Примерни Устави: Ако нямате готов ваш УСТАВА моля преминете на другата ни страница , можете да ги свалите , да ги разгледате , обработвате и тогава заедно с вашата църква да вземете решение. Уставите са същите които ги виждате от долу, но в случай , че искате да ги свалите също можете да преминете на другата страница. Натиснете линка и преминете директно.
За повече информация НАТИСНЕТЕ ТУК
УСТАВ
на “БЪЛГАРСКА РЕФОРМИРАНА ПРЕЗВИТЕРИАНСКА ЦЪРКВА”
приет 2003 година
Настоящият устав урежда: символ на вярата, обредната практика, устройството, управлението и всички други въпроси във връзка с основаването, регистрирането и съществуването на ново вероизповедание в Република България – Българска Реформирана Презвитерианска Църква, наричана за краткост по -нататък “Църквата”.
Член 1.
Наименование и седалище на вероизповеданието.
1.1. Наименованието на вероизповеданието е: Българска Реформирана Презвитерианска Църква;
1.2 Седалището и адреса на управление на църквата е: гр. София, ж.к.”Надежда”, ул. ”Дечко Узунов”, №17, тел. 834716.
1.3 Българската Реформирана Презвитерианска Църква е автономна църква и ще осъществява своята дейност, съгласно Конституцията и законите на Република България.
Член 2.
Символ на вярата.
2.1. Българската Реформирана Презвитерианска Църква на основание Библията приема следния символ на вярата: Старият и Новият завет са Божие Слово, единствено и безпогрешно правило за живот на вяра и дела.
2.2 Бог е един и само той е достоен за поклонение. Бог е дух. Той е Творец, Съхранител и Управител на всичко; Всемогъщ, Вездесъщ, Всезнаещ, Незаменим, Независим. Неговата Любов, Премъдрост, Святост, Правда, Милост и Истина са безкрайни.
2.3 Бог съществува в три лица: Отец, Син и Свети Дух, но Те са един Бог. По сила и слава са равнодостойни за поклонение.
2.4 Бог е създадел на видимото и невидимото със силата на Своето Вечно Слово, Той ги управлява и пази.
2.5 Преди създанието на света, Бог е програмирал спасението на човешкия род.
2.6 Исус Христос бе изпратен на земята, за да спаси човечеството от греха и Божия гняв. Той се роди от Дева Мария чрез Светия Дух. Затова бе безгрешен човек и съвършен Бог. Той умря на Голготския кръст, за да плати цената на изкуплението и на третия ден според писанията възкръсна.
2.7 Светият Дух дойде от Бог Отец и Бог Син. Той работи за спасението на човеците. Изобличава за тях. Довежда човека до познаването на Исус Христос и съдейства за вършене на плодове на правда.
2.8 Човекът е под Божия гняв заради първородния /Адамовия грях/ и собствените си грехове.
2.9 Който вярва в Господа Исуса Христа получава спасение чрез вяра и ще участва в славното възкресение при свършека на света.
2.10 Святото тайнство е учредено от Господа Исуса Христа. То е КРЪЩЕНИЕТО и ПРИЧАСТИЕТО.
Кръщението с вода е очистване в името на Отца, Сина и Светия Дух. То е външен знак за новорождение и съединяване с Христа.
Причастието е възпоменание на Христовата смърт. С мисли за Христовите страдания и смърт се участва в Господнята трапеза: хляба и виното.
2.11 Църквата е ТЯЛО НА ХРИСТА, а глава на Църквата е Христос.
Църквата се съгражда на основата на вярата на тези, които изповядват, че Исус е Господ. Тя извършва служение, поклонение и посвещение.
Реформираната Презвитерианска Църква живее и работи само за живия Бог, за Божията Благодат, за Вярата, Библията и за Божията Слава.
Член 3.
Същност.
3.1 Доктрина.
Презвитерианската Църква води началото си от Апостолската църква. В ХVІ век по време на реформацията Джон Калвин организира презвитерианска система, с която църквите се заздравяват и се утвърждават.
Основната идея на Презвитерианската Църква е АБСОЛЮТНАТА НЕЗАВИСИМОСТ на Бог. Оттук произтичат и следните доктрини:
Абсолютна поквара на човека (Псалм 51:5)
Безусловен избор (Йоана 15:16)
Изкупление на тези, които приемат Исус Христос (Лука 19:10)
Безграничната Божия Благодат (Деяния на апостолите 13:46-48)
Устояване на повярвалите в Христа (Римл.8:35-39)
Според учението на арминианите е обратното. Методистката църква приема учението на арминианите.
Уставът на Презвитерианската църква произлиза от Уестминстерския устав, създаден през 1643г. в Лондон, Англия. Настоящият устав е изработен въз основата на Уестминстерския устав.
3.2 Обредна практика.
ГОСПОДНЯТА ВЕЧЕРЯ – хлябът и виното са символ на Христовото тяло и Христовата кръв, (І Кор. 1:24 и Лука 22:19) и се вземат от вярващия за възпоменание на на Голготската жертва – Христос, за разлика от Католическата църква, която приема че хлябът и виното се превръщат в Христовото тяло и Христовата кръв и за разлика от Лютеранската църква, която приема че в момента на раздаването Исус е с хляба и виното.
КРЪЩЕНИЕТО С ВОДА се извършва с потапяне, попръскване и поливане, докато Баптистката и Петдесятната църкви го извършват само с потапяне.
Член 4.
Цели.
4.1 Църквата защитава Словото на Бога, проповядва Евангелието, осъществява Любовта на Исус Христос.
4.2 Горепосочените цели се осъществяват чрез:
(а) разпространяване на благородните идеи и ценности на християнството;
(б) организиране на служби;
(в) образователни програми и дейности;
(г) откриване и функциониране на средни и висши училища за обучение на свещенослужители след получаване на съответните разрешения;
(д) благотворителна дейност.
Член 5.
Имущество.
5.1 Църквата и нейните поделения могат да придобиват права върху всякакво имущество на територията на Република България в съгласие с Конституцията и законите на Република България.
5.2 Имуществото на Църквата се набавя от:
(а) парични средства, вещи и други имуществени права, предоставени на Църквата от нейните членове;
(б) направени в полза на Църквата дарения, завещания и помощи;
(в) придобито със собствени средства имущество;
(г) право на собственост върху недвижими и движими вещи и вещни права върху тях, както плодовете от стопанисването на имоти, в това число и наеми.
5.3 Имуществото на Църквата се употребява за осъществяване на целите, посочени в чл.4 от този устав, като се изключва възможността да служи на користни цели, с изключение на направени застраховки, социални осигуровки, възнаграждения за извършена работа и услуги, възнаграждения за труд, разноски за поддръжка и подобрения на имуществото, плащане на други данъци и такси, придобиване на църковни имоти и пр.
5.4 За дейността на Църквата се води счетоводство в седалището на Църквата и отделно счетоводство за поделенията на Църквата.
Член 6.
Членство.
6.1 Църквата обединява хората, които вярват в Бога, приемат Исус Христос за Божия Син и Библията за Божие Слово.
6.2 Членството в Църквата е отворено за всички вярващи, които приемат нейната доктрина и устав.
6.3 Всеки член на Църквата има право:
(а) да участвува в дейността на Църквата;
(б) да участвува в управлението на Църквата, да избира и да бъде избиран в църковните ръководни органи.
6.4 Всеки член на Църквата е длъжен:
(а) да спазва този устав;
(б) да съдействува за постигане на целите на Църквата.
Член 7.
Структура.
7.1 Църквата е юридическо лице, съгласно Закона за вероизповеданията.
7.2 Църквата открива свои местни поделения в страната, които по силата на закона са самостоятелни юридически лица.
7.3 Този устав е задължителен за местните поделения на църквата.
Член 8.
Органи на църквата.
8.1 Органи на църквата са:
1. Църковен събор;
2. Върховен съвет на църквата;
3. Председател на църквата;
Член 9.
Състав и компетентност на църковния събор.
9.1. Църковният събор включва всички членове на църквата. Те участват в него лично или чрез представител.
9.2. Църковният събор има следните правомощия:
1. изменя и допълва настоящия устав;
2. приема други вътрешни актове на църквата;
3. избира и особождава членовете на Върховния съвет на църквата;
4. отменя решенията на Върховния съвет и председателя на църквата, които
противоречат на устава и закона;
5. приема отчет за дейността на Върховния съвет на църквата и на председателя;
6. взема решение за прекратяване на църквата.
/2/ Решенията на Църковният събор са задължителни за Върховния съвет на църквата, председателя и членовете на църквата.
/3/ Заседанията на Църковния събор се ръководят от председателя на църквата.
/4/ При провеждане на заседанията се води протокол, който се подписва от
председателя и двама от присъствуващите членове на събора.
Член 10.
Свикване на църковен събор.
10.1. Църковният събор се свиква по инициатива от Върховния съвет на църквата или по инициатива на председателя на църквата чрез отправяне на писмена покана, в която се посочва мястото, деня и часа за провеждане на заседанието, както и дневния ред на същото. Поканата се поставя на видно място в седалището на църквата минимум три дни преди датата на заседанието. Поставянето на поканата се удостоверява от председателя на църквата.
Член 11.
Кворум.
11.1. Църковният събор е законен, ако на него присъствуват минимум 10 души от
членовете на църквата. При липса на кворум заседанието се отлага с един час по-късно на същото място и при обявения дневен ред и може да се проведе, колкото и членове да присъствуват.
Член 12.
Гласуване и вземане на решения от Църковния събор.
12.1. Всеки член на църквата има право на един глас в Църковния събор.
12.2. Решенията на Църковния събор се вземат с обикновено мнозинство от присъствуващите. С изричното съгласие на 2/3 от присъствуващите могат да се вземат решения и по въпроси, които не са били включени в обявения дневен ред.
Член 13.
Върховен съвет, състав и мандат.
13.1. Върховният съвет е управителния орган на църквата. Той се състои от трима членове, единият от който е председателят на църквата. Членовете на Върховния съвет се избират от Църковния събор и имат мандат от 5 години.
Член 14.
Компетентност.
14.1. Върховният съвет взема решения по следните въпроси:
1. разяснява и тълкува църковния устав и доктрина като разрешава
като последна инстанция всички спорове по доктринални проблеми;
2. организира изпълнението на решенията на Църковния събор;
3. действува като дисциплинарен съд и разглежда всички
повдигнати пред него вътрешноцърковни дела;
4. определя териториите на районите на местните поделения;
5. взема решения за придобиване и разпореждане с с недвижими
имоти и с вещни права върху тях, собственост на вероизповеданието;
6. избира от състава си председател на църквата;
7. открива училища и организира семинари за провеждане на
обучение свещено служители с разрешение на компетентния държавен орган;
8. приема годишния бюджет на църквата;
9. упражнява финансовия контрол върху дейността на местните
поделения;
10. изпитва кандидатите за проповедници;
11. ръкополага, изпраща, премества и изключва свещенослужители;
12. взема решения за сключване на договори с трети лица на стойност над 50 000 лева;
13. взема решения откриване на местните поделения на църквата и за регистрирането им като юридически лица по предвидения за това законов ред;
14. взема решения по всякакви други въпроси, свързани с дейността на
вероизповеданието, както и по всякакви каквито намери за добре;
14.2. Решенията на Върховния съвет се вземат с обикновено мнозинство от състава му.
14.2. Членовете на първия Върховен съвет на вероизповеданието се избира от състава на основателите му.
Член 15.
Заседания на Върховния съвет.
15.1. Заседанията на Върховния съвет се ръководят от председателя на църквата. При
отсътвие на председателя заседанието се ръководи от един от членовете му. Заседанията се свикват по инициатива на председателя. Поканата за свикване може да бъде отправена устно по телефон, като това обстоятелство се удостоверява писмено от председателя на църквата.
15.2. Заседанията на Върховния съвет са редовни, ако присъствуват поне 2-ма от
членовете му. Присъствуващо е и лицето, с което има двустранна телефонна връзка, гарантираща установяване на самоличността му и позволяващо участието му в обсъждането и вземането на решение. Гласуването на този член се удостоверява в протокола от председателствуващия заседанието. Върховният съвет взема решенията си с два гласа от присъствуващите.
15.3. Върховният съвет може да взема решения и и без да бъде провеждано заседание, ако протоколът за взетото решение бъде подписан без забележки и възражения за това от всички членове на Върховния съвет.
Член 16.
Председател на вероизповеданието.
16.1. Председателят на вероизповеданието се избира от Църковния събор. Същият е по право член на Върховния съвет на вероизповеданието. Председателят има мандат 5 години.
16.2. Председателят организира и ръководи текущата дейност на църквата между заседанията на Върховния съвет и съблюдава за спазване на разпоредбите на устава и на решенията на Църковния събор и на Върховния съвет. Председателят на църквата има право да сключва договори с трети лица на стойност до 50 000 лева.
Член 17.
Представителство.
17.1. Председателят на църквата представлява и подписва църквата пред всички трети лица.
Член 18.
Начини на прекратяване и ликвидация на църквата.
18.1. Дейността на църквата се прекратява по решение на Църковния събор, взето с
2/3 мнозинство от присъствуващите.
18.2. Ликвидатор на църквата е председателят на църквата.
18.2. Ликвидаторът е длъжен по възможност да удовлетвори кредиторите на църквата
от наличните парични средства, а ако това е невъзможно – чрез осребряване първо на движимото, а след това и на недвижимото имущество на църквата.
18.3. Църковният събор взема решение за разпореждане с имуществото, останало след удовлетворяване на кредиторите на църквата, взето с обикновено мнозинство от присъствуващите и за заличаване на църквата от съответните регистри.
Член. 19.
Заключителни разпоредби.
19.1. На основата на този устав и в съгласие с действуващите закони, върховният съвет може да приема вътрешни нормативни актове за регламентиране на своите статути, устройство и дейност, които не противоречт на този устав.
19.2. Този устав се прие на учредителното събрание на основателите на Българска Реформирана Презвитарианска църква и същият влиза в сила от деня на постановяване на съдебното решение за регистрация.
УЧРЕДИТЕЛИ:
У С Т А В
НА
СЪЮЗА НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ В БЪЛГАРИЯ
„Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир, както и поучавам по всички
църкви.“
„…нека всичко става с приличие и ред.“
Първо послание към Коринтяните, гл. 14, ст. 33 и 40
Г л а в а п ъ р в а
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ
Раздел І
Обща уредба
Чл.1. (1) СЪЮЗЪТ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ В БЪЛГАРИЯ (СЕПЦ) е вероизповедание, което обединява християнски евангелски църкви и вярващи, изповядващи петдесятната доктрина, съгласно Декларацията на вярата на СЕПЦ.
(2) СЕПЦ е част от международното Петдесятно движение и Световното петдесятно общение „Асамблеи на Бога“ (World Pentecostal Assemblies of God Fellowship), като споделя доктрината им, така както е формулирана на световните и европейските петдесятни конференции.
(3) В своите международни контакти СЕПЦ използва следното наименование на английски език: PENTECOSTAL ASSEMBLIES OF BULGARIA.
Чл.2. СЕПЦ приема за основа на своите вяра и живот Библията (Свещеното писание на Стария и Новия Завет), а за своето устройство и управление – библейските принципи и настоящия Устав. Чл.3. СЕПЦ е свободно и независимо вероизповедание, отделено от държавата, съгласно чл.13 от Конституцията на Република България.
Раздел ІІ
Основни доктрини, цел и средства
Чл.4. Основните доктрини на вярата, залегнали в учението на вероизповеданието, имат за единствен извор Библията като Божие Слово, приети са от църковните събори и са систематично изложени в Декларацията на вярата на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България, която е неразделна част от настоящия Устав.
Чл.5. Нашата цел е духовна – ИЗГРАЖДАНЕ НА БОЖИЕТО ЦАРСТВО.
Средствата за постигане на тази цел са:
1. Разпространяване на Благата вест според поръчението на нашия Господ Исус
Христос (Евангелието от Матей 28:19 и 20)чрез лично благовестие, амвонна проповед, евангелизационни събрания на открито и закрито, лекции и беседи на обществени и частни места, издаване на духовна литература и печатни органи, разпространяване на Библията, използване на средствата за масова информация и съвременните технологии за комуникация, културни изяви, както и използването на различните форми на изкуство.
2. Основаване на църкви и редовно провеждане на богослужения.
3. Строеж и поддържане на молитвени домове и сгради, свързани с дейността на вероизпоэведанието.
4. Пастирско душегрижие за спасение на грешниците, възвръщане на отстъпилите от вярата и освещение на вярващите.
5. Подготовка на служители за духовна работа чрез обучението им в богословски учебни заведения, както и разкриване на собствени училища, предлагащи различни степени на духовно образование.
6. Религиозно-нравствено просвещение сред всички слоеве на обществото чрез прокламиране истините за новорождението и християнската святост. Системно обучаване на всички възрастови групи вярващи чрез използването на различни форми за духовна просвета като неделни училища, семинари, курсове, групи за изучаване на Библията, молитвени групи и т.н.
7. Работа за утвърждаване на християнските нравствени ценности и оздравяване устоите на семейството както в църквите, така и в обществото.
8. Благотворителна дейност – духовно и материално подпомагане на сираци, вдовици, болни, възрастни, материално затруднени и засегнати от различни бедствия хора, както и всяка друга проява на милосърдие.
9. Съдействие с духовни средства в борбата на обществото срещу всякакви пороци, като тютюнопушене, алкохолизъм, наркомания, насилие, разврат.
10. Духовна работа сред лишените от свобода.
11. Защитаване на религиозните права и свободи на християните.
12. Поддържане на приятелски взаимоотношения и сътрудничество с евангелски и други християнски общности и организации в страната и в чужбина.
Г л а в а в т о р а
УСТРОЙСТВО НА СЪЮЗА НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ В БЪЛГАРИЯ
Раздел І
Организация на СЕПЦ
Чл.6. (1) СЕПЦ се състои от местни евангелски петдесятни църкви.
(2) СЕПЦ се разделя на райони, които не са обособени самостоятелно като юридически лица. Те се образуват само за нуждите на духовната работа в рамките на СЕПЦ. Границите на районите, районните църкви и районните отговорници (районните пастири) се определят от Съюзното ръководство.
(3) Към СЕПЦ може да се разкриват хоризонтални дейности с национално значение, които се регламентират и утвърждават от Съюзното ръководство. Тези дейности могат да се осъществяват чрез различни правно-организационни форми, предвидени в закона.
(4) СЕПЦ може да регистрира или да участва в търговски дружества и юридически лица с нестопанска цел.
(5) СЕПЦ може да участвува в сродни международни организации.
Раздел ІІ
Органи на управление
Чл.7. Върховният орган на управление на СЕПЦ е Църковният събор.
Чл.8. (1) Във времето между църковните събори СЕПЦ се ръководи от Съюзно ръководство, начело с Председател.
(2) Районите се ръководят от районни отговорници, определени от Съюзното ръководство.
(3) Пастирската конференция се състои от:
1. всички пастири,
2. всички презвитери и библейски работници, работещи по трудово-правни или приравнени на тях взаимоотношения към СЕПЦ,
3. всички ръководители на хоризонтални дейности.
(4) Църквите, членуващи в състава на СЕПЦ, се оглавяват от Ръководител (пастир, презвитер или библейски работник), подпомаган от Духовен съвет.
Чл.9. Финансовата дейност на СЕПЦ се контролира от Съюзна контролно-ревизионна комисия (СКРК).
Църковен събор
Чл.10. (1) Църковният събор се състои от:
1. участниците в пастирската конференция (чл.8, ал.3); 2. членовете на Съюзната контролно-ревизионна комисия;
3. служителите на администрацията на СЕПЦ.
4. Пастирската конференция може да определи критерии за участие и на други членове на местните църкви.
(2) Всички делегати трябва да бъдат акредитирани с писмо, подписано от районните пастири и подпечатано с печата на районната църква.
Чл.11. Редовните събори се провеждат след изтичането на четиригодишния мандат на Съюзното ръководство и приключването на финансовата година, а извънредните – при нужда.
Чл.12. Църковният събор:
1. Изменя и допълва Устава на СЕПЦ.
