План за евангелизирането на България
(според модела на Ранната Църква)
Конспект
България е пост-комунистическа държава в източна Европа с население от осем милиона души.
След като приема Християнството през 864г., България става православна държава.
Почти 1200 години по-късно, според националните статистически изследвания, 90%
от Българите твърдят, че са православни. На практика обаче, това твърдение е
отчасти извинение за живот в грях, отчасти проява на инерционно мислене и
наследена верската самоличност. Наред с това, съществува открито отхвърляне на
Християнската вяра като лично преживяване и практика, и на Библейските закони
като канон за живот в Българското общество и култура.
Мисионерските и съживителни движения в края на 19я век представят Протестантската теология в
България като религиозна алтернатива. Сто години по-късно Българското
протестантско движение наброява над 100 000 новородени вярващи, като в
по-голямата си част те представляват Петдесятно-Харизматична теология и
практики.
Въпреки историческите и традиционни дадености, при навлизането на постмодернизма в
България, редица протестантски групи и църкви се намират в криза. Следният откъс
е конспект на едно по-голямо изследване основано на Библейски принципи и
практики, което цели да предложи парадигма за развитието на Протестантството
отговаряща на съвременните политически, икономически и обществени условия в
България.
Конспектен план:
1. Единство в Духа което превъзмогва между-деноминационни и между-културни разлики с цел
установяване на работни взаимоотношения.
2. Акцентиране на Библията със специален фокус върху нови преводи и тълкувания на
Библейските текстове с цел тяхното използване за лична и обществена формация.
3. Живот на святост основан на Новия Завет като изискване за Християнски живот и
свидетелство.
4. Национално движение за пост и молитва за благословени върху Българската нация, съживление
на Църквата и лични нужди
5. Преоткриване и ново посвещение на Библейски стил на служение под ръководството и
дарбите на Святия Дух
6. Очакване и приемане на духовно видение от Бога
7. Създаване на стратегии за служение и преосмисляне на ресурсите за служение
8. Географска реорганизация на Протестантската дейност на територията на България
9. Стратегически евангелизационни и съживителни движения
10. Основаване на процеси за ученичество чрез парацърковни образователни програми,
Неделно училище, и малко групи
11. Интеграция на домашни (клетъчни) групи в дейността на църковните общества
12. Целенасочено образование на служители
13. Съвременна парадигма на организация на нови църковни общности основани на
радикална контрареформация
14. Утвърждаване на мисионерска работа в България и в световен мащаб
15. Създаване на атмосфера за Християнско образование