Д-р Вениамин Пеев
Богословската наука е един от динамичните елементи на всяка култура, включително и българската. Големият евангелски философ на ХХ век Франсис Шефър (1912-1984) отправя основателен упрек към онези християнски дейци, които не разбират необходимостта от полезна взаимовръзка между християнство и култура: “Църквата е изоставила дълга си да бъде сол на културата”. Шефър интерпретира Христовите думи: “Вие сте солта на земята” (Мат. 5:13) като активно участие на християните в градежа на местната и световна култура, като формирането на едно адекватно светоусещане и морал, като изпълнение на благовестителското дело извън периметъра на църковните амвони. Такава е визията на академичната дейност на преподавателите на Висшия евангелски богословски институт в София. Като продължение на предишната статия за “Академичната дейност на ВЕБИ през последните години” тук ще направя преглед на материалите, които сме включили в новите два годишника №№ 4 и 5, които вече са под печат (за 2011/2012 г.), обединени в един том. След като проследя заглавията според подредбата им в съдържанието, ще разгледам трите главни аспекта на академичната ни дейност, които са свързани с визията ни за “Отвореност към културата”: теологичност, актуалност и благовестителство. Самопонятно е, че разглежданите аспекти не трябва да се разбират изолирано един от друг, а като трицветната гама на едно цяло.
В тези два годишника изградихме една нова схема по отношение на предишните три: 1) Богословски статии; 2) Дисертации; 3) Научни съобщения и отзиви. В края на тома са представени био-библиографски данни за авторите. Тъй като следваме визията на “отвореност към българската култура”, поканихме като сътрудници автори от други просветни институции, които откликнаха със специално подготвени материали за броя. В раздела на Богословски статии на бр. 4 включихме: д-р Вениамин Пеев: “Концепцията на Карл Барт за “оправданието”; д-р Момчил Методиев: “Държавната намеса в Православната църква през комунизма: от репресия към инструментализация и разкъсване на общността”; доц. д-р Костадин Нушев: “Отношенията между Българската православна църква и държавата по време на тоталитарния комунистически режим и проблеми на свободата на религията в посткомунистическа България”; д-р Велислав Алтънов: “Европейски печатни Библии, разпространени през ХVIII и XIX в. по българските земи”; д-р Христо Гешанов: “Относно възгледите на проф. Алберт Айнщайн”; д-р Доний К. Донев: “Петдесятен примитивизъм”; Георги Василев: “Агентурният проблем в съвременната Евангелска общност”; проф. д-р Румен Стаматов: “Полета на благодарността”. В раздела за дисертационни трудове на бр. 4 включихме: д-р В. Алтънов: “Религиозното раздвижване сред българите от края на ХХ и началото на ХХI в. (Автореферат)”; докторант Мирослав Бачев: “Отношението между религия и етика у Сьорен Киркегор и Рудолф Ото”. В раздела за Научни съобщения и отзиви включихме: проф. д-р Бистра Николова: “Ролята на византийските императори в съдбата на българските светци”; проф. д-р Димитър Киров: “Проблемът за ползотворното сътрудничество между християнството и древногръцката философия (Вениамин Пеев, Християнство и философия: проблемът за сътрудничеството. Велико Търново, “Абагар”, 2012, 383 стр.)”.
В бр. 5 в раздела за Богословски статии включихме: д-р Вениамин Пеев: “Еклезиологията на Йозеф Ратцингер (папа Бенедикт XVI)”; маг. Людмил Ятански: “Новият Завет за единството на Църквата”; маг. Венцислав Стойков: “Уроци за днес от българската библейска преводна традиция от XIX век”; д-р Доний К. Донев: “Българската протестантска Библия днес”; д-р Христо Гешанов: “Размисли относно вярата на Л. Н. Толстой”; проф. д-р Бистра Николова: “Колко големи са били българските средновековни манастири”. В раздела за Дисертации включихме: Борислав Кутев: “Богословска перспектива за здравословно протичане на общуването при междуличностните взаимоотношения”. В раздела за Научни съобщения и отзиви включихме: д-р Виктор Костов: “Отношенията Църква-държава след падането на комунизма (Богословска конференция “Отношенията Църква-държава и свободата на съвестта в икуменическия диалог и християнската мисия”, 14-16 май 2012)”; Иван Мирчев: “Книга за естествения растеж на Църквата (Кристиян А. Шварц, Оцвети своя свят с Естественото развитие на Църквата. С., Изд. “Нов живот”, 2012)”.
С оглед на представеното съдържание на поредните №№ 4 и 5 на годишника на ВЕБИ ще анализирам накратко трите аспекта на нашата визия, която може да бъде обобщена с думите на християнския писател от близкото минало Ейдън Тоузър: “изследванията на богословието са насочени към това, което сме и към всички неща, каквито са”.
Първият аспект, който искам да подчертая, е теологичността. ВЕБИ е богословска институция, следователно всяка студия, статия, доклад или научно съобщение за събитие се пречупва през призмата на дадена християнска теологична система. Дали авторът изследва живота и дейността на личност, институция или цялото общество, той представя темата си от гледната точка на християнския светоглед. В настоящия том се фокусирахме предимно върху еклезиологични, пневматологични, културно-исторически, политически и философски теми. Специални статии и отзив в бр. 4 предложиха поканени от нас изтъкнати преподаватели от два православни богословски факултета и гл. редактор на сп. “Християнство и култура”. Академичното сътрудничество с тези колеги на попрището на българската християнска теология показва общата ни ангажираност за развитието на богословския аспект на родната ни култура.
Вторият важен аспект е актуалността. Една съвременна просветна институция, каквато е ВЕБИ, трябва да разглежда актуални и наболели проблеми в днешното общество. Затова имаме специални разработки за агентурния проблем на българските църкви и проблема за отношенията между Църквата и държавата. Затова сме отдали заслуженото уважение към една от знаковите теологични фигури на съвременния християнски свят, каквато е оттеглилият се от папския престол Йозеф Ратцингер. Затова откликваме веднага на такива прояви като християнски конференции у нас или в чужбина, в които се представят достойно преподаватели на ВЕБИ. Нервът на нашата академична дейност е чувствителен и реагира адекватно на всяка важна тема на деня.
Третият важен аспект е академичната ни концепция за благовестителството. Изпълнявайки Христовата заповед: “Идете, прочее, научете” (Мат. 28:19), ние напускаме тясно конфесионалното разбиране за благовестителство в рамките на дадена църковна общност. Затова годишникът на ВЕБИ е отворен за християнски сътрудници от различни конфесии и институционална ангажираност, стига техните материали да отговарят на академичните критерии. Също така нашата аудитория не е ограничена от стените на дадена църковна сграда или деноминация. Броеве на годишниците на ВЕБИ влизат във фондовете на обществени и университетски библиотеки, за да могат да се запознаят с тяхното съдържание повече читатели. Така ние смятаме, че отговаряме на предизвикателството на д-р Франсис Шефър да бъдем “сол” на своята култура.