ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА
ПРЕДГОВОР
И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.
Битие 1:3,5
Така за първи път в Своето Слово Бог определи понятието време. Ден след ден човечеството създава своята история. Отминават годините и учените записват онова, което се е случило. Но книгите на хората са пълни с грешки, допускани съзнателно или несъзнателно. Единствената книга, която никога не се променя и която достоверно предава всички станали събития, е Библията. Тя е уникална и поради една друга причина – в нея е записана цялата история на човечеството и това е факт – както миналата, така и бъдещата, нещо, който не е във възможностите на нито един учен – да напише историята на онова, което ще се случи. Единствено Бог – Всезнаещият и Всемогъщият – може да го направи. На всяка страница на Библията Бог ни е дал откровение, което е достъпно за нас. Но, за да разберем правилно Неговото послание, е необходимо да имаме ясна представа за онова, което Словото казва от една страна, и мнението на историческата наука – от друга. Когато съпоставим фактите от Библията с тези, които са записани от изследователите, ще открием поразително съвпадение и точност в събитията. Едва ли има уважаващ себе си учен днес, който не се съобразява с онова, което вече е станало. Не бива да забравяме, че много от Своите откровения Бог е заложил в семенна форма преди хиляди години. Така миналото, настоящето и бъдещето се свързват съвършено в Словото. Ние просто трябва да намерим тези семена.
ПРИНЦИПИ ЗА ТЪЛКУВАНЕ НА ПРЕДСКАЗАТЕЛНО ПРОРОЧЕСТВО
Гръцката дума за пророчество е profhteia профетеиа, която идва от две гръцки думи: „про“, което означава „напред“, и „феми“, което означава „да говоря“. Значението на цялата дума е ‘да изговаряш мисълта и намерението на Бога’. Тъй като цялото Писание е в известен смисъл едно пророчество, ние ще разгледаме предсказателното пророчество: това е пророчество, произхожащо от Бога, което ще се изпълни в бъдещето.
Предсказателното пророчество има две цели. Главната му цел е да въздейства върху поведението на тези, които го слушат. Другата цел се среща само когато пророчеството е вече изпълнено. Тази цел е да изгради вяра, да даде увереност в Бога, Който по свръхестествен начин предсказва събитията (Йоан 13:19; 14:29; 16:4).
Някои разделят предсказателното пророчество на две категории: предварително предсказване и предсказване на бъдещето. Предварителното предсказване се отнася за послание, засягащо сегашното или близкото време. (Много пъти то е призив към благочестив живот в светлината на пророчеството което трябва да се изпълни.)
Предсказването на бъдещето е послание, отнасящо се за бъдещето, което казва какво ще направи Бог.
Когато един пророк говори от името на Бога, пророчеството може да се отнася за следното:
едно настоящо или близко изпълнение
бъдещо изпълнение
двукратно изпълнение: едно близко и след това едно по-късно изпълнение в бъдеще
Когато изучавате пророчество, необходимо е да разпознаете дали пророчеството се отнася за:
самото време на пророка или за едно бъдеще време
пленничеството или за възстановяването на Израел или Юдея
първото идване на Христос и някакви събития свързани с това
второто идване на Христос
последните дни или последните времена
Забележете, че в Стария Завет не се споменава нито Църквата, нито грабването, освен само в семенна форма, прототипи и символи.
При изучаване на пророчество, също така е важно да знаем, че в предсказанията си Старозаветните пророци не винаги са посочвали интервалите от време между събитията, нито са писали пророчествата си в хронологичен ред. Едно Старозаветно пророчество би могло да включва първото и второто идване на Христос, без да е отбелязан интервалът от време между двете идвания. Един пример за пророчество, дадено без да се обръща внимание на хронологията, се намира в Исая 65:17-25. В него, Исая говори за новите небеса и новата земя (на която знаем че няма смърт), и след това, в следващите стихове, той говори за време, когато младежите умират на сто години, а вълкът и агнето пасат заедно.
Пророчеството трябва винаги да се възприема буквално в неговото просто, обикновено значение, докато не се натъкнем на една от следните особености:
граматическият контекст показва наличие на фигуративен език чрез използване на:
- сравнения
- метафори
- притчи
- алегории
- символи или
- прототипи
едно буквално тълкуване нарушава здравия разум и е противоположно на това, което казва авторът или на това, което учи останалата част от Писанието.
Когато един пророчески пасаж не може да бъде тълкуван буквално, трябва да търсите това, което авторът се опитва да изрази чрез неговия фигуративен или символичен език. За да разпознаем какво казва авторът, трябва да търсим отговори на следните места:
в контекста на авторовото произведение, в което се намира разглежданият пасаж,
в други пророчески писания, до които авторът е имал достъп, например, други пророчески книги или пасажи от Божието Слово.
Много пъти, когато един пророк посочва бъдещи събития, той не използва бъдеще време.
Когато тълкуваме Писанието, трябва да разгледаме историческия му контекст, като помним, че Бог даваше Своето пророчество на определени хора, в определено време. Разбира се, това може да е пророчество с изпълнение в бъдещето, но то все пак ще бъде поднесено по начин, понятен за тези, които го получават, въпреки че е възможно те да не разберат подробностите, символизма или пълния му смисъл. Например, когато говори за бъдещи сражения, един пророк ще каже „коне“, въпреки че съвременното му изпълнение би могло да бъде „танкове“. Това не означава, че конете символизират танкове, а че пророкът е използвал такъв еезик, независимо дали буквално или символично, за да може да бъде разбран от тези, които слушат пророчеството.
Когато тълкуваме предсказателно пророчество, необходимо е да направим един внимателен исторически и културен анализ на текста. Трябва да се уточни достоверността на всички исторически събития, собствени имена, географски местонахождения, преди да се започне с тълкуване на текста.
Значението на едно определено пророчество не винаги е можело да бъде разбрано от пророка или от хората, живели по времето, когато то е било дадено. Например, Даниил не е могъл да разбере какво е написал ─ то е било запечатано до последните времена (Даниил 12:8-9).
Много Старозаветни пророчества ще се изяснят чрез следното:
изпълнението им е записано в историята,
изпълнението им е записано в Новия Завет или
обяснени са в някое Старозаветно или Новозаветно писание (например Деяния 4:24-28).
Много Новозаветни пророчества са изпълнени с цитати и случки от Стария Завет. Учените изчисляват, че между 380 и 400 Старозаветни цитата и символа се намират само в Откровение. Тази книга е пропита от езика на Исая, Еремия, Езекиил, Даниил и по-малките пророци. Очевидно е, че авторът на Откровение е бил обучен в Стария Завет, тъй като той говори със Старозаветна фразеология. Следователно, за да тълкуваме правилно Новозаветно пророчество, ще трябва да проверим Старозаветните препратки.
Когато изучавате пророчество, гледайте за фрази, които посочват различни периоди от време. Например, търсете „в последните дни“, „Господният ден“ и „краят на века“. Когато срещнете фрази като тези, внимателно изследвайте събитията, които се случват през дадения период от време. След това търсете отговорите на следните въпроси:
Случвали ли са се тези събития някога в историята?
Съвпадат ли тези събития с някакъв друг определен период от време?
В паралел ли са тези събития с някои други, споменати на друго място в Божието Слово?
Сега, нека да започваме!