Цариградската библия, отпечатана през 1871 г., е достоен завършек на Българското възраждане и има признати заслуги за утвърждаване на новобългарския книжовен език. Следват множество издания на Библията. Всичко това се извършва с подкрепата на Британското и чуждестранно библейско дружество с посредничеството на доверени сътрудници – първоначално чрез мисионера Александър Томпсън в Цариград, който е връзката на преводаческия екип с БЧБД. В началото на 20-ти век българският книжовен език се развива много бързо и назрява необходимостта от ревизия на Цариградската библия. Тя е възложена на мисионера д-р Роберт Томпсън.
С идването на д-р Алберт Лонг в България през 1857 г. и водещата му позиция в мисията на Методистката църква, преводът на Библията на говоримия език става важен приоритет. Скоро след основаването на първата Евангелска църква във Велико. Търново през 1859 г., той се свързва с Петко Р. Славейков в Трявна и тяхното сътрудничество и приятелство продължава до края на живота на д-р Лонг. през 1901 г.
Всички методистки пастири първоначално завършват пет годишния курс на Американското научно-богословско училище в Свищов, основано през 1882 т. и след това са изпратени в престижни семинарии и университети в Америка. Научно- богословско училище има три курса: курс от три години – подготвителен за Роберт Колеж в Цариград; курс от пет години – научен и курс от пет години – богословски.
В протоколите на Годишните конференции на Методистката църква намираме в отчетите на пастирите винаги информация за разпространените библейски брошури и продадените Библии и Евангелия.
През трудните военни години грижата за Библейското дело продължава да е важна задача за Методистката църква. В протокола на 23-та Годишна мисийска конференция 21-24 януари 1916 г. в Плевен, председателствана от еп. Нюлсен, п-р Иван Сечанов от Габрово е освободен от пастирско назначение и изпратен в Самоков за участие в комитета за ревизия на Библията, а п-р Иван Ганчев, заедно с назначението му на пастир в Русе, е определен за сътрудник на БЧБД, както намираме в „История на Методистката църква“ от Самуил Василев от 1975 г., стр. 333.
В протокола на 24-та Годишна мисийска конференция 5-8 май 1921 г. във Варна, председателствана от еп. Едгар Блейк, епископ на Методистката църква в следвоенна Европа, със седалище в Париж, е записано: „Д-р Каунт – мисийският надзирател, п-р Павел Тодоров – касиер на Конференцията и п-р Делчев замолиха епископа да се назначи п-р Иван Ганчев за представител на Британското и чуждестранно библейско дружество в България“.(История на МЦ стр. 335.)
От началото на месец май 1921 г. п-р Иван Генчев не получава пастирско назначение и като Директор на представителството на БЧБД открива магазин и склад за разпространение на Библията в гр. Варна на ул. „Княз Александър Батенберг“ №.2. Тази сграда съществува и днес в центъра на града. Имаме основание да смятаме, че това е началото на самостоятелното Българско библейско дружество в тясно сътрудничество с БЧБД.
През 1921 г. първоначално се издава Новият завет, а цялата Библия се отпечатва през 1923 г. И тук има препятствия. През управлението на Стамболийски се провежда правописна реформа. През 1922 г. в печатницата Старият завет вече е набран по стария правопис, но задължават Новият завет да бъде по новия правопис. Методисткият пастир в София Цветан Цветанов е натоварен да направи корекцията. Така през 1923 г. се издава първата Библия на Ревизираното издание с различен правопис на Стария и на Новия завет. Отпечатана е в Придворната печатница в София. Това е първата Библия, отпечатана в България!
След Деветоюнския преврат през 1923 г. правителството на проф. Цанков връща стария правопис. В края на 1924 г. се издава познатото на всички Ревизирано издание на Библията с уеднаквен правопис. Работата по РИ преодолява много препятствия с голяма саможертва на участниците, особено на д-р Роберт Томсън. Той влага здравето и живота си в тази кауза.
Разпространението на Библията продължава с голям ентусиазъм и тя се приема с интерес от народа. В протоколите на 26-та Годишна мисийска конференция на МЦ в Ловеч през 1923 г. намираме обширен отчет на директора на БЧБД в България п-р Иван Ганчев:
„Въпреки кризата работата не е намаляла, напротив – се е увеличила. Дружеството има трима платени книгопродавци и няколко други, които работят на процент. Навсякъде намират добър прием от народа. …Радвам се да съобщя, че някои са много усърдни в разпространение на Словото Божие. Наред с това започва едно съживление в църквите”.
В началото на 30-те години БЧБД се съгласява да подкрепи завършването на ревизията. В църквите в България има образовани пастири, които са готови да работят. Обсъжда се състав на нова комисия. Мненията натежават към проф. Тома Ст. Томов от Софийския университет – син на п-р Стефан Томов, Манол Добровски от предната ревизия, п-р Стефан Томов – владеещ класическите езици и п-р Димитър Фурнаджиев – с голям авторитет в обществото. Времето напредва, но тази комисия така и не успява да започне да работи.
През 1934 г. БЧБД отново е готово да се доведе до край ревизията, стига да се намерят подходящите сътрудници. Генералният секретар на дружество за Балканския полуостров в Белград проф. Джеймс Уайлс предлага работата да се извърши от методисткия пастир Гавраил Цветанов. Директорът на българското дружество п-р Иван Ганчев подкрепя това предложение.
