Йоан Златоуст: БЕСЕДА 18

БЕСЕДА 18

БЕСЕДА 18.

Какпрочее ще призоватТози, вкогото не саповярвали? Икак щеповярват вТози, заКогото не сачули? А как щечуят без проповедник?И как щепроповядват, аконе бъдатпратени?(10: 14-15).

1. Апостолътотноволишава юдеитеот извинение.Казвайки: свидетелствувам,че иматревност за Бога,само че не споредпълнотознание и още: понежене разбиратБожията правда,не сепокоряват, тойпо-нататъкпоказва, чете трябвалода бъдатнаказани отБога и засамото синезнание.Впрочем, тойне казва тованаправо, а го разкривапод форматана въпроси, сцел по-голямаяснота надоказателствата.Затова ицялата тази часте съставена отвъпроси и отговори.Гледай:по-горе тойказал сдумите напророка, че всеки,койтопризовеГосподното име,ще се спаси.Но, моженякой дакаже: “Как могатда призоватТози, вКогото не са повярвали”?След товавъзражениеследвавъпросът: “Защоне са повярвали”?,и нововъзражение,защотонесъмненонякой бипопитал: “Какможе да саповярвали,когато не сачули?”. Те са чули,отговаря(апостола).Следва друго възражение:“Как могат да чуятбезпроповедник”?И отновоотговор:Мнозина проповядвалии мнозинабилиизпратениименно затова. “От каквосе вижда, чете билиизпратени да проповядват”?Тук накрая(апостолът)привеждадумите напророка: колкоса прекраснинозете натези, коитоблаговестватмир (Ис.2:7, ср.Римл. 10:15). Виждаш ли какчрез самотопроповядванетой посочва напроповедниците?Апостолите,обхождайкивселената,известявалине нещодруго, анеизказанитеблага и примиряванетона Бога схората.Затова вие,невярващите, нена нас невярвате, казва(Павел), но наИсая, който предимного годинипредизвестил,че ние щебъдем изпратени,щепроповядванеи ще говоримтова, което иказахме. Итака, акоспасениетозависи отпризоваването,призоваванетоот вярата,вярата отслушане,слушането отпроповядване,проповядванетоотизпращането,а апостолитебилиизпратени ипроповядвали,а заедно с тяхвървял ипророкът и,сочейки ги,възвестявали казвал: етосамите тези,за които от дълговреме азвъзвестявахсвисше, инозете, накоито азвъзхвалявах,зарадитяхнатапроповед, тоясно е, ченеверието есобственавина наюдеите, а отБожия странавсичко енаправено.

Ноне всичкипослушахаблаговестието;защото Исаяказва: Господи,кой еповярвал натова, коетосме чули? Итакавярването еот слушане, аслушането отГосподнотослово. (ст.16-17). Ноето, юдеите отнововъзразили,казвайки: “Акоименно тезиапостолибилиизпратени ито изпратениот Бога, то биследваловсички да гипослушат. И обърнивнимание наблагоразумиетона Павел, кактой доказва,че именнотова, коетопредизвикалосмущение, трябвалода унищоживълнението ибезпокойството.Защо, казватой, след толковамногочислении важнисвидетелства,и след потвърждениетоим с дела ти,юдеино, сесъблазнявашв това, че невсичкипослушали благовестието?Именно това,че не всичкислушат, е доказателство,което трябва дате убеди в истинатанапроповядваното.И затова отдревността предсказвалпророкът.Забележинеизреченатамъдрост на(апостола),как тойдоказваповече оттова,отколкотоюдеитеочаквали, иза което сенадявали да  мупротиворечат.Какво говоритевие, пита той?Това ли, че невсичкипослушахаблаговестието?  Но Исаяотдавнапредсказал итова, и, да кажемпо-право, тойпредрекъл несамо това, но имного повече.Виепоставятекато винатова, че невсичкипослушали, аИсая казва иповече от това.Какво именно?Господи, кой отнас еповярвал натова, коетосме чули?  Следтова, унищожилс думите напророка това смущение,(апостолът)отново севръща къмпредишнататема. Понежетой казал, чепърво е нужнопризоваване, аслед призоваванетотрябва да се повярва,аповярвалитепреди това сачули, а заготовите дачуят трябвапроповедник,а проповедницитетрябва да бъдатизпратени ипонеже доказал,че те билиизпратени ипроповядвали,товъзнамерявайкида предложидруго, нововъзражение,вземаоснование затова от другопророческо свидетелство,с което малкопо-рано решилвъзражението;а по тозиначин го съединяваи свързва спредишното.След катопривелдумите напророка: Господи,кой от нас еповярвал натова, коетосме чули?, той,благовременновземайки идругосвидетелство,казва: Защотовярването еот слушане. Апонеже товаизглеждалонезначително,виж по какъвначин тойусилва речтаси. Не простослушането,казах аз,продължаватой, неговорех затова, четрябва да чуетечовешки думии да имповярвате, а чете възвещавалитова, коетоузнали от Бога;това е повечеот чудесата. Трябвада сепокоряваме ида вярваме наБога в еднаквастепен кактокогато говори,така и когатовърши чудеса,защото и делата,и чудесата произлизатот словото Му;така именносе появили небетои прочее.

