Що е то “православно и мюсюлманско вероизповедениЕ” и има ли почва у нас?

 • 4 Comments

Що е то “православно и мюсюлманско вероизповедениЕ” и има ли почва у нас

Комулативен пост

КАК разбирате фразата православно и мюсюлманско вероизповедениЕ (ед.ч.) в новите поправки в закона за вероизповеданията (2019г.)?

Новоприетият закон за вероизповеданията излезе офицално в Държавен вестник на 28 декември 2018 г. с УКАЗ № 319 на основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България тук:

http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=133382

Никъде в него не се споменава фразата “православното и мюсюлманското вероизповедениЕ” (ед.ч.). Всъщност, никъде в него не се споменава думата мюсюлманско.

Ето защо е изненадващо, че в поредната поправка на ЗВ внесена на 31 януари 2019г. е включена многократно фразата “православното и мюсюлманското вероизповедениЕ” без  изрично да дефинира или уточнява какво точно означава тя.

Ако фразата, в тази си неправилна граматически форма на български език, бе спомената веднъж, можеше да бъде взета като обикновена печатна грешка. Ала използването й многократно в текста на поправката, особено в параграфите в които се говори за десетки милиони лева субсидии и опростени данъчни вземания буди съмнение, какво точно са имали предвид вносителите. Особено когато фразата “православното и мюсюлманското вероизповедениe” е дублирана с изрично обяснение „Българската православна църква – Българска патриаршия и Мюсюлманското вероизповедание в Република България – Главно мюфтийство.”

Kогато един подлог, като „вероизповедание” се дублира с две прилагателни придружени с определителен член „православното” и „мюсюлманското”, граматически правилно е да се използва множествено число за да е ясно, че става дума за две различни вероизповедания, а не за едно сборно такова. Обяснението е нужно за да не се бърка въпросното субсидиране с друг алтернативен синод или алтернативното сунитско ханефитско изповедание в Република България.

Дали това цели конституциониране на Мюсюлманското вероизповедание в Република България – Главно мюфтийство (към момента с режим регистрация по новия ЗВ), както е конституционна Българската православна църква тепърва ще разберем. Така написано става явно, че в текста конкретизира едно общо бюджетно перо наречено държавна субсидия за “православното и мюсюлманското вероизповедение“  разпределяно в акт, който административно и ги обединява поне що се отнася за държавата, бюджета, субсидиите и тяхното разпределение. Което дефакто свежда новия Закон за вероизповеденията до минимален акт на субсиданията, а не юридическа рамка, която да гарантира правото на вяра и религия на всички граждани на републиката.

Държавни субсидии за вероизповеданията в република България за периода 2006–2019

ВСИЧКО ПО ТЕМАТА: Национален съвет по религиозните въпроси в България (НСРОБ)

4 comments for “Що е то “православно и мюсюлманско вероизповедениЕ” и има ли почва у нас?”

  2. Още като излезе новата форма на Закона за вероизповеданията, коментирах с близки, че изричното упоменаване на БПЦ и ГМ отделно от другите вероизповедания ще е първата стъпка към тяхното официализиране. Тогава ще трябва да променим и Конституцията, защото там ясно е разписано кое е традиционното за българия вероизповедание. как нещо, което не е традиционно, изведнъж ще стане официално?!

    Някак тихомълком, някой обслужва небългарски интереси с тези постановки.

    Интересното е когато това стане, какви ще са последствията за другите вероизповедания. Поне до момента, нашите политици ни дадоха ясен знак, че могат да приемат всякакви нелогични, противоконституционни и незаконни текстове. Сиреч, утре може да осъмнем пред избора – да станем православни или мюсюлмани. А то никак не се вързва с идеята за свобода на вероизповеданията в „свободна“ Европа. Та, идеше реч за една „правописна грешка“.

  4. https://www.vaticannews.va/bg/pope/news/2019-02/bg-pope-francis-uae-declaration.html