2. Избира Председателя на СЕПЦ, членовете на Съюзното ръководство и СКРК чрез тайно или явно гласуване измежду лицата, отговарящи на условията и предложени в списък от Пастирската конференция. Избира и Заместник-председател измежду избраните членове на Съюзното ръководство чрез тайно или явно гласуване.
3. Разглежда и обсъжда цялостната дейност на СЕПЦ от събор до събор.
4. Приема отчетите за работата на Съюзното ръководство и СКРК, като взема решение за освобождаването им от отговорност.
Чл.13. (1) Църковните събори са законни, когато присъствуват най-малко 2/3 от акредитираните делегати.
(2) При липса на кворум откриването на събора се отлага с един час и се провежда с явилите се делегати на същото място и при същия дневен ред.
(3) Решенията се вземат с обикновено мнозинство.
Чл.14. (1) Редовните събори се свикват от Председателя на Съюзното ръководство, а извънредните
– по искане на Председателя, на 2/3 от състава на Съюзното ръководство или на 2/3 от ръководителите на райони в страната, като това се съгласува с Пастирската конференция.
(2) Свикването на Църковен събор се извършва с писмена покана, съдържаща дневния ред, мястото, датата и часа на провеждането му. Църквите трябва да бъдат уведомени най-малко четиринадесет дни преди датата на провеждане за редовен събор или седем дни – за извънреден събор.
(3) Съборите се ръководят от бюро, състоящо се от Председателя на Съюзното ръководство или негов заместник, Секретаря на Съюзното ръководство и трима членове, избрани от събора. Чл.15. За разискванията и решенията на събора се води специална протоколна книга. Протоколите се подписват от Председателя и Секретаря на действащото до събора Съюзно ръководство и се подпечатват със съюзния печат.
Чл.16. Решенията на Църковния събор влизат в сила от момента на гласуването им.
Чл.17. (1) Дневният ред на редовните и извънредните събори се изготвя от Съюзното ръководство, като се разглеждат предварително внесените писмени предложения от ръководствата на местните църкви.
(2) Пастирската конференция изготвя списък на лицата, отговарящи на условията за избор на Председател, на членове на Съюзното ръководство и на СКРК.
Съюзно ръководство
Чл.18. (1) Съюзното ръководство се избира от Църковния събор. Броят на членовете трябва да бъде нечетен, не по-малък от седем и се определя от събора.
(2) За членове на Съюзното ръководство могат да бъдат избирани само действуващи пастири, работещи на пълно работно време към СЕПЦ, чийто стаж като ръководители на църкви след ръкополагането им за пастири е не по-малък от пет години.
(3) Тримата кандидати, получили най-много гласове след избраните, са резервните членове на Съюзното ръководство. Те заемат по реда на избирането си местата на негови членове, които поради трайно отсъствие, болест, смърт или друга непреодолима пречка не могат да изпълняват задълженията си.
(4) Съюзното ръководство избира секретар на своето първо заседание.
Чл.19. Съюзното ръководство има следните права и задължения:
1. Грижи се за опазване на приетите от изповеданието основни доктрини на вярата, както и за единството на църквите.
2. Изпълнява решенията на Църковния събор.
3. Ръководи духовната и материалната дейност на Съюза.
4. Съдейства за основаването и организирането на нови църкви.
5. Определя районите, прилежащите към тях църкви и районните отговорници.
6. Взема решения за откриване на учебни заведения за подготовка на кадри за служение.
7. Взема решения за разкриване и закриване на хоризонтални дейности и назначава отговорниците им.
8. Издава и препоръчва религиозна литература.
9. Следи за църковната дисциплина сред съюзните работници според изискванията на Библията и на настоящия Устав.
10. Взема решения за отчуждаване или обременяване с тежести на недвижимите имоти на СЕПЦ.
11. Грижи се за опазването на движимото и недвижимото имущество на СЕПЦ.
12. Взема решения относно стопанската дейност на СЕПЦ.
13. Дава разрешение на местните църкви за теглене на заеми и тяхното обезпечаване.
14. Взема решения за участие на СЕПЦ в други организации с нестопанска цел или в търговски дружества, както и за регистриране на такива.
15. Взема решение за присъединяване и отделяне от сродни национални или международни организации.
16. Организира събрания на свещенослужители, неделни учители, библейски работници, младежки ръководители и др.
17. Организира публични прояви на изповеданието като семинари, конференции и прояви на открито.
18. Разглежда и решава спорове между районни църкви, районни отговорници, както и жалби срещу решения на районните отговорници.
19. Тълкува настоящия Устав и при необходимост издава правилници, инструкции и бюлетини.
Чл.20. Заседанията на Съюзното ръководство се свикват от Председателя с покана до членовете му, отправена най-малко три дни преди заседанието. Дневният ред на всяко заседание се приема в началото му и се гласува. За редовно провеждане на заседанието е необходим кворум от 2/3 от членовете му.
Чл.21. Редовните заседания на Съюзното ръководство се провеждат три пъти в годината.
Чл.22. Извънредни заседания могат да бъдат свикани от Председателя на Съюзното ръководство, от Заместник-председателя, когато той изпълнява длъжността на председател, или от най-малко 1/3 от членовете на Съюзното ръководство, които определят датата и мястото на провеждането му.
Чл.23. Решенията се вземат с обикновено мнозинство. Въздържане от гласуване не се допуска.
Чл.24. Заседанията на Съюзното ръководство се ръководят от Председателя, а когато той отсъствува – от Заместник-председателя или от Секретаря.
Чл.25. За всяко заседание се води протокол, който се вписва в протоколната книга от Секретаря и се подписва от него и Председателя, подпечатва се със съюзния печат, след което взетите решения се считат за законни.
Председател
Чл.26. (1) Председателят на СЕПЦ, който е и Председател на Съюзното ръководство, се избира на редовен или извънреден събор.
(2) Председателят трябва да отговаря, освен на изискванията за член на Съюзното ръководство, още и на следните изисквания:
1. да е имал поне един мандат като член на Съюзното ръководство;
2. препоръчително е да има висше образование.
(3) Няма ограничение в броя на мандатите, през които едно лице може да изпълнява длъжността Председател на Съюзното ръководство.
Чл.27. Председателят на СЕПЦ има следните правомощия:
1. Ръководи СЕПЦ.
2. Председателства заседанията на Съюзното ръководство.
3. Представлява СЕПЦ при взаимоотношения с държавата и всички държавни, общински, неправителствени и частни институции, юридически и физически лица.
4. Упражнява духовна грижа над служителите и църквите от СЕПЦ.
5. Председателства Комисията за ръкополагане, която се състои още от Секретаря на СЕПЦ и съответния районен отговорник.
6. Взема решения за регистрация на църкви по административен или съдебен ред.
7. Взема решения и представлява СЕПЦ при всички сделки по придобиване на недвижими имоти в собственост на изповеданието.
8. Дава съгласие при действията по придобиване и разпореждане с недвижимите имоти на местните църкви;
9. Ръководи и организира работата на Съюзната канцелария.
10. Сключва и видоизменя трудови и граждански договори със служителите на СЕПЦ.
11. Издава и подписва удостоверения и сертификати при нужда.
Чл.28. (1) Заместник-председателят се избира измежду членовете на избраното Съюзно ръководство. Новоизбраният председател има право да посочи кандидатура за свой заместник. Заместник-председателят подпомага Председателя в цялостната му дейност и го замества при нужда.
(2) Заместник-председателят встъпва в правата на председател, когато последният не е в състояние да изпълнява трайно задълженията си поради смърт, болест, отсъствие или друга мъчнопреодолима пречка. В случай че и Заместник-председателят не е в състояние да встъпи в правата на председател по обективни причини, Съюзното ръководство има право да избере друг измежду своите членове, който да встъпи в правата на председател.
Чл.29. Секретарят на Съюзното ръководство се избира измежду членовете му на първото заседание след събора.
1. Секретарят подпомага Председателя в цялостната му дейност.
2. Секретарят отговаря за воденето и съхраняването на протоколните книги на Църковния събор и на Съюзното ръководство.
Пастирска конференция
Чл.30. (1) Пастирската конференция, конституирана съгласно чл.8, ал.3, се свиква за подготовка на Църковния събор, като:
1. Определя критериите за участниците в събора съгласно чл.10, ал.1, т.4.
2. Изготвя списъци на лицата, отговарящи на условията да бъдат избрани за Председател на СЕПЦ, за членове на Съюзното ръководство и за членове на СКРК;
3. Систематизира постъпилите предложения за изменение на Устава или за изготвянето на правилници;
4. Определя състава на комисиите, които ще работят на събора.
(2) Пастирската конференция може да се свиква и при необходимост за изясняване на всякакви въпроси, свързани с доктрината, единството, духовния растеж на служителите и вероизповеданието.
Чл.31. Пастирската конференция може да се свика от Председателя на СЕПЦ, от Съюзното ръководство или по искане на 1/3 от лицата, имащи право да участват в нея.
Съюзна контролно-ревизионна комисия
Чл.32. (1) Съюзната контролно-ревизионна комисия се състои от най-малко трима членове, които се избират от събора, като съставът на СКРК се конституира по следния начин:
1. председателят на СКРК трябва да е с висше икономическо образование;
2. най-малко един от членовете на СКРК трябва да е пастир или презвитер, по възможност с икономическо образование;
3. най-малко 1/3 от състава ù трябва да е от миряни с икономическо образование;
(2) Съборът избира и трима резервни члена на СКРК по реда, описан в чл.18, ал.3 от настоящия Устав.
Чл.33. СКРК има следните правомощия:
(1) СКРК контролира финансовата, счетоводната и стопанската дейност на СЕПЦ чрез редовни годишни ревизии или извънредни при необходимост.
(2) СКРК извършва ревизии на местните църкви по свое решение, по искане на Председателя на СЕПЦ или по искане на Съюзното ръководство, като при нужда Председателят на СЕПЦ може да издаде специално писмо.
(3) За всяка извършена ревизия и проверка се съставя протокол, който се подписва от участващите членове на СКРК. Един екземпляр от всеки протокол се представя на Съюзното ръководство.
(4) По препоръка на районните отговорници СКРК може да предложи на Съюзното ръководство ревизори за извършване на ревизии на местните църкви от съответните райони. За правомощията им се издава заповед от Председателя на СЕПЦ.
(5) СКРК участвува задължително на първото годишно заседание на Съюзното ръководство, а в другите заседания – ако бъде поканена, и наблюдава решаването на общите стопански и финансови дела и изработването на бюджета на СЕПЦ.
(6) Председателят на СКРК или упълномощен от него член на комисията може да участвува в заседания на Съюзното ръководство с право на съвещателен глас.
(7) СКРК е задължена да се грижи за обучението и своевременното информиране на служителите, работещи с финанси към СЕПЦ, за изискванията на действащото в страната законодателство чрез инструкции, бюлетини, семинари и др.
Раздел ІІІ
Представителство
Чл.34. (1) СЕПЦ се представлява от Председателя на Съюзното ръководство.
(2) Председателят осъществява контактите на вероизповеданието с държавата и всички държавни и местни институции и органи.
(3) Председателят представлява вероизповеданието и в чужбина.
(4) Председателят може да делегира на други лица правото да представляват СЕПЦ с изрично пълномощно.
Раздел ІV
Символи и печат
Чл.35. (1) СЕПЦ има свои символи и печат. Печатът на СЕПЦ е кръгъл с кръст в средата и с надпис:
„СЪЮЗ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ В БЪЛГАРИЯ“.
(2) СЕПЦ има и аналогичен печат с надпис на английски език, който се използва при взаимоотношения с чуждестранни партньори.
Раздел V Свещенослужители
Чл.36. Свещенослужителите в СЕПЦ са:
(1) Пастир – това е най-висшата степен на свещенодействие. Пастирите могат да ръководят църква духовно и административно, да кръщават, да отслужват Господна вечеря, да венчават, да помазват, да ръкополагат други духовни служители, да представят деца за благословение пред Господа, да се молят за освещаване, да извършват погребения.
(2) Презвитер – това е втората степен на свещенодействие. Презвитерите могат да ръководят църква духовно и административно, да кръщават, да отслужват Господна вечеря, да венчават, да помазват, да представят деца за благословение пред Господа, да се молят за освещаване, да извършват погребения, но не могат да ръкополагат други духовни служители. Презвитерите, които не ръководят църкви, помагат на ръководителите на църквите, в които членуват, в цялостната им дейност и ги заместват при нужда.
(3) Дякон – това е третата помощна степен на свещенодействие. Служението на дяконите е подпомагащо пастирите и презвитерите. Дяконите могат, когато им е възложено от ръководителя на църквата, да извършват всички свещенодействия, присъщи за презвитерите, с изключение на венчаване.
Чл.37. Ръкополагане на свещенослужителите:
(1) Пастирите се ръкополагат по решение на Съюзното ръководство, след като са имали стаж наймалко две години като презвитери – ръководители на църкви. Ръкополагането се извършва от Комисия за ръкополагане, състояща се от Председателя и Секретаря на СЕПЦ, и съответния районен отговорник.
(2) Презвитерите се ръкополагат по предложение на ръководителя на местната църква или на районния отговорник след съгласуване с Председателя на СЕПЦ. Ръкополагането се извършва от районния отговорник и най-малко още един пастир.
(3) Дяконите се ръкополагат по предложение на ръководителя на църквата след одобрение на Духовния съвет. Ръкополагането се извършва от ръководителя на църквата, ако е пастир, или от районния отговорник.
(4) Свещенослужителите при СЕПЦ трябва да имат кръщение в Святия Дух.
(5) Съюзното ръководство взема решение за признаване и приравняване на свещенослужители, ръкоположени извън СЕПЦ.
Чл.38. Ръководителите на църкви и библейските работници се назначават от СЕПЦ.
Чл.39. Към СЕПЦ и към местните църкви може да се назначава административен и помощен персонал.
Чл.40. Всички служители на СЕПЦ следва да изпълняват задълженията си добросъвестно и в съответствие със Словото Божие и настоящия Устав. Те са длъжни да поддържат помежду си братски, пастирски, коректни отношения, съобразно нормите на християнската етика.
Раздел VІ
Имущество на СЕПЦ
Чл.41. (1) Имуществото на СЕПЦ се състои от вещни права върху движими вещи и недвижими имоти, парични влогове, обекти на интелектуална собственост, ценни книжа и вземания, както и други права и задължения. Вероизповеданието може да осъществява стопанска дейност, служеща за постигане на идеалната му цел, по предвидения в закона ред.
(2) Имуществото на СЕПЦ се набира на доброволен принцип от членовете му, както и от други физически и юридически лица чрез:
1. членския внос на църквите съгласно решение на Църковния събор;
2. дарения, завещания и спонсорство;
3. прехвърляне на права и вземания;
4. доходи от имущества;
5. други източници на приходи, включително и стопанска дейност, извършвана съобразно законите на страната.
Чл.42. Пред финансовите и кредитните институции СЕПЦ се представлява от Председателя и Главния счетоводител, действащи заедно.
Чл.43. (1) Управлението на финансовите средства се извършва от Председателя на СЕПЦ и се контролира от СКРК.
(2) Съюзните приходи се изразходват съгласно изработен от Съюзното ръководство бюджет за всяка година.
(3) За извънбюджетни разходи в голям размер е необходимо решение на Съюзното ръководство.
Чл.44. (1) СЕПЦ като юридическо лице е препоръчително да бъде съсобственик с местните поделения на всички недвижими имоти при равни квоти.
(2) Председателят представлява изповеданието и взема решения при всички сделки за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти, собственост на изповеданието и на местните поделения. При извършване на сделки вероизповеданието се представлява от Председателя или изрично упълномощено от него лице, а местните поделения – от ръководителите им.
(3) При вземане на решения във връзка с недвижимите имоти на местните църкви Председателят на СЕПЦ взема мнението на съответния районен отговорник.
(4) Председателят на СЕПЦ по реда, предвиден по-горе, дава писмено съгласие за инвестиционни проекти на местните поделения.
(5) Сключването на договори за заем за суми над определен от Съюзното ръководство размер, както и обезпечаването на заеми с движими и недвижими имоти на местните църкви и на вероизповеданието, става с предварително решение на Съюзното ръководство. При нарушаване на това изискване вероизповеданието не носи отговорност и не поема последиците от неизпълнение на договора или изпадането в неплатежоспособност от страна на местното поделение-длъжник.
Г л а в а т р е т а
РАЙОНИ, МЕСТНИ ЦЪРКВИ И ДРУГИ ФОРМИ НА ДЕЙНОСТ
Раздел І
Райони
Чл.45. По решение на Съюзното ръководство на територията на Република България се обособяват райони, обединяващи църкви с близко разположение.
Чл.46. За всеки район Съюзното ръководство определя районен отговорник, който трябва да бъде действащ пастир.
Чл.47. Районният отговорник е упълномощен от Съюзното ръководство да ръководи района духовно и ад-министративно. Той има следните права и задължения в поверения му район:
1. Осъществява връзката на църквите със СЕПЦ и ги информира своевременно за решенията на Съюзното ръководство, както и Съюзното ръководство за състоянието на църквите.
2. Отговаря пред Съюзното ръководство за своята дейност.
3. Осъществява надзор върху работата на духовните и административните служители, като оказва съдействие и помощ на църквите, за които отговаря.
4. Дава мнение и препоръки за създаване на нови местни църкви, за сливане и за закриване на съществуващи такива.
5. Дава мнение за назначаване на служители и предлага на Съюзното ръководство служители за ръкополагане в пастирско или презвитерско служение, като участвува в Комисията по ръкополагане.
6. Участвува в разширения състав на заседанията на Съюзното ръководство с право на съвещателен глас.
7. Изслушва и решава възникнали спорове в местните църкви или между тях, като решенията му могат да бъдат обжалвани пред Съюзното ръководство.
8. Дава мнение на Председателя на СЕПЦ за извършване на сделки с недвижими имоти от местните църкви. Участва при съгласуването на инвестиционни проекти за изграждане на молитвени домове.
9. Препоръчва лица за извършване на ревизии в църкви от района, за който отговаря, на основание чл.33, ал.4 от настоящия Устав.
Чл.48. Районните отговорници свикват и организират периодични събрания на служителите от района.
Раздел ІІ Местни църкви
Общи положения
Чл.49. (1) Местната църква при СЕПЦ представлява признато от изповеданието общество от вярващи християни, които приемат Декларацията на вярата и настоящия Устав, водят организиран църковен живот и имат регистрирано ръководство съобразно изискванията на закона.
(2) Местната църква може да придобие качеството на юридическа личност по установения от закона ред. Катоюридическо лице църквата е способна да бъде носител на права и задължения, включително да придобива и отчуждава недвижими и движими имоти, да разкрива собствени банкови сметки, има право на свои символи и печат съгласно утвърдената с настоящия Устав символика.
(3) Местната църква има наименование, съдържащо израза „Евангелска петдесятна църква“ и името на населеното място, като към това словосъчетание може да бъде добавено и специфично име или номер, което да я отличава от други поделения на СЕПЦ в същото населено място.
(4) Печатът на местната църква е кръгъл с кръст в средата и с надпис, съдържащ пълното ù наименование съгласно горната алинея. Местната църква може да има и аналогичен печат с надпис на английски език, който се използва при взаимоотношения с чуждестранни партньори. Чл.50. (1) Вярващите, които са новородени, кръстени във вода и посещават редовно дадена църква, имат право да кандидатствуват за нейни членове, като заявят желанието си писмено пред Духовния съвет. Последният е длъжен да разгледа заявлението най-късно на следващото си заседание.
(2) Новоприетите членове се представят пред църквата.
Чл.51. (1) Църквата извършва редовни богослужения и свещенодействията на изповеданието.
(2) Църквата извършва евангелизаторска и мисионерска дейност.
(3) Към църквата може да се развиват женски, младежки, детски служения, културна и социална дейност, както и други хоризонтални дейности.
(4) Църквата може да се занимава с религиозно-просветна, издателска и благотворителна дейност.
(5) За осъществяване на своите дейности църквата може да регистрира юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества и други правно-организационни форми.
Ръководни органи
Чл.52. (1) Начело на всяка местна църква стои Ръководител – пастир, презвитер или библейски работник – който изпълнява своите отговорности подпомаган от Духовен съвет и други служители.
(2) Към църквата се избира Контролно-ревизионна комисия (КРК).
(3) В случаи на сериозни вътрешни проблеми и несъгласия в църквата Съюзното ръководство има право да назначи служебно църковно ръководство за срок до шест месеца, след което се провежда извънредно събрание за избор на редовен Духовен съвет.
Чл.53. (1) Ръководителят на църквата се определя от Съюзното ръководство, като се взема мнението на Духовния съвет и на районния отговорник.
(2) Ръководителят на църквата има следните правомощия:
1. Ръководи църквата духовно и административно, проповядва Словото Божие и обгръща с пастирско душегрижие вярващите.
2. Представлява църквата; сключва и видоизменя договори от името на църквата;
3. изпълнява решенията на Съюзното ръководство, подчинен е на Председателя и на Районния отговорник.
4. Изготвя отчет за дейността на църквата пред Общото събрание.
5. Носи отговорността за развитието на поверената му църква в духовен и материален аспект.
(3) В своята работа Ръководителят на църквата взема решенията си според своето вътрешно убеждение на базата на Божието Слово, Устава и решенията на Съюзното ръководство.
(4) Важните решения, засягащи живота на църквата, се вземат след съгласуване с Духовния съвет. Чл.54. (1) Духовният съвет се избира на Общо събрание на църквата, като ръкоположените пастири и презвитери в него не могат да надхвърлят 2/3 от състава му. Ръководителят на църквата е по право член на Духовния съвет и негов председател. Броят на членовете му е нечетен. Духовният съвет няма мандат.
(2) За членове на Духовния съвет се избират лица, отговарящи на следните условия:
1. да са членове на църквата;
2. да не са нови във вярата;
3. да бъдат известни в обществото със своя християнски морал и етика, да бъдат с одобрен характер, житейски и духовен опит, със способност да работят с хора и да поемат отговорност;
4. да проявяват активност в делата на църквата;
5. желателно е съпругите или съпрузите им да бъдат също вярващи и членове на църквата;
6. към тях да няма действаща в момента дисциплинарна санкция.
(3) Кандидатите, които ще бъдат подложени на избор, се одобряват предварително от ръководителя, съгласувано с Духовния съвет.
(4) Ръководителят на църквата има право да препоръча на Общото събрание за избор в Духовния съвет лица, с които желае да работи в екип.
Чл.55. (1) Духовният съвет на църквата заседава редовно не по-малко от три пъти годишно. Заседанията са редовни при кворум 2/3 от членовете му, като решенията се вземат с обикновено мнозинство на присъствуващите.
(2) Духовният съвет подпомага Ръководителя на църквата в неговото служение, като:
1. Взема решения относно вътрешния ред на църквата.
2. Взема решения относно членството на вярващите.
3. Взема решения за прилагане на църковна дисциплина.
4. Грижи се за имуществото на църквата и снабдяването на материалните ù нужди.
5. Приема бюджета.
6. Взема решения както за разходи, непредвидени в бюджета, така и за извънредни разходи в голям размер.
7. Има право да се отнесе към районния отговорник или Съюзното ръководство при нарушения на Устава и несъгласия с ръководителя на църквата или други църковни служители.
(3) Духовният съвет взема решения за извършване на сделки с недвижими имоти на църквата, като тези решения подлежат на одобрение съгласно чл.44 от настоящия Устав.
(4) При нужда Духовният съвет може да заседава и в разширен състав заедно с други служители към църквата и КРК.
(5) Членовете на Духовния съвет избират помежду си секретар, който има отговорността за изготвянето и съхранението на протоколите от заседанията на Духовния съвет. Секретарят подпомага Ръководителя на църквата в работата му.
Чл.56. (1) Общото събрание на църквата се състои от всички църковни членове. То се свиква от ръководителя на църквата най-малко веднъж на две години. При необходимост се провеждат избори за нови Духовен съвет и КРК или за частична промяна на състава им.
(2) Дневният ред на събранието се определя от Духовния съвет. Членовете на църквата могат да правят предложения за включване на нови точки в дневния ред на събранието най-късно до една седмица преди провеждането му. Окончателният дневен ред се гласува от Общото събрание.
(3) Поканата за Общото събрание се отправя до членовете на църквата чрез съобщения от амвона или обяви, залепени на подходящи места в църковната сграда, които съдържат датата, часа и мястото на провеждане на събранието, както и дневния ред, по който ще протече.
(4) Общото събрание е законно, когато присъствуват най-малко 2/3 от членовете на църквата При липса на кворум провеждането на Общото събрание се отлага с един час и се провежда с явилите се членове на същото място и при същия дневен ред.
(5) Решенията на Общото събрание се вземат с обикновено мнозинство.
(6) Общото събрание се ръководи от Ръководителя на църквата или упълномощено от него лице.
(7) За разискванията и решенията на Общото събрание се води специална протоколна книга. Протоколите се подписват от Ръководителя и Секретаря на Духовния съвет и се подпечатват с църковния печат.
(8) Решенията на Общото събрание влизат в сила от момента на гласуването им.
Чл.57. Общото събрание:
1. Изслушва отчета на Ръководителя на църквата и на Председателя на КРК.
2. Ако е предвидено в дневния ред, избира членове на Духовния съвет и членове на КРК.
Чл.58. (1) Църковната Контролно-ревизионна комисия (КРК) се избира измежду членовете на църквата от Общото събрание. Тя се състои от най-малко трима членове, от които единият се избира за Председател. По възможност в КРК се избират лица с икономическо образование и стаж.
(2) КРК има задължението да извършва ревизия на финансите и имуществото на църквата наймалко веднъж годишно. За всяка извършена ревизия се съставя протокол, от който един екземпляр се изпраща на председателя на Съюзната контролно-ревизионна комисия.
Чл.59. Църквите, които са регистрирани като юридически лица, организират финансовата си дейност според изискванията на закона.
Други църковни длъжности
Чл.60. (1) Към църквата могат да работят библейски работници, учители, музиканти, ръководители на младежки, женски и детски служения, мисионери, евангелизатори и други служители.
(2) Желателно е съпругите на ръководителите на църкви да бъдат назначени на работа като библейски работнички. Те са длъжни да подпомагат духовно съпрузите си, като участвуват в различни форми на служение и отговарят за духовната дейност сред жените в църквата. Библейските работнички, които са съпруги на ръководители на църкви, сключват договори със СЕПЦ като работодател.
Членство
Чл.61. За член на църквата може да кандидатствува всеки новороден християнин, който отговаря на следните условия:
Да има водно кръщение.
2. Да участвува активно в живота на църквата.
3. Да е приел учението на Божието Слово съгласно Декларацията на вярата, както и настоящия Устав.
4. Да има одобрен християнски живот и поведение.
5. Да е навършил 16 години, като лицата, ненавършили пълнолетие, подават към заявлението и писмена декларация, съдържаща съгласието на родителите или настойниците им.
6. Да не е член на друга църква.
7. Да е заявил писмено своето желание за членство в църквата до Духовния съвет, който е длъжен да се произнесе най-късно на следващото си заседание.
Духовният съвет на местната църква може да приема и допълнителни условия за членство.
Чл.62. Всеки член на църквата има следните права и задължения:
(1) Права:
1. Да участвува в богослуженията на църквата и във всякакви допълнителни дейности съобразно своите предпочитания.
2. Да участвува в Общото събрание на църквата с право на глас, да избира и да бъде избиран в Духовния съвет и КРК, ако отговаря на изискванията на настоящия Устав.
3. Да се ползва от духовната помощ на църковните служители.
4. Да получава материална помощ, ако църквата има възможност и ако отговаря на условията за социално подпомагане, които всяка църква приема за своите членове.
5. Да бъде информиран за дейността на църквата и според възможностите си да участва активно в църковния живот.
6. Доброволно да подпомага материално църквата със своя членски внос (десятък съгласно Библията) и други дарения.
(2) Задължения:
1. Да посещава богослуженията.
2. Да поддържа етични християнски отношения с вярващите в църквата.
3. Да спазва настоящия Устав и вътрешните правила за реда в църквата, като се покорява на Ръководителя и Духовния съвет.
4. Да се стреми да живее в духовна и морална чистота и святост според учението на Библията.
5. Да съдейства за опазване чистотата на доктрината съгласно Декларацията на вярата.
6. Да работи за единството на вярващите и да не допуска поведение, водещо до раздори и разцепления.
Чл.63. Прекратяване на членство:
(1) Всеки може да прекрати членството си в дадена църква, след като заяви писмено своето желание пред Ръководителя, Духовния съвет или Общото събрание, без да е длъжен да излага мотивите си.
(2) Членството може да се прекрати и по решение на Духовния съвет в случаи на:
Трайно отсъствие без уважителни причини, продължило повече от една година;
2. Дисциплинарна мярка съгласно чл.76, ал.1, т.3 и ал.2, т.4.
Имущество на местната църква
Чл.64. (1) Имуществото на църквата се състои от вещни права върху движими вещи и недвижими имоти, парични влогове, обекти на интелектуална собственост, ценни книжа и вземания, както и други права и задължения, служещи за постигане на целите ù.
(2) Имуществото на църквата се набира на доброволни начала от членовете му, както и от други физически и юридически лица чрез:
– членски внос, дарения; завещания и спонсорство;
– доходи от имущества; прехвърляне на права и вземания;
– други източници на приходи, включително и стопанска дейност съобразно законите на страната.
(3) Управлението на финансовите средства се извършва съобразно одобрения от Духовния съвет бюджет, като решението за изразходването им се взема от Ръководителя на църквата. Непредвидени в бюджета и извънредни разходи в голям размер се правят с решение на Духовния съвет.
(4) Пред финансовите и кредитните институции местната църква се представлява от Ръководителя и касиера, които представят спесимени.
(5) Контролно-ревизионна комисия контролира правилното изразходване на средствата чрез извършване на ревизии.
(6) Лицата, които приемат, отчитат и съхраняват стоково-материални ценности и финанси, отговарят като отчетници съгласно действащото законодателство.
(7) Действията по придобиване и разпореждане с недвижими имоти и строежи на молитвени домове се извършват при спазване условията на чл.44, ал.1-4 от настоящия Устав.
Филиали към дадена църква
Чл.65. (1) Филиалите към местните църкви са църковни общества, които поради отдалеченост или друга причина провеждат отделни богослужения, но не са регистрирани самостоятелно по Закона за вероизповеданията. Тяхното причисляване към дадена местна църква става по решение на нейния ръководител, който издава удостоверение за принадлежността им към поверената му църква.
(2) Ръководителят на църквата може да определи един от членовете на филиала за негов отговорник или да изпраща служител от църквата, който да го посещава редовно и да провежда богослужения.
(3) Филиалите не участват в Общото събрание на църквата.
Закриване на местна църква
Чл.66. (1) Местна църква може да прекрати съществуването си като поделение на СЕПЦ в следните случаи:
По желание на членовете, взето на Общо събрание, проведено в присъствие на Районния отговорник.
2. При липса на организиран църковен живот в продължение на повече от половин година.
3. При липса на достатъчно членове или посетители, необходими за функционирането ù като църква.
4. При отклоняване на цялото общество към ерес.
(2) Решението за закриване се взема от Съюзното ръководство.
Чл.67. Движимото и недвижимо имущество на закритата местна църква става собственост на вероизповеданието.
Раздел ІІІ
Други форми на дейност при СЕПЦ
Чл.68. (1) Към СЕПЦ могат да съществуват хоризонтални дейности с национално значение като мисии, движения, организации.
(2) Решението за разкриване или присъединяване на такава дейност се взема от Съюзното ръководство.
Чл.69. Към СЕПЦ могат да съществуват асоциирани общества, неприсъединени към съществуващите райони, които не отговарят на изискването за учредяване на местна църква, като домашни групи, молитвени групи и други такива. Вярващите от тях трябва да бъдат християни, приемащи настоящия Устав и Декларацията на вярата, заявили желанието си да бъдат част от изповеданието.
Чл.70. По решение на Съюзното ръководство към СЕПЦ могат да се присъединяват различни евангелски църкви, организации и свещенослужители като асоциирани членове. Те могат да участват в духовното общение на СЕПЦ, да го подпомагат с доброволен членски внос, но не могат да участват във вътрешния организационен живот и структура на вероизповеданието.
Г л а в а ч е т в ъ р т а
ЦЪРКОВНА ДИСЦИПЛИНА
Раздел І
Общи положения
Чл.71. В СЕПЦ и в местните църкви се прилага църковна дисциплина като средство за поправление на провинилите се, за предпазване от влиянието на извършените провинения и за запазване авторитета и доброто име на църквите и вероизповеданието.
Раздел ІІ
Провинения
Чл.72. Църковно провинение представлява всяко действие или бездействие, извършено умишлено, чрез което вярващият нарушава Божието Слово, настоящия Устав и правилата на християнската етика както в личния си и обществен живот, така и спрямо църквата и вярващите.
Чл.73. Църковно провинение е:
1. Извършването на деяние, което представлява престъпление.
2. Извършването на деяние, което, ако и да не е престъпление съгласно законите, представлява проява на крайна непочтеност, неморалност и е укоримо от гледна точка на Библията.
3. Проповядването и разпространяването на ереси и заблудителни учения.
4. Отделянето и откъсването на хора от църквите.
5. Организирането на разкол във вероизповеданието, подтикване към непокорство на други християни срещу църковното ръководство (като в тази квалификация не влиза правото на изобличение, направено според Божието Слово).
6. Неморалният личен живот.
7. Упражняването на професионална дейност, която не е противозаконна, но противоречи на християнския морал.
Чл.74. Освен в изброените по-горе провинения, църковни служители се считат за провинили се и при:
1. Проповядване на ерес, богохулни и небиблейски светски учения.
2. Неподчинение на висшестоящите по църковна йерархия служители.
3. Неколегиално отношение към други служители.
4. Недопустима намеса в личния живот на вярващите, изискване на лична преданост и налагане на контрол над тях, включително чрез заплахи и манипулации.
5. Злоупотреба, разпиляване и безстопанственост на църковни средства, когато тези деяния са установени по надлежния ред.
Раздел ІІІ
Прилагане на църковна дисциплина
Чл.75. Църковните дисциплинарни наказания се прилагат, както следва:
1. Спрямо членове на местна църква – от Духовния съвет на църквата.
2. Спрямо духовни служители (дякони и презвитери), библейски работници и членове на Духовния съвет в местната църква – от Районния отговорник, който взема решение заедно с Духовния съвет на църквата, в която служи провинилия се.
3. Спрямо ръководители на местни църкви – от Съюзното ръководство, което при необходимост може да назначи анкетна комисия, състояща се най-малко от трима души.
Чл.76. (1) Дисциплинарните мерки за членовете на местните църкви са:
1. Забележка.
2. Предупреждение за изключване от църквата.
3. Изключване от църквата.
(2) Дисциплинарните мерки за духовните служители (дякони и презвитери), библейските работници и членовете на Духовния съвет са:
1. Забележка.
2. Предупреждение за отнемане правото да упражнява своето служение като дякон, презвитер или библейски работник в църквата или да участва в състава на Духовния съвет.
3. Временно или постоянно отнемане правото да упражнява своето служение като дякон, презвитер или библейски работник в църквата или да участва в състава на Духовния съвет.
4. Изключване от църквата.
(3) Дисциплинарните мерки за ръководителите на църкви са:
1. Забележка.
2. Предупреждение за отнемане правото да ръководи църква.
3. Временно или постоянно отнемане на правото да ръководи църква.
(4) Наказанията на служителите, работещи по трудови договори, се оформят съобразно изискванията на трудовото законодателство.
Чл.77. Санкционираните членове на местните църкви и духовни служители могат да обжалват наложените им дисциплинарни мерки, както следва:
(1) Санкционираните членове на местните църкви:
1. Могат да поискат след период, не по-малък от три месеца, преразглеждане на наложената им дисциплинарна мярка от Духовния съвет на църквата.
2. В случай на отказ или неудовлетвореност от решението на Духовния съвет имат право да отнесат въпроса към Съюзното ръководство, което може да потвърди, да промени или да отмени наложената дисциплинарна мярка, като решението му е окончателно.
(2) Санкционираните духовни служители (дякони и презвитери), библейски работници и членове на Духовния съвет:
1. Могат да поискат след период, не по-малък от три месеца, преразглеждане на наложената им дисциплинарна мярка от районния пастир и Духовния съвет на църквата.
2. В случай на отказ или неудовлетвореност от решението на районния пастир и Духовния съвет имат право да отнесат въпроса към Съюзното ръководство, което може да потвърди, да промени или да отмени наложената дисциплинарна мярка, като решението му е окончателно.
(3) Санкционираните ръководители на църкви могат да поискат след период, не по-малък от три месеца, преразглеждане на наложената им дисциплинарна мярка от Съюзното ръководство. Съюзното ръководство може да потвърди, да промени или да отмени наложената дисциплинарна мярка, като решението му е окончателно.
Преходни и заключителни разпоредби
§1 Настоящият Устав е приет на Осемнадесетия редовен събор (гр. София, 9-10 ноември 2001 г.), изменен е на Деветнадесетия редовен събор (гр. София, 7-8 април 2006 г.) и представлява духовно и историческо продължение на уставите на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България, приети на:
(1) Учредителния църковен събор в гр. Бургас, 28-31 март 1928 г.
(2) Втория събор в гр. Сливен, 10-13 октомври 1929 г.
(3) Седмия събор в гр. Сливен, 12-15 август 1934 г.
(4) Конференцията в с. Меричлери, 12-16 септември 1935 г.
(5) Конференцията в гр. Пловдив, 27-30 август 1936 г.
(6) Конференцията в гр. София, 15-18 септември 1938 г.
(7) Петнадесетия редовен събор в гр. Ямбол, 22-23 декември 1989 г.
У С Т А В
НА СЪЮЗ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ
В БЪЛГАРИЯ
„Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир,
както и поучавам по всички църкви на светиите.“
„…нека всичко става с приличие и ред.“
Първо послание към коринтяните,
гл. 14, ст. 33 и 40
Глава първа
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ
Раздел І
Обща уредба
Чл. 1. (1) СЪЮЗЪТ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ В БЪЛГАРИЯ е вероизповедание, което обединява християнски евангелски църкви и вярващи, които изповядват петдесятната доктрина съгласно Декларация на вярата (Приложение 1) и които изпълняват условията на настоящия устав, дефинирани в чл. 7.
(2) СЪЮЗЪТ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ В БЪЛГАРИЯе част от международното петдесятно движение и от Световното петдесятно общение „Асамблеи на Бога“ (World Pentecostal Assemblies of God Fellowship).
(3) Името на вероизповеданието може да се изписва и по следните съкратени начини: СЕПЦ или Съюз на ЕПЦ в България.
(4) В своите международни контакти СЕПЦ използва следното наименование на английски език: PENTECOSTAL ASSEMBLIES OF BULGARIA или съкратено PAOB.
Чл. 2. СЕПЦ е свободно и независимо вероизповедание, отделено от държавата, съгласно чл. 13 от Конституцията на Република България.
Чл. 3. СЕПЦ приема за основа на своите вяра и живот Библията (Свещеното писание на Стария и Новия Завет), а за своето устройство и управление – библейските принципи и настоящия устав.
Чл. 4. Седалището на вероизповеданието е в град София. Адресът на управление е: гр. София 1618, район „Овча купел“, ул. „Паскал Тодоров“ № 2.
Раздел ІІ
Основни доктрини, цел и средства
Чл. 5. Основните доктрини на вярата, които се споделят от вероизповеданието и са систематично изложени в Декларацията на вярата на СЕПЦ (Приложение 1), имат за свой източник и основание Библията – Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, и са съобразени с древните символи на християнската вяра – Апостолския и Никео-цариградския (Приложение 2), с учението на Реформацията за спасение по благодат чрез вяра и с петдесятното учение за действието и проявленията на Святия Дух в живота на вярващия и в църквата.
Чл. 6. Целта на СЕПЦ е духовна – ИЗГРАЖДАНЕ НА БОЖИЕТО ЦАРСТВО съгласно учението на Новия Завет. Средствата за постигане на тази цел са:
1. Разпространяване на благата вест според поръчението на нашия Господ Исус Христос (Евангелие от Матей гл. 28 ст. 19 и 20) чрез лично благовестие, амвонна проповед, евангелизационни събрания на открито и закрито, провеждане на молитвени събрания и възпитаване на вярващите в молитвено постоянство, лекции и беседи на обществени и частни места, издаване и разпространение на духовна литература и печатни органи, разпространяване на Библията, използване на средствата за масова информация и съвременните технологии за комуникация, културни изяви, различни форми на изкуство, спорт и други.
