100 години ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ – Pastir.org/100
100 статии за Петдесятното движение в България 1920-2020 (научна поредица на Pastir.org)
Точно преди 100г., на 5 март 1921, американското сп. Петдесятeн Благовестител документира първото евангелизаторско пътуване на Иван Воронаев из България.
Д-р Теол. Доний К. Донев
Няколко са необходимите предпоставки, които обуславят ролята на Иван Воронаев в началото на петдесятното движение в България. По време на краткия престой с групатата си в Истанбул, в руската диаспора избухва конфликт заради проповедите на Воронаев. Освен това, „Разходите по престоя били толкова високи, че той счел за необходимо да напусне и Господ го довел до Бургас, България.”[1] А там, основите на петдесятното евангелизаторство вече са положени от сем. Заплишни в родната на Олга конгрешанска църква.[2] Както Дионисий записва в автобиографията си: „Видя, что нам предстоит много работы, мы решили написать брату Воронаеву и попросить его приехать помочь …”
Пристигайки от Цариград през ноември 1920 г., Воронаев и спътниците му заварват определено взаимодействие между пребиваващите в града от август с.г. сем. Заплишни и евангелистите в Бургас. Адаптацията след дългото пътуване, новогодишните празници, тежката зима и утвърждаването им като служители сред местните конгрешани са сред факторите които ги задържа в града без възможност за дълги пътувания до пролетта на 1921г. А докато това време дойде, те свободно работят сред евангелистите в Бургас.
Тук трябва да отбележим, дори в ущърб на официалното приетата петдесятна история, че за Воронаев не представлява проблем да отцепи последователи от конгрешанската или друга евангелска църква. В това, той има натрупан опит през годините при пре-организирането на нови църковни общности в Калифорния, баптистката му мисия в Сиатъл и петдесятната църква в Ню Йорк. Затова е интересно, че по време на престоя си в България (1920-1921г.), самият Воронаев никога не споменава като своя цел създаването на нови църкви до Юбилейния протокол записан от Колтович едва през 1927г., когато и двамата са вече в Одеса.[3]
По тази причина, американското списание Петдесятният Благовестител публикува първия доклада на Воронаев като евангелизаторски, а не целящ организиране на нови църкви. Описани са руско-български съживителни събрания в общо шест български града, по време на които шест българи и един руснак са кръстени със Святия дух. Имат събрания в Сливен (8 дни с 12 събрания), Ямбол (два дни), София (десет дни) и Варна.
Конкретиката на този най-ранно документиран доклад, не бива да бъде пренебрегвана при едно исторически акуратно датиране на първите петдесятни църкви в България. В началото на българското Петдесятно движение през 1920-21г., тяхното обособяване в общества все още не е цел на първите мисионерите и се отнася към един по-късен исторически период. Може би затова и в заключителния параграф на своя доклад, Иван Воронаев ясно декларира: „Ние сме първите петдесятни мисионери в България…. Би било много добре, ако американски петдесятни мисионери дойдат в България да проповядват на българите и руснаците тук, и по-късно отидат в Русия.”[4]
Историята ще покаже, че този негов план за действие става реалност в България само няколко години по-късно. /следва/
[1] The Pentecostal Evangel (Springfield: 382-383: March 12, 1921), 12.
[2] Колтович, “Протокол на Юбилейното събрание”, 7.
[3] Колтович, 8. Така и в Adele F. Dalton, “Love, Truth & Freem” Monatain Movers (Sept., 1993), 12
[4] The Pentecostal Evangel (Springfield: 382-383: March 12, 1921), 12.
Книгата „Живот и служение на Иван Воронаев“ на Доний К. Донев е една ценна придобивка за всички, които желаят да се запознаят с живота и служението на Иван Воронаев, а също и за тези, които се интересуват от възникването на петдесятното движение в България. Книгата се предлага на съвсем достъпна цена от 6 лв.
Бих отправил едно предизвикателство към Доний К. Донев – като историк и изследовател на живота и служението на Иван Воронаев. Предизвикателството ми е следното:
Да представи систематизирано по месеци живота и служението на Иван Воронаев в България – от ноемри 1920 г. до 21 август 1921 г. Това е периодът, който Воронаев прекарва със семейството си в България.
При това систематизирано представяне (по месеци) да посочи градовете, църквите (местата, където е проповядвал), някои от хората, които са присъствали (техните свидетелства)
и крайните резултати от служението на Воронаев. Убеден съм, че едно такова представяне ще бъде безценно наследство за бъдещите поколения петдесятни и харизматични вярващи в България.
Максиме май малко бъркаш датите. На конференцията в бургас лекторката и брат Гурбалов ни казаха че русите мисионери са минали по замръзналото море. Има я на видео запис провери за да се увериш. И защо не ми казваш от коя църква се купува книгата ти от къде си я взе?
Много е възможно Максим да не иска да каже от коя църква за да не издаде на коя църква ходи. Но хипотезата за 1919 год. може и да трябва да се изследва наистина малко по-обстойно от научните работници?!?
Докато има пастори и водачи в българската евангелска общност, които за нищо не стават и с нищо не допринасят, нито за интелектуалното, нито за духовното развитие на вярващите, то научните работници нямат никакъв шанс!
Дори тези научни работници да са експерти в своята област и да са защитили успешно докторска степен!
Доний К.Донев в продължение на години изследва живота и служението на Иван Воронаев и представя резултатите от това изследване в книгата „Живот и служение на Иван Воронаев“.
Книгата, която написва, не е разказ на баба му или дядо му за живота и служението на Воронаев, а едно изследване, което се базира на документи!!!
Ако си направите труда да се запознаете само с библиографията към книгата ще откриете над 50 документа, които са използвани по време на тази изследователска работа!
Разбира се, за вас това няма никакво значение, та ако ще и 10000 документа да е изследвал.
За вас от значение са свободните съчинения на брат Гурбалов и приказките на лекторката.
За такива като вас са много подходящи думите от Притчи 17:16 –
„Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?“
А също така и съвета в Яков 1:5 –
„Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.“
книгата я няма по всички църкви-
във Варна тиражът е изчерпан
и имат само 5 бройки останали
[…] 95г. от първото евангелизаторско пътуване на Иван Ворон… […]