2.  Итака,доказал, четрябва давярваме напророците, коитовинагиговорят не отсебе си, но от Бога,и че нетрябва да търсимнищо повечеот слушането,сега (апостолът)излагавъзражението,за което споменал,и казва:

Ноказвам: те неса ли чули (ст. 18)?(Апостолът)пита: каквоот това, акопроповедницитебилиизпратени ипроповядваликаквото имбило заповядано,ако юдеите непослушали?След товапредлага цялостноразрешениенавъзражението.

Поцялата земя еизлязългласът им идумите им докраищата навселената. Каквоговориш, пита(Павел), нима тене са чули?Възможно ли етова? Ако са чулипределите навселената, токолко повече вие?След товаследва нововъзражение.

Нопак казвам: Израел не е лиразбрал (ст.19)?А ако юдеите, макарида слушали,не разбраликазаното, неразбрали, че изпратенитебили същитетезипроповедници,то незаслужаватли извинениепоради тованеведение? Нинай-малко.Исая вечепосочилпризнаците напроповедниците,казвайки: колкоса прекраснинозете наония, които благовестватмир. А предиИсая гиизобразилсамЗаконодателят,затова и (апостолът)добавил: първоМойсей казва:”Аз ще вираздразня до ревнуванес тези, коитоне са народ; снароднесмислен щеви разгневя” . Потози начинпроповедницитеможели дабъдат разпознатине само потова, чеюдеите неповярвали, чепроповядвалимир ивъзвестявализа благата и словотосе сеело поцялатавселена, но ипо това, че снай-голямачест били удостоенитези, коитостоялипо-ниско отюдеите, тоестезичниците. Езичницитенеочакванозапочнали далюбомъдруватза това,което никогане били слушали- нито самитете, нитотехнитепредци. Това билзнак зависока чест,коятотрябвало дауязви юдеите,подбуждайкиги къмсъревнованиеиприпомняйкиим пророчествотона Мойсей – щеви раздразнядо ревнуванес тези, коитоне са народ. Несамовеличието начестта било достатъчно,за да подтикнеюдеите къмсъревнование,но и това, че и народът,удостоил се снея, билтолкованизък, че небил достоенда се наречеи народ. Ще вираздразня стези, коитоне са народ, -било казано – снароднесмислен щеви разгневя. Каквобилопо-неразумнои по-низко отезичниците?Виж как Боготрано дал наюдеите яснипризнаци изнамения за всичкитези времена,за даизлекува слепотатаим. И това сеслучвало не внякой тесенъгъл, но посуша и море, ипо цялатавселена;тези, коитоюдеите по-ранопрезирали,сега виделида притежаватбезчислениблага. И така,следвало даразберат, че товае този именнонарод, закойто говориМойсей: ще ви раздразнядо ревнуванес тези, коитоне са народ; снароднесмислен щеви разгневя Носамо Мойсейли казалтова? Не, но ислед него същотопотвърдил иИсая. Затоваи Павелказал: първоМойсей, показвайки,че има ивтори,говорещ засъщото ясно иразбрано. Икакто по-гореказал – Исаявика,така и тук:

АИсая сеосмелява дакаже (ст. 20).Товаозначава, чеИсая се стараеи правивсичковъзможно дане се изразинеясно, апредставяделото преднашите очи вцялата му голота,предпочитайкида се изложина опасност,заради това,което казалясно,отколкото,грижейки сезасобственотоси спасение,да ни оставинякакъвпредлог за извинение;и макар пророкътда не билзадължен даговори затова толкова ясно,все пак той,за да визатворинапълноустата, и задветепредсказванапълно яснои определено.Кои са тези –двете? И завашетопадение, и завъвежданетонаезичниците ,говорейкитака:

Намеренбях от ония,които не Метърсеха. Явенстанах натези, коитоне питаха заМен. Кои сатези, коитоне искали ине търсели?Очевидно не юдеите,а езичниците,които никогане познавалиБога. Както Мойсейописал технияотличителенпризнак сдумите – коитоне са народ и народнесмислен, такаи тук Исаяизобразявасъщото тяхнокачество –най-пълнонезнание.Това било инай-важнотообвинение за юдеите,че тези, коитоне търселинамерили, а търсещитеизгубили.

