е ,със същата стойност, както и досегашните коментари-нулева!
    …………………….
    п.п/ В случай , че сте жена, моля да ме извините, ако съм ви прозвучал малко грубичко! За разлика от вас аз не обиждам дамите!

     

  39. EPC Pleven on 12.12.2014 at 8:32
    Иван Суслов не е от Плевен. Тук нямаме такъв човек и не знаем кой се крие зад това име

    Абсолютно по съща логика ЕПЦ-Плевен, не от Плевен, а от Тодоричене! 😀
    Младени, зашо ти мислиш, че познава всички християни от град?
    И защо не писал по тема „Шария и двайсет и първи век“, а публикувал коментардва пъти по-дълъг от статия на г-н Пеев и дори не писан от теб , а копиран без да посова автор?
    Даже не пуснал ти, а може би Калоян или секретарка някоя!

    пп Дори ти да не знаеш мен, аз ди моя жена добре знаеm теб! 🙂

  40. Предположението не е грях а внимателния анализ и изпитването на детайлите е част от всяка интелигентна дискусия.
    В такъв случай от другата тема останаха въпросите
    1. Ако ислям не отстъпва, как папа Франциск моли се в „Ал Акса”?
    2. Как папа Бенедикт XIV влиза в „Купол на скалата” само 3 години след „ Regensburg lecture”?

  41. О, господин Иван Георгиев,
    Поради ограничената ми позицията на влияние се въздържам умишлено да призовавам когото и да било за каквото и да било. Просто изразих мнение.

    Не съм сигурна, обаче, че ако нямат вътрешното убеждение за това, някой може да предивика определено поведение у тях.
    Но това е благоприятният случай.
    Неблагоприятнят случай е – ако нямат свободата да формират лично убеждение или да действат по него.

  42. Г-жо Петрова спрете да ни омайвате молиим. Никой няма да ви се хване вече след издънката с католицизма. Както виждате и г-н Пеев пасува след като го пързулнахте с познанията си. Но каквото било, било дайте да дискутираме темата по същество защото тя е важна. А тя е – каква трябва да бъде официалната позиция на църквата по въпроса за ислямския шериат. Не можем да толерираме флирт на държавно ниво от официалните представители на евангелизма. Смятам че дори г-н Пеев няма да се възпротиви с това мнение макара че не ме харесва. Очаквам мненията ви до 22ч!

  43. Амин брате Страхиле! Защо не напишете едно писмо до Дирекция вероизповедания за опасността от хрислям в общата инициатива на ОЕЦ и НСРОБ?

  44. г-н Страхилики страшни понеже с груба намеса цензурирате думите ми или може би се имате на администратор в интернет без да бъда многословен ви насочвам към вече написаното от мен
    1. относно Иса вижте мой коментар от 9/12 където оборвам логиката на Меглена Иса/Исус били едно с една и съща майка дева Мария заимствана от католическата църква
    2. относно Корана вижте мой коментар от 6/12
    3. относно Аллах/Отец вижте своята собствена статия и коментарите под нея и ако имате съмнения или не сте достатъчно убеден моля отнесете се към автора на статията
    Относно анонимността на безстрашния кавалер на бялата дама г-н Суслов за която сте писали ще ви оставя да проведете своето разследване и да разкриете плевенчанската му личност
    А за да не ставаме читателите в съмнение ще ви задам и аз един въпрос вие като евангелистки почитател съгласни ли сте с политиката на ОЕЦ да лобира за исляма защо разпространявате техните популизми?

  45. Г-н Христов какво свързва г-н Страхил Иванов с НСРОб и Дирекцията? Всъщност той сам може да отговори на този въпрос ако реши да продължи участието си!
    Г-н Йоан разбрахме позицията ви толкова многократно изяснена от ваша милост. Сега какво решение бихте предложили за синдромното навлизане на ислямската религия?
    Г-жо Петрова и вашата позиция я разбрахме. Исляма е опасен. Исляма е много опасен. След като сте прочела корана исляма е станал за вас още по-опасен. Сега да чуем конкретни предложения на основание на това което сте разбрала?

  46. „Йоан“, когато ясно предупредих да отговорите с „да“ или „не“ на въпросите ми,имах предвид точно вашияобичай да увъртате като кадъна!
    Също така вие явно и безочливо ЛЪЖЕТЕ за мен и някакви популизми на ОЕЦ, които уж разпространявам. За разлика от вас, аз ясно и категорично съм изразил позициите си по въпросите за НСРОБ и хрисляма.
    Така, че както вече казах „отговор написан от „Йоан” е ,със същата стойност, както и досегашните коментари-нулева!“
    Така, че драги анонимко, чакам отговори на въпросите си.

  47. До г-н Страхил Иванов всъщност ако трябва да бъдем честни Йоан ви е отговорил директно дори и ако това не ви задоволява като личност. Бихте ли коментирали и моя въпрос за връзката ви с НСРОб и Дирекцията?

  48. Така, сега видях, че г-н Петков, макар и по-късно, все пак е разбрал позицията ми.

    Някои конкретни предложения също се съдържат в коментара, описващ отношението ми към корана, просто не са в императивна форма, а изразен личен опит.

    Те са най-елементарните –
    1.Информиране за същността на корана;
    2.Разпространяване на тази информация обективно и аргументирано, без да се провокира омраза и насилие.
    Към категорията на елементарните добавила още:
    3.Проучване на опита на други страни по проблема – в аспекта на християнските общности; в социален и в политически аспект.
    Социалният и политическият аспект – информативно. Не като насока за действие, а като насока и готовност за предложения към съответните иституции.

    По-късно ще споделя още.

  49. Страхиле не ми се спори с теб по въпроси на които вече отговорих а и са изяснени за всички. Интересно ми стана само че в момента в който написах директен въпрос за дейността на ОЕЦ и НСРОБ се включихте все приятели на адвокатите на въпросните организаций. Нужно ли е да ти ги описвам поименно и защо въобще се самозалъгваш в ефир?

  50. Интересно как три мои въпроса към „Йоан” успяха не само да го накарат неволно да разкрие своята самоличност, но и да го принудят да контраатакува с лъжи (поне 3) по мой адрес!
    Тъй като вече са ми прилагали такива ченгеджийски похвати, нямам никакво намерение да „доказвам, че нямам сестра”, а ще оставя ”Йоан” да доказва че имам! 😀
    За мен лично ще бъде наистина интересно да науча какви връзки имам с НСРОБ и ОЕЦ, както и по коя моя задгранична сметка са ми превеждали хонорарите. 😀

    Г-н Петков, ако смятате, че „Йоан” е отговорил на въпросите ми, позволявам ви Вие да подредите отговорите „да” и „не”. Все пак Исус точно това казва в Мат 5:37, а многословието на „Йоан” показва една нездрава връзка с „подсказвача” му!
    Интересно е как една дискусия породена от сериозна тема изложена в статията на д-р Пеев, може да придобие такъв забавен махленско-клюкарски характер? 😀

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *