Поради своята древност, широка разпространеност и авторитет, особено между християните, напълно е основателно да се постави преводът на 70-те на първо място.Латинското му наименование е editio septuaginta virotum или просто septuaginta (LXX), така се наричал понеже бил извършен от 70 преводачи. В руската богословска литература се употребява: превод на 70-те тълковници.Правилно е също да се нарича александрийски превод, понеже бил извършен на остров Фарос, недалеч от Александрия. Историята за произхода на този превод е твърде украсена и има легендарен характер. Тя са съдържа в писмото на Аристея, приближен на египетския цар Птоломей II Филаделф (285-247).
Птолемей,по съвета на своя библиотекар Димитрий Фалерий, се обърнал към първосвещеника Елиазара в Иерусалим с молба да му изпрати подходящи лица, които да преведат Петокнижието на гръцки , за да се здобие с такъв екземпляр новооткритата библиотека в Александрия.Първосвещеникът се отзовал и изпратил 72 учени евреи (по 6 от всяко коляно) в Египет, които на остров Фарос за 72 дни превели цялото Петокнижие и когато сравнили преводите си,те се указали еднакви,благодарение на Божието вдъхновение.
Този легендарен разказ, към който се отнасяли с доверие мнозина църковни отци дълго време се с4итал за исторически правдив. Едва в XVI век неговата достоверност била оспорена от двама учeни Vives( 1549г) и Scaliger (1609г). Въз основа на подробни изследвания се установило, чe въпросното писмо на Аристей било фалшифицирано.А що се касае до преданието, че преводът на 70-те има боговдъхновен характер, това едва ли може да се приеме, тъй като за такова изключително достойнство биха претендирали всички преводи и древни и нови, които били правени от много по съществени причини, отколкото попълването на една библиотека с рядък екземпляр.
Слабо е обоснован в апокрифното писмо на Аристея и мотивът за гръцкия превод на Моисеевия закон. Едва ли египетският цар е имал толкова голяма нужда и такъв интерес, за да се моли на Иерусалимския първосвещеник да го улесни в този превод и то с цената на скъпи подаръци.
Макар и от този критичен поглед да се вижда, че писмото на Аристея има легендарен характер, все пак то съдържа и известна историческа основа. Преводът е обхванал в първоначално само Мойсеевия закон, той е произлязъл в първата половина на III век пр.Хр. както и, че получил широко разпространение и почит и зад пределите на Египет, чак в Мала Азия и Палестина. Той се ползвал с всеобщо удобрение, но това не траело дълго време. Постепенно все повече и повече преводът на 70-те ставал християнска Библия. Започнало остро съперничество между синагогата и новата църква, между еврейските учени и християнските църковни писатели, които в полемиката си срещу иудейство си служели с цитати изключително от гръцкия превод.
Но все пак текстокритичното достоинство на 70-те не е еднакво за всички книги.Това също е едно доказателство, че са работили много преводачи и в различни времена, някои книги са преведени буквално,други пук твърде свободно. Може да се каже, че най-добре е преведено Петокнижието,където е проявено голямо старание и личи основно познание на особенностите в гръцкия език.Преводът на кн. Царства, Иов, Исаия и Ерем. твърде много се отклоняват от първообразния текст.Книгата Еклисиаст е преведена твърде буквално,дори до неразбираемост. Също и Псалмите не се отклоняват много от еврейския текст, но в техния превод се вижда едно здраво екссегетическо схващане на смисъла,макар че много от писанията им останали непонятни и за гръцките преводачи.
Но все пак работата на 70-те е удивителна за своето време, особено като се вземе предвид, че те не са разполагали с никакви спомагателни средства и трябвало да превеждат от един замиращ език на един друг съвършено чужд. Това е един рядък пример в историята в световната литература: да се преведе така цялата книжнина на един народ.
Безспорният авторитет на Septuaginta като канон, норма, източник на религиозно- нравствени истини преминава от старозаветното юдейство в древната Христова църква, която чрез новозаветните писатели, църковните св. Отци и Учители въвежда александрийския превод на СЗ за богослужебен живот. Тъкмо този текст на Св. Писание, който предлага за архетип един в някои отношения по-надежден пред масоретски образец от третото столетие преди Христа е легнал в основата на християнския канон, съдържащ като начален пласт и старозаветните боговдъхновени книги. Именно с неговата огромна езикова и просветна роля пряко е свързана древноапостолската и по-късната християнска мисия през Средновековието сред отделните народи, включително и славяните. Septuaginta от първоначално чисто юдейско явление се превръща по-късно в мощно мисионерско средство за разпространение на християнството.
