ОЧАКВАЙТЕ ПРЕЗ 2022:

1.      Есхатологичен план на книгата Откровение

2.      Петдесятница днес: „Грабването” на Църквата

3.      Думата грабване-харпазо е използвана  14 пъти в гръцкия Нов завет като означава да хвана, да отнеса със сила, да грабна или да отвлека. Използвана е като глагол: хващам, 5 пъти; Деяния 8:39, 2 Коринтяни 12:2, 2 Коринтяни 12:4, 1 Солунци 4:17, Откровение 12:5; отнемам със сила, 3 пъти; Матей 11:12, Йоан 6:15, Деяния 23:10; отвличам, хващам, откъсвам, 5 пъти; Матей 13:19, Деяния 8:39, Йоан 10:12, Йоан 10:28-29, Юда 1:23. Тя е използвана, за да опише духовното преживяване на Павел, в което бил взет на третото небе, Йоан възлюбения с подобно преживяване, което той описва в Откровение 1:10 и Филип отнесен от Духа в Деяния в 8:39.

4. Има поне 5 теории за грабването. Само една от тях е единствено правилна…
5. Няма грабване на Църквата:теория която отхвърля грабването като Библейско учение
6. Частично Грабване:предполага грабването да се извърши на няколко периода. Аргумент: Тази теория отрича Новозаветното учение за целостта и единството на църквата.
7. Грабване след Голямата скръб– 3 аргумента: (1) Тази теория се появява едва 1800 години след Христа. Това е доктрина която никога не е била поучавана от Църковните Отци в миналото. Тя не е спомената от никой от доктринално-чистите учители на онова време, нито пък от еретичните движения.Тя не е имала никаква подкрепа от коментатори или преподаватели в никое теологическо училище до средата на 19ят век. (2) Тя определя грабването веднага след 7 г. на Голямата Скръб, т.е. то има точно определена дата, което е в разрез с новозаветното учение за грабването. (3) Църквата е определена дапремине през Голямата скръб.
8. Грабване в средата на Голямата скръб.Аргумент: Грабването отново има точно определена дата.
9. Грабване преди Голямата скръб.Църквата ще бъде грабната преди началото на Голямата Скръб.

10. Какво представлява Скръбта (дефиниция)? Как знаем, че Скръбта ще продължи седем години? Скръбта е бъдещ 7-годишен период от време, когато Бог ще завърши Неговото дисциплиниране на Израел и ще доведе до край наказанието Си на невярващия свят. Църквата, съставена от всички, които са се доверили на човека и делото на Господ Исус, че ги ще спаси от наказание за греха им, няма да присъстват по време на Скръбта. Църквата ще бъде взета от земята в събитие, известно като Грабването (1 Солунци 4:13-18; 1 Коринтяни 15:51-53). Църквата е спасена от идещия гняв (1 Солунци 5:9).

11. В цялото Писание, Скръбта се свързва с други имена като:

• Господния ден (Исая 2:12; 13:6,9; Йоил 1:15,2:1,11,31,3:14; 1 Солунци 5:2)
• утеснение или скръб (Второзаконие 4:30; Софоний 1:1)
• Голямата скръб, която се отнася към по-напрегнатата втора част от 7-годишния период (Матей 24:21)
• време или ден на утеснение (Данаил 12:1; Софоний 1:15)
• времето на утеснението на Яков (Еремия 30:7)

5 БИБЛЕЙСКИ АКСИОМИ ЗА ГРАБВАНЕТО:

12. Има грабванена истинската Христова Църква. Грабването е абсолютен Библейски факт. Няма човек прочел Библиято, който честно да не признае, че Словото определено говори за момент в историята, когато Църквата ще бъде грабната от този свят.
13. Грабването и Второто пришествия са две различни по природаи цел явления в Библейската история.
14. Грабването на Църквата е неочаквано явлениет.е. то може да се случи по всяко време. Всяко тврдение че има грабване в даден конкретен момент или след даден конкретен период от човешката история не е Библейски. Времето на Грабването не може да бъде определяно от фактора време както например в средата на Голямата скръб (точно три и половина години след започването и), в края на на Голямата скръб (точно седем години след започването и) или след 1000-годишното царство (точно 1000 години след започването му).
15. За Ранната Църква, нито грабването, нито точното време на неговото случване са представлявали теологичен спор. И двете са били ясно обосновани от апостолските свидетелства, а по-късно и от Новозаветните Писания. За Ранната Църква, Грабването е близко и очаквано събитие. След Петдесятница няма друго Библейско пророчество, което да трябва са се случи преди грабването. Раната Църква очаква Грабването да се случи всеки момент, не в средата на Голямата сркъб, след нея или след 1000-годишното царство.
16. Няма ортодоксален (разбирай нееретичен) теолог от Ранната Църква, който да твърди че грабването е по друго време освен преди голямата скръб.
17. Ефрем за грабването преди голямата скръб
18. Климент Римски за грабването на църквата преди Голямата скръб
19. Ириней за за грабването на църквата преди Голямата скръб

10 ПРИЧИНИ ЗАРАДИ КОИТО ИСУС ОБЕЩА ГРАБВАНЕТО (1 СОЛ. 4:17):

20. За да получи светиите за Себе си като обещание (ст.17; Йоан 14:1-3; Еф.5:27)
21. За да възкреси починалитев Христа (ст.14,16-17; Фил.3:11; Откр.20:4-6)
22. За да вземе светиите в небе, където да получат своята награда (ст.17; 3:13; Йоан 14:1-3; 2 Кор.5:10; Евр.12:22-23; Откр.19:1-10; 21:9-10)
23. За да сменят светиите смъртните си тела с безсмъртни (ст.16-17;1Кор.15:35-58; Фил.3:21)
24. За да представи светиите пред Бог (ст.17; 3:13; Йоан14:1-3; Юда24; Откр.19:1-10)
25. За да направи светиите в едно тяло, дух и душа (ст.16-17 5:23; Фил.3:21)
26. За да получи плодовете на ранния и късния дъжд (Якоб 5:7; Йоан 14:1-3)
27. За да предотврати минаването на светиите през Голямата Скръб Откр.6:1-19:21 (ст.16-17; 5:9; Лука 21:36; Откр.4:1)
28. За да премахне затрудненията на беззаконието (2Сол.2:7; Откр.4:1)
29. За да допусне появяването на Антихрист (2Сол.2:7; Откр.4:1)

15 БИБЛЕЙСКИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ГРАБВАНЕТО НА ЦЪРКВАТА В ОТКРОВЕНИЕ ПРЕДИ ГОЛЯМАТА СКРЪБ:

30. Откр.4:1 След товавидях, и ето врата отворенa на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Възлез тук, и ще ти покажа това, което трябва да стане подире.Църквата не е част от събитията, описани след Откровение 1:1-3:20. Тя е включена отново едва във видението на Небесния град. Гръцката фраза meta tauta, означаваща след тези неща е използвана в началото (след това) и края (подире) на Откр.4:1; „след тези неща”се отнася за нещата, които ще се случат след описването на събитията касаещи ЦЪРКВИТЕ – Ефеската, Смирненската, Пергамската, Тиатирската, Сардикийската, Филаделфийската, Лаодикийската ясно описани в Откр. 2-3 гл. “След това видях, и ето врата отворени на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Възлез тук, и ще ти покажа това, което трябва да стане подире” (meta tauta). Това “подире” е определено след времето на ЦЪРКВИТЕ и потвърждава въпроса относно времето на изпълнение на всички събития от Откр. 4-22. Те ТРЯБВА ДА СЕ СЛУЧАТ след нещата описани за ЦЪРКВИТЕ т.е. след грабването на църквата. Явно е че църквата няма да бъде на земята по време на изпълнението на събитията в Окр. 4-22.
31. Христос казва, че нещата в Откр. 4-22 трябва да се случат след това, което се описва за ЦЪРКВИТЕ. Ако това е истина, то тогава църквата е грабната преди събитията описани в Октр. 4-22 и след събитията описани за ЦЪРКВИТЕ в Откр. 2-3. Следователно църквата присъства на земята по време на изпълнението на събитията отнасящи се за ЦЪРКВИТЕ, но не и след това.
32. Думите църкваи църквиса споменати 19 пъти в Откр. 1-3 и нито веднъж в Окр. 4-22. Откриваме ги едва в заключителната част на книгата (Откр. 22:6-21). Ако предположим, че църквата е на земята по време на изпълнението на Откр.4-22, и особенно по време на Голямата Скръб, как е възможно тя да не бъде спомената нито вендъж?
33. Двадесетте и четири старципредставляват грабнатите светии. Единственото място където те са споменати след Откр. 4:1, е тронната зала в небе – не земята и не голямата скръб.
34. Седемдесетата седмица на Данаиле времето когато всичко описано в Откр.4-19 и Мт. 24-25 ще се изпълни. Седемдесетата седмица трае седем години и се отняся до Израел, не до Църквата. Ето защо, църквата трябва да е грабната преди тази седмица.
35. Библията не посочва друго време и мястоза грабване на църквата освен в Откр. 4:1. Не е логично да се предполага че детето или взетите от скръбта са грабнатата църква тъй като това би предположило частично грабване за което няма Библейски доказателства. (Виж още Откр. 7,12 и 14).
36. В Лука 21:34-36Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка; 35. защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя. 36. Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнетевсичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкият Син. Исус обещава, че спасените ще се считат за достойни да избегнат всичко и да застанат пред Божия Син. Нещата, които спасените ще избегнат са споменати в Мт. 24:4-26; Лк.21:4-19 и Откр. 6-19 и се отнасят именно за голямата скръб от която църквата ще бъде спасена чрез грабване.
37. Римл. 5:9 Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него.
38. 1 Сол. 1:10и да очаквате Неговия Син от небесата, същия Исус, Коготo възкреси от мъртвите, който ни избавя от идещия гняв.
39. В 1 Солунци 5:1-11Защото Бог ни е определил не на гняв, но да получим спасениечрез нашия Господ Исус Христос, 10. Който умря за нас, тъй щото, било че сме живи, или че сме починали, да живеем заедно с Него.  Затова насърчавайте се един друг както и правите.Този текст ни дава сигурност, че Светиите ще избегнат Божиите язви (Откр. 6-19). Бог посочва избавление от скърбта чрез Исуса Христа, така че да живеем с Него (l Сол. 5:9-11). Иначе как светиите биха се насърчили чрез тези думи в 1 Сол.4:16-17; Тит. 2:13, ако те означаваха преминаване на църквата през скръбта?
40. В 2 Сол. 2:6-8определено е посочено, че грабването заема място преди идването на Антихрист и преди 70-тата Данаилова седмица. Събитията в Откр. 4-19 ще се случат точно по времето на тази седмица.
41. Наблюдаваме осезателна промяна на Божието становище към човечеството като цяло, от това на милост (Откр.1-3) към това на съд (Откр.4-19). Печатите, тромпетите и чашите на Божия гняв, всички те визират картина на осъждене по времето на Данаиловата 70-та седмица. Ако църквата е наистина оправдана днес, то каква е причината тя да преминава през тези събития?
42. Присъствието се определя от специфичности и характеристики. Ако църквата е на земята по времето на Откр.4-19, то тогава нейното присъствие трябва да има видими белези. Такива обаче не съшествуват след Откр.4:1. От друга страна, белези или знаци за Израел намираме след Откр.4:1 докато знаците на църквата откриваме само до Откр.4:1. Това потвърждава, че две различни институции занимават две различни части на книгата: първата, църквата до нейното грабване в Откр. 4:1; втората, Израел след грабването на църквата до второто идване на Христа (Откр.4-19)
43. Откр. 3:10 Понеже си упазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще упазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята.
44. Ако предположим, че преминаване на църквата през скръбта има някакъв смисъл и цел за съвременната църква, то приложим ли е този смисъл за Ранната Църква описана в Откровение, за Църкавта гонена през вековете, за църквите по времето на Комунизма, за преследваната църква в Китай в началото на 20-я век. Ако целта на преминаване на скръбта е пречистване на църквата то гонената църква вече е минала такова пречистване. Тогава какъв е смисъла на преминаване през скръбта? Защитниците на тези теории, макар и необосновани, не могат да дадат отговор на въпроса ЗАЩО е нужно църквата да премине през скръбта?

10 ВЪПРОСА КЪМ ТВЪРДЯЩИТЕ ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ СКРЪБТА:

45. Дали Бог се нуждае някой друг да пречисти Църквата която Той сам е очистил с кръвта на Сина Си?
46. Дали Бог има нужда от жертвата на Църквата, след като вече е приел жертвата на Сина си?
47. Дали Бог има нужда от друго оправдание на Църквата освен това чрез Исус Христос?
48. Дали Бог има нужда от личните дела на църквата по време на скръб?
49. Дали Бог се наслаждава или има лична нужда да предава църквата на гонения?
50. Как ще обясните, че няма грабване, когато Библията ясно говори за грабване на Църквата?
51. Как ще обясните частично грабвaне на Църквата? Дали Бог разделя Църквата на по-праведни и не толкова праведни?
52. Как ще обясните, че времето на грабването може да бъде уточнено, ако е в средата или след голямата скръб?
53. Как обяснявате, че никой от бащите на църкавта не говори за друг вид грабване освен преди скръбта?
54. Как ще се почувствате, ако според частичното грабване на църквата, Бог грабне само онези които вярват в грабване на църквата преди скръбта и остави онези, които вярват в преминаване през скръбта да живеят според вярата си?

10 ИЗИСКВАНИЯ ЗА ГРАБВАНЕТО:

55. Да бъдеш в Христа (Откр. 14,16; 2 Кор.5:17-18)
56. Да бъдеш Христов (1 Кор. 15:23; Гал 5:24)
57. Бъди благословен и свят (Откр. 20:4-6; Евр. 12:14)
58. Бъди добър (Йоан 5:28-29)
59. Бъди достоен (Лк. 21:36)
60. Бъди в Христа (1 Кор. 12:13, Ефес. l:20-23;4:4-6;5:27; Кол. 1:18.24)
61. Бъди чист (l Йоан 3:2-3)
62. Бъди без петно или недостатък (Еф. 5:27)
63. Живей и ходи в Духа (Гал. 5:19-21)
64. Върви в светлината (1 Йоан. 1:7; Кол. 2:6)

БЕЛЕЗИ на ПОСЛЕДНОТО ВРЕМЕ

63. НАРАСТВАНЕ НА ПОЗНАНИЕТО
64. АВТОМОБИЛЪТ
65. РАДИО И ТЕЛЕВИЗИЯ
66. АТОМНАТА БОМБА
67. ВОДОРОДНАТА БОМБА
68. ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА
69. РЕВЪТ НА МОРЕТАТА И ОКЕАНИТЕ
70. НЛО В НЕБЕТО
71. САМОЛЕТЪТ
72. ВРЕМЕНАТА НА ЕЗИЧНИЦИТЕ
73. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЙЕРУСАЛИМ
74. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ЗЕМИТЕ НА ПАЛЕСТИНА
75. РУСКАТА КОНФЕДЕРАЦИЯ
76. РУСИЯ СЕ ПРИДВИЖВА НА ЮГ КЪМ ПАЛЕСТИНА
77. ИЗТОЧНИТЕ ЦАРЕ
78. СРЕДНОЩНИЯТ ЧАС
79. МОРЪТ ПРЕСЛЕДВА ЧОВЕЧЕСТВОТО
80. БОРБАТА МЕЖДУ ТРУДА И КАПИТАЛА
81. СЪВРЕМЕННО СЪЖИВЛЕНИЕ НА СВРЪХЕСТЕСТВЕНОТО
82. ХЛАДКАТА ЦЪРКВА
83. БЕЗБОЖНИЦИТЕ ПОСТМИЛЕНИАЛИСТИ
84. ВЪЗХОДЪТ НА КУЛТОВЕ
85. ПОТОПЪТ НА ЗЕМЯТА
86. НЕОБУЗДАНОСТТА НА МЛАДЕЖТА
87. СВЕТОВНОТО САМОУБИЙСТВО
88. СВЕТОВНА ЕВАНГЕЛИЗАЦИЯ
89. ИЗРАЕЛ и ПРОРОЧЕСТВАТА
90. Необикновеното възстановяване на Ерусалим
91. Местонахождението на Свeтая светих
92. Ръкописа на храма
93. ИЗТОЧНАТА ПОРТА
94. Човешката раса ще има сила за унищожение – В Матей 24:22 са описани световните събития преди завръщането на Исус Христос. Самият Той казва, че „ако не се съкратяха онези дни, не би се избавила ни една плът; но заради избраните онези дни ще се съкратят”. Главното послание на Христос е установяването на Божието царство. Имено това е Евангелието (Марко 1:14). Евангелие означава „добра новина”. Докато някои от пророчествата, които се отнасят до събития преди установяването на Божието царство могат да изглеждат отрицателни, че централният фокус на библейското пророчество е добрата новина (евангелието) за установяването на Божието царство. Матей 24:22 ни показва, че ако Бог не се намесва в световната история, тя стига до естествено самоунищожение. След като САЩ и СССР създават водородни бомби и света свиква с идеята за „взаимоосигурени средства за унищожение”. До средата на 60-те години, когато Франция и Китай се включили към ядрения клуб, в света има само три ядрени сили. Днес не по-малко от осем държави имат ядрени бойни глави и това числото клони към увеличение с надпреварата в ядреното въоръжаване в Близкия изток. Разбира се, колкото повече ядрени оръжия имаме в света, толкова по-голяма е вероятността някой да използва тези смъртоносни оръжия. Макар, че през последните няколко години международното внимание е насочено към ядрените програми на Северна Корея и Иран, много малко внимание се отделя на вероятността част или целия ядрен арсенал на Пакистан да попадне в ръцете на радикални ислямисти. Пакистанската криза помага на талибаните, ал-Кайда и техните последователи да печелят все повече власт, територия и влияние, като с това правят ядрения тероризъм още по-вероятен. Междувременно Русия и Китай решително демонстрират своята военна сила с заплахи за завръщането на епохата на Студената война. Добрата новина във всичко това е, че християните имат увереност, че Исус Христос ще се намеси, за да спаси човечеството от унищожение. Изпълнението на това пророчество става възможно едва след наличието на потенциал за самоунищожение чрез средствата за масово унищожение, което става възможно едва през последните 50 години.
95. Земята на евреите трябва да бъде възстановена в Близкия изток – Геополитическият център на събитията в последните дни е Ерусалим и земята около Ерусалим, която много наричат Славната или Свещената земя. Лука глава 21 е паралелна с Матей 24 и съдържа пророчество на Исус в отговор на въпросите на учениците: „кога ще бъде товаи какъв ще бъде белегът, когато предстои да стане това”? (Лука 21:7) В отговор Исус показа, че Ерусалим ще бъде в центъра на политическите и военни катаклизми, които предшестват непосредствено Неговото пришествие: „А когато видите Ерусалим, че е заобиколен от войски, това да знаете, че е наближило запустяването му… Защото това са дни на въздаяние, за да се изпълни всичко, което е писано” (Лука 21:20-22). За хората живели преди век, тези думи биха изглеждали напълно неразбираеми. В древността Ерусалим е превземан безброй пъти, но в продължение на векове от 1517 година градът е в мир на границите на Отоманската империя. Евреите живеят там като малцинство под управление на турците, но през 20 век това положение се променя коренно. То трябва да се промени, за да се изпълни библейското пророчество. Бог говори чрез старозаветният пророк Захария за да открие много събития от последното време и пришествието. Захария живее и пророкува за Исус 500 години преди Неговото първо идване и въпреки това тази пророческа дава изобилна информация за събития от наше време. В Захария 12:2-3 Бог казва: „Ето, Аз ще направя Ерусалим горчива чаша за всички околни племена; и когато Ерусалим бъде в обсада, ще бъде и Юда. В онзи ден ще направя Ерусалим тежък камък за всички племена; всички, които се натоварят с него, ще се смажат; и против него ще се съберат всички народи на света”. А в Захария 12:9 Той добавя: „В онзи ден Аз ще унищожа всички племена, които нападат Ерусалим”. На пръв поглед тези стихове се отнасят за древни времена, защото Ерусалим е бил поразяван многократно през вековете. Но от глава 14 става ясно, че тук се говори за бъдещи събития, а не за минали. Времето, през което ще се случат тези събития е непосредствено преди идването на Исус. „Ето, денят Господен иде… Защото ще събера всички народи на бой против Ерусалим; градът ще бъде превзет, къщите ще бъдат обрани, и жените – изнасилвани; и половината от града ще отиде в плен… Тогава Господ ще излезе и ще воюва против онези народи, както когато воюва в ден на бой. В онзи ден нозете Му ще застанат върху Елеонския хълм, който е срещу Ерусалим на изток; и Елеонският хълм ще се разцепи през средата си от изток и на запад, така че ще се образува твърде голяма долина, като половината от хълма се оттегли на север и половината – на юг” (Захария 14:1-4). Съвсем ясно е, че краят на това пророчество все още предстои да се изпълни. По-нататък в същата глава четем, че тези нации, които са излезли срещу Ерусалим, ще отиват там от година на година, за да се кланят на царя, Исус Христос (стих 16). Тези глави на Захария са пророчество за събития, които предшестват и включват второто идване на Исус. Един Ерусалим, управляван от евреите е в центъра на пророчеството. Малко преди Захарий, един друг еврейски пророк на име Даниил, живял по време на пленничеството на евреите във Вавилон пророкува за края на дните. Неговата книга разказва за забраната на всекидневните жертви на евреите (Даниил 12:11; виж стихове 1-13) – първото оскверняване на храма при управлението на сирийския цар Антиох Епифаний през 2 век пр. н.е. В Евангелието според Лука обаче, Исус говори за оскверняване на храма като бъдещо събитие, което ще предшества пришествието (сравнете Даниил 11:31; Матей 24:15). Това означава, че еврейската традицията на жертвоприношения трябва да бъде възстановена отново, което изисква еврейско управление на града. Преди сто години човек трудно би могъл да си представи подобно нещо поради  факта, че независима еврейска политическа сила в Близкия изток тогава просто не съществува. След бунта срещу римляните през 66 г., а след това и през 132г., Юдея в унищожена, а евреите пръснати из Римската империя и отвъд нея. Израел в възстановен отново като държава едва през 1948г. Ето защо, преди век идеята за независима еврейска държава е просто мечта на една малка група зилоти. Отблъскването на турците и превземането на Ерусалим от англичаните през декември 1916г. е стъпка напред към реализирането на тази мечта. Няколко месеца по-късно самото британско правителство обещава възстановяването на еврейската държава на територията на древната земя, населявана векове от евреите. Ще минат още 30 години преди тази мечта да стане реалност. Едва през 1948г. еврейската държава е възстановена водейки войни за своето оцеляване през 1948г., 1967г. и 1973г. и придружени с безбройни терористични атаки и заплахи за унищожение от враждебните съседски държави, решени да я елиминират. Възстановяването на Израел е едно пророчество, което се е изпълнява в наше време.
96. Царят на севера и царят на юга от края на дните – В Даниил 11 откриваме едно удивително пророчество за двама лидери: царете на севера и юга, управниците на региони, които географски са разположени на север и юг от Свещената земя. За да разберем това пророчество трябва да се върнем към времето на Александър Велики, който в края на 4 век пр.Хр. или около 200 години след Данаил. Александър присъства в книгата Данаил, макар пророкът да не е знаел името му. Бог открива на Даниил, че след Вавилон, Персия ще е най-великата политическа и военна сила в региона, а след нея ще се издигне Гърция. Не е изненадващо, че пророчествата, свързани с издигането на Гърция, визират фигурата на Александър Велики, един от най-големите завоеватели в историята. В Даниил 8 глава е описан един впечатлителен разказ за сблъсъка между Персия и Гърция. В него символът на рога е елемент на царска власт и авторитет. Персия има „два рога и двата рога бяха високи, но единият по-висок от другия; и по-високият беше израснал по-после”. Това се отнася за Мидо-персийската империя, която обединяване на две нации. Както е предсказано в стих 3, хронологически Персия се е издига след Мидия. В 5 стих четем за разгрома на Персия от Александър Велики. „И като размишлявах, ето, козел идеше от запад по лицето на целия свят, без да се допира до земята; и козелът имаше изпъкнал рог между очите си” (стих 5). „Изпъкналият рог” е Александър Велики. Пророчеството за неговата армия, която дори не докосвала земята подсказва невероятната скорост, с която той завладява света. Всичко това постига за много кратко време преди да бъде убит 323г.пр.н.е., едва 33 годишен. Но дори неговата внезапна, неочаквана смърт е пророкувана: „Тогава козелът се възгордя много: но когато заякна, големият му рог се счупи и вместо него излязоха четири изпъкнали рога към четирите небесни ветрове” (стих 8). Когато Александър умира, неговата империя е разделена между четиримата му генерали – четирите „изпъкнали рога” споменати в стих 8. Двама от тези генерали създават свои династии с огромно влияние върху еврейския народ, който географски се оказва между двете провинции контролирани от генералите. Тези две династии са потомците на Целевк, който управлява една обширна територия от Антиохия в Сирия на север от Ерусалим и Птоломей, който управлявал Египет с център Александрия. Даниил 11 глава е дълго и подробно пророчество за конфликтите между двете династии, за техните царе, които в пророчеството се появяват като „северния цар” и „южния цар”. От голямо значение е, че винаги когато те са в конфликт, потърпевши са евреите. Това продължава от времето на Александър до средата на 2 век пр. н.е., период от почти два века. След този разказ изведнъж пророчеството започва да говори за свършека на света. В стих 40 четем: „ И в края на времето южният цар ще се сблъска с него; и северният цар ще налети върху него като вихрушка, с колесници, конници и с много кораби; и като влезе в страните, ще нахлуе и ще отмине. Ще влезе и в славната земя, и много страни ще бъдат опустошени; но следните ще се избавят от ръката му: Едом, Моав и главният град на амонците” (Даниил 11:40 – 41). Последната част на пророчеството на Даниил за северо-южния конфликт, разказва за сблъсък на  цивилизациите между лидера на европейската свръхсила – възстановената Римска империя (наследник на целевската сирийска династия) – и един лидер, който е наследник на птоломейската династия от Египет, която страна е сега част от ислямския свят. Едва в наши дни виждаме назрелите геополитически условия за този неизбежен сблъсък. Ето още едно пророкувано обстоятелство, което се изпълнява в наше време.
97. Обединението на европейските страни в края на времената – В Даниил глави 2 и 7 четем пророчества за четири велики езически империи, които ще са водещи между времето на Даниил и предстоящото установяване на Божието царство (Даниил 2:44). Самият Даниил е живял в първата от тези четири велики империи (Даниил 7:4) като изгнаник в древния Вавилон. След разпадането на Вавилон през 539г.пр.н.е., Персия се превърнала в най-великата сила, а след нея била Гърция (стих 5-6). След Гърция най-великата сила е империята на Рим, страшна, ужасна и твърде силна. Тази империя имал десет рога и ще продължат да съществува под една или друга форма до установяването на Божието царство за земята при физическото завръщане на Исус Христос (стихове 7-9). Както видяхме в предишните части, роговете символизират управници или правителства. В тази част на пророчеството, десетте рога символизират десет опита да се възстанови Римската империя като и се върне властта, която е имала в древността. Различни опити са правени за възстановяването на Римската империя след разпадането и през 476г.н.