Когато стане дума за ролята на България за спасяването на евреите, се говори най-вече за осуетената депортация на 50 000 български евреи. Но се премълчава, че същата тази България участва в избиването на гръцките евреи.
Сенките на миналото
Анализ на Еми Барух:
В много електронни издания в началото на седмицата бе поместена информация за становището на Централния съвет на еврейските общности в Гърция относно ролята на България за спасяването на евреите по време на Втората световна война. В навечерието на Международния ден в памет на жертвите на Холокоста, в писмо по този повод, се казва, че е редно, когато се отбелязва, че България е спасила своите евреи, да не се пропуска фактът, че в същото време българи участват в геноцида над гръцките евреи.
Неразказаната част от историята
Както може да се очаква, преобладаващият тон в коментарите на читателите е не просто негативен, а откровено враждебен. Най-вероятно понеже в България за този не толкова отдалечен исторически период и до днес не е разказана ясно и почтено цялата истина, която е добре известна на историците и подробно документирана от изследователите.
Децата на Аушвиц
България (каквото и да значи това – парламент, народ, правителство, интелектуалци, съседи, приятели) осуетява депортирането на 50 хиляди свои граждани. Същата България организира и провежда депортацията на 11 343 души от Тракия, Македония и Пирот. Според десетките свидетелства това е извършено по един зловещ и нехуманен начин. Извършено е от български войници, от българската армия.
Болезнените спомени на малцината оцелели, преклонението пред жертвите, както и дългът на потомците да съхранят паметта на родителите доведоха преди няколко години до решение на арбитражната комисия на Израелския национален фонд за историческо наследство за премахване на четири паметни плочи в гората “България” край Ерусалим. Същите мотиви са в основата на писмото на Централния съвет на еврейските общности в Гърция, с което се настоява тази “малка и неразказана част от историята” да се включи в справочниците, когато се говори за събитията по тези земи.
Низост и гордост, позор и величие
Целият проблем в случая е, че моралният прочит на миналото предполага не друг, а именно България да прояви мъжество и да заговори първа за случилото се тогава; да намери думите, тона и начина, по който да опише тази “малка и неразказана част от историята”.
26.1.1945: освобождаването на нацисткия лагер на смъртта Аушвиц-Биркенау
Защото – както всички знаем – историята никога не е черно-бяла и еднозначна. В противоречивите пластове на предходното има и низост, и гордост. Но ако не сме в състояние да усетим, да преболедуваме, да осмислим и почувстваме трагедията, няма да успеем да разберем и величието на стореното. И фактът, че 50 хиляди български евреи оцеляха в страна-съюзник на Хитлерова Германия, ще стои като политическо клише, положено в плоскостта на пропагандата, лишено от драматизма на онова време.
Именно заради драматизма на онова време, въпреки сенките на миналото, именно заради човешката доблест и куража на неколцина политици и на много обикновени българи, потомците на онези 50 хиляди, както и световната еврейска общност никога няма да забравят величието на акта, който отреди на България специално място в паметта на поколенията.
През 1943 година българският монарх Цар Борис 3, ползвайки дипломатически канали в Швейцария , изпраща молба до САЩ и Великобритания, за съдействие относно, извеждането ( спасяването) на 70 000 евреи от България.
Молбата му е отхвърлена от външния министър на Великобритания – Антъни Идън, с цитираните по – долу думи, взети от архивите на САЩ.
В България по това време има 50 000 евреи, а още 20 000 евреи има в Македония и гръцка Тракия, които земи обаче, са завоювани от Германия, но са дадени за администратиране от България.
По заповед от Германия, около 12 000 евреи от Македония и гръцка Тракия, които не са български граждани, са отведени в концлагерите на Третия Райх…
Евреите с българско поданство, въпреки заповедите на Хитлер относно и тяхното изпращане в концлагерите, са спасени…
Спасени от този, който поиска съдействие от САЩ и Великобритания за спасяването на всичките 70 000 евреи.
Така че вината за Не-спасените 12 000 евреи от Македноия и гръцка Тракия НЕ Е на България, българската власт, а e по вина на САЩ и Великобритания, които отказват Предложението на българския монарх Цар Борис 3…
„Защото – както всички знаем – историята никога не е черно-бяла и еднозначна. В противоречивите пластове на предходното има и низост, и гордост“ (Еми Барух).