Първият славянски превод на Библията е дело на св. братя Кирил-Константин Философ (826-869г) и Методий (ок. 815-885г). Основни сведения за техния живот и преводаческа дейност намираме в техните Пространни жития, които са известни още с името “Панонски легенди”.
През 863г. моравския владетел Ростислав (846-876г) отправя молба към Константинопол да му бъдат изпратени проповедници и учители на славянски език. Византийският император Михаил III (842-867г) по препоръка на патриарх Фогий, възлага тази мисия на св.Кирил и неговия брат.1
- Климент Охридски.Събрани съчинения.С.,1973.
В навечерието на своето заминаване св. братя изготвят превод на Псалтира и вероятно на Паримийника, както и избрани евангелски и апостолски чeтива. Това е потвърдено в “Житие на св. Методий”,XV: ”Преди това той беше превел заедно с Философа само Псалтира, Евангелието с Апостола и избрани църковни служби”.2
За изборно Евангелие указания намираме в XIV глава от Кириловото Житие където се говори, че той започва първите преводи с Йоан 1:1 : ”В начало беше Словото…3 С оглед на богослужебните нужди е твърде вероятно да е извършен частичен превод на текстове от Стария Завет4, макар да няма свидетелства за преведени старозаветни книги извън Псалтира в Пространните жития.4 По-голяма част от тях влизат в състава на богослужебната книга Паримийник, чиято поява трябва да отнесем към периода преди 863г., защото в Моравия той вече е широко разпростренен в някаква версия.5 По късно в Моравия и Панония св. братя продължават започнатия във Византия превод.Св. св. Кирил и Методий работят над направени до този момент текстове по време на техния престой във Велика Моравия от 863г. да 867г. В техните жития се съобщава за св. Кирил, че в кратко време той превежда целия църковен чин и ги научава на утренята, часовете, вечернята повечерието и литургията.6 Пълния чин, за който се говори тук, включва и редица старозаветни текстове. Съобщи се още, че през 867г., когато св. братя посещават Рим, славянските книги срещат остри противници в лицето на триезичниците. Папа Адриан II (867-872г) обаче приема тържествено славянските просветители и освещава техните книги, като ги поставя на Св. Трапеза, когато извършва службата.7
Малко преди да почине през 869г. св. Кирил приема монашеството в гръцки манастир в Рим. Същата година папа Адриан II ръкополага св. Методий за архиепископ на Панония и Моравия. След като погребал Кирил, Методий побързал да се върне в славянските земи. Папата го пуснал с благословение и писмо до славянските князе Ростислав, Светополк и Коцел, в което пишел, че упълномощава св. Методий да свещенодейства и поучава на славянски език. (Житие на св. Методий,VII)
В последните години на своя живот Равноапостолът извършва пълен превод на библейските книги от гръцки на славянски език с изключение на I и II Макавейска с помощта на двама свой ученици. (Житие на св. Методий XV гл.)
Възникване на славянските библейски текстове се поражда предимно от мисионерски нужди, от желанието св. Кирил и Методий да изпълнят Христовия призив за разпространение на Благовестието сред всички народи. За успешното възприемане и разбиране на християнските истини от новопокръстените славяни чрез богослужение и проповед се налага необходимостта Свещ. Писание да им бъде предадено на роден разбираем език. Сам св.Кирил в спора си с триезичниците сочи причината за неговото дело цитирайки думите на св. апостол Павел: “В църката предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча други, отколкото хиляди думи на език непознат”. (1Кор.14:19).
И до днес се води спор на какъв славянски език са превели св. братя свещените книги.И понеже самите ръкописи са се изгубили и наи-старите не датират по рано от XI век, а може би и откъслечно от X век поне такова е заключението от полеогравските и езикови основания то остава широко поле за спорове от страна на филолозите и историците.Както някои западни както и руски учени наричат този език различно: старословенски, панонско-словенски, църковно-славянски и старобългарски.Въпреки желанието на някои пристрастни историци, все повече си пробива път възгледът, Кирил и Методий са писали на този славянски диалект който се е говорил на тяхната родна земя сегашна Тракия и южна Македония, а това е било именно и старо-българския език.
Използвана литература:
1. Вълчанов,С. Septuaginta като основа на Кирил и Методивия превод на СЗ С.1984г. ЦИАИ .т.II
2. Дамянова,Екатерина.Св. Кирило-Методиевия превод на Стария Завет//Богословска мисъл,IV,1999г.№1-2
3. Климент Охридски -Събрани съчинения 1973г. Жития на Кирил и Методий.
4. Марковски,Ив. История на българския синодален превод на Библията. ГСУ,БФ,т.IV,1926-1927г., с.5
5. Пиперов,Б. Презвитер Лукиан, неговата рецензия на библейския текст и превода на св.св. Кирил и Методий ГДА 1968-69г. стр. 295