100 години ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ – Pastir.org/100
д-р Теол. Доний К. Донев
Красноречив за историята на Петдесятното движение в България е фактът, че към момента липсват документи за ранното служение по нашите земи на един от първопетдесятните мисионери, Дионосий Михайлович Заплишни. Празнота, която ясно личи в монографии и дисертации писани от членове на църквата. Този факт, или по скоро липсата на документирани факти, е още по-красноречив предвид това, че за разлика от други ранни петдесятни работници в България като Воронаев, Колтович, и т.н., при Заплишни, който умира твърде млад през 1935г., все още имаме живи свидетели и преки наследници.
Еквивалентно странен е фактът, че както Воронаев и неговата петдесятна дейност в България не са споменати в ранните основополагащи протоколи на Изпълнителната комисия при Общия съвет на Евангелските петдесятни църкви, Заплишни не е споменат в ранната кореспонденция на Воронаев с Асамблеи на Бога в Америка.
За съжаление, един толкова важен документ, като автобиографията на Заплишни остана отново неспоменат в сто годишното честване на Петдесятното движение в България.Всичко това е неразбираемо, предвид че в автобиографията личи не само стратегическа фактологична подреденост, но и дълбоко духовно преживяване. Като например личното му свидетелство: „10 октября 1919 года в 10 часов вечера получил крещение Духом“ в същата църква, където Воронаев вече е кръстен през юни с.г. Свидетелството на тези автентични данни свързани с кръщението и служението на Заплишни, буди поне няколко въпроса, които останаха в периферията на сто годишното честване на Петдесятното движение в България:
- Погрешното преименуване на Заплишни в няколко източника като „Даниил,“ „Дмитри“ или „Дани“ вместо Дионисий е исторически некоректно и неоправдано според неговото лично свидетелство.
- Когато имигрира в Америка, заедно с двамата си братя през 1913г., Заплишни е отдалечил се от Бога авантюрист търсещ финансова печалба и „отричащ съществуването на Бога“. Покайва се в славянската баптистка църква едва през 1918 около година преди да пристигне в България.
- Междувременно, на 15 Ноември 1919г., Воронаев получава откровение: „Воронаев, Воронаев: Иди в Русия!” Окончателното решение за това е взето по време на молитва в навечерието на Деня на благодарността (26 ноември 1919), когато Св. Дух му открива маршрута на самото пътуване.
- По това време, Заплишни вече работи в Кънектикът и няма пряко отношение към откровението за мисионерското пътуване на Воронаев. Работата му е между руски имигранти с които основава църква на 2 февруари 1920г. на ул. Грейрак плейс в Стамфорд. Богослуженията са в неделя (10 и 18ч.) и вторник-четвъртък от 19:30, а само след седмица (8-15 февруари 1920) влизат в малкото новосформирано обединение на славянски църкви „Св. Петдесятница.” През следващият месец март, Дионисий се оженва за българката Олга Попова (Калканджиева, по фамилията на първия си съпруг) – внучка на бургаския будител и мъченик поп Георги Стоянов Джелепов. Всички тези събития в живота на Заплишни в началото на 1920г. показват дългосрочен план за работа в Америка, а не трансконтинентално мисионерско пътуване до Манджурия по време на вихрещата се пандемия на инфлуенца.
Практически невъзможно е откровението към Воронаев да е дадено на сватбата на Заплишни през пролетта на 1920г., когато Воронаев вече има не само установена връзка с Асамблеи на Бога, пред които е обявил своите мисионерски планове с изграден спонсорски фонд, но и официално назначение за „пастор и евангелист“ (а не мисионер) в България.- Откровението на сватбата на Заплишни през март 1920 касае лично младоженците и тяхната бъдеща мисионерска работа в Манджурия. Това диктува спонтанно и непланувано решение да се присъединят към мисията на Воронаев, поради което Дионисий няма достатъчно време дори да подаде молба за ръпоколагане с Асамблеи на Бога и остава без такова до 1926г.
