Съдебно решение (№ 751, т.VIII, с.114-115 ) по случая „Пастор в Хасково освободен от СЕПЦ“

Красимир ЧЕНДОВ, Пастор в Хасково е освободен от СЕПЦ защото отрича божествеността на Христос 3 месеца след като е ръкоположен: „Христос не бил Бог, казва „брата”. Не бил роден и от девица. Ада е мит и всички неминуемо ще бъдат спасени! Библията не била Божие Слово, а кръвта на Агнеца нямала стойност…. (Следва)“

ИЗТОЧНИК: haskovo.court-bg

Гражданско дело No 2318/2012, IV състав Искове по КТ за отмяна на уволнение: Е.М.Ц. vs. СЪЮЗ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ В БЪЛГАРИЯ СОФИЯ

Том 8, стр. 114-115 ПРИЗНАВА за незаконно извършеното със заповед №HR1208-02/03.08.2012г., издадена от председателя на СЕПЦ България, уволнение на Е.М.Ц., с която заповед е прекратен трудовия договор на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ, като ОТМЕНЯ заповедта като незаконосъобразна. ВЪЗСТАНОВЯВА Е.М.Ц. с ЕГН:********** на заеманата преди уволнението длъжност „религиозен служител” в СЕПЦ България. ОСЪЖДА Съюз на Евангелските петдесятни църкви /СЕПЦ/ в България, гр.София, ул.„Паскал Тодоров” №2, представляван от председателя И. Д. В, Булстат 1215*****, да заплати по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 100лв. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 751, том VIII, стр. 114-115 | 28.11.2012 година, гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Четвърти граждански състав на осми ноември през две хиляди и дванадесета година в публичното заседание в следния състав като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2318 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от Е.М.Ц. ***, против Съюз на Евангелските петдесятни църкви /СЕПЦ/ в България, гр.София, ул.„Паскал Тодоров” №2, представляван от председателя И. Д. В., Булстат 1215*****, обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 от Кодекса на труда /КТ/.

Ищецът твърди, че със заповед №HR-1208-02/03.08.2012г. на председателя на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България /СЕПЦ/ на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ бил прекратен трудовия му договор с ответника и бил освободен от заеманата длъжност „религиозен работник”. В заповедта за уволнение работодателят не бил посочил какви точно качества му липсват, които не притежавал или загубил, поради които не бил в състояние да изпълнява конкретните си трудови функции в съответствие с изискванията на длъжностната си характеристика. Прекратяването на трудовия договор по чл.328 ал.1 т.5 от КТ било безвиновно. Обективния характер на отговорността предпоставял задължение за мотивиране на заповедта, т.е. в нея да се съдържат конкретни данни, които да са формирали волята на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание. Само при изложени мотиви съдът можел да извърши преценка на законосъобразността на уволнението, като провери съществуването на посочените факти в обективната действителност и тяхното правилно квалифициране. Ищецът счита, че притежава необходимите качества за изпълнение на трудовите си задължения като религиозен служител. Това, че успешно се справял с възложената му работа се доказвало от факта на ръкополагането му в пасторски сан от Комисията за ръкополагане към СЕПЦ в България, за което имал издадено свидетелство. Тъй като не били посочени конкретни качества, липсата на които да възпрепятства изпълнение на трудовите му задължения, издадената заповед страдала от съществен порок. Не отговаряла на нормативните изисквания да е мотивирана, за което имало трайно установена съдебна практика, което я правило незаконна на формално основание и като такава подлежала на отмяна. Ищецът иска да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност като последица от отмяната на процесната заповед. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което на основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ се иска отмяна на заповед №HR-1208-02/03.08.2012г. на председателя на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България като незаконосъобразна и да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „религиозен служител”.

Ответникът депозира отговор в предвидения от закона срок, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че уволнението е правилно и законосъобразно и заповедта следва да се остави в сила. Специфичните изисквания за длъжността били фиксирани в устава на вероизповеданието и в длъжностна характеристика. Според ответника около две години, след като бил назначен за ръководител на ЕПЦ „Извор на живот”-гр.Хасково и наскоро след като бил ръкоположен в пасторски духовен сан по правилата на техния устав и традиция ищецът в лични разговори и от църковния амвон споделял идеи, противоречащи на вярванията на тяхното вероизповедание.

На проведена беседа на 03.07.2012г. с членовете на църковното ръководство ищецът отрекъл едно от фундаменталните вярвания на християнството. Съюзното ръководство било помолено официално от Духовния съвет на църквата за съдействие по повод на това, че ръководителят й започнал да отрича божествеността на Исус, неговото спасително дело и непогрешимостта на абсолютния авторитет на Библията.

В проповедта на ответника от 08.07.2012г. се съдържали еретични идеи в противоречие с християнското богословие. На 09.07.2012г. комисия от съюзното ръководство посетила църквата в гр.Хасково, в която работел ищецът и се срещнала с членовете на Духовния съвет, които изложили накратко факти относно поведението и учението на пастора, които смущавали нормалния живот на църквата. След това комисията заедно с Духовния съвет се срещнала и с ищеца в сградата на църквата, провела събеседване с него относно християнската доктрина, неговите лични вярвания и му задала въпроси относно мнението му по тях. От подробно дадените от ищеца отговори проличало, че той е твърдо убеден в други идеи, които били еретични. Комисията задавала на ищеца въпроси и за други случаи.