2. Основаване на църкви и редовно провеждане на богослужения.
3. Религиозно-нравствено просвещение сред всички слоеве на обществото чрез прокламиране истините за новорождението и християнската святост; системно обучаване на всички възрастови групи вярващи и заинтересовани чрез използването на различни форми за духовна просвета като неделни училища, образователни звена, семинари, курсове, групи за изучаване на Библията, молитвени групи и т.н.
4. Грижа за духовно изграждане и освещение на повярвалите, както и за възвръщане и възстановяване на отстъпилите от вярата.
5. Строеж и поддържане на молитвени домове и други сгради, свързани с дейността на вероизповеданието.
6. Разкриване на висши и другибогословски училища съобразно разпоредбите на законас цел подготовка на служители за духовна работа, както и организиране на курсове, семинари и други форми на обучение.
7. Работа за утвърждаване на християнските нравствени ценности и заздравяване устоите на семейството както в църквите, така и в обществото.
8. Благотворителна дейност – духовно и материално подпомагане на хора в неравностойно положение, деца, лишени от родителска грижа, вдовици, болни, възрастни, материално затруднени, бежанци и засегнати от различни бедствия хора, както и всяка друга проява на милосърдие.
9. Дейности, свързани с борбата на обществото за преодоляване на деструктивни зависимости, асоциално поведение и други пороци, в това число алкохолизъм, наркомания, тютюнопушене, разврат, различни форми на насилие, трафик на хора и други съобразно учението на Свещеното Писание.
10. Духовна, просветно-нравствена и социална работа сред лишените от свобода, както и сред лицата, наскоро изтърпели наказанието си.
11. Защитаване на религиозните права и свободи на християните.
12. Поддържане на приятелски взаимоотношения и сътрудничество с евангелски и други християнски общности и организации в страната и в чужбина.
Глава втора
УСТРОЙСТВО НА СЪЮЗА НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ В БЪЛГАРИЯ
Раздел І
Организация и структура на СЕПЦ
Чл. 7. СЕПЦ се състои от автономни местни евангелски петдесятни църкви, които:
1. доброволно са се причислили към СЕПЦ, като приемат общата доктрина, дефинирана в Декларацията на вярата, целите и принципите за християнски живот, църковна организация, служение и църковна дисциплина;
2. приемат настоящия устав, структурата, административната и финансова организация на вероизповеданието, като признават авторитета на съюзното ръководство и са готови да изпълняват неговите решения;
3. имат духовна, организационна и финансова самостоятелност съобразно разпоредбите на настоящия устав или осъществяват своята дейност с помощта на други църкви;
4. са регистрирани като местни поделения на СЕПЦ по смисъла на Закона за вероизповеданията.
Чл. 8. СЕПЦ се разделя на райони, които не са обособени самостоятелно като юридически лица – те се образуват само за нуждите на духовната и организационно-административна работа в рамките на СЕПЦ. Границите на районите, районните църкви и пасторите – районни отговорници (районните пастори), се определят от съюзното ръководство.
Чл. 9. (1) За постигането на главната духовна цел в СЕПЦ може да се осъществяват дейности още и под следните форми:
1. чрез присъединяване на филиали към дадени местни църкви съгласно чл. 66.
2. чрез разкриване на различни отдели и организирането на хоризонтални дейности с национално значение съгласно чл. 67;
2. чрез присъединяване на асоциирани членове съгласно чл. 68.
(2) СЕПЦ може да регистрира или да участва в търговски дружества и други организации, които представляват юридически лица с нестопанска цел.
(3) СЕПЦ може да участва в сродни национални и международни организации.
Раздел ІІ
Органи на управление
Чл. 10. (1) Църковният събор е върховният орган на управление на СЕПЦ.
(2) Съюзното ръководство (СР) начело със своя председател ръководи СЕПЦ във времето между църковните събори.
(3) Съюзната контролно-ревизионна комисия (СКРК) контролира финансовата дейност на СЕПЦ.
(4) Съветът на районните пастори (СРП) е консултативен орган към СР и осъществява връзката между СР и местните църкви и служители из страната.
(5) Пасторската конференция се свиква за подготовка на редовни или извънредни събори, както и при необходимост за изясняване на всякакви въпроси, свързани с доктрината, единството, духовния растеж на служителите и вероизповеданието.
Чл. 11. Районите се ръководят от районни отговорници (районни пастори), определени от Съюзното ръководство.
Чл. 12. Църквите, членуващи в СЕПЦ, се ръководят от ръководител, който може да бъде пастор (ръкоположен свещенослужител) или библейски работник (неръкоположен служител), подпомаган от църковно ръководство (ЦР).
Църковен събор
Чл. 13. (1) Църковният събор се конституира от:
1. ръкоположените в пасторски духовен сан свещенослужители в СЕПЦ, включително и пенсионираните;
2. ръководителите на църкви, библейските работници и служители в хоризонталните дейности, работещи по трудовоправни или приравнени с тях взаимоотношения към СЕПЦ;
3. ръководителите на отдели и хоризонтални дейности към СЕПЦ, които не влизат в т. 1 и 2;
4. членовете на съюзната контролно-ревизионна комисия;
5. делегати, излъчени от районите на квотен принцип, който се определя от пасторската конференция.
(2) Всички делегати трябва да бъдат вярващи в активно служение, които се ползват с добро име, имат зрял християнски характер и поведение, съдействат за развитието на местните църкви и единството на СЕПЦ, запознати са с разпоредбите на настоящия устав и към които няма действаща в момента дисциплинарна санкция съгласно чл. 74.
(3) Всички делегати трябва да бъдат акредитирани с писмо, издадено и подписано от районните пастори, подпечатано с печата на районната църква и изпратено предварително до седалището на СЕПЦ най-малко пет работни дни преди датата на провеждането му при редовен събор и най-малко три работни дни при извънреден.
Чл. 14. Редовните събори се провеждат след изтичането на четиригодишния мандат на съюзното ръководство и приключването на финансовата година, а извънредните – при нужда.
Чл. 15. Църковният събор има следните правомощия:
1. изменя и допълва устава на СЕПЦ;
2. провежда избор за председател, за съюзно ръководство и за съюзна контролно-ревизионна комисия чрез тайно или явно гласуване измежду лицата, чиито кандидатури са утвърдени предварително от пасторската конференция (съгласно чл. 33 ал. 2 т. 2);
3. разглежда и обсъжда цялостната дейност на СЕПЦ през отчетния период;
4. приема отчетите за работата на съюзното ръководство и СКРК, като взема решение за освобождаването им от отговорност;
5. приема насоки за служението и развитието на СЕПЦ през следващия мандат.
Чл. 16. (1) Необходимият кворум за започване на работата на събора е 2/3 от акредитираните делегати.
(2) При липса на кворум откриването на събора се отлага с един час и се провежда с явилите се делегати на същото място и при същия дневен ред.
(3) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите в момента на гласуването делегати.
Чл. 17. (1) Редовни и извънредни събори се свикват от председателя на СЕПЦ.
(2) В случай на нужда извънредни събори могат да бъдат свикани от 2/3 от състава на съюзното ръководство или от 2/3 от ръководителите на райони в страната, които за целта свикват и пасторската конференция.
(3) Свикването на църковен събор се извършва с писмена покана, съдържаща проекта за дневен ред, мястото, датата и часа на провеждането му, която се изпраща до районните отговорници, които имат задължението да я доведат до знанието на лицата по чл. 13 ал. 1 от подопечните им райони. Поканата може да бъде отправена по пощата, с куриер, лично или по електронен път.
(4) Сроковете за връчването на поканите на районните пастори са най-малко 30 дни преди редовен събор и 15 дни преди извънреден. Те от своя страна са длъжни да известят останалите лица по чл. 13 ал. 1 в срок до 7 дни от получаването на поканата.
Чл. 18. (1) Църковният събор се ръководи от бюро, състоящо се от действащия до събора председател на СЕПЦ или негов заместник, секретаря или друг член на действащото до събора съюзно ръководство и още трима членове, предложени от пасторската конференция и одобрени от събора. В случай, че предложените от пасторската конференция кандидатури не бъдат одобрени от събора, същият има правото да избере други членове на бюрото.
(2) Църковният събор се председателства от досегашния председател на СЕПЦ или от упълномощен от него член на избраното бюро.
(3) Проектът за дневен ред на редовните и извънредните събори се изготвя от съюзното ръководство, като се разглеждат предварително внесените писмени предложения от ръководствата на местните църкви. Окончателният дневен ред се гласува от събора.
(4) За извънредните събори, свикани по чл. 17 ал. 2, може да бъде избран състав на бюрото, различен от този от ал. 1 и проектът за дневен ред да бъде изготвен от пасторската конференция.
Чл. 19. (1) За разискванията и решенията на събора се води протокол от секретаря на действащото до момента съюзно ръководство или от технически сътрудници, определени от събора, които работят под негово ръководство.
(2) Протоколът се подписва от председателстващия събора, от секретаря на действащото до момента съюзно ръководство и от новоизбрания председател на СЕПЦ, подпечатва се със съюзния печат и се съхранява в специална протоколна книга.
(3) Решенията на църковния събор влизат в сила от момента на гласуването им.
Председател
Чл. 20. (1) Председателят на СЕПЦ, който е и председател на съюзното ръководство, се избира на редовен или извънреден събор.
(2) Кандидатите за председател трябва да отговарят на следните условия:
· да бъдат действащи пастори – ръководители на църкви, ръкоположени в пасторски сан и работещи на основен трудов договор към СЕПЦ, които не са достигнали към годината на избора официалната за страната пенсионна възраст;
· да се ползват с авторитет сред вярващите и служителите, да спазват уставния ред и финансовата дисциплина на вероизповеданието;
· да притежават необходимите духовни качества и характер, а също така – необходимите административни и ръководни качества;
· да са били поне един мандат членове на съюзното ръководство;
· да бъдат с висше светско или духовно образование, придобито във висши учебни заведения, одобрени и признати от изповеданието;
· да нямат действаща в момента дисциплинарна санкция съгласно чл.74 ал. 3, 5 и 6.
(3) Кандидатурите за председател на СЕПЦ се издигат и одобряват от пасторската конференция.
(4) За председател се счита за избран този кандидат, който е получил не по-малко от 50% от всички подадени гласове. В случай, че никой от кандидатите не е получил необходимия брой гласове, се провежда балотаж между двамата кандидати, получили най-много гласове.
(5) Няма ограничение в броя на мандатите, за които едно лице може да бъде избирано за председател на СЕПЦ.
Чл. 21. Председателят на СЕПЦ има следните правомощия:
1. ръководи СЕПЦ между съборите заедно със съюзното ръководство;
2. председателства заседанията на съюзното ръководство;
3. представлява СЕПЦ при взаимоотношения с държавата и всички държавни, общински, неправителствени и частни институции, юридически и физически лица;
4. упражнява духовна грижа над служителите и църквите от СЕПЦ;
5. председателства комисията за ръкополагане съгласно чл. 38;
6. взема решения за регистрация на църкви съгласно Закона за вероизповеданията;
7. отговаря за управлението на финансовите средства на СЕПЦ при условията на чл. 45;
8. представлява вероизповеданието и взема решения при всички сделки с недвижими имоти, собственост на СЕПЦ, при условията на чл. 46 ал. 1 и 2; дава разрешения относно сделки с недвижими имоти на местните поделения при условията на чл. 46 ал. 4, 5 и 6;
9. ръководи и организира дейността на съюзната администрация;
10. сключва, видоизменя и прекратява трудови и граждански договори със служителите на СЕПЦ;
11. издава пълномощни, удостоверения, сертификати и други документи.
Съюзно ръководство
Чл. 22. (1) Съюзното ръководство (СР) се избира от църковния събор. Броят на членовете трябва да бъде нечетен и се определя от събора.
(2) Кандидатите за членове на СР трябва да отговарят на следните условия:
· да бъдат действащи пастори – ръководители на църкви, ръкоположени в пасторски сан и работещи на основен трудов договор към СЕПЦ, които не са достигнали към годината на избора официалната за страната пенсионна възраст;
· да имат стаж като ръководители на църкви след ръкополагането им в пасторски сан не по-малко от три години;
· да се ползват с авторитет сред вярващите и служителите, да спазват уставния ред и финансовата дисциплина на вероизповеданието;
· да няма към тях действаща в момента дисциплинарна санкция съгласно чл. 74 ал. 3 и 5.
(3) Листата с кандидатите за членове на СР се изготвя от пасторската конференция.
(4) Всички кандидати от листата, които не са избрани за членове на СР, остават като резервни членове. Те заемат по реда на класирането си местата на членове на СР, които поради трайно отсъствие, оставка, болест, смърт или друга непреодолима пречка не могат да изпълняват задълженията си.
(5) При изчерпване на предвидената в горната алинея възможност СР продължава да функционира до края на мандата си с всичките си права и задължения с останалите членове, чийто брой в този случай може да бъде четен или нечетен, но не по-малък от трима.
(6) Съюзното ръководство има право да работи в разширен състав, като:
1. покани за участие в работата си с право на съвещателен глас служители на СЕПЦ – ръководители на църкви, които не са избрани от събора за негови членове, включително и такива, които не отговарят на условията на чл. 22 ал. 2, освен ако имат наложена дисциплинарна санкция съгласно чл. 74 ал. 3 и 5;
2. при необходимост кани и други служители, районни пастори, членове на СКРК и експерти да участват в отделни негови заседания с право на съвещателен глас.
Чл. 23. (1) На първото си заседание новоизбраното СР избира един или повече заместник-председатели измежду своите членове.
(2) Заместник-председателите подпомагат председателя в цялостната му дейност и го заместват, когато не е в състояние да изпълнява трайно задълженията си поради смърт, оставка, продължително отсъствие, дисциплинарно наказание съгласно чл. 74 ал. 6 т. 2 и 3 или друга мъчно-преодолима пречка.
(3) СР определя и последователността, по която председателят ще бъде заместван от избраните заместник-председатели в случаите, посочени в горната алинея.
Чл. 24. На първото си заседание новоизбраното СР избира и свой секретар. Секретарят на СР отговаря за воденето и съхраняването на протоколните книги на църковния събор и на СР и подпомага председателя в цялостната му дейност.
Чл. 25. Съюзното ръководство има следните права и задължения:
1. Грижи се за опазване на приетите от изповеданието основни доктрини на вярата, както и за единството на църквите.
2. Изпълнява решенията на църковния събор.
3. Ръководи духовната и материалната дейност на вероизповеданието.
4. Съдейства за основаването и организирането на нови църкви.
5. Определя районите, прилежащите към тях църкви и районните отговорници.
6. Взема решения за откриване на учебни заведения, включително и на такива, предназначени за подготовка на духовни служители.
7. Сформира и определя състава и отговорниците на различни комисии.
8. Взема решения за разкриване и закриване на отдели и хоризонтални дейности и назначава отговорниците им.
9. Издава и препоръчва религиозна литература.
10. Следи за църковната дисциплина сред служителите в СЕПЦ според изискванията на Библията и на настоящия устав.
11. Приема бюджета на СЕПЦ и взема решение за извънбюджетни разходи в голям размер съгласно чл. 45 ал. 3.
12. Грижи се за опазването на движимото и недвижимото имущество на СЕПЦ.
13. Взема решения за отчуждаване, обременяване с тежести и за всякакви други разпоредителни сделки с недвижими имоти, собственост на СЕПЦ и на местните църкви, както и за инвестиционни проекти на СЕПЦ и на местните църкви съгласно чл. 46 ал. 2 предл. 2 и ал. 3, 4, 5 и 6.
14. Дава разрешение на местните църкви за теглене на заеми и тяхното обезпечаване съгласно чл. 46 ал. 8.
15. Взема решения относно стопанската дейност на СЕПЦ.
16. Взема решения за участие на СЕПЦ в други организации с нестопанска цел или в търговски дружества, както и за регистриране на такива.
17. Взема решение за присъединяване и отделяне на СЕПЦ от други национални или международни организации.
18. Организира събрания на свещенослужители, неделни учители, библейски работници, младежки ръководители и др. на национално ниво.
19. Организира публични прояви на изповеданието като семинари, конференции и прояви на открито.
20. Разглежда и решава спорове между районни църкви, районни отговорници, както и жалби срещу решения на районните отговорници.
21. Тълкува настоящия устав и при необходимост издава правилници, инструкции и бюлетини.
Чл. 26. Заседанията на СР се свикват от председателя с покана до членовете му най-малко седем дни предварително. Дневният ред на всяко заседание се приема в началото му и се гласува. За редовно провеждане на заседанието е необходим кворум от 1/2 от членовете му.
Чл. 27. (1) Редовните заседания на СР се провеждат три пъти в годината и се свикват от неговия председател.
(2) Извънредни заседания могат да бъдат свикани от председателя на СР, от заместник-председателите или от най-малко 1/3 от членовете на съюзното ръководство, които определят датата и мястото на провеждането му.
(3) Заседанията на съюзното ръководство се ръководят от председателя, а когато той отсъства – от упълномощен заместник-председател или от секретаря. В случай на свикване на заседание от най-малко 1/3 от членовете на СР, то може да бъде ръководено и от друг негов член.
Чл. 28. (1) Съюзното ръководство взема своите решения с обикновено мнозинство от присъстващите на заседанието негови членове. Въздържане от гласуване не се допуска.
(2) В бързи и неотложни случаи може да се проведе дистанционно заседание с електронно гласуване – по електронна поща, конферентна връзка или чрез други комуникационни средства. Решенията при дистанционните заседания се взимат с обикновено мнозинство при кворум на участващите в гласуването – най-малко 1/2 от членовете на СР. Резултатите от дистанционното гласуване се документират, като се съставя протокол или като се издават решения, подписани от председателя и секретаря на СЕПЦ.
Чл. 29. За всяко заседание на СР се води протокол, който се подписва от председателя и от секретаря и се подпечатва със съюзния печат.
Съюзна контролно-ревизионна комисия
Чл. 30. (1) Съюзната контролно-ревизионна комисия (СКРК) се избира от събора и се състои от най-малко трима членове, които трябва да бъдат утвърдени християни, да се ползват с доверието на вярващите и да имат икономическо образование и опит. Новоизбраната СКРК предлага на събора кандидатура за неин председател, след което съборът я одобрява.
(2) Кандидатурите за членове на СКРК се издигат и одобряват от пасторската конференция.
(3) Когато дадени членове на СКРК не могат да изпълняват задълженията си поради трайно отсъствие, оставка, болест, смърт или друга непреодолима пречка, техните места се заемат от следващите в класирането.
(4) При изчерпване на предвидената в горната алинея възможност СКРК продължава да функционира до края на мандата си с всичките си права и задължения заедно с останалите членове.
(5) Председателят на СКРК може да привлича членове от контролно-ревизионните комисии на местните църкви, препоръчани от районните отговорници, като съставя екипи, на които възлага извършване на ревизии в местните поделения на СЕПЦ в страната.
(6) Със съгласието на председателя на СР председателят на СКРК може да използва и външни експерти при осъществяването на своята дейност.
Чл. 31. СКРК има следните правомощия:
(1) СКРК контролира финансовата, счетоводната и стопанската дейност на СЕПЦ.
(2) СКРК организира извършването на ревизии на местните църкви по свое решение, по искане на председателя на СЕПЦ или по искане на СР. За тази цел председателят на СКРК може да използва сформираните екипи съгласно чл. 30 ал. 5.
(3) За всяка извършена ревизия се съставя протокол, който се подписва от участващите членове на СКРК. Един екземпляр от всеки протокол се представя на съюзното ръководство.
(4) Направените предписания в ревизионния протокол са задължителни. Съответното длъжностно лице, към което са отправени (касиер, счетоводител, ръководител на църква, председател на СЕПЦ), е длъжно да докладва пред председателя на СКРК за тяхното изпълнение в определения от него срок.
(5) Председателят и членовете на СКРК, когато бъдат поканени, могат да участват в заседанията на съюзното ръководство с право на един общ съвещателен глас по въпроси, свързани с техните отговорности.