    Историческа декларация за мира, свободата и правата на жените

    На Всеобщата среща за братството в Абу Даби, папа Франциск и шейх Ал-Тайеб подписаха обща декларация в която категорично осъждат тероризма и насилието: „Бог не иска неговото име да бъде използвано, за да тероризира хората“.
    „Документът за човешкото братство за световен мир и съвместно съжителство“, подписан този следобед в Абу Даби от папа Франциск и великия имам на Ал-Азхар шейх Ахмед ал Тайеб, не е само крайъгълен камък в отношенията между християнството и исляма, но представлява също и послание със силно влияние върху международната сцена. В предговора, след като потвърждава, че „вярата помага на вярващия да види в другия брат, който да бъде подкрепен и обичан“, се изтъква, че текста на документа е „плод на искреност и сериозност“ и приканва „всички хора, които вярват в Бог и в човешкото братство, да се обединят и работят заедно”.
    Документът започва с редица призиви: Светият Отец и Великият имам говорят „от името на Бога, който е създал всички човешки същества, равни по права, задължения и достойнство“, „от името на невинната човешка душа, която Бог е забранил да бъде убивана“, „от името на бедните“, на „сираците и вдовиците, на бежанците и изгнаниците, на всички жертви на войните“ и на „преследванията“. „Ал Азхар“ (най-авторитетната институция в сунитския ислям), заедно с Католическата църква „заявяват, че приемат културата на диалога като път, по който да се върви; общото сътрудничество като поведение; взаимното опознаване като метод и критерий“.
    С този документ „искаме от нас самите и от световните лидери, от инициаторите на международната политика и на световната икономика, да се ангажират сериозно за разпространяване на култура на търпимост, съжителство и мир; да се намесят спешно за спиране проливането на кръв и да сложат край на войните, на конфликтите, на влошаването на състоянието на околната среда и на културния и морален упадък, в който понастоящем светът живее“.
    Двамата религиозни лидери желаят хората на религията и на културата, както и медиите, да преоткрият и разпространят „ценностите на мира, на справедливостта, на доброто, на красотата, на човешкото братство и на общото съжителство“. И потвърждават, че са твърдо убедени, че „сред най-важните причини за кризата в съвременния свят са безчувствената съвест на човека и отдалечаването от религиозните ценности, както и господството на индивидуализма и материалистичните философии“.
    Макар, че се признават положителните стъпки, направени от модерното общество, в декларацията се изтъква, „упадъка на етиката, което подчинява международните действия и намаляването на духовните ценности и на чувството за отговорност“, което кара много хора „да попадат във водовъртежа на атеистичния и агностичен екстремизъм, или на религиозния интегрализъм, на екстремизма и на слепия фундаментализъм“. Религиозният и национален екстремизъм, заедно с нетърпимостта, подадоха сигнали за „трета световна война, водена на части“.
    Папата и великият имам потвърждават, че „силната политическа криза, несправедливостта и липсата на справедливо разпределение на природните ресурси – което само облагодетелства малцинство от богатите, в ущърб на мнозинството от народите на земята – са предизвикали и продължават да правят да бъдат причина за огромния брой болни, нуждаещи се и умрели, причиняващи смъртоносни кризи, чиито жертви са много страни … Срещу тези кризи, които водят до гладна смърт милиони деца, вече сведени до човешки скелети – поради бедност и глад – цари международно мълчание, което е недопустимо».
    „Очевидна е важната роля на семейството“, както и „пробуждането на религиозното чувство“, особено у младите, за да се посрещнат индивидуалистичните, егоистични, конфликтни тенденции, радикализма и слепия екстремизъм във всичките му форми и прояви“. Двамата лидери припомнят, че Творецът ни е „дал дара на живота, за да го пазим. Дар, който никой няма право да премахва, заплашва или манипулира по свое желание … Затова осъждаме всички действия застрашаващи живота, като геноцид, терористични актове, принудително разселване, трафик на човешки органи, аборт и евтаназия и политики, които подкрепят всичко това”.
    Те също заявяват „твърдо, че религиите никога не трябва да подбуждат към война и чувство на омраза, враждебност, екстремизъм, нито призовават към насилие или кръвопролитие. Тези нещастия са резултат от отклонение от религиозните учения, от политическото използване на религиите и дори от интерпретациите на религиозни групи ”. Поради тази причина, „призоваваме всички да спрат да използват религиите за подбуждане на омраза, насилие, екстремизъм и сляп фанатизъм и да престанат да използват името на Бог, за оправдаване на убийства, изгнание, тероризъм и потисничество ». Папата и великият имам припомнят, че Всемогъщият Бог, не се нуждае да бъде защитаван от никого и не иска името Му да се използва за тероризиране на хората“.
    В декларацията се заявява, че „свободата е право на всеки човек: всеки се ползва от свобода на вяра, на мисъл, на изразяване и на действие. Плурализмът и религиозните, етнически, полови, расови и езикови различия са мъдра Божия воля“. Именно от „Божията воля“ произлиза „правото на свобода на вярата и на различията. Затова се осъжда принуждаването на хората да принадлежат на дадена религия или на дадена култура, както и налагането на начин на възпитание, което другите не приемат“.
    Изтъква се също така, че „защитата на култовите места – храмове, църкви и джамии – е право, гарантирано от религиите, от човешките ценности, от законите и от международните конвенции. Всеки опит за нападение на култовите места или за заплаха чрез атентати, експлозии или разрушаване, е отклонение от религиозните учения, както и явно нарушение на международното право“.
    Отново се припомня, че „ненавистният тероризъм, който заплашва сигурността на хората, както на Изток, така и на Запад… всявайки паника, терор и песимизъм, не се дължи на религията – въпреки, че терористите я манипулират – а на натрупани погрешно тълкуване на религиозни текстове, на политики на глад, бедност, несправедливост, подтисничество, насилие; затова е необходимо да се прекрати подкрепата на терористичните движения чрез снабдяването им с пари и оръжие, планове и оправдания, но също и медийно покритие: всичко това трябва да се счита за международно престъпление , заплашващо световната сигурност и мир“.
    В документа се твърди, че е „необходимо полагане на усилия за установяване в нашите общества на понятието за пълно гражданство, както и да се откажем от дискриминационната употреба на думата „малцинства“, което води до това малцинствата да се чувстват по-низши и изолирани“.
    Декларацията определя „наложителната необходимост да се признае правото на жените на образование, работа и упражняване на политическите им права. Също така да се работи, жените да бъдат освободени от исторически и социален натиск, противоречащ на принципите на собствената вяра и достойнство. Необходимо е също така жените да бъдат защитавани от експлоатация … Ето защо „трябва да бъдат спрени всички нечовешки практики и вулгарни обичаи, които унижават достойнството на жените и се работи за промяна на законите, които пречат на жените напълно да се ползват от правата си“.
    След като потвърждават правото на децата да растат в семейна среда, храна и образование, двамата лидери заявяват: „Трябва да осъдим всяко действие, което нарушава достойнството на децата или техните права. Също така е важно да ги предпазим от опасностите, на които са изложени – особено в дигиталната среда – а да считаме престъплението за трафика на невинни деца и всяко нарушение на детството им да бъде считано за престъпление“.
    Накрая, „Ал-Азхар и Католическата църква изискват този документ да стане предмет на обсъждане и размисъл във всички училища, университети и образователни институти“. Също така се надяват, че Декларацията ще се превърне в „символ на прегръдката между Изтока и Запада, между Севера и Юга“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *