Изгонен от мисията Санта Фе за това, че проповядва говоренето на езици като библейския белег за кръщението със Св. Дух, Сеймур е поканен да се аргументира пред южнокалифорнийската Асоциация на святост. Мисията Санта Фе е част от тази асоциация и имено с нейните старейшини Джулия Хъчинс се консултира преди да заключи вратите на мисията за вечерното богослужение на Сеймур на 4 март 1906. Един от аргументите на старейшините е, че самия Сеймур не е кръстен със Святия Дух и не е преживял това което проповядва.
Събранието на асоциацията на 7 март, 1906 е организирано от Дж. М. Робъртс на адрес ул. Юниън юг No. 114 в Лос Анжелис. Присъстват пастори и водачи, които гласуват след проповедта на Сеймур. Тяхното позиция е, че учението което проповядва не е в съгласие с доктрините на църквите на святост, въпреки че нито Сеймур нито учителят му Пархам са първите, които правят връзка между говоренето на езици и кръщението със Св. Дух. Съветът нарежда на Сеймур да спре да проповядва духовно кръщение, ако желае да пастирува в църквата на Хъчинс на Санта Фе и 9-та улица в Лос Анжелис. Така, демократичното управление на църквата гласува против най-голямото движение на Св. Дух през 20-ти век, преди то дори да е започнало. А Мисията Санта Фе остава в историята, като църквата която изгонва проповедника чрез когото Бог ще започне съживлението…