е. Последният опит трябва да бъде направен точно преди идването на Исус. Повече подробности за това откриваме в Откровение 17 глава, която разказва за един последен опит да се възстанови Римската империя от „десет царе, които още не са получили царска власт, но за един час ще получат царска власт като царе заедно със звяра” (стихове 12-13). Също така „те ще воюват с Агнето (Исус Христос), но Агнето ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете” (стих 14). Тук е ясно, че това пророчество все още предстои да се изпълни. Предишните опити да се създаде обединена европейска империя от Юстиниян до Чарлс Велики, Наполеон, Мусолини и Хитлер включват сила и война. Последното възстановяване на Римската империя няма да бъде извършено по този начин. Откровение 17 глава твърди, че това ще бъде доброволен съюз. Когато тези десет владетели получат власт, те ще я дадат на един световен лидер. Писанията наричат и този световен лидер и новата свръхсила, която той повежда като „звяра”. Този лидер ще признае тази сила като продължение на четирите езически империи, за които пророкува Даниил и всяка от които е описана като звяр или диво животно. Това пророчество се изпълнява едва в наши дни. През 1957г. шест държави подписват Римския договор и образуват Европейската Икономическа Общност. Днес в Европейския Съюз членуват почти 30 държави. По всяка вероятност, от тях ще се отделят 10 държави или 10 лидери, които ще образуват последното възстановяване на Римската империя. Някои смятат, че тези 10 царе, за които се говори в това пророчество, ще бъдат лидери на 10 региона, които ще преначертаят границите на Европа, като на практика ще изтрият съществуващите сега държави. В Библията не е казано ясно кои са тези 10 нации, които ще очертаят последното възстановяване на политическата и военна римска свръхсила. Казано е само, че тази нова свръхсила ще се появи непосредствено преди идването на Исус. Но изпълнението на това пророчество не беше възможно дори при присъединението на десетата държава Гърция през 1981г. То е запазено за дните непосредствено преди Пришествието.
98. Издигане и падение на Израел и Юда в края на дните – „Израел” е новото име, което Бог даде на библейския патриарх Яков в Битие 32 гл. Дванайсетте израелски племена са потомци на дванайсетте сина на Яков. Тези племена по-късно образуват обединено царство на Израел. Преди 3000 години царството е разделено на две. Десет от дванайсетте племена се вдиатна бунт срещу цар Ровоам, син на цар Соломон и внук на цар Давид. В Библията тези десет племена са наречени Израел, а другите две племена (Юда и Вениамин), които останават верни на потомците на Давид са известни като Юдейското царство или просто Юда. Понякога за Израел в Библията се говори като северното царство, а за Юда като за южното царство. Доминиращи сред северните племена са потомците на Якововия син Йосиф – Ефраим и Манасий, за които Яков пророкува, че ще бъдат водещите нации в края на дните (Битие 49:1, 22-26; сравни с Второзаконие 33:13-17). Двеста години след разделянето на царството, северните племена падат под асирийско робство и са депортирани в северните части на асирийската империя. Често наричани днес „изгубените племена”, малко по-късно те мигрират в северозападна Европа и накрая се заселват в нови земи далече от Близкия изток. Повече от век след депортирането на Израел, царството на Юда пада под Вавилонско робство, но исторически неговия народ е изгубен и до днес. Ние ги познаваме като евреите. Името Ефраим понякога е използвано събирателно, за да обозначи цялото северно царство, макар че то може да бъде използвано и само за потомците на сина на Йосиф, за които е пророкувано, че „ще произлязат множество народи” (Битие 48:19). За по-големия брат на Манасий също е пророкувано, че от него ще произлезе велика нация, като отдели себе си от множеството народи. Когато се споменава „Юда” обаче, винаги се имат предвид потомците на царството на Юда, съставено от евреи. В Осия 5 откриваме пророчество, в което се споменава Израел, Ефраим и Юда: „Гордостта на Израил свидетелства против него; затова Израил и Ефрем ще паднат в беззаконието си и Юда ще падне с тях”(стих 5). По-нататък четем: „С овцете си и с воловете си ще отидат да търсят Господа, но няма да Го намерят; Той се е оттеглил от тях. Те изневериха на Господа, защото родиха чада от чужденки. Сега до новолуние ще бъдат погълнати те и наследствата им” (стихове 6-7). „До новолуние те ще бъдат погълнати” означава, че Израел, Ефраим и Юда ще паднат в рамките на един месец. Това пророчество все още не е изпълнено. Както вече споменахме, Юда пада под Вавилонско робство повече от век след като Израил паднал под асирийско робство. Накрая те ще паднат заедно – в рамките на един месец. Това пророчество предстои да се изпълни.
