Дванадесетият събор на СЕПЦ (1946 г.)

100 години ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ – Pastir.org/100

100 статии за Петдесятното движение в България 1920-2020 (научна поредица на Pastir.org)

проф. д-р Росица Ангелова-Георгиева, ШУ „Епископ Константин Преславски“

Дванадесетият редовен годишен събор се провежда в село Крумово Градище от 29 август до 1 септември 1946 г.133 Църквата в карнобатското село е сред най-дейните в СЕПЦ. За това способства работата на Жельо Петков134. На делегатите е оказан радушен прием. Заседанията се провеждат в сградата на училището, а за престоя помагат църквата, местната власт, начело с кмета, свещеника и училищното настоятелство. В знак на благодарност делегатите и гостите събират дискос „Безплатни ученически трапезарии”. Сумата в размер на 30 000 лв. е дарена на училищното настоятелство.

На събора присъстват около 1500 делегати и гости. Заседанията, четенето на реферати, молитвените служби и вечерните евангелизаторски служби са съпроводени с хорово пеене на Бургаската, Ямболската, Сливенската, Старозагорската и Кулазлийската църква. Приветствия поднасят от името на Евангелските съборни църкви Петър И. Сливенски и от името на Баптистката църква П. Минков. Реферати изнасят п-рите Г. Чернев и Х. Попов. Освен редовните заседания се провеждат служби на жените и младежите [Кинарева 1946: 7–8].

Традиционно има утринни и вечерни молитвени служби, братска трапезария. Извършени са няколко изцеления, около 30 души са кръстени в Светия Дух, нови петима членове влизат в църквата в с. Крумово градище135.

Съгласно промяната в устава на СЕПЦ, която гласи, че съборът се ръководи от съборно бюро, състоящо се от председател, подпредседател и секретар, които се избират в началото на събора, която поправка е решена на миналия събор и сега е прогласувана окончателно, се избира съборно бюро в състав: председател Й. Дрянов, подпредседател Т. Годжаров136 и секретар Д. Кинарева137.

Избрана е и комисия за предложенията, в която влизат:

1. Кузманов
2. Йосиф Кокончев
3. М. Нинов
4. Е. Куриян
5. Н. Ценков
6. Ст. Купенов.

Квестори на събора са Т. Енчев, Кр. Кралев и Ив. Стойчев138. Отчет за работата на съюза прави председателят на СЕПЦ п-р Г. Чернев. Той отчита една успешна година за съюза въпреки новите реалности. В лоното на Петдесятната църква влизат още около 500 души, още толкова са кръстени в Светия Дух, издигнати са нови църковни сгради, мнозина са изцелени. Завеждащият канцеларията и издателството Ем. Манолов също дава отчет за дейността в периода между двата събора. И в тази насока според Манолов въпреки трудностите и пречките е постигнат напредък. Издадени са значително количество брошури, нови книги, календар, стихове с цветни картини, излиза и сп. „Благовестител”. Важен успех за Съюза е работата сред младежите. Това е подчертано в отчетите на ръководителите на неделните училища, женските дружества и младите139.

Комисията по проучване на мненията прави важни предложения, които са гласувани от делегатите. Това са да се работи за закрепване и засилване сплотеността и единството в Съюза във всяко отношение и промени в устава относно съборното бюро и изпълнителната комисия, която заедно с настоятелството на пастирската колегия, извършват изпитването и ръкополагането на пастири. Допълнения има и относно общите форуми. Решено е да продължи традицията на годишните събори както е разписано в устава, но да се добави: „Да се свикват областни събори за чисто духовно-назидателни срещи, опознаване, общение и задълбочаване на Господнето слово”. Областните събори се свикват по инициатива на някоя църква, която поканва сбирката със съдействието на изпълнителната комисия. На нея могат да присъстват всички поканени140.

Гласува се редакция по отношение ръкополагането в Съюза. Висшият форум приема, че както няма две ръкополагания в Божието Слово – едно за проповедници и второ за пастири, а има само едно такова, то следва и в СЕПЦ да има само едно ръкополагане за проповедници. Проповедниците след това да се препоръчват на Божия благодат и след добър и успешно преминаване през стаж да се ръкополагат за такива141.

За пастири са ръкоположени следните лица: Н. Яцев, Е. Христов, Т. Енчев, Андон Георгиев, В. Петков, Д. Гиргинов, Ц. Абаджиев, Ил. Костов, Д. Русинов, Н. Петков и Сл. Караджов142. Съобщено е че Н. Николов от САЩ изпраща дрехи и обувки за всички съюзни работници143. Промяна в устава е гласувана и по отношение минималното число на вярващите, които могат да организират нова църква. Така вече не седем, а двадесет души полагат основите на нова църква144.

Всяка църква трябва да предложи две или три по-опитни жени – „майки”, които да посещават домовете и обучават младежите на домакинско и възпитание в християнските ценности. Отдава се важно значение на помощната дейност с изработването на ръкоделия, които след това да бъдат разпродавани145.