(6) Председателят или упълномощен от него член на СКРК задължително участва в заседанията, в които се извършва годишният финансов отчет и се приема годишният бюджет.
(7) СКРК заедно със счетоводството на СЕПЦ е задължена да се грижи за обучението и своевременното информиране на служителите, работещи с финанси към СЕПЦ, за изискванията на действащото в страната законодателство чрез инструкции, бюлетини, семинари и др.
Съвет на районните пастори
Чл. 32. Съветът на районните пастори (СРП) се състои от всички районни отговорници в СЕПЦ.
1. СРП е консултативен орган към съюзното ръководство и се свиква при нужда от председателя на СЕПЦ.
2. СРП може да участва в заседанията на СР, като всеки районен отговорник, който не е член на СР, има право на съвещателен глас.
3. СРП осъществява връзката между СР и местните църкви из страната. За тази цел СРП подпомага СР при взимането на решения, като районните пастори информират СР за състоянието и потребностите на църквите и служителите из страната, а също така информират църквите и служителите за решенията на СР.
Пасторска конференция
Чл. 33. (1) Пасторската конференция се състои от:
1. ръкоположените в пасторски духовен сан свещенослужители в СЕПЦ, включително и пенсионираните;
2. ръководителите на църкви, библейските работници и служители в хоризонталните дейности, работещи по трудовоправни или приравнени с тях взаимоотношения към СЕПЦ;
3. ръководителите на отдели и хоризонтални дейности към СЕПЦ, които не влизат в т. 1 и 2;
4. други лица, поканени по преценка на съюзното ръководство като експерти по разискваните въпроси, но без право на глас.
(2) Функцията на пасторската конференция при подготовката на редовни или извънредни събори е:
1. да определи квотата за делегатите на събора съгласно чл. 13, ал. 1, т. 5.
2. да одобри издигнатите кандидатури за председател на СЕПЦ (съгласно чл. 20, ал. 2 и 3), за членове на съюзното ръководство (съгласно чл. 22, ал. 2 и 3) и за членове на СКРК (съгласно чл. 30, ал. 1).
3. да систематизира постъпилите предложения за изменение на устава;
4. да определи състава на комисиите, които ще работят на събора.
(3) Пасторската конференция може да се свиква и по други поводи – при необходимост за изясняване на всякакви въпроси, свързани с доктрината, единството, вътрешната организация, духовния растеж на служителите и вероизповеданието. В тези случаи съюзното ръководство може да вземе решение да се поканят и служители, които не отговарят на изискванията на чл. 33 ал. 1.
Чл. 34. Пасторската конференция може да се свика от председателя на СЕПЦ, от съюзното ръководство, по искане на 1/3 от лицата, имащи право да участват в нея, както и от лицата, свикващи извънреден събор съгласно чл. 17, ал. 2.
Раздел ІІІ
Представителство и печат
Чл. 35. (1) СЕПЦ се представлява от неговия председател.
(2) Председателят осъществява контактите на вероизповеданието с държавата и всички държавни и местни институции и органи.
(3) Председателят представлява вероизповеданието и в чужбина.
(4) Председателят може да делегира на други лица правото да представляват СЕПЦ с изрично пълномощно.
Чл. 36. (1) Печатът на СЕПЦ е кръгъл с кръст в средата и с надпис: „СЪЮЗ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ В БЪЛГАРИЯ“.
(2) СЕПЦ има и аналогичен печат с надпис на английски език: “PENTECOSTAL ASSEMBLIES OF BULGARIA”, който се използва при взаимоотношения с чуждестранни партньори.
Раздел IV
Служители в СЕПЦ
Чл. 37. В СЕПЦ се ръкополагат свещенослужители в следните три степени на свещенодействие (духовен сан) – дякон, презвитер и пастор.
(1) ДЯКОН – това е първата и начална степен на свещенодействие. Служението на дяконите е подпомагащо презвитерите и пасторите. Дяконите могат под ръководството или при изричното упълномощаване от прекия отговорен за тяхното служение ръкоположен свещенослужител с по-висш духовен сан да отслужват тайнствата – Господна вечеря и водно кръщение, както и да помазват болни, да представят деца за благословение пред Господа, да се молят за освещаване и да извършват погребения. Дяконите нямат право да венчават и да ръкополагат други свещенослужители.
(2) ПРЕЗВИТЕР – това е втората степен на свещенодействие. Презвитерите могат да осъществяват пасторско служение, като ръководят църква духовно и административно. Презвитерите имат право да отслужват тайнствата – Господна вечеря и водно кръщение, както и да венчават, да помазват болни, да представят деца за благословение пред Господа, да се молят за освещаване и да извършват погребения, но нямат право да ръкополагат други свещенослужители. Презвитерите, които не ръководят църкви, помагат на ръководителите на райони и на църквите, в които членуват, в цялостната им дейност и ги заместват при нужда.
(3) ПАСТОР – това е третата и най-висока степен на свещенодействие. Ръкоположените пастори могат да ръководят църква духовно и административно, имат право да отслужват тайнствата – Господна вечеря и водно кръщение, както и да ръкополагат други служители съгласно чл. 39, да венчават, да помазват болни, да представят деца за благословение пред Господа, да се молят за освещаване и да извършват погребения.
Чл. 38. Комисията за ръкополагане подпомага съюзното ръководство и ръководителите на църкви и райони в дейността им, свързана с ръкополагането на свещенослужители в СЕПЦ.
(1) Комисията за ръкополагане:
1. Дава мнение и съгласува с ръководителите на църкви и районните отговорници ръкополагането на свещенослужители в презвитерски духовен сан.
2. Осъществява всички процедури за подготовката на свещенослужители – кандидати за ръкополагане в пасторски духовен сан, съгласно съответния правилник и докладва на съюзното ръководство за резултатите от тях. Съюзното ръководство взема решение за ръкополагането на даден свещенослужител в пасторски сан въз основа на доклада и мнението на комисията за ръкополагане.
3. Води регистър на ръкоположените свещенослужители в СЕПЦ. За целта пасторите, осъществили ръкополагане на свещенослужител, са длъжни да дадат своевременно необходимата информация на комисията за ръкополагане.
4. Проучва необходимите документи и обстоятелства, и дава мнение на съюзното ръководство относно признаване и приравняване на духовен сан на свещенослужители, ръкоположени извън СЕПЦ, както и за отнемане на духовен сан поради дисциплинарни причини съгласно чл. 74 ал. 2 т. 3 и ал. 3 т. 3.
(2) Съставът на комисията за ръкополагане се определя по следния начин:
1. Комисията за ръкополагане се председателства от председателя на СЕПЦ.
2. Съюзното ръководство определя броя и останалите постоянни членове на комисията за ръкополагане, като към нея за всеки конкретен случай на ръкополагане в пасторски духовен сан се привлича и съответния районен отговорник.
Чл. 39. Ръкополагането на свещенослужителите се осъществява в следния ред, като подробностите са регламентирани в съответния правилник:
(1) В ДЯКОНСКИ духовен сан се ръкополагат вярващи по предложение на ръководителя на църквата и след одобрение на църковното ръководство. Ръкополагането се извършва от най-малко един ръкоположен в пасторски сан свещенослужител – от ръководителя на църквата, ако той е ръкоположен пастор, или от районния отговорник.
(2) В ПРЕЗВИТЕРСКИ духовен сан се ръкополагат дякони по предложение на ръководителя на църквата или на районния отговорник след съгласуване с председателя на комисията за ръкополагане. Ръкополагането се извършва от най-малко двама ръкоположени в пасторски сан свещенослужители – от ръководителя на църквата, ако той е ръкоположен пастор, и от районния отговорник, а при нужда – и от друг пастор, поканен от тях.
(3) В ПАСТОРСКИ духовен сан се ръкополагат презвитери, които са имали най-малко две години стаж като ръководители на църкви на трудов договор към СЕПЦ. Решение за ръкополагането се взема от съюзното ръководство след доклад на комисията за ръкополагане съгласно чл. 38 ал. 1 т. 2. Ръкополагането се извършва от най-малко двама ръкоположени в пасторски сан свещенослужители, като единият от тях трябва да бъде съответният районен отговорник, а вторият – друг член на комисията за ръкополагане или упълномощен член от съюзното ръководство.
(4) Въз основа на доклада на комисията за ръкополагане съюзното ръководство взема решение за признаване и приравняване на духовния сан на свещенослужители, ръкоположени извън СЕПЦ, както и за отнемане на духовен сан поради дисциплинарни причини съгласно чл. 74 ал. 2 т. 3 и ал. 3 т. 3.
Чл. 40. (1) Освен ръкоположените свещенослужители, в СЕПЦ могат да служат и библейски работници – неръкоположени служители, които могат да бъдат както мъже, така и жени, и чиято дейност подпомага ръководителите на църкви и районните отговорници.
(2) В изключителни случаи е допустимо библейски работници да бъдат назначавани и като ръководители на църкви. В такива случаи, след изрично упълномощаване от съответните районни отговорници, те могат да отслужват тайнствата – Господна вечеря и водно кръщение, както и да помазват болни, да представят деца за благословение пред Господа, да се молят за освещаване и да извършват погребения. Библейските работници, които ръководят църкви, нямат право да венчават и да ръкополагат други свещенослужители.
(3) При възможност съпругите на ръководителите на църкви могат да бъдат назначавани на трудов договор към СЕПЦ като библейски работници, като тяхната отговорност включва подпомагането на техните съпрузи в цялостното им служение.
Чл. 41. Трудовите или извънтрудовите взаимоотношения между СЕПЦ и неговите служители възникват, както следва:
(1) Съюзното ръководство определя ръководителите (пасторите) на районните църкви, които са и районни отговорници (районни пастори), както и всички останали ръководители на църкви и библейски работници, които имат трудовоправни взаимоотношения със СЕПЦ. При тяхното определяне СР взема мнението на съответното църковно ръководство и районен отговорник.
(2) Съюзното ръководство възлага отговорността за определяне на другите служители, които нямат трудовоправни взаимоотношения със СЕПЦ, на съответните районни отговорници, като след това ги утвърждава.
(3) Районните отговорници задължително се назначават по основен трудов договор към СЕПЦ съгласно чл. 47 ал. 2.
(4) Председателят на СЕПЦ представлява вероизповеданието във всички договори за назначаване, възлагане, изменение или прекратяване на трудови или извънтрудови правоотношения със служители към СЕПЦ.
(5) Като юридически лица районните църкви също могат да назначават свещенослужители и библейски работници на трудов договор, които да служат в района и да подпомагат дейността на районния отговорник.
(6) Към СЕПЦ и към местните църкви може да се назначава административен и помощен персонал.
(7) Всички служители на СЕПЦ следва да изпълняват задълженията си добросъвестно и в съответствие с Божието Слово и настоящия устав. Те са длъжни да поддържат помежду си коректни братски взаимоотношения в съответствие с християнската етика.
Чл. 42. (1) Всички средства за осигуряване на работните заплати на служителите с трудовоправни взаимоотношения със СЕПЦ, включително и за всички начисления и обезщетения съгласно трудовото законодателство, се осигуряват от местните църкви, в които служат. В случай на нужда при набирането на необходимите средства за формиране на ФРЗ може да участват и други църкви.
(2) При назначаване на служител към СЕПЦ с място на изпълнение на трудовите му задължения в дадена местна църква ръководството на съответната църква предлага за одобрение пред съюзното ръководство бюджет за ФРЗ на съответния служител, който е предварително съгласуван с ръководителя на финансово-счетоводния отдел (ФСО) на СЕПЦ и е утвърден от районния отговорник.
(3) При всяка промяна на работната заплата на съответния служител и при поискване от съюзното ръководство или от ФСО се представя коригиран бюджет за ФРЗ след необходимото съгласуване и утвърждаване съгласно горната алинея.
(4) Ръководителят на местната църква носи отговорност за редовното и навременно внасяне на утвърдените вноски за ФРЗ за всеки назначен на щат към СЕПЦ служител в ръководената от него църква.
(5) В случай на невъзможност да се набират необходимите средства за осигуряване на ФРЗ за даден служител, се пристъпва към процедура за съкращаване на щата в диалог с ръководството на съответната църква, с районния отговорник и в съответствие с действащото законодателство.
(6) Всяка местна църква, която е член на СЕПЦ, внася членски внос, чийто размер и начин на внасяне се определя от съюзното ръководство съгласно годишния бюджет.
(7) Всеки районен отговорник е длъжен да осъществява контрол за спазването на финансовата дисциплина от страна на служителите и църквите в поверения му район съгласно чл. 48 т. 6.
(8) В случай на системни закъснения или невнасяне на необходимите вноски за ФРЗ и за членски внос отговорните служители носят дисциплинарна отговорност съгласно чл. 71 ал. 5 т. 5, която е в съответствие с КТ и действащата нормативна уредба, и е регламентирана в съответен правилник.
Раздел VІ
Имущество на СЕПЦ
Чл. 43. (1) Имуществото на СЕПЦ се състои от вещни права върху движими вещи и недвижими имоти, парични влогове, обекти на интелектуална собственост, ценни книжа и вземания, както и други права и задължения. Вероизповеданието може да осъществява стопанска дейност, служеща за постигане на идеалната му цел, по предвидения в закона ред.
(2) Приходите на СЕПЦ се набират от вярващите и църквите, членуващи в него, както и от други физически и юридически лица чрез:
членския внос на църквите съгласно приетия за годината бюджет;
дарения, завещания и спонсорство;
прехвърляне на права и вземания;
доходи от имущества;
други източници на приходи, включително и стопанска дейност, извършвана съобразно законите на страната.
Чл. 44. Пред финансовите и кредитните институции СЕПЦ се представлява от председателя и главния счетоводител, действащи заедно.
Чл. 45. (1) Управлението на финансовите средства се извършва от председателя на СЕПЦ и се контролира от СКРК.
(2) Съюзните финансови средства се изразходват съгласно изработен от съюзното ръководство бюджет за всяка година.
(3) За извънбюджетни разходи в голям размер е необходимо решение на съюзното ръководство.
Чл. 46. (1) При всички сделки с недвижими имоти СЕПЦ се представлява от председателя или от изрично упълномощено от него лице, а местните поделения (местните църкви) се представляват от техните ръководители – председателите на църковните ръководства.
(2) За придобиване на недвижими имоти, собственост на СЕПЦ, решение се взема еднолично от председателя, а когато се налагат извънбюджетни разходи в голям размер, решението се взема при условията на чл. 45 ал. З.
(3) За отчуждаване, обременяване с тежести и за всякакви други разпоредителни сделки с недвижими имоти, собственост на СЕПЦ, както и за инвестиционни проекти съгласно ЗУТ, решение се взема от съюзното ръководство.
(4) Председателят на СЕПЦ дава разрешение за придобиване на недвижими имоти, собственост на местните поделения, а съюзното ръководство дава разрешение за отчуждаване, обременяване с тежести и за всякакви други разпоредителни сделки с недвижими имоти, собственост на местните поделения (църкви).
(5) Въз основа на решение на съюзното ръководство председателят на СЕПЦ дава писмено разрешение за всякакви инвестиционни проекти (по смисъла на ЗУТ) на местните поделения (местните църкви).
(6) Решенията по ал. 4 и 5 се вземат след получаването на писмено становище от районния отговорник въз основа на решението на съответното църковно ръководство съгласно чл. 54 ал. 3.
(7) Недопустимо е движимо и недвижимо имущество на църкви, предназначено за богослужебни цели, да бъде залагано за чужд дълг или апортирано в дружества за търговски цели, както и да се използва за цели, несъответстващи на християнската вяра и морал.
(8) Сключването на договори за заем на суми над определен от съюзното ръководство размер, както и обезпечаването на заеми с движими и недвижими имоти на местните църкви и на вероизповеданието, става с предварително решение на съюзното ръководство. Вероизповеданието не носи отговорност и не поема последиците от неизпълнение на такива договори или изпадането в неплатежоспособност от страна на местното поделение – длъжник.
Глава трета
РАЙОНИ, МЕСТНИ ЦЪРКВИ И ДРУГИ ФОРМИ НА ДЕЙНОСТ
Раздел І
Райони
Чл. 47. (1) По решение на съюзното ръководство на територията на Република България се обособяват райони, обединяващи църкви с близко разположение.
(2) За всеки район съюзното ръководство определя районен отговорник (районен пастор), който трябва да бъде действащ пастор – свещенослужител, ръкоположен в пасторски сан, и ръководител на районната църква, който е назначен на основен трудов договор към СЕПЦ.
(3) Районният пастор е ръководител на районната църква – това е църква, която е регистрирана като юридическо лице съгласно Закона за вероизповеданията и която притежава необходимия потенциал от служители и финансови средства, за да подкрепи служението на своя пастор в поверения му район.
Чл. 48. Районният отговорник (районният пастор) е представител на съюзното ръководство сред църквите от съответния район и е упълномощен да го ръководи духовно и административно. Той има следните отговорности в рамките на поверения му район:
1. грижи се за опазване на учението от страна на църквите и служителите;
2. грижи се за единството на църквите и района;
3. свиква периодични събрания на служителите от района;
4. осъществява връзката на църквите със СЕПЦ и ги информира своевременно за решенията на съюзното ръководство, както и съюзното ръководство за състоянието на църквите;
5. осъществява надзор върху работата на духовните и административните служители, като им оказва съдействие;
6. утвърждава определения ФРЗ за всеки щатен служител на СЕПЦ в поверения му район и осъществява контрол за спазването на финансовата дисциплина от подопечните му служители и църкви съгласно чл. 42 ал. 2, 3, 6 и 8;
7. открива, насърчава и съдейства за подготовката на нови духовни служители;
8. дава мнение и препоръки за създаване на нови местни църкви, за режима на тяхното регистриране съгласно законите на страната, както и за сливане и за закриване на съществуващи такива съгласно чл. 64;
9. дава мнение на съюзното ръководство при определянето на ръководители на църкви в поверения му район съгласно чл. 41 ал. 1 и 2;
10. предлага и участва в ръкополагането на свещенослужители съгласно чл. 38 ал. 2 т. 2 и чл. 39 ал. 1, 2 и 3.
11. участва в заседанията на съвета на районните пастори съгласно чл. 32, а при нужди и в заседанията на съюзното ръководство с право на съвещателен глас;
12. изслушва и решава възникнали спорове в местните църкви или между тях, като решенията му могат да бъдат обжалвани пред съюзното ръководство;
13. дава мнение на председателя на СЕПЦ за извършване на сделки с недвижими имоти от местните църкви и участва при съгласуването на инвестиционни проекти за изграждане на молитвени домове съгласно чл. 46 ал. 6;
14. отговаря за своевременното извършване на финансови ревизии по църквите, за които отговаря, от местните контролно-ревизионни комисии или от контролно-ревизионната комисия на районната църква и препоръчва лица за извършване на ревизии в други местни поделения на СЕПЦ в страната съгласно чл. 30 ал. 4;
15. отговаря и се отчита пред съюзното ръководство за цялостната си дейност.
Раздел ІІ
Местни църкви
Общи положения
Чл. 49. (1) Местната църква при СЕПЦ представлява признато от изповеданието общество от вярващи християни, които приемат Декларацията на вярата и настоящия устав, водят организиран църковен живот, имат регистрирано ръководство съобразно закона и отговарят на изискванията на чл. 7.
(2) Местната църква може да придобие качеството на юридическа личност по установения от закона ред. Като юридическо лице църквата е способна да бъде носител на права и задължения, включително да придобива и да се разпорежда с недвижими и движими имоти при условията на чл. 46, да разкрива собствени банкови сметки, има право на свои символи и печат съгласно ал. 4.
(3) Местната църква има наименование, съдържащо израза „Евангелска петдесятна църква“ и името на населеното място, като към това словосъчетание може да бъде добавено и специфично име или номер, което да я отличава от други поделения на СЕПЦ в същото населено място. При изписване на наименованието на местната църква словосъчетанието „Евангелска петдесятна църква“ може да бъде заменяно от абревиатурата „ЕПЦ“.
(4) Печатът на местната църква е кръгъл с кръст в средата и с надпис, съдържащ пълното ѝ наименование съгласно горната алинея. Местната църква може да има и аналогичен печат с надпис на английски език, който се използва при взаимоотношения с чуждестранни партньори.
Чл. 50. (1) Местната църква извършва редовни богослужения, отслужва тайнствата на изповеданието и осъществява духовна грижа за всички нейни членове и симпатизанти.
(2) Църквата извършва евангелизаторска и мисионерска дейност.
(3) Към църквата може да се развиват женски, младежки, детски служения, културна, спортна и социална дейност, както и други хоризонтални дейности.
(4) Църквата може да се занимава с религиозно-просветна, издателска и благотворителна дейност.
(5) За осъществяване на своите дейности църквата може да регистрира юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества и други правно-организационни форми.
Ръководни органи
Чл. 51. (1) Ръководителят (пасторът) на църквата е служител на СЕПЦ и се определя от съюзното ръководство съгласно чл. 41 ал. 1 и 2, и изпълнява своите отговорности, подпомаган от църковното ръководство и други църковни служители.
(2) Църковното ръководство е изборен орган, който се състои от членове на църквата, избрани от общото събрание съгласно чл. 53, и участва в духовното и административно управление на църквата.
(3) Контролно-ревизионната комисия се избира от общото събрание и контролира финансовата дейност на църквата.
(4) Общото събрание се състои от всички членове на църквата и се свиква съгласно чл. 56.
(5) В случаи на сериозни вътрешни проблеми в църквата съюзното ръководство има право да назначи служебно църковно ръководство за срок до шест месеца, след което се провежда извънредно общо събрание за избор на редовно църковно ръководство. В случай на неотложна необходимост този срок може да се удължи с изрично решение на СР.
Чл. 52. (1) Ръководителят (пасторът) на църквата е свещенослужител, ръкоположен в презвитерски или пасторски духовен сан. В изключителни случаи може да се допусне да бъде назначен като ръководител на църквата свещенослужител с дяконски духовен сан или библейски работник (неръкоположен служител) съгласно чл. 40 ал. 1 и 2. Ръководителят на църквата има следните правомощия:
1. ръководи църквата духовно и административно;
2. проповядва Божието Слово и оказва пасторска грижа към вярващите;
3. представлява църквата с правото да сключва, да видоизменя и да прекратява договори от името на църквата;
4. изпълнява решенията на съюзното ръководство, подчинен е на председателя на СЕПЦ и на районния отговорник;
5. изготвя отчет за дейността на църквата пред общото събрание;
6. носи отговорността за развитието на поверената му църква в духовен и материален аспект.
(2) В своята работа ръководителят на църквата взема решенията си на базата на Божието Слово, устава, решенията на съюзното ръководство, както и след съгласуване с църковното ръководство по въпросите, регламентирани от чл. 54 ал. 2 и 3.
Чл. 53. (1) Църковното ръководство се избира от общото събрание, като броят на членовете му е нечетен. Ръководителят на църквата е по право член на църковното ръководство и негов председател. Църковното ръководство няма мандат.
(2) За членове на църковното ръководство се избират лица, отговарящи на следните условия:
1. да са членове на църквата;
2. да не са нови във вярата;
3. да бъдат известни в обществото със своя християнски морал и поведение, да бъдат с одобрен характер, с житейски и духовен опит, със способност да работят с хора и да поемат отговорност;
4. да проявяват активност в живота на църквата;
5. съпругите или съпрузите им да бъдат също вярващи и членове на църквата, като изключение от това условие може да се допусне само в крайни случаи, когато не могат да бъдат издигнати достатъчно кандидатури, които го изпълняват;
6. да няма действаща в момента към тях дисциплинарна санкция съгласно чл. 74.
(3) В случай на нужда общото събрание на църквата може да извърши избор само за частична промяна на състава на църковното ръководство.
(4) Кандидатите, които ще бъдат предложени за избор, се одобряват предварително от ръководителя на църквата, съгласувано с действащото в момента църковно ръководство.
(5) Ръководителят на църквата има право да препоръча на общото събрание кандидатури на вярващи, с които желае да работи в екип.
Чл. 54. (1) Църковното ръководство заседава редовно не по-малко от три пъти годишно. Заседанията са редовни при кворум 1/2 от членовете му, като решенията се вземат с обикновено мнозинство на присъстващите.
(2) Църковното ръководство подпомага ръководителя на църквата в неговото служение, като:
1. взема решения относно вътрешния ред на църквата;
2. взема решения относно членството на вярващите;
3. взема решения за прилагане на църковна дисциплина съгласно чл. 73 т. 1 и 2;
4. грижи се за имуществото на църквата и снабдяването на материалните ѝ нужди;
5. приема годишен бюджет и взема решения за разходи, непредвидени в него;
6. грижи се и носи отговорност солидарно с ръководителя на църквата за духовното състояние, мира и единството в църквата;
7. има право да се отнесе към районния отговорник или съюзното ръководство при нарушения на устава и несъгласия с ръководителя на църквата или други църковни служители съгласно чл. 73 т. 2 и 3.
(3) Църковното ръководство взема решения за извършване на сделки с недвижими имоти и инвестиционни проекти на църквата, като уведомява за тях районния отговорник. Тези решения подлежат на одобрение съгласно чл. 46.
(4) Решенията на църковното ръководство не могат да противоречат на Божието Слово, устава и решенията на съюзното ръководство.
(5) При нужда църковното ръководство може да заседава и в разширен състав заедно с други служители към църквата и КРК, които имат право на съвещателен глас.
(6) Членовете на църковното ръководство избират помежду си секретар, който има отговорността за изготвянето и съхранението на протоколите от заседанията. Секретарят подпомага ръководителя на църквата в цялостната му дейност.
Чл. 55. (1) Църковната контролно-ревизионна комисия (КРК) се избира измежду членовете на църквата от общото събрание. Тя се състои от най-малко трима членове, от които единият се избира за председател. По възможност в КРК се избират лица с икономическо образование и стаж.
(2) В случай на нужда общото събрание на църквата може да извърши избор само за частична промяна на състава на църковната КРК.
(3) КРК има задължението да извършва ревизия на финансите и имуществото на църквата най-малко веднъж годишно. За всяка извършена ревизия се съставя протокол, от който един екземпляр се изпраща на председателя на съюзната контролно-ревизионна комисия.
Чл. 56. (1) Общото събрание на църквата се състои от всички църковни членове. То се свиква от ръководителя на църквата най-малко веднъж на две години.
(2) Поканата за общото събрание се отправя до членовете на църквата чрез съобщения от амвона или обяви, залепени на подходящи места в църковната сграда, които съдържат датата, часа и мястото на провеждане на събранието, както и проекта за дневен ред, по който ще протече.
(3) Обявяването на поканата започва да се разпространява най-малко две седмици преди датата на събранието. При форсмажорни обстоятелства, които налагат незабавно провеждане на общо събрание, поканата може да се отправи най-малко три дни преди провеждането му, като поканата трябва да се отправи лично към всички членове.
(4) Дневният ред на събранието се определя от църковното ръководство. Членовете на църквата могат да правят предложения за включване на нови точки в дневния ред на събранието най-късно до една седмица преди провеждането му. Окончателният дневен ред се гласува от общото събрание.
(5) Общото събрание е законно, когато присъстват най-малко 1/2 от членовете на църквата. При липса на кворум провеждането на общото събрание се отлага с един час и се провежда с явилите се членове на същото място и при същия дневен ред. В случая на чл. 64 т. 1 задължителният кворум е 2/3 от членовете на църквата без възможност за отлагане с един час и за провеждане с по-малко явили се членове.
(6) Решенията на общото събрание се вземат с обикновено мнозинство.
(7) Общото събрание се ръководи от ръководителя на църквата или упълномощено от него лице.
(8) За разискванията и решенията на общото събрание се води специална протоколна книга. Протоколите се подписват от ръководителя и секретаря на църковното ръководство и се подпечатват с църковния печат.
(9) Решенията на общото събрание влизат в сила от момента на гласуването им.
Чл. 57. Общото събрание:
1. изслушва отчета на ръководителя на църквата и на председателя на КРК;
2. ако е предвидено в дневния ред, провежда избор за нов състав на църковното ръководство и КРК или за частична промяна на състава им съгласно чл. 53 и 55.
Чл. 58. Към църквата могат да работят и други служители и помощен персонал като библейски работници, учители, музиканти, ръководители на младежки, женски и детски служения, мисионери, евангелизатори, касиер, счетоводител, хигиенист, домакин и други съгласно чл. 41 ал. 5 и 6. Църквите, които са регистрирани като юридически лица, могат да назначават някои от горепосочените служители на трудов договор след решение на църковното ръководство.
Чл. 59. Църквите, които са регистрирани като юридически лица, организират своята финансова дейност според изискванията на закона, настоящия устав и правилниците на СЕПЦ.
Членство
Чл. 60. За член на църквата може да кандидатства всеки вярващ, който отговаря на следните условия:
1. да бъде новороден и кръстен във вода;
2. да посещава редовно богослуженията и да участва активно в живота на църквата;
3. да е приел учението на Божието Слово съгласно Декларацията на вярата, както и настоящия устав;
4. да има одобрен християнски живот и поведение съгласно Божието Слово, като не дава повод за опетняване името и авторитета на църквата;
5. да не живее на семейни начала без сключен граждански брак;
6. да е навършил 16 години, като лицата, ненавършили пълнолетие (18 години), подават към заявлението и писмена декларация, съдържаща съгласието на родителите или настойниците им;
7. да е заявил писмено своето желание за членство в църквата до църковното ръководство, което е длъжно да се произнесе най-късно на следващото си заседание.
Църковното ръководство на местната църква може да приема и допълнителни условия за членство, които не противоречат на настоящия устав.
Чл. 61. Всеки член на църквата има следните права и задължения:
(1) Права:
1. да участва в богослуженията на църквата и във всички допълнителни дейности съобразно своите предпочитания;
2. да участва в общото събрание на църквата с право на глас, да избира и да бъде избиран в църковното ръководство и КРК, ако отговаря на изискванията на чл. 53 и 55;
3. да се ползва от духовната помощ на църквата;
4. да получава материална помощ, ако църквата има възможност и ако отговаря на условията за социално подпомагане, които всяка църква приема за своите членове;
5. да бъде информиран за дейността на църквата и според възможностите си да участва активно в църковния живот;
6. доброволно да подпомага църквата материално със своя членски внос (десятък съгласно Библията) и други дарения.
(2) Задължения:
1. да посещава богослуженията;
2. да поддържа етични християнски отношения с вярващите в църквата;
3. да спазва настоящия устав и вътрешните правила за реда в църквата, като се покорява на ръководителя и църковното ръководство;
4. да се стреми да живее в духовна и морална чистота и святост според учението на Библията;
5. да съдейства за опазване чистотата на доктрината съгласно Декларацията на вярата;
6. да работи за единството на вярващите и да не допуска поведение, водещо до раздори и разцепления.
Чл. 62. Прекратяване на членство:
(1) Всеки може да прекрати членството си в дадена църква, след като заяви писмено своето желание пред ръководителя, църковното ръководство или общото събрание, без да е длъжен да излага мотивите си.
(2) Членството може да се прекрати и по решение на църковното ръководство в случаи на:
трайно отсъствие без уважителни причини, продължило повече от една година;
при преминаване на съответния вярващ в друга църква;
дисциплинарна мярка съгласно чл. 74 ал. 1 т. 3 и ал. 2 т. 4.
Имущество на местната църква
Чл. 63. (1) Имуществото на църквата се състои отвещни права върху движими вещи и недвижими имоти, парични влогове, обекти на интелектуална собственост, ценни книжа и вземания, както и други права и задължения, служещи за постигане на целите ѝ.
(2) Имуществото на църквата се набира на доброволни начала от членовете ѝ, както и от други физически и юридически лица чрез:
· членски внос, дарения, завещания и спонсорство;
· доходи от имущества;
· прехвърляне на права и вземания;
· други източници на приходи, включително и стопанска дейност съобразно законите на страната.
(3) Управлението на финансовите средства се извършва съобразно одобрения от църковното ръководство бюджет, като решението за изразходването им се взема от ръководителя на църквата, а непредвидени в бюджета и извънредни разходи в голям размер се правят с решение на църковното ръководство съгласно чл. 54 ал. 2 т. 5.
(4) Пред финансовите и кредитните институции местната църква се представлява от ръководителя и касиера, които представят спесимени.
(5) В случай на прекратяване на правомощията на материално-отговорното лице, неговите правомощия до назначаването на ново материално-отговорно лице временно се прехвърлят върху друг член на църковното ръководство, който се определя от съюзното ръководство.
(6) Контролно-ревизионна комисия контролира правилното изразходване на средствата чрез извършване на ревизии съгласно чл. 55 ал. 3.
(7) Лицата, които приемат, отчитат и съхраняват стоково-материални ценности и финанси, отговарят като отчетници съгласно действащото законодателство.
(8) Действията по придобиване и разпореждане с недвижими имоти и строежи на молитвени домове се извършват при спазване условията на чл. 54 ал. 3 и чл. 46.
Закриване на местна църква
Чл. 64. Местна църква може да прекрати съществуването си като поделение на СЕПЦ по решение на съюзното ръководство в следните случаи:
1. по желание на църквата, взето на общо събрание, проведено с кворум от 2/3 от членовете съгласно чл. 56 ал. 5 и в присъствие на районния отговорник в качеството му на представител на съюзното ръководство съгласно чл. 48 т. 8, а в случай, че е налице конфликт на интереси – в присъствието на друг упълномощен от председателя на СЕПЦ член на съюзното ръководство;
2. при преминаване на църквата към друго вероизповедание, решението за което се взима при спазване на процедурата от предходната алинея;
3. при липса на достатъчно членове или посетители и организиран църковен живот в продължение на повече от половин година;
4. като дисциплинарна мярка съгласно чл. 71 ал. 3 и 4 – при отклоняване на цялото общество към ерес, при разкол и при грубо нарушаване на уставния ред във вероизповеданието.
При всички случаи на закриване на църква като местно поделение на СЕПЦ съюзното ръководство взема мнението на районния отговорник съгласно чл. 48 т. 8 или на упълномощения от председателя на СЕПЦ негов член.
Чл. 65. (1) След вземане на решение от страна на съюзното ръководство за закриване на местна църква (местно поделение на СЕПЦ) се открива процедура по ликвидация. Съюзното ръководство назначава ликвидатор, който отправя покана до кредиторите по предвидения в закона начин.
(2) След изтичане на 6-месечен срок от обнародване на поканата до кредиторите се пристъпва към разпределение на имуществото, останало след заплащане на задълженията към кредиторите, включително и към вероизповеданието. Остатъкът от имуществото се разпределя от съюзното ръководство според източниците на придобиване и изразената воля на дарителите. При неясни източници за придобиване или необективирана воля на дарителите имуществото остава собственост на вероизповеданието.
(3) За неуредени в настоящия устав хипотези се прилага гл. 17 от Търговския закон.
Раздел ІІІ
Други форми на дейност в СЕПЦ
Чл. 66. (1) Филиалите към местните църкви са църковни общества, които поради отдалеченост или друга причина провеждат отделни богослужения, но не са регистрирани самостоятелно по Закона за вероизповеданията. Тяхното причисляване към дадена местна църква става по решение на нейния ръководител, който издава удостоверение за принадлежността им към поверената му църква.
(2) Ръководителят на църквата може да определиедин от членовете на филиала за негов отговорник или да изпраща служител от църквата, който да го посещава редовно и да провежда богослужения.
(3) Филиалите нямат собствено ръководство, а са под авторитета и отговорността на ръководството на местната църква, която ги е причислила към себе си.
(4) Отговорникът на филиала има право да участва в общото събрание на църквата.
Чл. 67. Към СЕПЦ може да се разкриват различни отдели или хоризонтални дейности с национално значение. Те се регламентират и утвърждават от съюзното ръководство и могат да осъществяват своята дейност чрез различни правно-организационни форми, предвидени в закона. При необходимост за тяхната дейност се изготвят съответни правилници, които се утвърждават от съюзното ръководство.
Чл. 68. Към СЕПЦ могат да се присъединяват като асоциирани членове различни евангелски църкви, организации, групи от вярващи и свещенослужители от страната и от чужбина, които принадлежат на сродни петдесятни движения и приемат Декларацията на вярата на СЕПЦ. Тяхното присъединяване става с решение на съюзното ръководство, след като те са заявили своето желание за това. Асоциираните членове могат да имат духовно общение със СЕПЦ и с различни местни църкви, могат да участват в духовните дейности на вероизповеданието, да го подпомагат с доброволен членски внос и да участват в различни мисионерски, евангелизационни, просветни, социални, младежки и други проекти.
Глава четвърта
ЦЪРКОВНА ДИСЦИПЛИНА
Раздел І
Общи положения
Чл. 69. В СЕПЦ и в местните църкви се прилага църковна дисциплина като средство за поправление на провинилите се, за предпазване от влиянието на извършените провинения и за запазване единството, авторитета и доброто име на църквите и вероизповеданието.
Раздел ІІ
Провинения
Чл. 70. Църковно провинение представлява всяко действие или бездействие, извършено умишлено, чрез което се нарушава Божието Слово, настоящия устав, вътрешния ред и дисциплина в църквите и във вероизповеданието, и правилата на християнската етика както в личния и обществен живот, така и спрямо църквата, вярващите и СЕПЦ.
Чл. 71. Църковните провинения могат да бъдат следните видове:
(1) криминални – извършването на деяние или упражняване на дейност, която представлява престъпление съгласно законите на страната и християнския морал;
(2) морални:
1. извършването на деяния или упражняване на дейност (включително и професионална), която, ако и да не е престъпление съгласно законите, представлява проява на непочтеност, противоречи на християнския морал и е укорима от гледна точка на Библията;
2. неморален личен живот, като например: домашно насилие, агресия, употреба на наркотични и упойващи вещества, злоупотреба с алкохол, сексуална неморалност и други;
(3) доктринални – проповядване и разпространяване на ереси и заблудителни учения, които са в противоречие с Декларацията на вярата (Приложение 1);
(4) провинения, насочени срещу единството на вярващите и църквите – съзнателни или несъзнателни действия, водещи до разкол в местните църкви и във вероизповеданието, подтикване към неподчинение на църковното или съюзното ръководство, като в тази квалификация не влиза правото на изобличение, направено според Божието Слово;
(5) нарушаване на християнската етика и уставния ред във вероизповеданието:
1. неетично и неколегиално отношение към други вярващи и служители;
2. неподчинение на висшестоящите по църковна йерархия служители;
3. недопустима намеса в личния живот на вярващите от страна на служителите, изискване на лична преданост и налагане на контрол, отнемане на личната свобода и правото на избор, включително чрез заплахи и манипулации;
4. злоупотреба, разпиляване и безстопанственост на църковните финансови средства и материална база, когато тези деяния са установени по надлежния ред;
5. нарушаване на финансово-счетоводната дисциплина в СЕПЦ съгласно чл. 42 ал. 8.
Чл. 72. Църковните провинения могат да бъдат извършени:
1. от отделни вярващи – членове или посетители в местните църкви;
2. от нещатни църковни служители – ръководители на църкви и библейски работници, които не са в трудовоправни взаимоотношения със СЕПЦ, ръкоположени служители в църквите, членове на църковните ръководства и на църковните КРК;
3. от щатни църковни служители – ръководители на църкви и библейски работници, които са в трудовоправни взаимоотношения със СЕПЦ;
4. от местни църкви – провинения, извършени от техните ръководства или от болшинството на техните членове – отнася се само за провиненията съгласно чл. 71 ал. 3 и 4;
5. от членове на съюзно ръководство;
6. от председателя на СЕПЦ.
Раздел ІІІ
Прилагане на църковна дисциплина
Чл. 73. Решениятаза прилагане на църковни дисциплинарни наказания се взимат, както следва:
1. спрямо отделни вярващи – членове и посетители на местна църква – от църковното ръководство;
2. спрямо нещатни църковни служители – от районния отговорник, който взема решение заедно с ръководството на църквата, в която служат провинилите се;
3. спрямо щатни църковни служители – от съюзното ръководство, което при необходимост може да назначи комисия, състояща се най-малко от трима души, и което взема мнението на районния отговорник;
4. спрямо местни църкви – от съюзното ръководство, което при необходимост може да назначи комисия, състояща се най-малко от трима души, и което взема мнението на районния отговорник;
5. спрямо членове на съюзно ръководство – от съюзното ръководство въз основа на доклад от комисия, състояща се най-малко от пет члена, и при кворум 2/3 от неговите членове;
6. спрямо председателя на СЕПЦ – предупредителните стъпки съгласно чл. 74 ал. 6 т. 1 и 2 се извършват от съюзното ръководство въз основа на доклад от комисия, състояща се най-малко от пет члена, и при кворум 2/3 от неговите членове, а ако се наложи налагането на крайно дисциплинарно наказание съгласно чл. 74 ал. 6 т. 3 – от църковен събор.