След разговора с него комисията се оттеглила на съвещание, на което всички били единодушни, че ищецът е изпаднал в еретични заблуждения и че в никакъв случай не може да бъде допуснат да проповядва, а трябва да бъде освободен като религиозен работник в СЕПЦ и договора с него трябва да се прекрати. След това отново бил извикан и това решение, както и мотивите за него му били съобщени.

Тогава била поканена за разговор и съпругата на ищеца, като отношенията с нея били предмет на друго дело [Гражданско дело No 2356/2012, X състав Искове по КТ за отмяна на уволнение: И.Д.Ц. vs. СЪЮЗ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ В БЪЛГАРИЯ СОФИЯ].

Същата вечер било връчено на ищеца предизвестие за уволнение. През следващите два дни съюзното ръководство било уведомено за описания проблем и чрез електронно гласуване с имейли членовете на ръководството потвърдили решението на комисията. Протоколът от проведената беседа с ищеца, както и от проведеното гласуване, който съдържал мотивите за вземане на това крайно и тежко решение, заедно с придружаващото го писмо били връчени на ищеца на официалното богослужение на 12.07.2012г. пред всички присъстващи вярващи от председателя на СЕПЦ, след като лично в негово присъствие запознал вярващите от църквата за проблема и за взетото решение. След изтичане на срока на предизвестието ищецът получил заповед за уволнение. Ответникът счита уволнението на ищеца на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ за законно.

Твърди, че за да се вземе това решение, било направено подробно проучване на дейността на ищеца, включително и чрез лична беседа, от което се установило, че същият не притежава безусловно необходими качества да изпълнява длъжността, подробно описани в устава и длъжностната характеристика, изразяващи се в това да е християнин, да приема петдесятното учение /доктрината на вероизповеданието/ и да проповядва искрено тази църковна догма. Изискването на чл.1 от устава било във вероизповеданието да членуват само лица и църкви, които приемат и изповядват петдесятната доктрина. Ищецът не отговарял на това условие, а религиозните длъжности във вероизповеданието можели да се изпълняват само от негови членове. Друго изискване за ръководител на църква било заложено в чл.53 ал.3 от устава – да взема решенията си според своето вътрешно убеждение на базата на божието слово, устава и решенията на съюзното ръководство. Само при наличието на тези качества ръководителят можел да изпълнява ефективно задълженията си съобразно устава и длъжностната характеристика. Извън горното обективираните публично вярвания на ищеца съгласно тяхната доктрина се окачествявали като ерес и подлежали на църковна дисциплина. Съгласно чл.73 т.3 църковното провинение било „проповядване на ереси и заблудителни учения”. Ищецът изразил чрез проповеди, беседи и лично при събеседване с комисията, че не споделя петдесятната доктрина и основните учения на християнството, като не приемал Исус Христос като Бог и Спасител на човечеството, не приемал библията като свещено писание и абсолютен авторитет.

Според ответника, законът не въвежда императивно изискването уволнението на посоченото основание да бъде извършвано с мотивирана заповед. КТ въвеждал мотивираната заповед като изискуем документ само в няколко изрично посочени случая, но не и при хипотезата на чл.328 ал.1 т.5 от КТ. Независимо от това, ответникът счита уволнението за мотивирано, като за това бил съставен протокол, в който била отразена работата на комисията и решенията за това. Служителят бил уведомен устно относно мотивите за уволнението му веднага при връчване на предизвестието, след това и писмено при публичното му връчване пред вярващите от църквата на протокола и придружаващото го писмо. Уволнението било мотивирано, като ищецът получил устно и писмено обяснения защо се налага да бъде уволнен, но не представил в съда всички документи, относими към фактическия състав на уволнението.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на трудов договор от 01.03.2010г. ищецът е назначен на длъжност „религиозен служител” в СЕПЦ България. Със заповед от същата дата – 01.03.2010г. ищецът е назначен като религиозен служител. Ищецът е ръкоположен в пасторски сан със свидетелство за ръкополагане №05/01.04.2012г. На 09.07.2012г. му е връчено предизвестие, с което работодателя го уведомява, че на основание чл.326 във връзка с чл.328 ал.1 т.5 от КТ след изтичане на законоустановения срок, ще прекрати трудовото му правоотношение, считано от 10.08.2012г. Със заповед от 03.08.2012г. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от 10.08.2012г., на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ. Видно от представения протокол №10 от 12.07.2012г. съюзното ръководство след направеното обсъждане и електронно гласуване е взело решение да освободи ищеца от заеманата длъжност след изтичане на отправеното му едномесечно предизвестие. Като доказателства по делото са приложени устава на СЕПЦ България и предложение от 06.07.2012г., направено от духовния съвет на ЕПЦ „Извор на живот”-Хасково, както и дипломата на ищеца.

