Тръмп и Путин не са християни?

Като ограничават обхвата на християнските ценности до сферата на личния морал, американският и руският държавни глави „девитализират Евангелието“. Това пишат в статия за френския всекидневник „Le Monde“ група богослови и преподаватели-изследователи в Католическия институт в Париж.

Политическите институции на Русия и Съединените щати, както и начинът, по който техните президенти дойдоха на власт, не могат да бъдат сравнявани. Общото между Доналд Тръмп и Владимир Путин обаче е, че те ръководят двете най-велики сили в света, споделят национализъм, основан на идентичност, и доказан авторитаризъм, предефинирайки международните отношения и оспорвайки демократичните ценности по поразителен начин.

Освен религиозната история на техните държави, която води до диференцирано отношение към политиката, можем да сравним и начина, по който те се представят като защитници на християнството. Разсъждавайки от тази гледна точка, те парадоксално се хвалят с изключителна жестокост в отношенията между държавите (и с националните опозиции) и безсрамно пропагандират закона на по-силния. В същото време, същите тези хора настояват за християнство, основано на идентичността, което да регулира личното пространство.

Това е възможност да се даде на притежателя на властта неясна легитимност, която апелира към неговото божествено измерение, за да се яви като провиденциалния силен човек, вписан по принципа в регистъра на изключенията по отношение на обичайното функциониране на институциите.

Това разделение между битовото християнство и политическия дарвинизъм е в пълно противоречие с Евангелието, което изисква от Христовите ученици да променят света (а не само общността), като го направят по-човечен. Да се ограничи сферата на християнските ценности до сферата на личния морал, като политическият морал бъде изцяло изключен от уравнението, означава да се лиши Евангелието от неговата жизненост, да се отрече неговата актуалност и стойност, когато става въпрос за „реалния живот“, където проблемите имат специално и колективно значение.

„Презрение към слабите“

Доналд Тръмп и Владимир Путин може да размахват Библията или демонстративно да се появяват на християнски литургични тържества, но те не са служители на християнството.

Президентът на Съединените щати, подобно на президента на Руската федерация, практикува форми на популизъм, които всъщност се свеждат до „презрение към слабите“ и следователно „изкривяват понятието „народ“, тъй като в действителност народът, за който той говори, „не е истинският народ“ (папа Франциск, Fratelli tutti, параграфи 155 и 160).

Освен това, практиката на политическа власт, която тези двама президенти възнамеряват да упражняват, изглежда изобщо не се съобразява с общото благо – започвайки с това на собствената им страна – в истинския му смисъл. За нас е важно да кажем, че подобни политики са в противоречие с постоянното учение на социалната доктрина на Католическата църква, която винаги е твърдяла, че държавата носи основната отговорност за защитата и насърчаването на общото благо, достъпно за всички.

Ето как папа Бенедикт XVI напомни през 2009 г., че „политическата общност трябва първо да поеме отговорност за търсенето на общото благо“, във връзка с икономическата дейност, като уточни, че „общото благо и ангажиментът за неговото постигане не могат да не приемат измеренията на цялото човешко семейство, т.е. на общността на народите и нациите“.

Именно това чувство за общо благо припомни папа Франциск в писмото си до епископите на Съединените щати на 10 февруари, за да осъди „програмата за масово депортиране“, предвидена от Доналд Тръмп по отношение на миграционната политика: „Истинското общо благо се постига, когато обществото и правителството, с креативност и стриктно зачитане на правата на всички (…), приветстват, защитават, насърчават и интегрират най-крехките, беззащитните и уязвимите.“

Ендогенна болест

Би било също така неразумно да се смята, че настоящите съображения не засягат нито Европа, нито Франция. Водещи политически, културни и икономически играчи открито работят на нашия континент и в нашата страна, за да внесат култа към силния мъж.

Някои личности стигат дотам, че да се позовават на християнската си вяра, за да оправдаят ангажимента си към партии, които желаят да закрепят в Конституцията принципа на национален приоритет, което всъщност би легитимирало прилагането на държавна ксенофобия.

Невъзможно е обаче да се твърди, че християнството се защитава с методи и цели, които противоречат на ценностите на Евангелието. Току-що споменатите играчи могат да просперират само ако гражданите се съгласят да сведат обществото до игрално поле за задоволяване на индивидуалните желания, а държавата до ролята на гарант за консуматорството. В конкурентната логика обаче гражданинът не е нито единственият, нито основният потребител или работна сила. Той е длъжен да вземе предвид интеграцията си в обществото, чийто проект той, заедно с другите, изпълнява.

Един от водещите мислители на американските „ястреби“, Самюъл Хънтингтън, вижда света през призмата на сблъсък на цивилизации – визия, която спомага за подхранването на недоверието и дори враждебността към мюсюлманския свят. Въпреки това, ние сме преди всичко тъжни свидетели на ендогенна болест, на конфликт, който настройва Запада срещу самия него, в който християнските институции не са знаели или не са искали да действат като спирачка, или дори са позволили да бъдат самодоволно използвани. „В религиозните войни голямата изтънченост на поведението съжителства с неописуеми кланета“, казва историкът Жереми Фоа.

Накрая, за съжаление е важно да се помни, че никакви съображения за икономическа печалба или културен конфликт не могат да надделеят над търсенето на мир. Както припомни папа Йоан Павел II в посланието си за Световния ден на мира на 1 януари 2002 г., „Няма мир без справедливост, няма справедливост без прошка“.