Безмълвната църква – точно според очакването на съвременния човек.
п-р Георги Софрониев
Място, където отиваш да се срещнеш с Бог, да успокоиш себе си, но в същото време и място, което мълчи по отношение на теб самия. Идеалната среда за съвременния човек, идеалното място, където може да успкойш съвеста си и да продължиш с дръзновение напред. Място, където упражняваш идеалния според теб вариант за вярав Бог. Ти идваш и се покланяш, показваш почитта и уважението си към Бог, останалите хора забелязват твоята усърдност и това гали твоето его, участваш в динамиката на събранието и това доставя заряд на твоето религиозно чувство.
В същото време твоят личен свят остава незасегнат от тази църква. Единствено в моментите, когато според твоята преценка показваш отделни елементи от твоя личен свят, които църквата да благослови с цел да може Бог да се намесва по-осезаемо в тях.
Това е желанието и очакването на съвременния човек, това като че ли е било и желанието на всеки, който по някакъв начин е узнавал че Бог е добър. Да му дадем ли на този човек точно това което иска?! Или да се опитаме да спасим този човек от неговата собствена религиозна система. Това е предизвикателството пред което се е изправяла Църквата още от началото на своето съществуване.
2 Тимотей 4:3. Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти,
Тук вече трябва да сменим заглавието на настоящето размишление. Църквата вече не е безмълвна. Тя говори и поучава това, което вярващият очаква, да чуе защото той важният, Бог го обича и мисли добро за него. И даже: „всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.”( Римляни 8:28.)
Дали да останем равнодушни към действията на заблуждаващия се, като го оставим да върви по своята пътека на Вярата, видяна и скицирана от самия него, през неговия поглед и според неговите потребности? Да оправдаем ли като добър и подтикнат от Бог неговия ентусиазъм в посоката която е поел като заедно с него разтълкуваме това като Божието ипълнение на неговите очаквания и молитви? Или да застанем и да предупредим: „А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст…”. (Яков 1:14.)
Изкушението не винаги е към нещо очевидно грешно. Страстта не винаги е това състояние на човешката душа свързано с похотта и неустоимото желание. Тя може да е стремеж към нещо, което не е толкова очевидно лошо. Може да има само лек оттенък на непокорство към Бог, но дали това можем да го наречем изкушение?! Матей 4:3. И тъй изкусителят дойде и Му рече: Ако си Божий Син заповядай тия камъни да станат хлябове.
Ако разгледаме тази случка извън нейния контекст нищо искусително не съзираме в нея. Няма нищо лошо и искусително в това Исус да заповяда на „тия камъни да станат хлябове”. Щеше да е още едно чудо, което Исус извърши.
Първо Той нямаше никакво желание да се доказва пред Сатана че е „Божий Син”, нещо което съвременния вярващ постоянно се пита: – ”Дали съм одобрен от Бог, Той отговаря ли на молитвите ми?”
И второ желанието на човешката душа формулирано по следния начин : „Искам това тук и сега” може спокойно да се сложи знак за равенство „=” и от другата страна да поставим думата СТРАСТ. Матей 4:2. И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня.
Нашия съвременник просто щеше да благодари за навременното снабдяване на специфичната нужда и потребност и щеше да се протегне с вяра за чудото. Вместо това Исус казва: . „Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.” Матей 4:4
Дилемата е дали да останем на същото разположение на Духа, както Христос беше, или да оставим човека да живее според както си иска, ставайки част от тази безмълвна религиозна система, която не конфронтира своите последователи, или да извикаме силно : „Човече, подмамваш се от собствената си страст” и да рискуваме да го загубим като наш приятел и симпатизант.
Георги Софрониев
Християнски събрания „Път на святост” – близо до вас
http://thewayofholiness.yolasite.com/