На разпитания по делото св.И.П.И. правили впечатление странностите в поведението на ищеца и в неговите проповядвания през месеците, предхождащи уволнението на последния. Още през 2011г. ищецът проповядвал странни неща. Свидетелят твърди, че тогава разговаряли с него, но не стигнали до консенсус. След това през 2012г. докато го ръкоположили нямало такива изявления от негова страна. Проповедите му след ръкополагането през месец април до месец юли наложили да бъде отстранен за проповядване на ерес. Св.Иванов твърди, че почти всичките проповеди на ищеца били с еретично внушение. След констатиране на тези отклонения от декларацията на вярата било уведомено съюзното ръководство, което назначило комисия за изслушване на ищеца относно неговите вярвания и твърдения. След като комисията изслушала ищеца му дала своето решение, като му дали документ, че той не трябва да проповядва и му връчили предизвестие.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи досежно основателността на предявения иск:
Страните по делото не спорят, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, което се установява и от представените писмени доказателства. Възникналото през 2010г. трудово правоотношение между страните е прекратено с обжалваната в настоящото производство заповед, издадена на 03.08.2012г., на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ, считано от 10.08.2012г. Няма спор, като от самата заповед е видно, че в нея е визирана само законовата норма, на която се прекратява трудовото правоотношение между страните – чл.328 ал.1 т.5 от КТ, но не е посочено конкретно какви качества липсват на ищеца, за да изпълнява възложената му работа.

В съдебната практика и в правната теория безпротиворечиво се приема, че заповедта за уволнение, издадена на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ следва да бъде мотивирана, като в нея трябва да бъдат изложени конкретните качества, които работникът/служителят не притежава, и липсата на които е мотивирала работодателя да прекрати трудовото му правоотношение. В настоящия случай е без значение дали се касае за професионални или лични качества и как тези качества са описани /общо или конкретно, изрично или чрез посочване на обстоятелствата, които сочат на тяхната липса, дали са изброени положителните, които се изискват, или пък отрицателните, които притежава работника/служителя/. Несъмнено необходимите качества за изпълнението на длъжността следва да се извеждат от съответната длъжностна характеристика и липсата им да е довела до неизпълнение на конкретни трудови задължения. В този смисъл следва да се има предвид съдебната практика /решение №1568/21.12.2004г., постановено по гр.д.№2573/2002г. на ВКС, IIIг.о., решение №483/13.10.2009г., постановено по гр.д.№5084/2008г. на ВКС, IIг.о., както и решение №992/28.01.2010г., постановено по гр.д.№195/2009г. на ВКС, IIIг.о. Доколкото ищецът оспори подписа на представената по делото длъжностна характеристика и ответникът заяви категорично, че няма да се ползва от същата, то съответно съдът изключи от доказателствения материал този документ. При липсата на длъжностна характеристика, от която да се извлекат качествата, които следва да притежава служителя за изпълнение на своята работа не може да се направи и реална преценка за наличието или липсата на такива. Ето защо това обстоятелство води до незаконосъобразност на постановеното с атакуваната заповед уволнение. Липсата на ясни и конкретни критерии относно качествата, които следва да притежават религиозните служители на СЕПЦ България, препятсва и самата възможност да се установи тяхната липса у ищеца, а оттам и да се направи извод дали трудовото правоотношение е прекратено правомерно на посоченото основание.

Действително допустимо е уволнителната заповед да препраща към други документи, съдържащи изводи относно тези липсващи качества, но те трябва да са били известни на работника/служителя към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. В противен случай последният ще бъде поставен в положение на изненада и ще бъде затруднена неговата защита. В настоящия случай не само, че в самата заповед не са посочени конкретно и ясно качествата, чиято липса е довела до прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, но и няма данни същата да препраща към други документи, в които да се съдържа нужната информация. Следва да се има предвид, че хипотезата на чл.328 ал.1 т.5 от КТ касае обективно, безвиновно и трайно състояние на липса на качества, а когато неизпълнението на трудовите задължения се дължи на умишлено или небрежно поведение на работника/служителя, е налице нарушение на трудовата дисциплина, което от своя страна не може да обоснове прекратяване на трудовото правоотношение на това основание, а следва да бъде санкционирано по реда на дисциплинарната отговорност. Следователно, процесното уволнение е извършено незаконосъобразно, което води до извод за основателност на иска по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ. С оглед основателността на претенцията за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, която има характер на главна по отношение на втория иск, следва да се уважи и този по чл.344 ал.1 т.2 от КТ, като ищеца бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „религиозен служител“ в СЕПЦ България.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 100лв.
Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за незаконно извършеното със заповед №HR1208-02/03.08.2012г., издадена от председателя на СЕПЦ България, уволнение на Е.М.Ц., с която заповед е прекратен трудовия договор на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ, като ОТМЕНЯ заповедта като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА Е.М.Ц. с ЕГН:********** на заеманата преди уволнението длъжност „религиозен служител” в СЕПЦ България.
ОСЪЖДА Съюз на Евангелските петдесятни църкви /СЕПЦ/ в България, гр.София, ул.„Паскал Тодоров” №2, представляван от председателя И.Д.В., Булстат 1215*****, да заплати по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 100лв. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!!!
Секретар: В.К.