Аза Израиляказва: -Простирахръцете си цялден към люде непокорнии опаки (ст.21). Забелязвашли, че това,което сеявявало катотрудност и закоетомнозинанедоумявалибило известнои по-рано, и билоясноразрешенооще впророческитеписания?Какво е това? Тичу, че Павелпо-горе казва:И тъй, каквода кажем? Това,чеезичниците,които нетърсехаправда, получихаправда. АИзраел, койтотърсеше законзапридобиванена правда, нестигна до такъвзакон (Римл.9:30-31).  Същотоказва тук иИсая, – думите: намеренбях от тия, коитоне ме търсеха;явен станахна тези, коитоне питаха заМен, означаватсъщото, кактои казаното отапостола: езичниците,които нетърсехаправда, получихаправда. Следтова, показвайки,ченаправеното билодело не само наБожиятаблагодат, нои на личноторазположениена предишните,така както ипадението наюдеите билоследствие наупорството внепослушните,чуй какво прибавил(апостолът):

аза Израелказва: “Простирахръцете си цялден към люденепокорни и опаки”(ст. 21). Поддумите дентой тукразбирацялотоминало време,а простирах ръцетеси означавада викам,привличам ипризовавам. Следтова,показвайки,че за всичкотова биливиновнисамите юдеи,казва: къмлюденепокорни и опаки.

3.Забелязвашли колкосилно еобвинението? Юдеитене само, че несе покорили(на Бога) дажетогава,когато гипризовавал,но още ипротиворечали,и при това неедин и не двапъти, не три,но презцялото това време,когатовиждали, че(Бог) ги вика. Аезичниците,които никогане познавалиБога, ималисилата да Гопривлекаткъм себе си. Впрочем,(апостолът)не казва, че тесами могли даГо привлекат,но низлагайкигордостта наезичниците и показвайки,че всичконаправилаБожията благодат,тойвъзразява: явенстанах инамерен бях. Итака, ти щезапиташ,нямат лиезичницитеникаквазаслуга?Никак, нотяхното дело билода взематнамереното ида познаят откритото.След това, за дане кажатюдеите: защоТой не сеявил и на нас? – (апостолът)посочва нещопо-голямо, казвайки,че Той несамо им сеявил, но и непреставал дапростираръце и дапризовава, показвайкизагриженосттана обичащдетето сибаща и на майкас болносърце. Вижкакво яснорешение дал(апостолът)на всички,възникващипо-горе недоразумения,доказвайки,че юдеитепогиналипорадисвоята воля ив никаквоотношение незаслужаватизвинение.Макар те и дачули, и даразбраликазаното, нопри все товане пожелалида дойдат. Икоето епо-важно – Богне само имдал да чуят ида разбераттова, ноприсъединили по-силни меркизаподбуждане ипривличанена упорититеипротивящитесе. Каквиименно?Тяхното ободрениеи възбужданекъмсъревнование.Вие самипознаватевластта натази страст изнаете каквасила имасъревнованиетоза преодоляванетона всякопрепятствиеи завъзстановяванена падналите.И трябва лида говоримтова за хора,когато съревнованиетооказва голямовлияние и на безсловесните,и на децата внезрялавъзраст?Често, когатобаща му говика, дететоне слуша иупорства, нокогато види,че ухажватдруго дете,то безвсякаквапокана тичакъмродителскитегърди и съревнованиетолеснопостига това,което молбатане може данаправи. Такаи Богпостъпил сюдеите. Тойне само гипризовава,простира къмтях ръце, но ивъзбужда втях страсткъмсъревнование,давайкиблага натези, които билимногопо-ниско оттях (а товаособеновъзбужда към съревнование)и при това нетези блага,които билидадени наюдеите, но –което е многопо-важно иправистрасттапо-мъчителна– блага многопо-големи и  нужни,такива, каквитоюдеите и насън не си представяли.Но те и привсичко това непослушали. Итака, закакво извинениеса достойнитези, коитопоказали своетоупорство в толковаголямастепен? За никакво.Впрочем, (апостолът)сам не казва това,нопредоставя заключениетона съвесттана своитеслушатели, затова,на основаниена казаното ив следващите думисъс свойственатаза негомъдрост,отново доказвасъщото. Кактопостъпилпо-горе,въвеждайки вразсъждениетоза закона инародавъзражения, вкоито се съдържалопо-силнообвинение, отколкотобило нужно икакто следтова прирешението,където се опровергавалообвинениетоотстъпил втакава степенв какватопозволявалиобстоятелствата,за да неогорчи с думитеси юдеите ,такапостъпва итук, казвайки:

Итъй, казвам:Отхвърлил лие Бог своите люде,които епредузнал? Дане бъде[1]! (11:1). (Апостолът)като взимаповод от казаното,се представякато съмняващсе ипроизнасяйкитези страшнидуми,посредствомтяхнотоотрицание,прави лесноза приеманетова, коетосе опитал да докаженавсякъдепо-горе икоеторазкрива итук. Какво етова? Това, чемакар броятна спасените дае малък, тообещаниетоне е лъжливо.Затова неказал просто– хора, ноприбавил: коитое предузнал. По-нататъквдоказателствона това, че июдеите не саотхвърлени,казва:

защотои аз съмизраилтянинот Авраамовотопотомство, отВениаминовотоплеме. Аз,казва, съмучител ипроповедник.А понежеизглеждало,че товапротиворечина казанотопо-горе,именно: кой еповярвал наизвестието ни?,и: цял ден простирахръцете си къмхоранепокорни и опаки,и още: аз ще вираздразня доревнуване стия, които неса народ – то(апостолът)не сеограничава с отрицаниетои думите дане бъде, ноповтарясъщото иутвърдителноказва:

нее отхвърлилБог своителюде (ст.2).Но, ще кажеш,това не епотвърждение,а отрицание.Тук има неедно, а двепотвърждения.Първото,когато (апостолът)обявява, че исам той еюдеин; акоБог е определилда отхвърлиюдеите, то неби избралсред тяхПавел, накоготоповерилсвоятапроповед, делатана целиясвят, всичкитайни ицялото домостроителствона човешкотоспасение. Товае първиятдовод, а вторият,следващ следнего, се заключавав думите: люде,които епредузнал, т.е.,за които Тойясно знаел,че са способнида приематвярата и ще яприемат,понеже и отюдеитеповярвалитри хиляди ипет хиляди, ивеликомножество.

4.За да невъзразинякой: “Ниматипредставлявашцелия народ иот това, че тиси призован, нимаследва, че епризованцелият народ?”– (апостолът) прибавил:

нее отхвърлилБог своителюде, които епредузнал (ст.2). Той каточе ли казва: смен има трихиляди, има петхиляди, има великомножество.Тогава какво?Нима в трите,в петтехиляди и вголямомножество сезаключава товапотомство,което сеуподобило помножествотоси нанебеснитезвезди и наморскияпясък? Не нили мамиш тиявно и не нили въвеждаш взаблуждение, когатосебе си ималцинатазаедно с тебпредставяшза цял народ?Не ни лидаваш празни надежди,казвайки, че обещаниетосе еизпълнило,когатовсички сапогинали испасениетостанало дарза малцина?Това е хвалбаи гордост иние няма датърпим такивалъжливизаключения.Но, за да не могат  юдеитеда кажат това,гледай какъвотговор дава(апостолът) вследващитедуми: без даизказвавъзражение,нопредупреждавайкиза него, тойпредлагарешение на основаниенастарозаветнатаистория.Какво е товарешение?

Илине знаете що казваПисанието заИлия; каквика към Богапротив Израиля,казвайки:“Господи, избихапророците ти,разкопахаолтарите ти иаз останахсам; но и моя животискат даотнемат.” Нощо му казва Божествениятотговор? –“Оставил съмси седем хилядимъже, коитоне сапреклониликоляно предВаала.” Така ив сегашновреме имаостатъкизбран по благодат  (ст.2-5). Смисълът натези думи е следният:Бог не еотхвърлилнарода,понеже ако гобеше отхвърлил,то не биприел никого,а ако е приелнякои, тозначи не го еотхвърлил. Ноако не еотхвърлил, казвашти, това не означавали, че е приел всички?Ни най-малко.И при Илия сеспасили неповече отняколкостотин, асега, вероятно,повярвалитеса многоповече. Никакне е чуднотова, че вие неги познавате,така както неги познавал ипророк Илия,мъж толковавелик; но Бог извършилСвоето дело,макар ипророкът дане знаел това.Забележиблагоразумиетона (апостола), кактой,доказвайкитова, коетосе стремял дадокаже, незабелязаноувеличававината наюдеите. Той припомнилна всичкитова свидетелство,за да изложи ощепо-ясно тяхнатанеблагодарности да докаже,че те от древносттаса такива. Аако нямалтакова намерение,но желаел дадокажеединственотова, ченародът сесъстои отмалцина, то биказал само,че и при Илияостаналисамо няколкостотин. Носега тойприлагацялотосвидетелствоот самото начало,понеже повсякакъвначин се стремялда докаже, ченачинът, покойто юдеите постъпилис Христос иапостолите,не е нещостранно, но еобикновен иза тях се епревърнал внавик. А за дане кажат те: “НиеубихмеХристоскактоизмамник и преследвамеапостолитекакто лъжци”,(апостолът)привеждасвидетелството,в което се казва:Господиизбихапророците Ти,разкопаха олтаритеТи. След това,за да не гиогорчитвърде многос тези думи,тойпредставядругапричина запривежданетона товасвидетелство.Той гопредлага макари не основнос тази цел, не зада ги обвини,но за дадокаже нещодруго; азаедно с товаги лишава отвсякаквоизвинение запредишнитеим дела. Виж какобвинениетополучаваособена силав зависимостот обвиняващотолице.Обвинител сеявява неПавел, не Петър,не Яков, неЙоан, но този, накоготоюдеите сеудивявалиповече отвсички,главата на пророците,Божиятприятел,такъвревнител в ползана юдеите, чесе решил датърпи и глад,този, който иоще не еумрял. Каквоказа той? Господи,избихапророците ти,разкопаха олтаритети, и само азостанах, но имоя живот искатда отнемат.Какво може дабъдепо-ужасно оттакова зверство?Тогава,когато трябвалода се молятза греховете,които са извършили,те възнамерявалида убият инего. Всичкотова гилишава отвсякаквоизвинение.Така, не повреме наглада, а принастъпванетона плодородието,когато позорътвече е унищожен,бесовете сапосрамени, Божиетомогъщество сеявило исамият цар сесмилил, те сепредавали на таковазлодеяние,преминавайкиот убийство къмубийство иумъртвявайкиучителите сии тези, които изправялиживота им. И каквомогли дакажат те поповод натова? Нима ите билиизмамници?Нима и за тяхне знаеликакви са? Теви огорчили?Но те говорелии полезно. Аолтарите?Нима и те виогорчили?Нима и те виоскърбили? Етокаквипримери заупорство и високомериевинагипоказвалиюдеите. Затоваи Павел надруго място вПосланието къмсолунците,казва: вие пострадахтесъщото отсвоите сисънародници,както и те отюдеите; коитои ГосподаИсуса ипророцитеубиха, и наспрогониха, наБога неугождават ина всичкитечовеци сапротивни (1Сол. 2: 14-15). Нещо подобнотой казва итук, чеюдеитеразрушавалиолтарите иизбивали пророцитеНо какво муказваБожествениятотговор? Оставилсъм си седемхиляди мъже, коитоне сапреклониликоляно предВаала. Ти щепопиташ,отнася ли сетова към настоящотовреме? Отнасясе напълно –това идоказва, чеБог винагиспасява самодостойните, макаробещаниетода е даденона целиянарод. Това(апостолът)доказва ипо-горе,когато казва:ако ГосподСаваот не сибеше оставил остатък,както Содомбихместанали и наГомор бихмесеоприличили.Същотодоказва итук, затова иприбавя: такаи внастоящотовреме имаостатък,избран поблагодат.

5. Гледайкак всякадума (наапостола)запазва своятасила,изразявайкии Божиятаблагодат иблагоразумиетонаспасяващитесе. С думата –  избран(апостолът)показалдостойнствотонаспасяващитесе, а с думите – поблагодат – Божиядар. Но ако епо благодат, нее вече отдела, иначеблагодаттане е вечеблагодат. Аако е от дела,то не е вечеблагодат,иначе делото нее вече дело(ст. 6). Апостолътотново,подобно наказанотопо-горе,нападаупорствотона юдеите итук заставапротив тях, итуклишавайки гиот извинение.Вие не можетеда говорите,казва той, че макарпророците даувещавали, а Богдапризовавал,самите дела викалисилно исъревнованиетобилодостатъчно,за да нипривлече, нозаповедите билитежки изатова виесте могли дадойдете,понеже от вассе изисквалода покажетедела и толковаголемизаслуги, закоито даже ине трябва дасе говори. Нокак Бог можеда поиска отвас това,което щепомрачи Неговатаблагодат? Тойказва това, желаейкида покаже колкосилно желаелтяхнотоспасение. Несамо тяхнотоспасение бимогло да сеизвършиудобно, но иза Бога бибило по-голямаслава да явиСвоеточовеколюбие.И така, защоти се побояда пристъпиш,когато от тебне сеизискватдела? Защоспориш и упорстваш,когато типредлагатблагодат, ати без нуждаи полза сепозоваваш назакона? Чрез законати няма да спасишсебе си, а щеунизиш тозидар. Ако тиупоритожелаеш да сеспасиш чреззакона, тоунищожавашБожиятаблагодат.След това, за дане обявят товаза новоучение, (апостолаът)отрано казва,че и тезиседем хилядисе спасили поблагодат. Сдумите: такаи внастоящотовреме имаостатък избранпо благодат, тойпоказваименно, че ите билиспасени по благодат.Същото евидно и отдумите: оставилсъм Си,  скоито Богпоказва, чепо-голяматачаст отделото извършилсамият Той. Аако е поблагодат,казваш ти, тозащо невсички сеспасяваме?Защотосамите вие неискате. Благодатта,макар инаистина да еблагодат, спасяваименножелаещите, а нетези, коитоне желаят исе отвращаватот нея, коитопостоянно въставатсрещу нея и йсе противят.Виждаш ли как(апостолът)навсякъдеразкриватази истина, чее невъзможноБожиетослово да несе сбъдне идоказва, чеобещаниетосе изпълнилов достойнитеи че те, макар ималцина,могат дасъставляватБожия народ(Римл. 9:6)? В началотонапосланиетотой изразилтази мисъл сголяма сила,казвайки: каквоако някои сабез вяра, и, безда спирадотук,продължил: некаБог да бъдепризнат заверен, авсеки човекза лъжлив (Римл.3:3-4); и сега тойотново яразкрива сдруги доводи,доказвамогъществотонаблагодатта итова, чевинаги еднисе спасяват,а другипогиват. Итака, да благодаримна Бога затова, че смесе оказали вчислото наспасените ибез да имаме възможностда се спасим чрездела, смебили спасеничрез Божиядар. Да засвидетелствамеблагодарносттаси не само сдуми, но и сдела, и с постъпки.Благодарносттабивасъвършенатогава,когато изпълняваметова, коетослужи заБожияпрослава, икогатоизбягваметова, от коетосме сеосвободили.Ако ние,оскърбилитецаря, вместода се подложимна наказание,сме билиудостоени снаграда, аслед товаотново Го оскърбим,тосправедливосттаизисква, катовиновни закрайна неблагодарност,да понесемнай-голямотовъзможнонаказание,при товамногопо-голямо отпредишното,понежепредишното оскърблениене доказвало нашатанеблагодарност,така както извършенотоследпоказанатани чест имного услуги.Затова дазапочнем да избягваметова, откоето сме сеосвободили, идаблагодарим несамо с уста,за да не бъдеказано и занас: тия людеМе почитат сустата си, носърцето имотстои далечот Мене (Ис. 29:13).Не е листранно, ченебесатавъзвестяватславатаБожия, а ти,зарадикогото и небесатаславят Бога,вършиш дела,чрез които сехули Бог, Койтоте есътворил? Разбирасе, за това несамо този, койтохули, но исамият типодлежиш нанаказание.Небесатаславят Богане с това, чеиздават звук,но чрезсъзерцаниеподбуждатдругите къмславословие;все пак и затях се казва,чевъзвестяватБожиятаслава. Така иживеещиятживотдостоен заудивление,макар ибезмълвно, нослави Бога,когато чрезнего други Гославят. И нетолкованебето,колкоточистият животсъбуждаудивление.Затова и ние,когатобеседваме сезичниците,сепозоваваме нена небето, нона хората,които предитова били по-лошиот звероветеи които Богнаправилподобни на ангелитеи, посочвайкитази промяна,им затварямеустата.

6.Човекътмногопо-добре отнебето можеда украсидушата си скрасотапо-превъзходнаот небесната.Небето, бивайкивидимо втечение натолковапродължителновреме,убедиломалцина, аПавел,проповядвайкиза кратковреме, привлякълцялатавселена, понежепритежавалдуша, коятобила непо-малка отнебето иможела дапривлечевсички.Нашата душане е достойнаи за земята; анеговата(душа) е равноценнана небесатаНебето стои,съхранявайкисвоя предел изакон, ависотата надушата на Павелсе извисила надвсяко небе ибеседваласъс СамияХристос;нейнатакрасота етолковаголяма, чесамият Богсвидетелстваза нея. Присътворениетона звездитеангелите сеудивлявали, ана Павел сеудивявал иХристос,казвайки: тойМи е съдизбран (Деян.9:15). Небеточестопокриватоблаци, а душатана Павел непомрачавалоникаквоизкушение, нои сред буритетя била блестящакато попладне исияела така,както и предида дойде мракът.Слънцето, сияещов него не изливалолъчи, които изкушениятамогли да помрачат,но приизкушениятато блестялооще повече.Затова иХристосказал: достатъчнати е Моята благодат,защото внемощ силатаМи се показвасъвършена (2Кор. 12:9). И така,да муподражавамеи ние, и акопожелаем, тов сравнение снас нищо нямада означаватнито небето,нито слънцето,нито целиятсвят, защотовсичко това езаради нас, ане ние занего. Дапокажем, чесме достойниза това, че всичкое билосъздадено занас. Ако сеокажемнедостойниза това, токак бихмебилидостойни за царството?А недостойнида гледат на слънцетоса тези,които живеятживот,хулейки Бога,така както исин,оскърбяващбаща си, не едостоен да сеползва отуслугите начестнитероби. ЗатоваБожиитетворения се удостояватс великаслава, а ниесе подлагаме нанаказание и мъчение.И какво нещастиеще е, акотворението, призованокъм битие,заради теб сепреобрази в славнатасвобода наБожии чада, ание бъдемосъденизарадивелика небрежностна гибел вгеената. Затова,за да нестане това,придобивайкичиста душа,да започнемда ясъхраняваметакава, апо-добре дакажем – даувеличавамеблясъка й; аако смеосквернилидушата си, дане сеотчайваме. Акоса греховетеви – казва(Бог), катомораво, щестанат катосняг; ако сачервени, щестанат катобяла вълна.(Ис.1:18). А ако Богобещава, тине се съмнявай,но правитова, което можеш,за дапривлечеш товаобещание.Извършил си многолоши дела ипрестъпления?Какво? Ти все ощене си отишълв ада, къдетоникой не сеизповядва, състезаниетовсе още не езавършило, ноти стоиш на средатана поприщетои можеш дори иприпоследното надбягванеда покриешвсичкипоражения. Тиоще не си там,където сенамира богаташът,и все още нети е казано: междунас еутвърденаголямабездна (Лука16:26). Женихът всеоще не едошъл и никойняма да сепобои да тидаде елей; тивсе още можешда купиш и да сиоставиш взапас. Никойоще няма дакаже: да не би да нестигне и завас, и за нас(Мт. 25:9), но имамногопродаващи,има голи,гладни,болни,заключени вокови. Еднинахрани,други облечи,посетилежащите и щеимаш елей отмногоизточници.Все още не енастъпил денятза отчет.Възползвайсе от времетокакто трябва,намали дълга ина този,който дължисто меримасло, кажи: вземизаписа си иседни скоро,та пишипетдесет (Лк.16:6). Такапостъпвай ипо отношениена парите,думите ивсичко останало,подражавайкина тозиуправител; убеждавайв това исамия себе си,и роднинитеси. Ако ти си вправото си даговориш това,все още не сенуждаеш дамолиш за товадруг, но имашвласт дадаваш съветии на себе си, ина другите. Акогато се преселишоттук, нямада ти евъзможно даправиш кактотрябва нито едното,нито другото.И това е справедливо.На теб ти ебило даденотолковавреме, но тине сипринесълполза нито насебе си, нитона другите:как е възможнода получиштакавамилост,намирайки сев ръцете наСъдията? Размисляйкиза всичкотова, дазапочнем дасе грижим засвоето спасениеи да не пропилявамеблаговремиетопрезнастоящияживот.Възможно,напълно евъзможно иприпоследнотоиздихание да угодимна Бога;възможно е ипосредствомзавещание дабъдемодобрени,макар и нетака удобно,както вживота, все паке възможно.Как именно?Ако в числотона своитенаследници впишешХристос и Музаделиш частот наследствотоси. Ти не си гозаписал повреме наживота си? В краяна краищата,след смъртта,когато вечене сигосподар насвоетобогатство, дайго наХристос: Тойечовеколюбиви няма даразисквастрого с теб.Разбира се, илюбовта, инаградата сапо-големи, акоГо храниш ипо време наживота си, ноако не си направилтова, то, вкрая накраищата,изпълни поневторото,оставяйки Го сънаследникна своетоимуществозаедно сдецата си. Аако не серешаваш и натова, то спомниси, че Отец тее направил Свойсънаследники изгони безчовечносттаси. В края накраищатакаквоизвинение щеимаш, акозаедно сдецата си ненаправишучастник иТози, Койтоте е направилучастник внебето и е билумъртвензаради теб? Разбирасе, това,което Той енаправил, него е направилкато заплатаза дълг, новоден отблагодатта, ати и следтолковаблагодеяния всепак сиоставашНеговдлъжник. Но въпрекивсичко това,Той те увенчава,както че липолучава милостот теб, а неизисква дълг,докато в действителностполучава оттебединственоСвоето.