- Остава отворен въпросът дали, откровението към Воронаев за Русия идва от сродницата Анна Колтович, съседката Ксения Сириц (която е петдесятна) или от самия Колтович, който е също призован за мисионерска работа. Тук е нужно е да се отбележи, че Ана Колтович не е съпруга на Василий Романович Колтович, а негова сродница, която остава в Америка и не е част от мисионерската група на Воронаев. Съпругата му Евдокия живее в Беларус с двете им деца Иля и Любов. При завръщането си през 1921г., Колтович ги взима в Одеса, където остават до ареста му заедно с Воронаев през зимата на 1930г.
- Първородният син на сем. Заплишни, Джон, се ражда на 24 май 1921г. в Бургас, а не както се твърди през 1922. Това удостоверяват документите му от американските ВВС. Така. Олга Заплишна е вече бременна по време на престоя в Истанбул. Липсата на документи за пътуване в СССР, тежките зимни условия в крайната цел на мисията – Манджурия, както и това Олга има мъртвородени близнаци от първия си брак, са достатъчни фактори да се предположи, че решението да напуснат групата и да се установят при роднините й в Бургас са продиктувани от нейната напредваща бременност.
- Това обяснява защо липсват данни за мисионерска дейност на Заплишни в България през 1920г., ако не се смята устното предание относно конгрешанската църква в Бургас. Той не е споменат и в евангелизаторските пътувания на Воронаев из България през пролетта на 1921г., когато явно остава в Бургас при бременната си жена. Самият Заплишни ясно описва непосилната задача в автобиографията си:„Видя, что нам предстоит много работы, мы решили написать брату Воронаеву и попросить его приехать помочь…”
- И не на последно място, смъртния акт на Заплишни с дата 12 януари 1935г. 13:45ч., не съответства с датата на мемориала му в бургаските гробища. Грешка поради която, автори от семинарни институти и дори БАН твърдят, че водил (посмъртно) пастирски семинари през 1936г. Грешка, която сме длъжни да поправим.
Всички тези минимални исторически уточнения в никакъв случай не омаловажават апостолската роля на сем. Заплишни за изграждането на Петдесятното движение в България след 1921г. Дори напротив! Ако Анна Лад Бартълмън е първият български петдесятен вярващ, проповедник и мисионер, то Олга Заплишна е първата българка успяла да донесе петдесятната вест до България. Въпреки че смъртния акт на Заплишни анулира нейното американско поданство (по Закона за съпруги на имигранти от 1922) в полза на четирите малолетни деца, според американското консулство в София тя остава записана като „мисионер на Р.Е.Е.М-Чикаго.“ Неоспорим факт, който красноречиво говори за ролята на жените в ранното петдесятно движение както у нас, така и в световен мащаб.
Въпрос на мнение е дали Дионисий Заплишни, кръстен със Св. Дух от година и само с няколко месечен стаж като пастор в Америка, без да знае български, има достатъчна подготовка да организира национално петдесятно движение с 14 градски и 4 селски църкви (Николов 1930/Дюлгеров 1932) за няколко зимни месеца в царска България, докато се грижи за съпругата си в напреднала бременност? Каква е причината Заплишни никога да не е назован от Воронаев, Колтович и неговия Юбилеен протокол, 14-томното дело на Воронаев, и архива на Асамблеи на Бога в Америка до 1926г.?
И още: Защо при сформирането на СЕПЦ през 1927-28г. д-р Николай Николов не припознава седемте презвитера, които Заплишни ръкополага при първия си престой в България, а утвърждава разделението на младото петдесятно движение? Защо същите тези презвитери не приемат нито Николов, нито самия Заплишни при второто му идване в България цитирайки собствените му думи: „Ако и ангел Господен дойде при вас с друго благовестие, не го приемайте…“
Това следва да установят онези изследователи, които се задоволяват да интерпретират историята. За нас е важно да посочим фактите, така както ги показват малкото запазени документи, дори и ако не съответстват на официалните исторически годишнини или произволни деноминационни анали. Защото историята трябва да бъде разказвана така както я разказват факти и документи. /следва/
