Трябва ли да се създаде специален предмет по религия и в университеите, където се обучават бъдещите учители. Такъв въпрос отправи в сутрешния блок на bTV бившият министър на образованието проф. Сергей Игнатов във връзка с плановете на МОН да вкара предмет „Религия и добродетели“ в учебната програма като задължителен за изучаване.
„Темата религия е близка до психология и когато ти говорят за религия, влизат в душите на децата. Въпросът е кой ще преподава религия“, коментира Игнатов.
По думите му най-належащият проблем е, че много спешно трябва да се преразгледа и обсъди учебното съдържание, което се нуждае от промяна.
„Не ми харесва темата за увеличаване на часовете по математика. Трябва така да се осмисли учебното съдържание и децата да имат време, за да могат практически да правят упражнения и да разиграват“, настоя той.
Добродетелите могат да влязат в душите на децата с един добър списък от книги, които да прочетат, посочи проф. Сергей Игнатов.
Предметът „Добродетели и религия“ влиза в програмата най-късно през учебната 2026/2027 г.
Министър Вълчев обясни, че няма да се цели първоначално новият предмет да е за всички класове, като ще се започне с най-малките
Той добави, че не всеки от обучаващите се в богословските факултети има способността да застане пред децата и да представи спектъра от различните религиозни пътеки, които съществуват в света. Проф. Сергей Игнатов е на мнение, че изграждането на една личност е много важно върху хуманитарното образование плюс психологията.
Председателят на Съвета на директорите в СУ „Свети Климент Охридски“ проф. Амелия Личева смята, че ако се подхожда по този начин да се въвежда предмет „Добродетели и религия“, е по-добре да не се прави.
През литературата децата могат да се запознаят с вярата, посочи тя и подкрепи тезата на проф. Сергей Игнатов, че е по-добре децата повече да четат книги и чрез литературата да се запознаят с религията.
Според нея църквата трябва да се опита чрез пример да привлича и да покаже, че има смисъл от вярата. Проф. Амелия Личева не смята, че българската църква говори на хората с днешния език. „Ние не форматираме деца, които имат критично мислене. Не виждам как това може да се промени с един предмет „Добродетели и религия“ в училищата“, коментира тя.
Повечето българи подкрепят обучението по религия
Според тях това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците
Проф. Личева добави, че вярата е личен избор и тя не се учи. Важен е примерът в обществото и докато се излъчва примерът от политиците и примерът на самата църква, не мисля, че нещо можем да променим преподаването, отбеляза тя.
Директорът на 107-о основно училище Данко Калапиш заяви, че не е съгласен с тезата на проф. Игнатов, че няма обучени кадри, които да преподават религия. Той уточни, че в 107-о училище има възможност да се учи религия, само че като избираем предмет. „Ролята на обучението по религия в училище не е катахезиране. Минава се през добродетели, християнски празници, празници на другите народи, традиция, през религиозните празници и фолклорните традиции“, отбеляза Калапиш, като уточни, че самият той като директор води обучението по религия в 107-0 училище.
Красимир Вълчев: Не предлагаме задължителен час по религия, а възпитание в добро
Министърът на образованието обеща до 8 май да има публикувана концепцията на алтернативната програма
Относно предметът с работно наименование „Религия и добродетели“:
На първото събитие, организирано вчера в НДК от Министъра на образованието, става ясно следното:
1. Концепция все още няма. Положението на Кръглата маса наподобява театър на абсурда Та, обсъжда се нещо, което не съществува и всеки говори за концепция, която той самият си представя
2. Покани за събитието НЕ са изпратени до нито едно друго от традиционните вероизповедания- нито до евангелско-протестантската общност, нито до католиците, нито до арменците, нито до евреите, само до Патриарха и Главния мюфтия.