7. Итака, дайпарите, коитоса безполезниза теб игосподар надкоито не си ти,а Христос,Който ти давацарството,което винагие полезно затеб, а заеднос него тидарява итукашнитеблага. Ако Тойбъдесънаследникзаедно с  децатати, то щеоблекчитяхнатасирота, ще избавиот обиди, щеотразизломислието,ще затвориустата наклеветниците;ако децата тине са в състояниеда защитятзавещанието,то Той щенаправи товаи няма да допуснето да се наруши.А дори и дадопусне, тоСам от Себе Сище изпълнивсичко написанос голямащедрост,защото ти и Негоси удостоилда бъдезаписанзаедно с децатаси. Затова, направиГо свойнаследник; тиси длъжен дасе явиш предНего и Той щете съди завсичко, коетоси извършилтук. Но има итакива,нещастни и жалкихора, коитонямат деца,не сесъгласяватда направяттова, апредпочитатда разделятсвоетоимуществосъссътрапезницитеиласкателите, даващиго по-охотнона един илина друг,отколкото наХристос, Койтотолкова ги еоблагодетелствал.Какво може дабъдепо-неразумноот такива хора?Ако гисравниш смагарета илис коне, то итогава няма даизразишнапълнотяхната неразумности безчувственост,няма да намериши пример, чрезкойто можешдостатъчнода изобразиштяхнотобезумие и неразсъдителност.И какво оправданиеще намерят засебе си тези,които не самоне са нахранилиХристос презживота си, ноиприготвяйкисе да отидат приНего. отсъщото товаимущество,което те не притежават.не желаят даМу дадат ималък дял, ноизпитват къмНего толковавраждебничувства, чене Му отделятдаже това,което засамите тях ебезполезно?Нима не виждашколко хорабиват грабнативнезапно? Богте е направилгосподар, зада се грижишза принадлежащототи, да кажешсвоята дума ида се разпоредишс цялата сисобственост. Каквооправданиеще имаш,когато, следкато сиполучил отНего толковавеликамилост,пренебрегвашНеговотоблагодеяниеи водиш себеси съвършено противнона това,което са тизаповядалипраотците повяра? Те ощепо времето насвоя живот всичкодали и всичкодонесли вкраката наапостолите, ати и присмъртта си недаваш никакъвдял нануждаещия се.Макар даосвобождавашот нищета другиоще по времена живота си,да е по-добреи да даваголямодръзновение,но ти, ако неси пожелалтова, в краяна краищата,направи присмъртта синещодоблестно. Вярно,това непоказваголяма любовкъм Христос,но все пак елюбов. Ако ида нямаш първенствос агънцата,то не е маловажнода се наредиши след тях, ада не стоиш скозите и  отляватастрана. А аконе направиш итова, то каквоще кажеш всвоя защита,когато не теправичовеколюбивнито страхътот смъртта,нито това, чепаритестават вечебезполезниза теб, нитотова, чедавашбезопасностна децата си,нито това, чеи за себе сипридобиваштакова великоснизхождение?Затова тесъветвам ощепо време наживота си даотделяшголяма частотимуществотоси за нуждаещитесе. А ако някоиса дотолковамалодушни, чене могат дасе решат и натова те,макар и по необходимост,нека все пакда станатчовеколюбиви.По време наживота си тиси бил такапристрастенкъм парите,като че ли сибезсмъртен,но сега,когато самвиждаш, че сисмъртен, дорисега, оставитази мисъл исе разпоредиза свое доброкато смъртен,или да кажемпо-добре – кактоопределенвечно да сенаслаждавана безсмъртенживот.Колкото и дае тежко,колкото и дае ужаснотова, коетотрябва да кажа, всепак трябва даго кажа:причисли Владикатакъм своитероби. Пускаш ли насвобода робитеси? Освободии Христос отглад, нужда,окови инесгоди.Ужасяваш лисе, слушайкитова? Многопо-ужасно щебъде, ако ненаправиштова. Тукедна дума тедокарва дотрепет, нокакво щекажеш там,когато сепреселишоттук,чувайки думимного по-ужасни,и когатовидиш оръдиятазанетърпимотомъчение? Къмкого ще прибегнеш?Към Авраам ли?Но той нямада те чуе. Къммъдритедевици? Но те нямада ти дадатот елея си.Към бащи илидеца? Но никойот тях,колкото и дае бил свят,няма власт даотменистрашната присъда.Размисли завсичко това,проси и молиТози, Койтоединственоима власт да проститвоя дълг ида угасивечния огън,Него склоникъм милост ивинаги Гохрани иобличай, за даси отидеш иоттук сблаженанадежда и тамда се явиш, наслаждавайкисе на вечнитеблага, коитодано да нибъде даденона всички дадостигнемчрезблагостта ичовеколюбиетона НашияГоспод ИсусХристос, на Коготозаедно с Отцаи Святия Духда бъдеслава,царство, чест,сега изавинаги, иво векивеков. Амин.

