Кадастър на осигурените лица във Великотърновска епархия
адв. д-р Христо Беров
От публикуваната в интернет информация на Синода на БПЦ става ясно, че към средата на 2013 г. Великотърновска епархия разполага с общо 345 храма и манастири и следва да бъде работодател и осигурител на общо 128 духовни и цивилни лица. В същото време в държавните регистри са вписани само 106 местни поделения като свързани лица с Великотърновска епархия и съответно са налице само 59 здравно и социално осигурени лица. Някои храмове, енории и духовници изобщо отсъстват както от епархийския списък, така и от държавния регистър, вкл. и от регистъра на НОИ. От началото на 2015 г. неосигуряването на заети лица представлява наказуемо деяние по смисъла на Наказателния кодекс на РБ, за което е предвидено наказанието лишаване от свобода, придружено от парична глоба.
От много десетилетия липсва официална статистика относно Българската православна църква. Информацията за нейните местни поделения и служители се събира мъчно и обикновено е неточна и неактуална. Всичко това влече след себе си известни неясноти относно ролята, мястото и мисията на Българската православна църква в българското гражданско общество, като оставя натрапчив привкус за завоалираност и потайност, съвсем неприсъщи за „традиционно вероизповедание” в държава, членка на Европейския съюз, а по-скоро напомня за характерни черти на паралелни, затворени и потайни сектантски общности.
Православната църква следва да има своето публично присъствие в обществения живот, защото тя разполага със свои ясни правила за това от почти две хилядолетия. Времето, в което живеем, позволява на религиозните общности да не изоставят възможностите, които държавното право им предоставя, да атрофират, а чрез своите мисии да заемат мястото, което ученията им изискват и гражданското общество очаква от тях. За едно адекватно участие на вероизповеданията в правния оборот на страната е необходимо, разбира се, задълбочено разбиране на собственото им устройство, както и тяхното правомерно и законосъобразно поведение, което висшият клир на БПЦ – БП успява умело, по принципа на „избирателната пропускливост”, да избягва.
[pdf-ppt-viewer href=“https://pastir.org/wp-content/uploads/2015/06/HK-2015_100.pdf“ width=“600″ height=“700″]