Чл. 74. (1) Дисциплинарните наказания за отделни вярващи – членовете и посетителите на местните църкви са:
1. съветване и забележка;
2. мъмрене и предупреждение за изключване от църквата (предупреждението за изключване от църквата се отнася само за членове на църквата);
3. изключване от църквата (отнася се само за членове на църквата).
(2) Дисциплинарните наказания за нещатни църковни служители са:
1. съветване и забележка;
2. мъмрене и предупреждение за отнемане правото да упражняват своето служение;
3. отнемане правото да упражняват служение до тяхното поправление, за определен период от време или завинаги, като тази мярка може да бъде съпроводена и с отнемането на духовния сан на провинилия се служител;
4. изключване от църквата.
(3) Дисциплинарните наказания за щатните църковни служители са:
1. съветване и забележка;
2. мъмрене и предупреждение за отнемане правото да упражняват своето служение;
3. отнемане правото да упражняват служение до тяхното поправление, за определен период от време или завинаги, като тази мярка може да бъде съпроводена и с отнемане на духовния сан на провинилия се служител, а при необходимост може да се пристъпи и към процедурата съгласно ал. 1 т. 3 в качеството им на вярващи – членове на дадена църква.
(4) Дисциплинарните наказания за местни църкви (за провинения съгласно чл. 71 ал. 3 и 4) са:
1. съветване, забележка и даване на предписания към църковното ръководство или общото събрание на членовете на църквата от страна на упълномощената от СР комисия или от страна на цялото СР;
2. мъмрене и предупреждение за прекратяване на членството на провинилата се църква в СЕПЦ;
3. прекратяване на членството на провинилата се църква в СЕПЦ съгласно чл. 64 т. 4, като в този случай се предприемат необходимите стъпки за прекратяване на нейната регистрацията като местно поделение на СЕПЦ и ликвидация съгласно чл. 65.
(5) Дисциплинарните наказания за членовете на СР са:
1. съветване и забележка;
2. мъмрене и предупреждение за прекратяване на мандата;
3. прекратяване на мандата, като при необходимост може да се пристъпи и към процедурата съгласно ал. 3 в качеството им на щатни църковни служители.
(6) Дисциплинарните наказания за председателя на СЕПЦ са:
1. забележка и предупреждение;
2. временно отнемане на неговите пълномощия с решение на съюзното ръководство по реда, описан в предходната алинея, като в този случай неговите пълномощия се поемат от съответния заместник-председател съгласно чл. 23 ал. 2 и 3 и се стартира процедура за свикване на извънреден събор съгласно чл. 17 ал. 2.
3. снемане от длъжност с решение на събора, като в този случай съборът определя кой от заместник-председателите да изпълнява функциите на председател до края на мандата или провежда избор за нов председател на СЕПЦ.
При необходимост може да се пристъпи и към процедурата съгласно ал. 3 в качеството му на щатен църковен служител.
Чл. 75. При прилагането на църковната дисциплина съответните отговорни органи съгласно чл. 73 трябва да имат предвид следното:
(1) Налагането на дисциплинарни наказания трябва да става последователно – от по-леките към по-тежките. В този процес, доколкото е възможно, се оказва духовна помощ и съветване, като се цели поправлението на провинилите се и разрешаването на конфликтите.
(2) Директното прилагане на крайните дисциплинарни наказания е допустимо само в изключителни случаи, когато е налице категоричен отказ за поправление от страна на провинилия се или е извършено деяние с трайни последствия, които съгласно християнския морал са недопустими за вярващи и за духовни служители.
(3) Дисциплинарните наказания по този устав се прилагат отделно от тези, предвидени в Кодекса на труда. Дисциплинарните наказания на служителите, които са в трудовоправни взаимоотношения със СЕПЦ, се оформят съобразно изискванията на трудовото законодателство.
Чл. 76. Санкционираните членове на местните църкви и духовни служители могат да обжалват наложените им дисциплинарни мерки, както следва:
(1) Санкционираните вярващи – членове и посетители на местните църкви:
1. могат да поискат след период, не по-малък от един месец, преразглеждане на наложената им дисциплинарна мярка от църковното ръководство, което я е наложило;
2. в случай на отказ или неудовлетвореност от решението на църковното ръководство имат право да отнесат въпроса към съюзното ръководство, което може да потвърди, да промени или да отмени наложената дисциплинарна мярка, като решението му е окончателно.
(2) Санкционираните нещатни църковни служители:
1. могат да поискат след период, не по-малък от един месец, преразглеждане на наложената им дисциплинарна мярка от районния пастор и църковното ръководство;
2. в случай на отказ или неудовлетвореност от решението на районния пастор и църковното ръководство имат право да отнесат въпроса към съюзното ръководство, което може да потвърди, да промени или да отмени наложената дисциплинарна мярка, като решението му е окончателно.
(3) Санкционираните щатни църковни служители могат да поискат след период, не по-малък от един месец, преразглеждане на наложената им дисциплинарна мярка от съюзното ръководство. Съюзното ръководство може да потвърди, да промени или да отмени наложената дисциплинарна мярка, като решението му е окончателно.
(4) Дисциплинарните наказания съгласно чл. 74 ал. 4, 5 и 6 са окончателни и не подлежат на обжалване.
Преходни и заключителни разпоредби
§1 Настоящият Устав е приет на Осемнадесетия редовен събор (гр. София, 9-10 ноември 2001 г.), изменен е на Деветнадесетия редовен събор (гр. София, 7-8 април 2006 г.) и на Двадесет и първия редовен събор (гр. Сливен, 25-26 април 2014 г.), като представлява духовно и историческо продължение на уставите на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България, приети на:
(1) Учредителния църковен събор
УСТАВ НА КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
I. СЪЩНОСТ, УПРАВЛЕНИЕ
Чл. 1. Католическата Църква в Република България е съвкупността от християни с католическо вероизповедание, с римски и източен обреди, духовенство и миряни, които са граждани на Република България или независимо, че не са българи, живеят постоянно на територията на Република България.
Чл. 2. Католическата Църква в Република България е неразделна част от Всеобщата Католическа Църква, чийто върховен Пастир е Негово Светейшество Папата, Епископ на Рим.
Чл. 3. Църквата с римски обред е организирана според нормите на Кодекса на Каноническото право за Западната Църква, а тази с източен обред според Кодекса на каноните на Източните църкви.
Чл. 4. Католическата Църква в Република България е юридическо лице със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. Люлин планина” № 5.
Чл. 5. /1/ Върховният орган на управление на Католическата Църква в Република България е Епископската Конференция. В нея участват всички деиствуващи Епископи, назначени от Папата в съответствие с правото, присъщо на Църквата, към която принадлежат. Те са по право членове на Епископската Конференция и избират помежду си с тайно гласуване и с мнозинство повече от половината от всички членове Председател на Конференцията и негов заместник за срок от три години. Председателят и неговият заместник могат да бъдат преизбирани без ограничения. След изтичане на мандата им, Председателят и заместника му изпълняват функциите си до новия избор. Епископската Конференция се представлява от Председателя. Епископската конференция назначава секретар.
/2/ В случай на обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по време на мандата, за който е избран (болест, смърт или други екстремни обстоятелства), функциите на Председателя се поемат от неговия заместник до свикването на Епископската Конференция, която да избере нов Председател.
/3/ Епископската Конференция се свиква на едно или две редовни Общи събрания годишно от Председателя или неговия заместник като се изпраща писмена покана до всички членове най-малко 10 дни преди датата на заседанието. В поканата се посочват дневния ред, мястото, датата и часа на провеждането на заседанието. В случай на обективна невъзможност да присъстват, Епископите могат да изпратят свой писмено упълномощен свещеник с правото да гласува от тяхно име решенията на Конференцията.
/4/ Заседанията на Епископската Конференция се считат за редовни, ако на тях присъстват лично или чрез представители не по-малко от две трети от всички Епископи.
/5/ Всеки Епископ има право на един глас.
/6/ Решенията на Епископската Конференция се приемат ако за тях са гласували 2/3 от присъстващите Епископи или техните представители и имат сила за цялата Католическа Църква в Република България.
Чл. 6. Епископската конференция следи и насочва живота в Църквата, както и на Църквата в страната по въпроси, които засягат учението във вярата и морала, социалната дейност, комуникационните средства, просветната дейност, проблемите на миграцията, отношенията с другите религиозни общности и други дейности, които са и присъщи.
Чл. 7. За заседанията се водят протоколи, които се подписват от Председателя и секретаря.
II. СТРУКТУРА И УПРАВЛЕНИЕ
Чл. 8. Католическата Църква в Република България се състои от три епархии. Те се разпростират върху територията на България в международно признатите и граници и са юридически лица, както следва:
1/ Епархия за католиците от източен обред, които се намират на територията на Република България с наименование “Католическа Апостолическа Екзархия, представлявана и управлявана от Апостолически Екзарх – Епископ, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Люлин планина” № 5;
2/ Епархия за католиците от римски обред от Северна България с наименование “Никополска Епархия”, представлявана и управлявана от Епископ, със седалище адрес на управление: град Русе, ул. “Братя Симеонови № 26А
3/ Епархия за католиците от римски обред от Южна България с наименование “Софийско-Пловдивска Епархия”, представлявана и управлявана от Епископ, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. н. Мария Луиза” № 3.
Чл. 9. Само Върховният Пастир има правото да създава нови епархии, да променя или закрива съществуващите, за което Епископската конференция информира Софийски градски съд.
ЕПИСКОПИ
Чл. 10. Всяка от трите епархии се управлява и представлява от съответния Епископ. Той е отговорен за всички въпроси, отнасящи се до поверената му Епархия.
Чл. 11. Епископът потвърждава, от името на централното ръководство на Католическата Църква-Епископската Конференция, назначението на лицето, което представлява местното поделение в неговата Епархия, като издава съответното удостоверение по параграф 2, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за вероизповеданията.
Чл. 12. Епископът организира и координира различните пасторални дейности в границите на своята Епархия. Епископът отговаря за формирането и обучението на епархийните свещеници и следи отблизо формирането и обучението на монасите, монахините и миряните. Той покровителствува развитието на свещеническите и монашеските призвания.
СЪТРУДНИЦИ НА ЕПИСКОПИТЕ
Чл. 13. Като помощници в ръководството на съответните епархии Епископите назначават Генерални Викарии, Епископални Викарии. Протосингели и други техни сътрудници. За всяка епархия Епископът създава Презвитериален Съвет и Пасторален Съвет, както и други съвещателни органи, в съответствие с нормите на каноническото право.
ЕНОРИИ И ЕНОРИЙСКИ СВЕЩЕНИЦИ
Чл. 14. За осъществяване на пасторалната дейност, територията на всяка епархия е разделена на енории.
Чл. 15. Енориите могат да бъдат и юридически лица по решение на съответния Епископ и с утвърден от него Устав.
Чл. 16. Енория е определена съвкупност от вярващи върху една ограничена територия, поверена на един свещеник, назначен от Епископа на съответната Епархия и подчинен на него.
Чл. 17. Енорията се учредява, прекратява и променя от Епархийния Епископ чрез съответен декрет, който определя нейните граници.
Чл. 18. В специални случаи, когато дадена общност не може да бъде конституирана като енория, Епархийният Епископ може да повери грижите за нея на един дякон или на един мирянин, в границите на действащите канонически норми.
Чл. 19. Енорийският свещеник осъществява пасторалното и административно ръководство на енорията като има следните права и задължения:
– отслужва тайнствата;
-грижи се за християнското възпитание и религиозното обучение на вярващите и на новопокръстените, както и за религиозното и морално възпитание на младежта;
– духовно подпомага болните и възрастните енориаши;
– организира чествуването на религиозните обреди, организира шествия, поклонничества и други пътувания с духовна цел;
– управлява имуществото на енорията и носи имуществена отговорност за него. В края на всяка календарна година представя финансов отчет на Епархийния Епископ.
– разпорежда се с финансовите средства и движимото имущество на енорията, като се има предвид, че за сделки с моторни превозни средства, с предмети, които са произведения на изкуството и литературата или с предмети, изработени с благородни метали, както и за предмети и вещи свързани с богослужебната дейност, ритуали и обреди, се изисква писменото съгласие на съответния Епархиен Епископ за всеки конкретен случай;
– придобива и се разпорежда с недвижими имоти (покупко-продажба, дарение, замяна и др.), което се осъществява само след писменото съгласие на съответния Епархиен Епископ за всеки конкретен случай;
– попълва енорийските регистри за Кръщения, за Миропомазания, за Бракосъчетания, за починали, които се представят всяка календарна година на Епархийния Епископ за заверка.
Чл. 20. Енорийският свещеник представлява енорията с правата да подписва всякакви документи от името на енорията според разпоредбите на този устав и в съответствие с нормите на каноническото право.
Чл. 21. В случай на необходимост, Епархийният Епископ може да назначи други свещеници като помощници на Енорийския свещеник.
ЦЪРКОВНИ ИНСТИТУЦИИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
А. МОНАШЕСКИ ИНСТИТУТИ
Чл. 22. Монашески институти са всички форми на богопосветен живот. Те могат да бъдат и юридически лица по решение на Епископа под чиято юрисдикция са.
Чл. 23. Монашеството е установено в Църквата за изпълнение на Евангелските съвети, завещани от Христос, за постигане на по-голямо християнско съвършенство, изразено в обетите: послушание, бедност и целомъдрие.
Чл. 24. При изпълнение на тяхната мисия, монашеските институти се напътстват от Епархийния Епископ в съответствие с нормите на Каноническото право и на другите документи на Светия Престол, както и с утвърдения им от църковната власт устав.
Чл. 25. Монашеските институти могат да бъдат мъжки и девически.
Чл. 26. Монашеските институти в Република България развиват своята дейност под надзора на съответния Епархиен Епископ.
Чл. 27. Всеки монашески институт се ръководи от Предстоятел или Предстоятелка, подпомагани от техните Съвети.
Чл. 28. Постъпването на младежи и девойки за кандидати в монашеските институти става след пълнолетието им, а окончателното им приемане става след като навършат 21 години.
Чл. 29. Встъпването и напускането на монашеския живот става напълно свободно.
Чл. 30. /1/ Предстоятелите могат да не приемат в института кандидати, които не дават доказателства за монашеско звание.
/2/ При изключване на окончателно приетите монаси или монахини, Предстоятелите действат съгласно каноническото право и устава на института.
Чл. 31. /1/ Предстоятелите представляват института с правата да подписват всякакви документи от негово име според разпоредбите на този устав и в съответствие с нормите на каноническото право. Предстоятелите носят пълна отговорност за управлението на имуществото на института. В края на всяка календарна година те представят финансов отчет на Епархийния Епископ.
/2/ Предстоятелите имат следните права и задължения:
– да се разпореждат с финансовите средства и движимото имущество на института като се има предвид, че за сделки с моторни превозни средства, с предмети, които са произведения на изкуството и литературата или с предмети, изработени с благородни метали, както и за предмети и вещи свързани с богослужебната дейност, ритуали и обреди, се изисква писменото съгласие на съответния Епархиен Епископ за всеки конкретен случай;
– да придобиват и се разпореждат с недвижими имоти (чрез покупко-продажба, дарение, замяна и др.), което се осъществява само след писменото съгласие на съответния Епархиен Епископ за всеки конкретен случай.
Б. БЛАГОТВОРИТЕЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ
Чл. 32. /1/ Епископската конференция утвърждава с декрет Устава на националните благотворителни организации и тяхното централно ръководство.
/2/ Националните благотворителни организации, създадени като местни поделения на Католическата Църква в Република България са юридически лица. По отношение на разпореждането с недвижимото им имущество – то ще се осъществява само след писмено съгласие на Епископската конференция за всеки конкретен случай. .
/3/ При прекратяване на национална благотворителна организация, цялото й имущество преминава в собственост на Католическата Църква в Република България чрез Епископската конференция.
/4/ В рамките на Епархията, Епархийният Епископ може да създава и поддържа благотворителни организации като юридически лица. Това се осъществява като Епархийният Епископ с декрет утвърждава техния устав и ръководство. Разпореждането с недвижимото имущество, собственост на благотворителните организации ще се осъществява след писменото съгласие на Епархийния Епископ. При прекратяване на благотворителната организация цялото й имущество преминава в собственост на съответната Епархия.
/5/ Енорийските свещеници и предстоятелите на монашеските институти могат да създават и поддържат на своята територия клонове на епархийните благотворителни организации с писменото разрешение на съответния Епископ.
В. ОБРАЗОВАТЕЛНИ И КУЛТУРНИ ИНСТИТУТИ, СОЦИАЛНИ И ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ
Чл. 33. Епископската конференция на национално ниво може да създава образователни и културни институти, социални и лечебни заведения.
Чл. 34. Всеки Епископ в поверената му Епархия може да създава Семинарии или Новициати за обучението на църковния и монашески персонал, както и всякакви училища от различна степен и вид, културни и образователни институти, социални и лечебни заведения.
Чл. 35. Предстоятелите на Институтите за посветен живот могат да създават Семинарии и Новициати, училища и културни институти, социални и лечебни заведения с писменото съгласие на съответния Епархиен Епископ.
III. ФИНАНСИРАНЕ И ИМУЩЕСТВО
Чл. 36. Католическата Църква в Република България има право да набира средства, за да може да задоволи своите нужди /потребите на Богослужението, поддръжка на свещенослужители и служители, подпомагане на нуждаещите се и др./
Чл. 37. /1/ Средствата за издръжка на Католическата Църква в Република България и нейните поделения се осигуряват чрез: дарения на вярващите по време на различните обреди, дарения и завещания на движимо и недвижимо имущество от граждани, държавни и обществени институции, държавни органи и обществени фондове, включително и от чужбина, приходи от собствено движимо и недвижимо имущество.
/2/ Католическата Църква има право за своите нужди да произвежда и продава вещи, свързани с богослужебната й дейност, ритуали и обреди.
/3/ За осъществяване на собствените си пасторални цели, Епархиите в Република България могат също да развиват издателска и други дейности, съобразени с действащото българско законодателство.
Чл. 38. Католическата Църква в Република България, има право да придобива, да притежава, да владее, да управлява и да се разпорежда с движимите и недвижимите църковни имущества, съгласно църковните канони и законите в страната.
Чл. 39. /1/ Разпореждането с недвижими имоти и движимо имущество, собственост на цялата Католическа Църква в Република България, предназначени за нея или записани на нейно име, става с решение на Епископската Конференция и се осъществява от Председателя на Конференцията, а разпореждането с имотите, собственост на отделните епархии, енории, монашески или други църковни институти и организации, се осъществява от техните Предстоятели по предвидения в този устав ред.
/2/ Лицата, които встъпват в монашески живот могат предварително да се разпоредят по волята си и според гражданските закони с цялото си имущество. Имуществото, което тези лица притежават или придобият след полагане на вечните обети за монашески живот, принадлежи на съответния монашески институт.
IV. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 40. В своята дейност Католическата Църква в Република България спазва Конституцията, Закона за вероизповеданията и останалите закони на страната. Що се отнася до религиозната дейност на Църквата, то -тя се ръководи от нормите на каноническото право.
УСТАВ
на
ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР – ИСУС Е ГОСПОД
Исторически корени
Вероизповедание „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР – ИСУС Е ГОСПОД“, е самоуправляема християнска общност. То наследява вековните традиции на протестантството, възникнало на територията на стара Европа и разпространило се във всички континенти, превръщайки се в преобладаващото вероизповедание на най-развитите държави в света.
Историческите корени на евангелските протестантски църкви в България водят началото си в далечната 1868 г. и на петдесятното движение, възникнало в началото на 20 век.