99. Евангелието ще бъде проповядвано по целия свят – В своето голямо пророчество за последните времена, Исус отговори на въпроса, който учениците зададоха: „Кажи ни кога ще бъде това и какъв ще бъде белегът за Твоето пришествие и за свършека на века?” (Матей 24:3). След изброяването на белезите на пришествието, Исус разкрива, че „…това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът” (стих 14). Евангелието благовестява идването на Божието царство. Това послание не може да бъде проповядвано по света без Библията и свобода за изповядване на религиите. Но едва с технологическия напредък, който включва радио, телевизия и други средства за масова комуникация след периода на Втората Световна Война, става възможно Библейското послание да достигне стотици милиони хора. Евангелието за Божието царство ще продължава да се проповядва във всички нации. И въпреки тази свобода, през последните 50 години евангелието не може да достигне всички страни. Бившите комунистически държави не позволяват свобода на изповядване на религиите. В Китай, където живее една четвърт от населението на земята, евангелието е забранено. Други нации също се опитват да ограничават библейската истина и дори самата Библия. В много ислямски държави липсва религиозна свобода, а в други промяната на религията е наказвана със смърт. Интернет обаче променя всичко. Правителствата не могат да контролират и спират разпростанението на благовестието. Евангелското послание за идващото Божие царство продължава да се разпространява по света. Това ще спре, когато Бог реши, че Неговата работа е свършена и че времето за последните събития от края на времената е настанало. Това е още едно пророчество, което се изпълнява в днешно време.
100. Бързата световна комуникация и последните Божии свидетелства – Още едно библейско пророчество за края не би могло да се изпълни преди дните на бързата световна комуникация. В своето голямо пророчество за края на дните, описано в Матей 24, Марко 13 и Лука 21, Исус разказва за бедствията, които ще настъпят на световната сцена с нарастваща интензивност до такава степен, че хората ще треперят от страх (Лука 21:26). Различаване и реагиране на тези събития изисква един постоянен поток, който по времето на Исус не съществува. Тогава, може би са минавали седмици, месеци и дори години докато информация за бедствия и катаклизми достигне от едно място до друго. При това отсъствие на информация за хората не е възможно да разберат за нарастващата честота и интензивност на бедствията по света. С разпространението на вестниците и други форми на масова комуникация информирането за такива събития е вече възможно. И въпреки това, нивото на знание и съответния страх, за които говори Исус загатват за една по-голяма наличност на информация, която е възможна единствено с развитието на бързата електронна комуникация. Само с развитието на техническия прогрес през последните няколко години е възможно осъществяването на събитията от Откровение 11 глава. Хората по целия свят ще видят съдбата на последните двамата свидетели, които носят Божието предупреждение срещу света през последните 3 и половина години преди пришествието: „А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет дни… И когато свършат свидетелстването си, звярът, който излиза от бездната, ще воюва против тях и ще ги убие. И труповете им ще лежат по улиците на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, където и техният Господ беше разпнат… И мнозина измежду людете, племената, езиците и народите ще гледат труповете им три дни и половина, и не ще позволят да бъдат положени труповете им в гроб. И земните жители ще се зарадват за тях, ще се развеселят и един на друг ще си пратят подаръци, защото тези двама пророци са мъчили жителите на земята” (ст. 3, 7-10). Обърнете внимание, че целият свят ще може да вижда труповете на тези пророци през тези 3 и половина дни, които ще бъдат изложени на показ в Ерусалим. Това не би било възможно без сателитна телевизия, портативните способи за комуникация и интернет. Изпълнението на това пророчество е запазено за наши дни.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ – Ще види ли това поколение Божието царство, установено на земята? Видяхме как седем библейски обстоятелства стават възможни едва в днешно време. Всъщност, възстановяването на държавата Израел през 1948г. явно е повратна точка в библейското пророчество, както и снабдяването с водородни бомби от двете свръхсили през 1950г. Сега вече всичко е възможно. В крайна сметка самият Исус каза, че „ това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това” (Матей 24:34). Фактът, че може да се окажем поколението, което ще стане свидетел на най-важните събития в историята на човечеството е окуражителен, но същевременно ни кара да се замислим. Както Исус каза на своите последователи в Лука 21:28: „А когато почне да става това, изправете се и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава”.