Няколкократно разлчни участници поставят по дефолт в изказванията си готови крайни варианти, на които варианти никой не възрази че предметът ще е алтернативно:
– Религия православие;
– Религия ислям
– Етика и добродетели
Така си изясних, че работното наименование най- вероятно не е „Религия и добродетели“, а „Религия“ и „Добродетели“
3. Ще възпитаваме децата в добродетели и толерантност, но по време на часа ще ги разделим по признак религия и една част ще отидат в часа по православие, другите в часа по ислям, третите вероятно в часа по добродетели. Да не говорим, че един директор сподели истинската си тревога как разни учители, например протестанти, си позволявали да се явяват като желаещи да преподават на децата ни. И никой не видя нищо укоримо нито в изказа граничещ с език на омраза, нито в разделението, което сам демонстрира като свое лично убеждение, нищо че се представи за теолог и преподавател по избираемия предмет религия.
4. Представители на най-големите ни висши училища /ректорът на СУ и деканът на Православния богословски факултет на ВТУ/ са на място в залата, за да заявят готовност ВЕДНАГА да започнат да подготвят учители, които да преподават новия задължителен предмет. По коя/ каква концепция, по какво окончателно решение, с какво финансиране и за чия сметка, по какви програми ще се обучават кадрите… похвална стиковка на висшите ни училища, създадена още преди дори и самият министърът да е стигнал до идеята за този задължителен предмет ю
Обсъждането на необходимостта от внедряване на предмета ‘Религия и добродетели’ в учебната програма е не само излишно, но и опасно. Както посочва проф. Амелия Личева, ‘вярата е личен избор и тя не се учи’, което поставя под съмнение ефективността на подобна инициатива. Въпросът за преподаването на религия в училище не е просто педагогически; той представлява дълбок философски и социокултурен парадокс, който изисква сериозно внимание. Важно е да се отбележи, че децата вече имат достъп до литература, която може да им предостави ценни знания за различни религиозни вярвания и практики, без да налага авторитарна интерпретация на конкретни догми. Според анализа на протестантството в България, ‘образованието по религия често води до конфликти между различните християнски общности’, а резултатът от това може да бъде разделение вместо единство. Също така, както отбелязват изследванията по педагогика, критичното мислене и аналитичните способности у учениците не се развиват чрез догматични образователни подходи. Вместо това, ние трябва да се стремим към иновации в учебния процес, които насърчават креативността и индивидуалния напредък на учениците.
Седнах и изчетох проекта на МОН за въвеждане програмата “религия” в училищата. Споделям няколко наблюдения:
За деца в 1 клас се предвижда изучаване на „Бог — извор на вярата”, “Чудотворец” и т.н… идеи, които изискват някакво абстрактно мислене, а в тази възраст детето още развива това, то все още мисли в конкретика (доколкото си спомням от Пиаже.) ”Молитвата като разговор с Бога“ — това е метафизична концепция, която надхвърля мисленето на 7-годишните.
При 3-4 клас вече се минава към морално-богословските „Страх Божи“, „Смирение“, „Покаяние“ – термини от аскетическата традиция, трудно разбираеми за деца. Както ”Грях”, “Покаяние“, „Прошка“ в религиозен контекст – сложни духовни концепции, изискващи определен тип мислене.
При 5-7 клас се включват специализирани теологични понятия като „Триединство“, „Боговдъхновеност“, „Схизма“, „Апостолска приемственост“, вкл. ”Обратна перспектива в иконата“ – специализирани концепции от богословието, та чак и иконографията.
При 8-12 клас съставителите на учебника са се развихрили: „Апофатично и катафатично богопознание“ (това са термини от академичното богословие, с които аз самия съм незапознат), “трихотомично разбиране на човека“, “Исихазъм и обожение“ – въобще концепции, изучавани в богословските факултети.