Насърчава се провеждането на библейски курсове, като се организират вече и местни с по-малък брой участници от няколко църкви за подготовка на дякони и ръководители и общи за пастири и съюзни работници за повишаване на подготовката. Препоръчва се работата в неделните училища да се активизира и да се отпечатат необходимите ръководства и нагледни материали за нуждите им146.

На специален дебат е поставен въпросът за работата сред циганите. Решено е да продължи работата сред циганското население, без да се образува отделна мисия, а като инициатива на съответната църква. Критики и забрани има по отношение правенето на помени и възпоменания за умрелите, тъй като това е забранено според СЕПЦ от Божието Слово. За затягане на дисциплината за лъжеучители са обявени Иван Брашовски, Георги Кипров, Добри Попов, които не трябва да бъдат приемани сред петдесятните общества, тъй като всяват разцепление, партизанство и раздор147.

Избрани са ръководните органи на Съюза. Изпълнителната комисия е в състав: председател Г. Чернев, подпредседател Х. Попов, секретар А. Динов, касиер Вл. Апостолов, съветник К. Томов и членове Й. Дрянов, Б. Кузманов и Д. Кинарева. Останалите комисии са конституирани в следния състав:

• Контролна комисия – Р. Русинов, Недю Петков и Кралю Кралев;
• Завеждащ канцеларията и издателството – Ем. Манолов;
• Финансов комитет:
  • Иван Зарев
  • Т. Годжаров
  • Ед. Куриян
  • Ж. Петков
  • Й. Кокончев
  • Ж. Врачев и председателя и касиера на Изпълнителната комисия;
• Ръководител на неделните училища – Йончо Дрянов;
• Ръководител на младежите – Борис Кузманов;
• Ръководител на сестрите Д. Кинарева148.

Съборът в Крумово градище отделя значение и на печатната пропаганда. Решено е абонаментът за сп. „Благовестител” да стане 200 лв. и се препоръчва всеки вярващ да притежава книгата „Скинията”. Решение с важно и прагматично значение за развитие на петдесятната идея е строежа на молитвени храмове (домове). Препоръчва се насърчаване и подпомагане на църквите в тази насока. Без молитвени храмове са църквите в София, Варна, Сливен, Пазарджик, Ямбол, Кърджали, в селата Драганци, Сушица, Тихомирово, Чимово и др. Единодушно се гласува предложението да се основе фонд за изграждане на Съюзен дом в София, който да е централа за СЕПЦ и молитвен дом за църквата в столицата. Фондът „Съюзен дом” е важен, затова следва всяка църква да избере специален комитет за събиране на обещания и дарения [Зарев 1993: 137]149.

На анализ са подложени и финансите на Съюза. Отчита се, че десятъчната система е удачна и трябва да продължи да съществува и за в бъдеще. Източниците за приходи се запазват. Това са месечният дискос и годишното дарение. Новост е основаването при всяка църква на каса за подпомагане на бедните150.

Председателят п-р Г. Чернев официално оповестява, че Източноевропейска мисия спира издръжката за СЕПЦ в България151. Тогава Й. Дрянов предлага да се създаде вътрешна мисия152 и да се премине към самоиздръжка на СЕПЦ. Това би спряло според него деморализацията на проповедническите кадри и би върнало пионерския пословичен идеализъм и самопожертвователност [Дрянов 2015: 76]. За съжаление, скоро помощите отвън отново започват да пристигат. От името на Съюза на Петдесятните църкви като пълномощник да ги получава и разпределя има п-р Г. Чернев. Това допринася до известна степен за обвиненията на пастирите в процеса от 1948/49 г.

Акцентът на събора е работата сред младежите. Работата с тях следва да се провежда в прицърковни групи и в обща младежка група при Съюза. Контролът и насоката за работа се дава от Изпълнителната комисия. За подпомагане на тази линия на работа се решава съветниците при Изпълнителната комисия да бъдат натоварени със съответен ресор – работа с младежи, работа с жени и неделни училища. Решение, което трябва да влезе в сила от следващия събор153.

Съборът на Евангелската петдесятна църква в България за пореден път доказва строгата вертикална и хоризонтална структура, както и дисциплината в СЕПЦ. На внимание са поставени важни въпроси, отнасящи се до бъдещата дейност на Съюза в новите, променени и променящи се условия.

133 Благовестител, 1946, кн. 6, с. 20. Тук обаче той е отбелязан като 19.

134 Новозаветен Ямбол …, с. 67. Има и снимка на участниците.

135 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 37.

136 Тодор Ст. Годжаров през 1926 г. тръгва по благовестие по селата на Бургаско. През 1936 г.  завършва пълния курс на Библейския институт в гр. Гданск и като пастир ръководи църквите в Русе, Троян, Димитровград и Пазарджик, където внезапно умира. – Първата евангелска петдесятна църква …, с. 32.

137 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 37.

138 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 37.

139 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 37.

140 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 37.

141 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 37.

142 Според Й. Дрянов на събора масово се ръкополагат всички, които изказват желание, без да се държи сметка за индивидуалните им качества, интелект и духовно състояние. Вина за това определено носи п-р Г. Чернев, който оказва натиск на председателя на Пастирската колегия за ръкополагане на всички.

143 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 37а, 39

144 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 37.

