СЪБОРИ на Съюза на Евангелските петдесятни църкви в България (СЕПЦ)

1927-28 РУСЕ Предварителен (пред-учредителен, Събев, 30)

1928 28-31 март БУРГАС Учредителен събор на Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (СЕПЦ)

Според Йончо Дрянов (стр. 96-7, ориг. машинопис). Зарев отбелязва 10-ия събор в Бургас вместо Варна.

Според Йончо Дрянов (стр. 96-7, ориг. машинопис). Зарев отбелязва 10-ия събор в Бургас вместо Варна.

Една от първите прояви на властта е да отговори отрицателно на молбата на СЕПЦ за провеждането на втори годишен събор през 1929 година. (Хр. Куличев. Цит. съч., с. 344). Когато властите забраняват провеждането на втория събор на СЕПЦ през месец октомври 1929 година в Сливен, заместник религиозния представител на ОЕЦ ходатайства пред Дир. изп. събора да не се забранява, защото СЕПЦ са приети за член на ОЕЦ на събора през месец ноември 1928 година. (Иван Зарев. Цит. съч., с. 134. 2 ЦДА, Ф. 166, оп. 1, а.е. 928, л. 97.)

 

(11) 11-ия събор на СЕПЦ в София през 1938 година 70 църкви изпращат свои редовни делегати, което го прави най-добре представената, в национален план, евангелска църква (М.Петров). Бургас, 19-22 април 1945г. (според проф. Р. Ангелова) Вероятно маркировката на Р. Ангелова „18-ти събор на СЕПЦ – Бургас, 19-22 април 1945г.” да не е чисто църковна или дори погрешна. За посочения събор през 1945г., п-р Йончо Дрянов изрично уточнява, че от 1939 до 1945 г. не е имало „редовни събори” [Дрянов 2015: 81], а п-р И. Зарев пише че между 1938 и 1946 г. въобще не е имало събори [Зарев 1993: 136–37]. Текстът на Р. Ангелова допълнително посочва следващия събор на СЕПЦ в с. Крумово Градище от 29 август до 1 септември 1946 като 12-ти и като 13-ти свикания от 4 до 6 септември 1947 г. в гр. Пловдив. По това време, според п-р Й. Дрянов, под натиска на п-р Г. Чернев масово са ръкополагани всички желаещи без да се държи сметка за индивидуалните им качества, интелект и духовно състояние. /Виж на снимката таблица със редовните събори на СЕПЦ в периода 1928-1950г./

 

(12) Дванадесетият събор на СЕПЦ (1946 г.)

(13) Тринадесети събор на СЕПЦ в Пловдив (4-6 септември 1947 г.)

(14?) СОФИЯ 1950 – избран е п-р Ангел Динов. Посочен от Зарев само като „заседание“ (стр.137)[1]

(14) ЯМБОЛ – ПОСЛЕДЕН СЪБОР (Зарев, стр.137, „Новозаветен Ямбол“ стр.81) посочен от Й. Дрянов като 15.

(15) Реформаторски събор в ЯМБОЛ края на 1989 – за първи път след Промените („Новозаветен Ямбол“ стр.81, 95). Приема устав на СЕПЦ. П-р Виктор Вирчев е избран за председател.

(16) 3-4 декември 1993. П-р Благовет Белев представя бизнес план-програма за развитие. П-р Виктор Вирчев е преизбран за председател. За първи път на събор на СЕПЦ присъстват въоръжени.

(17) 28 ноември 1997 (Да достигнем недостигнатите, Сп. “Благовестител” бр. 1-2). Р. Борджиев е избран за член на съюзното ръководство.

(18) 2001 редовен събор (София, 9-10 ноември 2001 г.) приема настоящия Устав на СЕПЦ. Следва РЕШЕНИЕ №12 от 15 юли 2003 г. по конституционно дело №3 (ЗВ).

(19) 2006 редовен събор (София, 7-8 април 2006 г.) изменя настоящия Устав приет на 18 редовен събор.

Новата реалност предречена още 2010г.

(20) На 28-29 май 2010, София се провежда Събор на Съюза на Евангелските петдесятни църкви СЕПЦ. Председателят, пастор Виктор Вирчев заяви категоричното си решение да не се кандидатира за следващ мандат.

(21) На 25-26 април 2014, Сливен. Изменя настоящия Устав приет на 18 редовен събор. От излъчените 274 делегати на местни църкви от страната, присъстват 250 души. П-р Врачев заяви пред форума: „Бог да прости, на цялото движение за компромисите на бащите ни, за лоялността им към „народната власт“. Искам прошка от вярващите, които са пострадали от тази линия на лоялност. Моля се за прошка за съблазънта и разрушеното доверие.“

(22) 11-12 май 2018, Сливен – 22-ри редовен Събор на Съюза на евангелските петдесятни църкви (СЕПЦ) в България.

(23) 17-18 юни 2022, Пловдив. Избира п-р Р. Борджиев. /следва/

 

==========================

[1] „Когато говорим за грубата намеса на тоталитарната власт в структурата и делата на СЕПЦ, в повечето случаи забелязваме неудачните опити тази тема да бъде прескочена и дори потулена. Такова исторически необосновано отношение обаче не може да бъде оправдано и от морална гледна точка. В своята „История” бившият председател на СЕПЦ п-р Иван Зарев признава в скоби, че скоро след „пасторския процес” (1949 г.) в София се провежда съвещание с цел подготовка за Четиринадесетия „годишен събор”, „за което няма подробности”. На следната 1951 г. се провежда и последният (до 1989 г.) Ямболски събор. И двете важни организационни инициативи – съвещанието в София и съборът в Ямбол – се председателстват от младия п-р Ангел Динов, който бива обявен за пожизнен председател на СЕПЦ в продължение на ок. 25 години. Тази практика – председателят на някакво съвещание в рамките на пастирската колегия или дори само ръководството на СЕПЦ да обявява себе си за председател на Съюза – продължава в следващите десетилетия на тоталитарния режим в страната и управлението на деноминацията….“ (д-р Вениамин Пеев)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.