 


[1] Изразът “коитое предузнал”е пренесен отстих 2 – б. пр.

1 comment for “Йоан Златоуст: БЕСЕДА 18

  1. Статията разглежда важни теологични концепции, свързани с призоваването и вярата, обосновани в контекста на посланието на апостол Павел до римляните. Павел задава редица риторични въпроси, които служат за аргументативна структура на неговото учение: ‘Как могат да призоват Този, в когото не са повярвали?’ (Римл. 10:14). Тази линия на разсъждение демонстрира необходимостта от проповедници, които да предадат Божието слово. Както е отбелязано в исая: ‘Колкоса прекрасни ногете на тези, които благовестват мир’ (Ис. 52:7), Павел подчертава важността на проповядването като средство за достигане до спасение. Според философията на образованието, този процес е не само информационен, но и трансформационен – той предполага активна съвместна работа между вярващите и Божията благодат.

    Обсъждането за ‘остатъка’, който е спасен чрез благодат (Римл. 11:5), подчертава вечната истина, че Божият план включва както индивидуални, така и колективни аспекти на спасението. Тези аргументи са изразени чрез различни библейски примери и позовавания на предшественици като Илия. Важно е да се отбележи как Павел подчертава непрекъснатата Божия милост към Израил и въпреки явната непокорност от страна на юдеите, Бог продължава да се грижи за тях – ‘Простирах ръцете си цял ден към люде непокорни’ (Римл. 10:21). Следователно, можем да заключим, че спасението не е единствено резултат от индивидуални усилия или лична заслуга, а по-скоро дълбоко интегриран процес между човешката воля и Божествената благодат.

Comments are closed.