145 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 37.

146 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 37а.

147 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 37а.

148 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 37а.

149 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 37а.

150 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 37а.

151 Руската и Източноевропейската мисия е създадена през 1927 г. от шведа Паул Петерсон с цел оказване на материална и духовна подкрепа на Украйна, Русия и Полша. Мисията е подкрепяна от американските асамблеи на Бога, Швейцарската петдесятна мисия и няколко британски петдесятни мисии. През 1930 г. мисията е преименувана в Източноевропейска мисия поради невъзможността да оказва помощ за СССР.

152 Според В. Пеев определението  „вътрешна мисия”, което Й. Дрянов предлага, е спорно и смята, че това е такъв тип финансова организация на СЕПЦ, която да бъде контролирана и санкционирана от тоталитарната държава. За нас Дрянов влага в понятието нуждата от централизация на средствата в СЕПЦ, но при децентрализация на средствата на отделните църкви. Архивните материали сочат, че местните църкви открито недоволстват от разпределението и преразпределението, както и разходването на средствата в СЕПЦ от ръководството. Доказателство за това е, че като представител на Руската източноевропейска мисия п-р Г. Чернев „безотчетно раздава идващите отвън средства”. Не може да се вини Й. Дрянов, тъй като и на него са предлагани такива средства, но той, както и С. Дрянова никога не се възползват от тях [Дрянов 2015: 77].

153 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 37а.

За пълният текст на изследването виж: СЪЮЗЪТ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ МЕЖДУ ТОЛЕРАНТНОСТТА И ГОНЕНИЯТА (1944–1949)

90 години Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (научна поредица)

1. СЕПЦ на 90 год. – Въведение към Петдесятната история в България
2. СЕПЦ на 90 год. – ЯМБОЛ, ГОРЕ СТОЙ: Духовен споменик за домовете на молитва
3. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 1)
4. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 2)
5. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 3)
6. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 4): Константинопол
7. 10 МАРТ 1920: Иван Е. Воронаев е назначен за пастир и евангелизатор в България от Асамблеи на Бога
8. На 15 март 1900г. е роден п-р Николай Николов
9. Ранни опити за учредяване на Общ съюз на петдесятните църкви и църковно братство в България през 1926-1927г.
10. Учредителен събор на Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (СЕПЦ) през март 1928 г. в Бургас
11. Архивите говорят: п-р Николай Николов – непоследваният автентичен духовен водач на СЕПЦ
12. Събор на СЕПЦ в Бургас, 19-22 април 1945г.
13. 04.2018 – На 26 април 1921г. в Бургас, Иван Воронаев обединява кръстените със Св. Дух в Християнска евангелска вяра (ХЕВ) „Пентекостел”
14. Петдесятни църкви създадени в България през 1921 година
15. Доктрината за Троицата и първите петдесятни мисионери в България Иван Воронаев и Дионисий Заплишни
16. Първата Петдесятница в България – неделя, 12 юни 1921г.
17. Пионерът на българското харизматично движение Иван Воронаев
18. Ролята на Иван Воронаев в Българското петдесятно движение
19. 95 години от мисионерското пътуване на Воронаев и Заплишни
20. Първите петдесятни в България: Мисионери и вярващи
21. Първите петдесятни в България: Общества и църкви
22. Петдесятни църкви създадени в България през 1922-1926 година
23. Благовестител и Петдесятни вести в изграждане на Петдесятното движение(1928-1948)
24. Донка Кинарева – пример на интелигентност, принципност и храброст
25. Курс за подготовка на библейски работнички към СЕПЦ в Сливен
26. 95г. от пристигането на Иван Е. Воронаев в Одеса
27. „Афоресването” на първите петдесетни общности в България
28. 90г. от ръкополагането на Дионисий Заплишни за служител на Асамблеи на Бога
29. 2 септември 1930: Дионисий Заплишни се връща в България
30. Първата петдесятна национална младежка конференция – Ямбол (9-11 септември 1945)
31. Преди 92г. Асамблеи на Бога изпращат п-р Николай Николов в България
32. Петдесятното съживление през есента на 1927г. като предпоставка за създаването на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България
33. Петдесятни църкви създадени в България през 1927-1929 година
34. п-р Николай Николов – непоследваният автентичен духовен водач на СЕПЦ
35. Архивите говорят:Библейските курсове за пастири на СЕПЦ и богословското образование
36. 1946: Заседание на Пастирската колегия на СЕПЦ в Стара Загора (1946 г.)
37. Дванадесетият събор на СЕПЦ (1946 г.)
38. Каталог на Протоколната книга на Изпълнителната комисия при Общия съвет на Евангелските петдесятни църкви в България(1929-1933г.)
39. Младежка дейност при СЕПЦ непосредствено преди пастирските процеси
40. Дванадесетият събор на СЕПЦ (1946 г.)
41. Дванадесетият събор на СЕПЦ (1946 г.)
42. Ангел Динов поема ръководството на петдесятното дело през 1948 г.
43. СЪЮЗЪТ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ МЕЖДУ ТОЛЕРАНТНОСТТА И ГОНЕНИЯТА (1944–1949)