Пастир Божидар Симеонов отправя въпрос към община Пловдив и кмета Иван Тотев: „Кому е нужно община Пловдив да национализира по незаконен начин и чрез задни вратички църковна сграда? Сграда, чиято собственост вече 40 години е на християнската общност в окръга?“
Не е лошо да се покаже и самото решение на съда, което говорителя споменава. Но не го показва, защото в него изрично пише, че собствеността върху бащината къща на ищците по това дело не може да се възстанови, защото е станала държавна, а по-късно общинска собственост, т.е. на всички граждани на Пловдив. Това ,че въпросната църква е била настанена от тогавашната власт в национализиран имот и е допусната да го преустрои и ползва срещу скромен наем изглежда е забравено. Признателност и благодарност дължи въпросния г-н и водената от него общност, а не ругателното отношение което проявява. Браво на кмета и администрацията, че отстояват собствеността на пловдивските граждани, а не се спотаяват, както пастора явно се е надявал. Елементарна манипулация, с която се дири мъст. Но не винаги по шумния печели, не винаги.
Уважаеми Иван Колев, това истинското Ви име ли е? Отговорът е без значение…
в едно дълго дело завършило през 2005 год с решение на петчленен състав на ВКС бяха доказани неоспоримо следните факти:
1. Всички стари сгради в имота са съборени.
2. Построена е нова страда – Евангелска църква.
3. Строителството е осъществено единствено и само от Евангелсkата църква на която по настоящем имам честа да съм Пастир.
4. Дълбоко съжалявам за национализацията и за след реституционите проблеми за трети лица като църквата. Взаимоотношенията на църквата и реститутите бяха изчистени с делото чието решение лично съм побликувал.
Дълбоко уважавам съседите на църквата и техните права върху бащиното им наследство, но във връзка с техните претенции относно владението и собствеността на сградата съдът се е произнесъл. И това е неотменимо.
ТУК ВЪПРОСЪТ Е КЪМ ОБЩИНАТА.
Решението не казва, че сградата е собственост на църквата, а че не е на Тантилови. Кажете как тая сграда стана капитал на фирмата ви. Фирмата е със съдружници Божидар, църквата и фондация. Църквата и фондацията се управляват от Божидар. Някаква троица е това управление на фирмата, ама не свята. После Божидар си увеличава неговия капитал и дела на църквата става минимален. Има всичко в търговския регистър, не будалкайте, счетоводители сме, четем.
Въпреки, че вашите въпроси са анонимни и не би следвало да им се отговаря,защото не могат да се проследят мотивите им използвам случая да добавя още щрихи към 40 годишната история на ЕДИНСТВЕНАТА ЦЪРКОВНА СГРАДА ПОСТРОЕНА ПО ВРЕМЕТО НА АТЕИСТИЧНИЯТ РЕЖИМ В България? Разказвайки детайл по детайл прозрачно и без задръжки ние не спираме да питаме: КАКВО НАЛАГА ОБЩИНАТА ДА ИМА ПРЕТЕНЦИИ ЗА СОБСТВЕНОСТ КЪМ ЦЪРКОВНА СГРАДА И ЗАЩО НЕ ТЪРСИ ДИАЛОГ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА ТОВА НЕДОРАЗУМЕНИЕ?
Решението казва, че църквата трябва да запази собствеността и владението, а в процеса се доказа
1. сградата е нова
2. сградата е построена и владяна от църквата през целият период
3. Решението на съда е : да не отстъпваме собствеността и владението на никой от участниците в процеса- както Тантилова така и Общината. През 2007 година в резултат на това и с Удостоверения от общината и Областаната управа имаме издаден Нотариален акт. По – късно с цел по- добро стопанисване и управление на имотите с решение на общото събрание на църквата в присъствието на нотариус тя внесе като апорт в дружество тази сграда. Търговската дейност както вие сами казахте е възможно най- прозрачната в страната, защото всяка стъпка се публикува в Търговският регистър. Тази сграда стана част от капитала на дружество /което вие самите констатирате/ чрез всички закони процедури- прозрачно описани в търговският регистър. Това се наложи заради нови предизвикателства пред църквата и участието с финанси на различни субекти в един проект. Капиталите са реални и са реализирали реален растеж. Бяхме посъветвани от счетоводители и Адвокати, че разпределение на реалното участие чрез дялове в дружество – фирма е най- прозрачно и правилно- както и вие констатирате това. По късно през годините се взе решение това да се прекрати, заради променените обстоятелства, заради нови решения на общото събрание на църквата и не на последно място заради установени слабости на този модел. Днес този молитвен дом е отново единствено и само собственост на църквата, а тя не участва в търговски дружества. Описаният ТУК етап от админинстрирането на тази сграда, само доказва, че църквата е била, е и ще бъде собственик на тази сграда и като такава е използвала и упражнявала правата си произтичащи от това.
Аз като пастор на църквата и Според закона управляващ я чрез устава НА Свободни Евангелски Петдесятни църкви продължавам да питам: КАКВО НАЛАГА , община Пловдив да има претенции за собственост на тази църковна сграда?
Йова Ире – Божо