Днес ние служим на Бога по съвременен и достъпен за всички хора начин.
В световен и исторически план, ние разпознаваме три основни клона на християнството – Православие. Католицизъм и Протестантство – като оценяваме ролята и мястото на всеки един от тях за разпространяване на Евангелието, на християнските ценности и морал. Ние не се ограничаваме само в търпимостта си един към друг, но приемаме всички вярващи в Господ Исус Христос като наши братя и сестри във вярата.
„ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР – ИСУС Е ГОСПОД“ изповядва и практикува „Символ на вярата“, служещ за основа на християнството.
I. Наименование и седалище
Чл. 1. Наименованието на Вероизповеданието е „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР – ИСУС Е ГОСПОД“.
Чл. 2. Седалището е гр. Видин 3700, община Видин, кв. Нов път, ул. Теменужка, № 1.
II. Символ на вярата, доктрини и богослужебни практики
Чл. З. Символ на вярата:
1. Вярваме в един Бог Отец, Вседържател, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
2. 11 в един Господ Исус Христос, Сина Божи, Единородния. Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, едпносъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.
3. Който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе и се въплъти от Святия Дух и девицата Мария и стана човек.
4. И бе разпънат за нас от Пилат Понтийски, и страда, и бе погребан.
5. И възкръсна в третия ден според Писанията.
6. И е на небесата, и седи отдясно на Отца.
7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.
8. И в Святия Дух, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
9. В една свята, вселенска и апостолска Църква.
10. Изповядваме едно кръщение за опрощаване на греховете.
11. Чакаме възкресение на мъртвите.
12. И живот в бъдещия век! Амин!
Чл. 4. Вероизповеданието приема следните доктрини:
1. Бог – Отец: Бог е създателят на всичко. Той е съвършен и непроменяем, всезнаещ, всесилен, изкупител на човечеството. (Битие 1:1, Исая 43:11, Свето Евангелие от Матей 28:19).
2. Синът Исус Христос: Исус е съвършен Бог и съвършен човек, Който е бил заченат от Святия Дух и роден от девицата Мария. Той умря на кръста като жертва за греховете ни и възкръсна от мъртвите за нашето оправдание, и сега е отдясно на Отца като наш Върховен Свещенник и Защитник (Свето Евангелие от Матей 1:23, Деяния на светите Апостоли 7:56, I Послание на св. Ап. Павел до Тимотей 2:5, Послание на св. Ап. Павел до Евреите 4:15)
3. Святият Дух: Като третата личност на Триединството, Святият Дух, Който изхожда от Отца, е изпратен от Бога на вярващите след възнесението на Исус, за да ги упътва във всички истини, да осъжда света за грях и да дава сила на вярващите като Божии синове. (Свето Евангелие от Йоан 14:26, 15:26, 16:7-8, 16:13)
4. Човекът: Човекът е бил създаден по Божий образ и подобие да владее над творението, но е изпаднал в грях, като се е разбунтувал срещу Бога. Тази постъпка е отделила човека от Бога и следователно човекът е станал роб на греха и се нуждае от примирение и Спасител, за да достигне положението, за което е създаден (Битие 1-3; Послание на св. Ап. Павел до Римляните 5:12-21, 6:23)
5. Изкуплението: Изкуплението е било възможно само чрез пролятата кръв на Исус Христос, който е заплатил цената чрез Своята смърт и Възкресение и сега човекът има достъп до спасението, което е дар от Бога. Хората могат да получат своето спасение единствено чрез покаяние за греховете си, вяра в Христовото дело на кръста и кръщение в Господното име (Послание на св. Ап. Павел до Ефесяните 2:8-9, Послание на св. Ап. Павел до Римляните 10:9-10).
6. Боговдъхновеност на Писанието: Старият и Новият Завет на Библията са Боговдъхновеното Слово, най-висшият авторитет за цялата вяра и практика на християнина (II Послание на св. Ап. Павел до Тимотей 4:15-17). Библията се състои от общо 66 книги, които са канонизирани, от които 39 книги са в Старият завет и 27 книги в Новият завет.
7. Църквата: Вселенската Христова Църква се съставлява от всички новородени християни, които представляват Христовото тяло тук на земята. Видимо ни се разкрива чрез местните църкви. (Откровение на св. Ап. Йоан 2:1, II Послание на св. Ап. Павел до Коринтяните. 11:28)
8. Кръщението в Святия Дух: Кръщението в Святия дух е за прослава на Исус Христос. То дава сила на вярващите за праведен живот и служение. Тази опитност е нещо различно от опитността на новорождението и за нея свидетелства първоначалният белег – говорене на други езици, според както Божият Дух дава способност да се говори. (Деяния на светите Апостоли 1:8 и 2:14).
Чл. 5. Богослужебните практики на Вероизповеданието са:
1. Проповядване на Божието Слово;
2. Молитва;
3. Хваление и поклонение;
4. Господна вечеря – причастие;
5. Ръкополагане на служители;
6. Кръщения;
7. Верско бракосъчетание;
8. Погребение.
III. Органи на управление и структура
Чл. 6. Органите на управление на „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР – ИСУС Е ГОСПОД“ са Главен пастор и Старейшински съвет.
Главен пастор
Чл. 7. (1)Учредителят на Вероизповеданието е негов пръв Главен пастор. Той служи пожизнено.
(2)Ако първият Главенят пастор по собствено желание се оттегли от длъжността си, както и вслучай на смърт на първия Главен пастор, Старейшинският съвет поема неговите функции, като взима решения с единодушие, и в едномесечен срок избира нов Главен пастор с мандат от 4 години.
Чл. 8. Главният пастор има следните правомощия:
1. Представлява Вероизповеданието пред държавните и общински органи, обществени организации и трети лица в страната и чужбина.
2. Ръководи работата на Старейшинския съвет.
3. Избира и освобождава членовете на Старейшинския съвет, съгласно съответните текстове на чл. 11.
4. Одобрява писмено решенията на Старейшинския съвет по чл. 10, т. 4, 7, 9, 10 и 11.
5. Свиква извънредните събрания на Старейшинския съвет.
6. Определя ликвидатора при прекратяване на Вероизповеданието.
Старейшински съвет
Чл. 9. Старейшинският съвет е колективен орган на управление на Вероизповеданието. Той се състои от 3 до 9 члена: Председател, Заместник-председател, Секретар и членове. Главният пастор е негов член по право.
Чл. 10. Старейшинският съвет има следните правомощия:
1. Взема всички решения във връзка с доктрините и посоката на развитие на Вероизповеданието.
2. Избира, ръкополага и освобождава според Устава служители на Вероизповеданието и неговите местни поделения, и налага дисциплинарни мерки по отношение на тях съгласно чл. 35, т. 2.
2. Взема решения за учредяването на местни църкви, както и за прекратяваването им, само в случаите на чл. 42.
3. Избира нов Главен пастор в съответствие с чл. 7, ал. 2.
4. Изменя и допълва Устава.
5. Представя и координира финансови проекти, набира средства за тях и гарантира тяхното целево осъществяване.
6. Одобрява имената, с които се регистрират местните църкви (поделения).
7. Взима решение за влизане в състава на Вероизповеданието на местно поделение на друго християнско вероизповедание, при наличието на валидно искане за това.
8. Решава въпросите за стопанисване и управление на имуществото на Вероизповеданието.
9. Взима решения за придобиване на имущество и разпореждане с него, включително със суми по банковите сметки на Вероизповеданието.
10. Дава писмено съгласие на Ръководителя на местната църква за придобиване и разпореждане с имущество на местната църква на стойност над 2000 лева.
11. Взима решение за прекратяване на Вероизповеданието и разпределяне на имуществото след ликвидация, съгласно чл. 39 от устава, както и за прекратяване на местни църкви в предвидените случаи.
12. Определя районите на действия на епископите.
13. Други правомощия, предвидени в устава.
Чл. 11. Членовете на Старейшинския съвет се:
1. Избират от Главният пастор за срок от 4 години и могат да бъдат преизбрани.
2. Освобождават от Главния пастор по тяхна писмена молба или по мотивирано предложение на член от съвета.
Чл. 12. (1) Всички решения на Старейшинския съвет се вземат с единодушие от присъстващите, освен ако в устава не е предвидено друго, и влизат в сила след одобряването им от Главният пастор в случаите на чл. 8, т. 4
(2) Решенията по чл. 10, точки 4, 7, 9, 10 и 11 се взимат с квалифицирано мнозинство 2/3 от всички членове на Старейшинския съвет.
Чл. 13. Събранията на Старейшинския съвет се ръководят от Главния пастор и се свикват:
1. Редовни – веднъж на 6 месеца от Секретаря.
2. Извънредни – от Главния пастор по предложение на всеки от членовете на Националния духовен съвет.
3. Събранията се свикват с покана (по пощата, тел. или друго далекосъобщително средство), най-малко седем дни предварително. В поканата се посочват датата, часа, мястото и дневния ред на заседанието.
4. Събранието се счита за законно, ако присъствуват най-малко половината от всички членове. Ако не се яви нужното число, събранието се отлага за един час по-късно при същия дневен ред и се счита законно, колкото и членове да се явят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ, ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ, СЕКРЕТАР
Чл.14. (1)Правомощията на Председателя и Заместник-председателя на Старейшинския съвет са координационни и представителни. Те координират взаимоотношенията между местните църкви и Старейшинския съвет и представляват Вероизповеданието след упълномощаване от Главния пастор.
(2) Секретарят има организационни правомощия, в това число да свиква редовните събрания на Старейшинския съвет.
МЕСТНА ЦЪРКВА
Чл. 15. Когато в определено населено място има най-малко трима вярващи от „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР – ИСУС Е ГОСПОД“, те могат да поискат с молба от Старешинския съвет да получат статут на местно поделение (местна църква) на Вероизповеданието.
1. По молбата, Старейшинският съвет на „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР – ИСУС Е ГОСПОД“ се произнася в двуседмичен срок с решение.
2. С решението си Старейшинският съвет се произнася и по въпроса дали съответната местна църква да бъде юридическо лице.
3. Членовете на местната църква са членове и на „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР – ИСУС Е ГОСПОД“.
4. Печатът на съответните местни църкви се одобрява от Старейшинския съвет.
Чл. 16. Органи на управление на местната църква са Ръководител на на местната църква и Духовен съвет. Правомощията им се изпълняват в съответния обем в зависимост от това дали местната църква е юридическо лице или не.
Чл.17. Името на местната църква се състои от израза „Християнска църква –ИСУС Е ГОСПОД” и добавка, одобрена от Старейшинския съвет, като може да включва и наименованието на населеното място. Местни църкви, които са юридически лица, регистрирани с друго наименование, запазват наименованието си, но с отбелязване, че са членове на „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР – ИСУС Е ГОСПОД“.
РЪКОВОДИТЕЛ НА МЕСТНА ЦЪРКВА
Чл. 18. (1) Ръководителят на местната църква се избира от Старейшинския съвет, освен в случаите на ал. 2. Той може да бъде ръкоположен за пастор от Старейшинския съвет.
(2) Ако Ръководителят на местната църква по собствено желание се оттегли от длъжността си, както и в случай на смърт на Ръководител на местна църква, Духовният съвет поема неговите функции, като взима решения с единодушие, и в едномесечен срок избира нов Ръководител на местната църква с мандат от 3 години.
(3) Ръководителят на местната църква може да бъде отстранен от длъжност от Старейшинския съвет единствено по причините, визирани в чл. 33, т. 1.
Чл. 19. Ръководителят на местната църква е едноличен орган на местната църква и има следните правомощия:
1. Представлява местната църква пред държавните и общински органи, обществени организации и трети лица в страната и чужбина.
2. Ръководи работата на Духовния съвет.
3. Избира и освобождава членовете на Духовния съвет .
4. Одобрява писмено решенията на Духовния съвет по чл. 21, т. 2 и 6.
5. Свиква събранията на Духовния съвет.
6. Определя ликвидатора при прекратяване на местната църква.
Духовен съвет
Чл. 20. Колективният ръководен орган на управление на местната църква е Духовният съвет. Той се състои от Ръководителя на местната църква и най-малко двама членове.
Чл. 21. Духовният съвет има следните правомощия:
1. Взима всички решения, свързани с организацията и посоката на развитие на местната църква.
2. Взима всички решения, свързани с финансите и имуществото на местното поделение в съответствие с чл. 10, т. 10 от устава.
3. Взема и прилага дисциплинарни мерки спрямо членовете на местната църква.
4. Приема и освобождава членовете на местната църква в съответното населено място.
5. Избира нов Ръководител на местната църква в съответствие с чл. 18, ал. 2.
6. Взима решение за прекратяване на местната църква, съгласно чл. 40 от устава, както и за отделяне и излизане от състава на Вероизповеданието по чл. 41.
Чл.22. Членовете на Духовния съвет се:
1. Избират от Ръководителя на местната църква за срок от 3 години и могат да бъдат преизбирани.
2. Освобождават по решение на Ръководителя на местната църква по тяхна писмена молба или по мотивирано предложение на член от Духовния съвет.
Чл.23. Всички решения на Духовния съвет се взимат с единодушие от присъстващите и влизат в сила след одобряването им от Ръководителя на местната църква в случаите на чл. 19, т. 4.
Чл.24. Събранията на Духовния съвет се свикват и се ръководят от Ръководителя на местната църква, както следва:
1. Редовни – веднъж на 6 месеца.
2. Извънредни – по предложение на всеки от членовете на Духовния съвет .
3. Събранията се свикват с покана (по пощата, телефона или друго далеко-съобщително средство), най-малко три дни предварително. В поканата се посочват датата, часа, мястото и дневния ред на събранието.
4. Събранието се счита законно, ако присъствуват най-малко половината от всички членове. Ако не се яви нужното число, събранието се отлага за един час по-късно при същия дневен ред и се счита законно, колкото и членове да се явят.
Духовни длъжности
Чл. 25. Духовните длъжности в „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР – ИСУС Е ГОСПОД“ са: епископ (презвитер), пастор и дякон.
Чл. 26. Пасторът е ръкоположено на тази длъжност лице с призив от Бога да ръководи църква. Той проповяда Божието слово и изпълнява всички църковни служби и дейности: кръщение, бракосъчетание, погребение, раздаване на Господна вечеря, ръкополагане на служители.
Чл. 27. Епископът (презвитерът) е ръкоположен за духовна и административна наставническа работа при основаването, ръководенето и грижата за църквите. Той проповядва Божието слово и изпълнява всички църковни служби и дейности: кръщение, бракосъчетание, погребение, раздаване на Господна вечеря, ръкополагане на служители.
Чл. 28. Дяконът е помощник на пастора в богослужението.
Членство
Чл.29. Член на Вероизповеданието може да бъде всеки, независимо от пол, раса, народност, който вярва в Бога, приема и спазва написаното в Библията и Устава на „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР – ИСУС Е ГОСПОД“.
Чл.30. Приемането за член на Вероизповеданието става по молба до Старейшинския съвет или до съответния Духовния съвет, ако в дадено населено място има учредена местна църква, като по молбата те се произнасят в двуседмичен срок.
Чл.31. Освобождаването от членство става по молба на член на Вероизповеданието до Старейшинския съвет или до съответния Духовния съвет, по която те се произнасят в двуседмичен срок, или след налагане на дисциплинарна мярка съгласно Устава.
Чл.32. За първи членове на „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР – ИСУС Е ГОСПОД“ се считат по право учредителят и подписалите Искане за учредяване на Вероизповеданието.
Дисциплинарни мерки
Чл. 33. Дисциплинарни мерки се налагат за следните провинения:
1. Извършване на прелюбодейство, блудство или умишлено престъпление.
2. Разпространяване на чуждо на Библията учение, такова което противоречи на Символа на вярата или Доктрините на Вероизповеданието.
Чл. 34. Дисциплинарните мерки биват:
1. Предупреждение за изключване.
2. Изключване (отлъчване).
Чл. 35. Решенията за налагане на дисциплинарните мерки се взимат:
1. За членовете на местната църква – от Духовния съвет.
2. За останалите членове, невключени в състава на местните църкви, Главния пастор и всички ръкоположени служители – от Старейшинския съвет.
Имущество
Чл. 36. Местната църква набира средства от доброволни месечни десятъци и вноски, дарения, завещания, субсидии, целево преведени средства от местни и чуждестранни физически и юридически лица.
Чл. З7. Имуществото се състои от недвижими и движими имоти, вещи, парични средства, авторски права и др.
Чл. 38. Имуществото на Вероизповеданието е отделно от това на местните църкви, които са юридически лица.
Прекратяване и ликвидация
Чл. 39. (1) Когато „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР–ИСУС Е ГОСПОД“ остане с по-малко от пет члена, както и при решения на Старейшинския съвет, Вероизповеданието се прекратява и се извършва ликвидация на неговото имущество. Ликвидацията се извършва от ликвидатор, определен от Главния пастор.
(2) Останалото след удовлетворяването на кредиторите имущество се предоставя и става собственост на друго християнско вероизповедание с най-близка доктрина, по решение на Старейшинския съвет.
Чл. 40. (1) Когато дадена местна църква остане с по-малко от трима членове, както и при решения на Духовния съвет, местната църква се прекратява и се извършва ликвидация на нейното имущество от ликвидатор, определен от Ръководителя на местната църква.
(2) В случаите по чл. 42 решението за прекратяване на местната църква се взема от Старейшинския съвет, а ликвидатор се определя от съответния Ръководител на местна църква.
(3) Останалото след удовлетворяването на кредиторите имущество се предоставя и става собственост на Вероизповеданието „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР –ИСУС Е ГОСПОД“.
Заключителни разпоредби
Чл. 41. (1) Всяка местна църква може, по решение на своя Духовен съвет, да се отдели и излезе от състава на „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР – ИСУС Е ГОСПОД“, ведно със своето имущество и да се регистрира като местно поделение на друго християнско вероизповедание или да образува самостоятелно такова, за което уведомява Старейшинския съвет с писмено заявление, съдържащо мотивите за отделянето.
(2) Решението за отделяне включва и промяната в името, от което следва да отпадне израза „Християнска църква – ИСУС Е ГОСПОД“.
(3) Решението за отделяне от „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР – ИСУС Е ГОСПОД“ прави валиден акта на отделянето на местната църква след изрично писмено разрешение на Старейшинския съвет, считано от датата на решението за приемане от съответното приемащо вероизповедание или за регистрация на новото.
Чл. 42. Ако дадена местна църква започне да изповядва такова учение, което противоречи на Символа на вярата или Доктрините на Вероизповеданието, или извършва дейност, несъвместима с християнските норми на поведение и морал, то Старейшинският съвет може да вземе решение за прекратяване на тази местна църква.
Чл. 43. При решение на Старейшинския съвет за прекратяване на местна църква, в едномесечен срок от получаването му, съответният Духовен съвет може да вземе решение за отделяне на тази местна църква от състава на Вероизповеданието, по реда на чл. 41.
Чл. 44. (1) Приемането на местно поделение на друго християнско вероизповедание в състава на „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР–ИСУС Е ГОСПОД“ се извършва чрез подаване на молба до Старейшинския съвет, по която той се произнася в едномесечен срок.
(2) С решението за приемане се определя и новото име на местното поделение, съобразно правилата на чл. 17.
(3) За валидността на решението за приемане на местното поделение е необходимо предварително приемане на най-малко три негови члена за членове на „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР – ИСУС Е ГОСПОД“ по реда на чл. 30. Тези членове се считат и за членове на новото местно поделение (новоприетата местна църква).
Чл. 45. Вероизповедание „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР – ИСУС Е ГОСПОД“ издава следните удостоверения: сертификат за завършено библейско обучение и удостоверение за заемане на духовен сан или организационна ръководна длъжност във Вероизповеданието. Удостоверяващите документи се подписват от представляващия Вероизповеданието.
Този Устав се прие и подписа на 27.06.2005 г., в гр. Видин от Николай Петков Методиев, в качеството му на учредител на Вероизповедание „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР – ИСУС Е ГОСПОД“, въз основа на Искане за учредяване на вероизповедание от 21.06.2005 г., и бе изменен на 15.02.2012 г. с решение на Националния духовен съвет и на 29.08.2014 г. с решение на Националния духовен съвет.
Учредител:…………………………………
(Николай Петков Методиев)