Само седмица след 24 май 2022

…И според Марк Бог каза: „Идете по целия свят и проповядвайте Евангелието на
всяка твар… И към вас, законоучителите, казва: „Горко вам, книжници и фарисеи,
лицемери, дето затваряте царството небесно пред човеците: защото вие
не влизате, но не оставяте да влязат в него, които искат да влязат“.
Защитното слово на Константин Философ във Венеция

Тази година празникът премина много атрактивно, някои казват въодушевяващо.
Отново се говореше за образование и култура, даже понякога се споменаваше и
вяра. Политиците вече са на гребена на вълната и ще експлоатират темата до
близките избори. Някои предлагат 24 май за национален празник. Дали знаят какво искат?
Какво не ни достига?
Националният празник трябва да бъде свързан с кауза, която е в състояние да
обедини всички. В преобладаващата си част политиците в настоящия момент
нямат особено отношение нито към образованието, нито към културата, още по-
малко към религията. Ние като народ все още нямаме национален идеал.

Какво не достига на нашето общество 24 май да стане истински национален празник? Трябва да имаме ясно съзнание за същността на празника. Кой днес съзнателно възприема светите братя Кирил и Методий като апостоли и разпространители на
християнството сред славянските народи? Наистина поводът е поканата на
Великоморавския княз Ростислав до византийския император Михаил III през 860 г., славянските народи в Моравия и Панония да бъдат християнизирани от славянски
мисионери на Източната църква, но посятите семена на християнската вяра през Киевска Рус достигнаха чак до Владивостсок.

Княз Ростислав иска да освободи земите си от чуждото немско-латинско църковно
влияние, което има за цел да проправи пътя към владичество на германските
феодали. Той иска да се славянизира църквата, да се създаде славянско
духовенство и славянско богослужение върху основата на славянска Библия.
Зад формалната любезност, присъща на Църквата преди да се раздели през 1041 г.,
се крие борба за завоюване на територии. Това прави Рим с чести униятски
предложения към балканските народи, прави го и Константинопол с готовността си
да започне мисия във Великоморавия.
Такава е реалността в края на първото хилядолетие – опити за успешен политически
брак по сметка. „Невястата“ – Христовата църква, става разменна монета в ръцете
на алчните политици чрез „новите търговци в храма“ и покорните на властта
„съвременни фарисеи“.

Делото на Кирил и Методий
За да има успех подобна мисия тя се нуждае от най-мощното оръжие: Божието слово
да се преведе на разбираем език за славяните. Първата славянска азбука –
Глаголица, според историческите сведения е създадена от Константин Философ –
Кирил, за да се преведат части на Библията и богослужебни книги.
Кирил и Методий остават във Великоморавия около три години и половина. През 867 г.
заради интригите на немското духовенство, които упорито поддържат триезичната
теория, те са принудени да отидат на църковен диспут във Венеция, за да се
защитят. Кирил убедително опровергава тезата на своите опоненти:
„Бог не изпраща ли дъжд еднакво на всички? Също тъй и слънцето не свети ли за всички?
И не дишаме ли всички еднакво въздух? И как вие не се срамувате, като признавате
само три езика и повелявате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи?!.
Въпреки успеха съпротивата срещу делото на Кирил и Методий не престава. Скоро,
през 869 г. в Рим умира Кирил на 42 годишна възраст. Погребан е в базиликата „Св.
Климент“. Методий продължава делото. Той с помощта на учениците си завършва
превода на Библията. В Словакия и до днес Методий е почитан като апостол. В
Чехия и Словакия 5 юли е бил национален празник, а днес – празник на славянските
апостоли. Това е денят на пристигането им във Великоморавия през 863 г.
В историята можем да намерим отговор на въпроса за критериите на избора на
нашия национален празник. Така е при християнските народи.
Съвременна оценка
Това дело не принадлежи само на един народ. Подобни претенции не трябва да ни
притесняват. Ако беше така, то щеше да остане незабележимо. Златният век на
Симеон и новата азбука – Кирилица, изключителен български принос на
Преславската школа, увенча с успех разпространението на християнството и
църковната книжнина в съседните народи, чак до Киевска Рус и цяла Русия.
Просветителската мисия на солунските братя и на техните ученици остави дълбока и
трайна следа в историята на Европа. Тя надхвърли неумолимите граници на времето
и преодоля често променящите се граници между народите.
Като израз на признателност и преклонение пред тяхното дело Папа Йоан Павел II
на 31 декември 1980 г. ги обяви за покровители на Европа. Няколко пъти той прояви
желание да посети България. Беше поканен едва на 24 май 2002 г.
Целта на неговото посещение беше да отдаде дължимата почит на великото дело на
светите братя Кирил и Методий там, откъдето започна разпространението на
Божието слово сред славянските народи. Папа Йоан Павел II беше посрещнат с
много любов от всички християни и с въодушевление от целия български народ. На
официална среща, представителите на евангелските църкви го поздравиха „Добре
дошъл като наш брат в Исус Христос!!. Той прие този поздрав с радост.
Да се върнем в 2022 г.
Светът, в който живеем, се развива много динамично. Ние днес сме изключително
добре информирани. За съжаление, усещаме, че има голяма инфлация на истината.
Непрекъснато ни се натрапва негативна информация, често тенденциозна и не
винаги вярна. А кой обича лъжата?
След 1990 г. от библиотеките се изхвърлиха хиляди книги, защото в тях нямаше нищо
вярно и нищо ценно. Всяка книга носи отпечатъка на своето време. Обаче има едно
изключение: Библията.