Няколко извода:
– Въпреки декларираната неконфесионалност (това всички наясно ли са какво е?!), програматa е “православно християнство”. В нея децата изучават „християнските ценности като основа на европейската цивилизация”. Къде остана античната философия? Общочовешките добродетели, за които говорят и Сократ и Платон и Аристотел, а по-късно Марк Аврелий, или пък Сенека? За Буда, дзен-будизъм и Конфуций да не говорим. И докато православното християнство се разглежда “отвътре”, на всички останали религии се гледа като на екзотични практики. (Най-фрапиращата липса ще спомена най-накрая.)
– Забелязвам оценъчен език — относно протестантството, относно всякаки “разколи” “секти” като „отделили се и променили учението”, т.е. предполага се отклонение от единствено “правилното” учение.
– В програмата е очевидно влиянието на руската религиозно-философска традиция. Павел Флоренски е изрично споменат като основен ориентир в религиозната естетика. Неговата теургична (богодейна) концепция за изкуството е проблематична за светско образование, тъй като разглежда изкуството не като естетически, а като религиозен феномен. Мисля, че не се споменават изрично Николай Бердяев (когото аз като студент четях), но влиянието му се забелязва, концепциите за „творческата свобода“ и „личността като образ Божи“ отразяват неговото влияние, заедно с това на Соловьов, както и “метафизиката на сърцето”(!?) в програмата отразява идеите на Борис Вишеславцев, а и въобще широката ”философия на сърцето”!? (На една крачка сме от “широката руска душа”!)
– Тук не видях нищо от толстоизма, ницшеанството, също Кант (а те също са дълбоко свързани всеки по свой начин с християнството). Дори Свети Франциск от Асизи и неговата грижа за бедните, за всяко живо същество, природата – възгледи променили коренно западното християнство…
Тук е очевидна една определена православно-руска версия на християнските традиции, която дава сериозен културно-идеологически уклон в програмата. Маскирана е донякъде добре, но е там.
С две думи:
Мисля, че в програмата са налице фундаментални проблеми, които я правят напълно неподходяща за светско образование:
— възрастовата неадекватност, която разгледах по-горе. Тя въвежда абстрактни теологични понятия в несъобразена за учениците възраст.
— въпреки декларираната неутралност, програмата показва систематично предпочитание към православното християнство
— методологическа непоследователност – тя смесва описателен, исторически и теологичен подход, което я прави напълно объркваща
— идеологизация — основава се на руска религиозно-философска традиция.
В заключение:
Мисля, че програмата е по-скоро адаптиран и олекотен учебен план за православна семинария, понапудрен с малко повърхностна информация за други религии. Само колкото несръчно да наподобява някакъв предмет за светско образование.
Но тази проекто-програма е несъвместима с принципите на светското образование и на практика нарушава конституционното разделение между църква и държава в образователната система.
И сега, нещо фрапиращо:
След внимателен преглед на цялата програма по „Религия“ от 1-ви до 12-ти клас, трябва да посоча един изключително любопитен факт:
Богомилството напълно отсъства от програмата!
Точна така. В тази програма не е спомената и дума за единственото оригинално българско религиозно-социално движение от X век, което:
— Възниква в българските земи;
— Създава уникална теологическа система;
— Оказва влияние върху духовната история на цяла Европа и световното християнство;
— И е незаобиколима част от българското културно наследство.
Отсъствието на богомилството като българска религиозна традиция не е случайно.
Високомерното подминаване на богомилството лишава учениците от възможността да научат повече за тази важна страна от българската културна идентичност, да осмислят българския принос към европейската религиозна история.
Моето усещане е, че този проект за религиозно образование съвсем не идва от една автентична обич и интерес към българското, към родното. Той идва от другаде. И макар нещо да ме кара да мисля, че натиска върху българската ни държавност и духовност е изключително силен, че “мача вече е свирен”, че учебниците вероятно са написани (дали не са и вече напечатани!?), аз съм длъжен да кажа какво мисля:
В този си вид тази програма няма място в българските държавни училища.
п.с. Доколкото разбирам ще са необходими и между 2500 и 5000 нови учители.