Разпети петък – официално неработен ден в България

Христо БЕРОВ: http://hpberov.blogspot.com/2010/02/blog-post.html

Оставяме настрана полемиката, какво точно означава празник – веселие, пируване или нещо по-различно. От гледна точка на съдържанието на последната дума – за много от хората в България „празненството по празника“ се състои от елементи, които по същество са несъвместими с църковни празници.

Разпети петък има безспорно изцяло сериозно религиозно съдържание. То е изключително траурно, защото на този ден се отбелязва осъждането и изпълнението на смъртната присъда срещу Христос. Страданията на Невинния няма как да бъдат повод за празник. Затова този ден според Християнството едвам ли би могъл да бъде празник, а много повече траур. Това е и денят, на който Църквата не отслужва литургия, пости се най-строго (не се яде и пие нищо).

От тази гледна точка законодателната терминология „велики петък – официален празник“ е неточна. Разпети петък, денят, в който е разпнат Божият Син е ден на траур, на обмисляне на страданията му от християните, неговите последователи и вярващи, именно точно затова този ден не може да бъде работен. Тъгата, траурът и размисълът по събитията, които са се случили преди две хилядолетия го правят важен неработен ден за християните, а не празник, още по-малко ден на тържества и т.н. събития и начин на празнично поведение.

Следователно много по-точна редакция на разпоредбата би била, че Разпети петък е официален неработен ден, за ралика от Възкресение (според законодателя Великден), който е ден на радост, празнично тържество и официален празник.

Въпреки неточната редакция, все пак похвално е, че след две десетилетия, този ден може по-безпроблемно да се ползва от християните в България (тази година – 2010 – от всички християни заедно) за неработен.

* Интересно ще бъде, дали през 2010 г., след като вече разпети петък е официален неработен ден, матурите ще продължат (за трети пореден път) да се провеждат в неделен ден, който по начало е предвиден за седмична почивка в чл. 153, ал. 1 Кодекс на труда?

–––––––-

Извлечение от промулгацията на промените в Кодекса на труда:

Държавен вестник брой: 15. от 23.02.2010 г. Официален раздел / НАРОДНО СЪБРАНИЕ, стр. 5
Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда

УКАЗ № 31
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от ХLI Народно събрание на 10 февруари 2010 г.
Издаден в София на 16 февруари 2010 г.
Президент на републиката: Георги Първанов
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Маргарита Попова
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г., Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 69 от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г., Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. – бр. 52 от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94, 108 и 109 от 2008 г. и бр. 35, 41 и 103 от 2009 г.)

[…]

§ 7. В чл. 154 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „Великден – два дни (неделя и понеделник)“ се заменят с „Велики петък, Велика събота и Великден – неделя и понеделник“.
2. В ал. 2 изречение първо се изменя така: „Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за национални официални празници, както и дни за честване на определени професии, дни за оказване на признателност, и да размества почивните дни през годината.“

[…]

Последна редакция – цялостен текст:

Чл. 154. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 30 от 1990 г., изм. – ДВ, бр. 27 от 1991 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 1991 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 1992 г., изм. – ДВ, бр. 2 от 1996 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 22 от 1998 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 56 от 1998 г., доп. – ДВ, бр. 108 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2010 г.)

Официални празници са:

1 януари – Нова година;
3 март – Ден на Освобождението на България от османско иго – национален празник;
1 май – Ден на труда и на международната работническа солидарност;
6 май – Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;
24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;
6 септември – Ден на Съединението;
22 септември – Ден на Независимостта на България;
1 ноември – Ден на народните будители – неприсъствен за всички учебни заведения;
24 декември – Бъдни вечер, 25 и 26 декември – Рождество Христово;
Велики петък, Велика събота и Великден – неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му.(2) (Доп. – ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2010 г.) Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за национални официални празници, както и дни за честване на определени професии, дни за оказване на признателност, и да размества почивните дни през годината. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да бъде по-голяма от 48 часа, а продължителността на седмичната почивка – по-малка от 24 часа.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.