П-р Гавраил Цветанов е млад, но е изключително ерудиран. Той е внук на първия евангелист в България – Гавраил Илиев от Берковица. Завършил е богословие в Италия, там учи и музика, завършва икономика във Варна. Пастир е в Методистката църква, по-късно е изпратен да специализира в Англия. През 40-те години е доцент в Софийския университет по икономика.
След смъртта на п-р Иван Ганчев през 1934 г., п-р Гавраил Цветанов се явява на конкурс с още 15 кандидати и е назначен за директор. Още преди това той работи върху преработката на Библейския текст и има задача да проверява точността на превода.
Заедно с редакторските си способности и богословски познания, той има опит и в книгопечатането. Баща му п-р Цветан Цветанов е дългогодишен словослагател и печатар през военните години, когато пастирите не са имали заплати. Гавраил Цветанов успява да организира внос на специална хартия, мастила и всички необходими материали за отпечатването на Библията в Придворната печатница.
В края на 1937 г. той е освободен от директорския пост на БЧБД поради реорганизации в предвоенните години. От 1938 г. контактът се поддържа чрез представителството в Белград. Американското библейско дружество представлява и двете дружества в България. До прекратяването на дейността на дружеството с установяването на новия режим, директор е Жорж Попов, син на конгрешанския пастир Марко Попов.
Според спомените на п-р Гавраил Цветанов в ръкописите му „Човешка мозайка“ от 1990 г., коригираната версия на Новият завет е готова през 1938 г., а цялата Библия се отпечатва през 1939 г. Тази Библия вярно служи на всички християни в нашето Отечество почти едно столетие.
Годините през времето на комунистическия режим са трудни. Библията е включена в списъка на забранените за внасяне книги и е преследвана. Едва в началото на 70-те години на 20-ти век с развитието на туризма става възможно нелегално внасяне на Библии, фототипно издание на РИ от 1939/40 г. Задържаните Библии се конфискуваха и се изгаряха, както през мрачното средновековие. Някои преносители успяваха да преминат през „желязната завеса“ и търсеха контакт с посветени вярващи, които да приемат и разпространяват Божието слово. Това дело има своите познати и безименни герои. Останалите малко пастири и миряни от Методистката църква бяха верни разпространители на Библията.
Престарелият п-р Симеон Попов в Шумен беше част от мрежата за нелегално разпространение. Неговият баща Димитър Попов в началото на 20-ти век е бил библейски книжар. Симеон Попов владееше чужди езици и през тези години често беше „посещаван“ от преносители на Библии. В един момент при него има голямо количество, но не може да откаже на нов „гост“ с Библии. Това не убягва от зорките очи на ДС. Последва обиск и са конфискувани 4 000 Библии, а самият той е арестуван. С дни е подложен на силен натиск да каже имената на сътрудниците си, но той не се пречупва. След време получава протокол за конфискувани 2 000 Библии. Какво стана с останалите 2 000? Вероятно се поделиха между служителите в системата. Така гонителите станаха разпространители на Божието слово в най-труднодостъпната група от обществото.
След 1990 г. с първите стъпки за възстановяване на Методистката църква във
Варна със съдействието на мисионер, участвал в ревизия на турския Нов завет, се
подготви ревизия и дигитализация на Евангелието от Йоан. В няколко издания бяха
отпечатани над 50 000 екземпляра, които се разпространяваха с евангелизационна цел
с предговор, че това е продължение на Кирило-Методиевото дело, което даваше
възможност за интерес и диалог, а в края имаше размишления върху Йоан 3:16.
Успешното разпространение на това издание стана импулс за дигитализиран
изцяло на РИ1940 г. В разстояние на няколко години се дигитализира цялата Библия. През 1993 г. се възстанови Българското библейско дружество с подкрепата нa Обединените библейски дружества и започна да се отпечатва Синодалната библия и дa се разпространяват доставените от чужбина фототипни копия на РИ1940.
Дигитализирането и новата ревизия на това издание беше належащо. В началото н
1995 г. Методистката църква във Варна предостави дигитализирания текст на НЗ и
Дружеството в следващите години подпомогна работата до окончателно редактиран
на Библейския текст на СЗ от сътрудничка на МЦ във Варна Силвия Павлова.
Този текст след проверка от Комисия на представителите на църквите в ОЕЦ с
използва за издаването на първото издание на новата ревизия на Библия в навечериет
на 2000 г. на непроменената основа на Текстус Рецептус. Окончателната проверка с
възложи на Тодор Велчев. Отпечата се в полиграфичния комбинат „Д.Благоев“ в Софи
със задоволително качество. В следващите издания се отстраняваха открити грешки и с
правеха някои поправки за подобряване на текста, премина се към двуцветен печат
думите на Исус Христос в червен цвят, подобно на световно известното издание на NIV.
През 2013 г. в ББД се направи опит за езикова ревизия на Новия завет. През 2015 г. тази инициатива беше подкрепена от проект на Обединените библейски дружества за пълноценна ревизия на основата на Несле/Аланд 28. Сформира се екип, в който се включиха и служители на Методистката църква: доц. д-р Анна Маринова – експерт по Стар завет, д-р Нина Топалска – стилистичен редактор за СЗ и п-р Б. Алтунян – координатор на проекта.
През цялата история на Методистката църква в България Библейското дело винаги е било важен приоритет в последните две столетия до днес. И в най-трудните години Бог винаги е призовавал верни сътрудници да работят за разпространението на Библията.
„Трудът ви за Господа не е напразен“. 1 Коринтяни 15:58
п-р Бедрос Алтунян
Българско библейско дружество Евангелска методистка църква
20.6.2021
4 от 4