За поръчки: ИК „Игъл-2001“ тел. (086) 821 522
д-р Теол. Доний К. Донев
131г. от рождението на Иван Воронаев и 95г. от второто мисионерско пътуване на Воронаев и екипа му из България
Иван Ефимович Воронаев е роден на 16 април 1885 г. с името Никита Петрович Черкасов.[1] Негов дом е казашката станция Неплюевская, Оренбургска губерния в полите на Урал. Родителите му Никита и Ольга Черкасови са средно заможни и имат още пет по-възрастни сина и четири дъщери. Години по-късно, когато е преследван от властите, Никита ще получи паспорта на един от вярващите за да прекоси границата с Китай. Името в него, Иван Ефимович Воронаев, ще носи до края на дните си…
Единствените документи за гражданство на Воронаев са украински, получени едва след преселването му в Одеса през 1921г. Той никога не става американски гражданин и не притежава документи за самоличност като казак. Информация за произхода на Воронаев и промяната на името му е използвана от Н. Гюрич в болшевишкото издание „Атеист,” цитирайки писма от руски християни в Ню Йорк до баптистите в Одеса (7 април 1922г.) заедно с фотография на Воронаев.[2] Когато е заточен в Гулаг, чекистите правят специално разследване за да открият кой точно е Иван Воронаев и при какви обстоятелства Никита Петрович Черкасов приема неговата идентичност.
На 16 април 1921г. Воронаев е в България. Своя 35-ти рожден ден, той описва така:
„Бих искал да предам чудесни новини от България. Посетих Стара Загора, където държах съживителни събрания в продължение на 11 дни в Баптистката църква. Бог чудесно благослови нашите събрания. Някои души Бог спаси, а други започнаха да се молят за кръщението във Святия Дух и Христос кръсти четирима със Святия Дух, както в Деяния 2:4. От тях Господ кръсти съпругата на пастора на баптистката църква и едно 19 годишно момиче, дъщеря на пастора на баптистката църква в Казанлък. Алелуя!
В Сливен Исус кръсти трима души. Виждам Бог и Духът му работещи в България. Вече имаме петдесятни в три български града: Бургас, Сливен и Стара Загора. Тръгвам към Пловдив, за да държа събрания в конгрешанската църква.”
– И. Е. Воронаев – Бургас, България[3]
В това второ мисионерско пътуване са посетени четири църкви, освен тази в Бургас където по това време вече тече петдесятно съживление:
Църквата в Ст. Загора ще наследи свободния дух и духовни практики на Иван Воронев до конформирането си със СЕПЦ през 1932г., едва след като той е заточен в Гулаг.
В Казанлък, баптисти и петдесятни ще продължат да работят в съгласие дори по време на пагубния комунистически режим в България.
В Сливен, Воронаев вече е проповядвал при първото си пътуване из България през февруари/март на 1921г. Точно както в Бургас, и в Сливен от съборната църква се отделя нова общност на кръстените със Св. Дух и говорещи езици петдесятни вярващи. В самото си основаване, конгрешанските църкви в тези два града са неразривно свързани със служението на Коста Паунов, който най-свой ред повярва чрез видния ямболски евангелист Желязко Воденичаров.
Първото петдесятно богослужение в Пловдив, от което водят началото си всички петдесятни църкви в града, Воронаев провежда в съборната църква (осн. 1883г.) на ул.“Леди Странгфорд“ 21 на Великден – 1 май 1921г. Пастир там по това време е Павел Мишков, току що пристигнал от Варна. Образован в колежа Муди в Чикаго, Мишков е виден евангелски проповедник и оратор разпознат дори от светските власти в лицето на правосъдния министър Васил Митаков. Докато пастирува седем години във Варна, често църквата се оказва малка за последователите му и се Все налага да провеждат богослужения на открито в морската градина. Мишков и Воронаев си допадат в голямо отношение и заради семинарното им образование и заради широко скроеното евангелизаторско служение в което и двамата служат. Наследилата Мишков във Варна, п-р Сийка Дрянова, продължава в същия стил на служение и имено там Воронаев ще се премести по-късно.
Но това е само част от духовно богатото наследство и мъченически пример, което Воронаев оставя в България, а и по света.
На 23-я си рожден, вярващ на по-малко от година, Воронаев е преследван от властите за проповядване на Евангелието
На рождения си ден 1913г., вече имигрирал в САЩ с цялото си семейство, Воронаев пастирува в Сан Франциско и Лос Анжелис
Преди 30-я си рожден ден, Воронаев започва нова славянска мисия и в Сиатъл
Едва 30-годишен, Воронаев основава руска баптистка църква и в Ню Йорк
През 1919г., Воронаев е кръстен със Св. Дух и започва руска петдесятна църква в Ню Йорк, а само две години по-късно с новосформиран мисионерски екип ще проповядва петдесятното послание в Турция и България
До 40 годишния си юбилей, Воронаев и неговите съдружници ще са основоположили най-голямото християнско движение в СССР след православната църква. Петдесятната „Евангелската вяра,” която по това време има над 350 руски петдесятни асамблеи с над 17 000 члена, до 1944 г. ще нарасне на 20 000 вярващи само в Украйна и над 80 000 в целия СССР.
45-я си рожден ден през 1930г., Иван Воронаев ще прекара от арест в арест, преди да е изпратен доживот в Сибир.
Духовността и мъченичството на Ворнаев, не остават чужди нито като пример, нито като живот в историята на българското евангелско движение. Мнозина са служителите, които ще последват съдбата му по време на пастирските процеси, а и по-късно по време на атеистичния режим. Затова и отбелязването на 95г. от първото петдесятно съживление в България през 1921г. и 110г. от Петдесятното съживление на ул. Азуза трябва да припомнят великата цена платена за да има петдесятно движение в България. За да се изкупва благовремието (Eф. 5:16), докато го има…
[1] Goroshko, Anton. The Pentecostal Heritage of Slavic-Americans. (Renton, WA: National Slavic District Council, 2009.), 7. Durasoff, Steve. The Russian Protestants. (Rutherford, Fairleigh Dickinson University Press, 1969), 68. Вероятно следвайки други независими източници, Сайнан поставя рождената дата на Воронаев 6 г. по-късно през 1892 (Synan, Vinson. In the Latter Days: The Outpouring of the Holy Spirit in the Twentieth Century. (Fairfax: Xulon Press, 2001), 66). Друга дата, 16 април 1885 г., е посочена от Олег Борноволоков (Борноволоков, О. Факторы повлиявшие на развитие пятидесятнического движение на юге Украйну [10/3/2008 1:55PM]). Тази дата е взета от личното свидетелство на Воронаев, записано в Одеса през 1927 в „Протокол на Юбилейното събрание” от най-близкия съработник на Воронаев, В. Колтович, и цитирано от Граджа, В. Кто такие пятидесятники (Алма-Ата, 1965), 15.
[2] Н. Гюрич, Трясуньi и их организатор Воронаев, Атеист 1930:55 (Москва: Московская группа), 117); цитирано от Москаленко, A.T., Петдесятники (Москва, Издателство политической литературой, 1966), 56.
[3] The Pentecostal Evangel, 16 април 1921.