Библията отново получи заслужено признание като „Книга на книгите“. Днес
образованият и информиран човек не трябва да се оставя да бъде манипулиран и
заблуждаван. Защо се примиряваме, че тези, които споделят истината и мъдростта на
Библията, са игнорирани в нашето общество? Към тях се демонстрира снизходително
и пренебрежително отношение. Днес Библията няма нужда от защита. Тя е достатъчно
сериозен авторитет. Само трябва да я опазим от невежеството и суеверието и да
гледаме на нея с доверие и подобаващото уважение. За голямо съжаление Църквата
не успя да се справи с безразличието на обществото. Днес трябва да се обърнем към
младото поколение мотивирани и образовани християни.
Християнска академична младеж
Къде е мястото на християнската академична младеж в нашето общество? Може ли
да я откъснем от тясната обвързаност с църковната догматика на собствената среда,
за да се обединят всички сили и да има реално въздействие в живота на цялото
общество? Имаме достоен пример от предните поколения.
Само 25 години след освобождението, през 1911 г. в София пристига д-р Джон Мот –
Председател на Световния студентски съюз. В зала 45 на Софийския университет
присъстват над 600 студенти, уважаваните професори Шишманов, Нойков и много
други. Проф. Цонев след бурни аплодисменти представя д-р Джон Мот.
Впечатляващи са неговите думи:
„Двадесет и две години откак се движа сред университетския свят и мога да ви
уверя, че той е силен, могъщ и необятен. Той е надеждата на бъдещето и му
предстои да води човечеството. Една трета от германските студенти, казва Бисмарк,
загиват поради безпътен живот, друга трета, – поради непосилен труд, а останалата
трета управлява Германия. За това свидетелства и Томас Маколи – британски
историк и политик: „Проследете годишните отчети на Оксфордския и Кембриджския
университети за последните 200 г., изучете също така парламентарния живот на
Великобритания и вие ще се убедите, че тия, които са били първи в университета, са
първи и в живота на нацията“.
„Това е вярно не само за Германия и Англия. Водачите на всеки народ и в днешно
време излизат от университетите. Те са основата и двигателя на модерния живот.
Нашият век е на социалните задачи. Кой ще ги разреши? Проблемите, които стоят
пред обществото, не могат да се решат от слаби и себелюбиви хора, нито от
материалисти. За тях са нужни посветени мъже, християни, апостоли, които да водят
народите в трудния път на добруване“.
„Главният фактор за това е съвестта. Тя е дадена на човека, за да му е приятел, а не
враг. Затуй разработвайте дарбите си, упражнявайте духовните си качества и сили.
Събуди се, ти, който спиш и осъзнай величието на живота, отговорността на твоята
вяра и дарбите, които Бог е заложил в тебе! Това ни учи Христос, за това ни
вдъхновява и науката!.
Днес едно столетие след примера на християнската академична младеж, ще се
намерят ли ново поколение посветени вярващи будители, които могат да запалят
огън в сърцата и да мотивират утвърждаването на християнските добродетели в
нашето отечество. Ако искаме да имаме достойно бъдеще, ние се нуждаем повече от
всякога, истината и вярата да се утвърдят в нашето настояще!

п-р Бедрос Алтунян

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.