д-р. Теол. Доний К. Донев
Затворената методистка мисия на ул. Азуза No. 312, използвана за конюшня, се превръща в люлката на съвременното петдесятно движение. Изоставена дори като временен склад, малката дървена сграда с размери 15х20м. е почистена от малката петдесятна група на Велики петак (13 април 1906), само ден след като водачът им Уилям Сеймур е кръстен със Св. Дух.
Стените на сградата остават недовършени. Подът е пръстен, покрит само с малко слама. Скамейките са направени от груби талпи. До изхода е закачена стара пощенска кутия за дарения и десятъци. А надписът над вратата посреща посетителите с думите на Данаил 5:25 „Мене мене текел уфарсин!”
Същинското местоположение на мисията днес е в центъра на булевард. През 2001г., на ъгъла на ул. Азуза и Сан Педро е издигнат малък монумент. Застрахователни карти на Лос Анжелис от 1888г. показват, че сградата е в онази част на квартала през която първоначално минава Старата 2-ра улица и завършва в двор с няколко промишлени предприятия. На ъгъла с ул. Сан Педро е разположена фирма за надгробни плочи. В указателя на квартала от това време фигурират предимно еврейски имена.
Около 1894г., името на улицата е преименувано на Азуза, а номера на църквата е променен от 87 на 312. Само за няколко години, в кварталния указател са влезли германски, скандинавски, японски, арменски и дори руси имена. Самата сграда е собственост на африканска методистка епископална църква (AME) до около 1904г., когато църквата нараства и се премества по-голяма сграда. Точно преди преместването им, сградата е подпалена и покривът изгаря напълно. След ремонта, етажите са разделени на части и се отдават под наем предимно на имигрантски семейства, а приземния етаж е използван за конюшня.
Вестник „Апостолска вяра” издаван от петдесятната мисия (септември 1906г. – юни 1908г.) описва пристоящата към сградата руска комуна. Много от руските имигранти работят в дъскорезницата и преминаващата през нея железница, които от началото на века са доминиращи работодатели в квартала. Според съвременници на съживлението от ул. Азуза, тези руски имигранти не са православни, а молокани.
Изключително консервативни и стриктни във вярата си, техните богослужения са придружавани с танцуване, трансове, падане в Духа, а в някои нередки случаи дори говорене на непознати езици. Живеят главно в Бойл Хайтс и Оукс Лот (т.нар. flats area slums – нарицателно за апартаментните блокове в гетото) в близост до ул. Азуза. Където, на площадката Пийкен плейграунд, се провеждат палаткови богослужения в разгара на съживлението (1906-1909).
Когато Иван Воронаев се премества от Сан Франциско по време на руското съживление в Лос Анжелис през февруари 1913г., той работи имено с руски имигранти, които са участвали в съживлението на ул. Азуза. Един от първите американски мисионери на Балканите, Ф.У. Флокен, също се среща и работи с подобна молоканска общност в Тулча, документирайки подробно наблюденията си върху техните верски възгледи и практики, като ги сравнява с доктрината на освещение и святост, която самия той практикува като методистки вярващ. (Вж. бел. 25-27 и 43-ти годишен доклад на Мисионерското дружество на Методистката епископална църква, 1861г., 48ff). /следва/