Краткият анализ на Еми Барух за това, дали „България“ ЗАСЛУЖАВА да бъде смятана днес като „спасителка“ на балканските евреи, се докосва до особено важния проблем за НЕЕДНОЗНАЧНОТО РАЗБИРАНЕ НА ИСТОРИЯТА. Вярно е, че нито едно събитие, личност или факт не бива да се тълкува в „черно-бели краски“. Историята е безкрайна драма, а във всяка драма има има добро и лошо, героизъм и низост, истина и лъжи.
Същото правило обаче важи и за понятието „България“. „България“ не е идентична само с география, история, военни, политици, парламент, правителство. Това са променящи се характеристики. България е преди всичко народът, обществото, обикновените хора. А те НЕ СА БИЛИ ВРАЖДЕБНИ спрямо евреите. Жълтите звезди, които евреите у нас са били принудени да носят, не са пречели на хиляди българи да се отнасят към възрастни и деца със съчувствие и грижа. Знам от спомените на майка ми и баба ми, че самите те, както и много други техни близки и приятели, са помагали по различни начини на еврейски семейства – с дрехи, храна, а най-издирваните от полицията са криели с дни по домовете си. Българите в Царска България в голямото си мнозинство не са се поддавали на антисемитската политика на управляващите лакеи на Хитлер. Затова под „България“ днес трябва да се разбират народът, обикновените хора, които не са били заразени от ксенофобски нагласи. Християнската църква също е била на страната на евреите. Достатъчно е да споменем ролята на пловдивския митрополит Кирил (по-късно български патриарх), който с голям риск се обявява в защита на евреите. Крайно несправедливо е днес да се отхвърля приносът на българите за спасяването на евреите в онзи исторически период само защото шепа чудовищни политици, които отдавна са отречени от съда на историята, са водели антисемитска политика!
Допълвам коментара си, понеже не излезе целия в първото публикуване…Идън отхвърля предложението за спасяването на 60-70 000 евреи от българските територии с думите: (ако)„вземем всички евреи от страна като България“, защото „ако направим това, тогава евреите по света ще искат да направим подобни оферти в Полша и Германия. Хитлер може да възприеме подобна оферта, но просто няма достатъчно кораби и транспортни средства по света, които да ги извозат“…Ето ОТГОВОРА на Съюзниците относно ПРЕДЛОЖЕНИЕТО на България да бъдет спасени ВСИЧКИТЕ евреи в българските територии – включително и тези в Беломорска Тракия и Македония: понеже НЕ можем да спасим ВСИЧКИ евреи в Европа, то НЕ ТРЯБВА да СПАСЯВАМЕ и онези, които можем да спасим…
Българите заслужават да бъдат помнени заради спасението на тези повече от 50 000 евреи. По онова време хората са били различни и по добри отколкото в сегашното 2021. Но има статии които подкрепят тези справедливи коментари, които подкрепям на 100%.
Не е основано водената с омраза към България, и не само, понеже евреите сами са се обрекли тях и техните поколения, като отхвърлят техния истински Месия, Господ Исус Христос, с думите “ нека кръвта му да лежи върху нас и нашите деца“.
Това недвусмислено показва и доказва, защо и до ден днешен евреите са гонени толкова много и са убивани безмилостно. Не заради вярата им в Христос, а поради факта че те са го разпнали със слоба и отричане.
И на всичкото отгоре, независимо от факта, че са спасени има такива които плюят върху хората които са сторили каквото са могли за да ги спасят. Въпреки предателите които са искали да ги убият, Бог е проявил своята безгранична милост към тези български евреи чрез хора които за ги обичали и са направили всичко по усилията им, в такива трудни времена за България, да ги спасят.
Еми Барух е нищо повече от една злобна и завистлива еврейка, която не желае да отдаде почит към българите и България.
Не ни интересува вашето мнение, госпожо. Защото има и такива евреи, които са наясно и също обичат и уважават българите за стореното. Защото Бог работи чрез хората и е очевидно, че по онова време е имало хора със сърца в които Бог е благоволил и е работил за спасението ви, неблагодарна госпожо.
А историята красноречиво показва как сте се отнасяли към Бога и как сте били наказвани поради този факт. Защото болшенството сте неблагодарни диви осли. И това няма да се промени до второто пришествие.
помнете това.
Бог да благослови всички българи с достойнство и смелост да устояват истината и вярата си. Амин.